Решение по дело №19/2019 на Районен съд - Балчик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                         25.02.2020 г.                                              гр. Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                                    граждански състав         

на двадесет и седми януари                                         през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко И.

                                                                                             

секретар Радостина Стоилова

прокурор

изслуша докладваното от съдия И.

гр. дело № 19 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

                Производството е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С. и М. Д., чрез юрисконсулт И.Н.Н., срещу И.Д.М., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, пр. основание - чл.415 ГПК, и цена - 988.07 лв.

            Ищецът твърди, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет-Менйджмънт“ АД, ЕИК: *********, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/2.03.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И.Д.М., е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 1.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило е полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/2.03.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И.Д.М., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника на два пъти са изпращани уведомителни писма, но той не ги е получил, защото са върнати в цялост. На 02.03.2017 г. И.Д.М., в качеството на Кредитополучател, е сключил Договор за потребителски кредит № *********. Кредитополучателят не е извършил плащане по дължимия към Дружеството паричен заем. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Д.М., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на 02.03.2017 г., да заплати: главница: 500,00 лв., договорна лихва: 68,30 лв., такса за оценка на досие: 25,00 лв., такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 102,64 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 239,49 лв. и обезщетение за забава в размер на 52,64 лв. или сума в общ размер на: 988,07 лева. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч. гр. д. № 693/2018 г., по описа на Районен съд - Балчик, като е издадена Заповед за изпълнение.

Моли съда, след като се запознаете с всички доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията, да постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено по отношение на длъжника И.Д.М., ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите, както следва: 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница; 68.30 лв. /шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - такса за оценка на досие за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 102.64 лв. /сто и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 239.49 лв. /двеста тридесет и девет лева и четиридесет и девет лева/ - такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 52.64 лв. /петдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 12.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли присъждане разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Моли присъждане разноските направени, в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Ответникът И.Д.М., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес: ***, чрез назначения от съда особен представител - адв. П.Г. ***, прави възражение, че ищецът не е придобил правото на вземане по договор за потребителски кредит № *********/02.03.2017 г. Прави изрично възражение, че липсва доказване за прехвърляне вземанията по цесията и уведомяване на ответника - посочен е несъществуващ адрес. Твърди, че ищецът не е активно материално легитимиран и поради това моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави изрично възражение за такса услуга „Кредит у дома“, че е неравноправна и нищожна клауза. Оспорва разноските над 200 лв. и претендираното юрисконсултско възнаграждение над 150 лв. – 50 лв. в заповедното и 100 лв. в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: От приложеното ч. гр. д. № 693/2018 г. по описа на РС - Балчик се установява, че на 03.10.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са предявени в срок. Липсва спор между страните, че на 02.02.2017 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „Провидент Файненшъл България“ ООД – кредитор, е сключен договор за потребителски кредит,  предоставен на кредитополучателя за сума в общ размер от 935.43 лв. Уговорен е, че размер на седмична погасителна вноска 20.79 лв., броят на вноските – 45 седмични плащания. Фиксирана лихва 29.73% -годишно, годишен процент на разходите 49.1%. На 16.11.2010 г. между „Изи Асет-Менйджмънт“ АД, ЕИК: *********, и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Продавачът е прехвърлил изцяло на ищеца всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. Изпратено от цедента на 07.03.2018 г. уведомление до ответника за сключения договор за цесия е върнато с отбелязване, че съобщението не е получено, защото пратката не е потърсена от получателя. Второто съобщение е изпратено на ответника, на 21.12.2018 г., като е върнато с отбелязване - несъществуващ адрес.

Изпратените по пощата и куриер уведомления до ответника-длъжник не са достигнали до адресата, разписките за връчване, представени пред съда, установяват, че пратките не са доставени. Не е осъществено и връчване на уведомленията до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначеният от съда особен представител и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначен от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. С оглед на това съдът приема, че длъжника не е валидно уведомен от цедента или цесионера за прехвърлянето на вземанията на нов кредитор, поради което правата на същия да търси вземанията и са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията ще има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията му бъде съобщено.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: За да се уважат предявените искове, дружеството–ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер, включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. С оглед възраженията на ответника, чрез особения представител за наличие на неравноправни клаузи, ищецът следва да установи дали същите са договорени индивидуално в случай, че се твърди такова договаряне. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т. ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски нормативни актове, накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. На първо място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства ищеца от името на цедента е изпратил на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като същите са върнати като неполучени. В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. Следователно към настоящия момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.

С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е основателна.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се присъждат такива.

Водим от горното, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. С. и М. Д., чрез юрисконсулт И.Н.Н., срещу И.Д.М., с ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: ***, обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че И.Д.М. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница; 68.30 лв. /шестдесет и осем лева и тридесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - такса за оценка на досие за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 102.64 лв. /сто и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 239.49 лв. /двеста тридесет и девет лева и четиридесет и девет лева/ - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 11.03.2017 г. до 13.01.2018 г.; 52.64 лв. /петдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 12.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 693 по описа за 2018 г. на Районен съд - Балчик, като неоснователни.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Добрич.

 

 

 

                                                                   Съдия: