Р Е Ш Е Н И Е
№
21.7.2020 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
шести юли две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 531 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Й.Р.И. срещу С.Х.Ш., с която се иска ответницата да бъде осъдена за сумата
от 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на апартамент № 14, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Г. И.” №
13А-секция А, както и на движими вещи, представляващи обзавеждането на
въпросния апартамент, домакински уреди и пр., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.
Ищецът
твърди, че на 27.12.2019 г. е закупил апартамент № 14, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Г. И.” № 13А-секция А, както и на движими вещи, представляващи
обзавеждането на въпросния апартамент, домакински уреди и пр. Заявява, че
ответницата е бивша съпруга на лицето, от което е придобил жилището и движимите
вещи, както и че същата отказва да освободи имота и да предаде движимите вещи,
поради което на 8.1.2020 г. й е отправил нотариална покана по този повод,
получена от ответницата на 10.1.2020 г. Претендира обезщетение в размер на
1 000.00 лева за ползването на жилището и обезщетение в размер на 500.00
лева за ползването на движимите вещи.
Ответницата
не спори, че в процесния период е ползвала недвижимия
имот и движимите вещи, но заявява, че това е сторено на правно основание,
доколкото имотът представлява семейно жилище, в което тя живее заедно с детето
на праводателя на ищеца – А.Ш.. Твърди, че с решение
по гр. д. № 963/2019 г. на Районен съд – Велико Търново бракът й с А.Ш. е
прекратен, а ползването на жилището е предоставено на нея. Заявява, че няма и
при изповядване на сделката от 27.12.2019 г. не е имала друго жилище, както и
че не давала съгласие за прехвърляне на собствеността върху имота, което прави
сделката недействителна на основание чл. 26 от Семейния кодекс.
В открито заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и пледира за уважаването й.
Заявява, че решението по гр. д. № 963/2019 г. на Районен съд – Велико Търново
не може да бъде противопоставено на доверителя му, а определението, с което са
допуснати привременни мерки по отношение ползването на жилището, е поставеното
след прехвърлянето на последното.
Процесуалният представител на ответника поддържа
заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска. Заявява, че доверителката му
полза имота по силата на закона, като характера му на „семейно жилище” не
следва да се счита загубен с прекратяването на брака, поради което и акта на
разпореждане с него недействителен по отношение на нея.
Великотърновският районен съд,
като взе предвид
събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото не е спорно, че с решение от
15.11.2019 г. по гр. д. № 963/2019 г. на Районен съд – Велико Търново е
прекратен с развод бракът между С.Х.Ш. и А.Г. Ш.,
като ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „Г. И.” № 13А, Вх.
А, ап. 14,
е предоставено на С.Х.Ш..
Не е спорно също, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№ 554/27.12.2019 г. на нотариус Денчо Денчев, бившият
съпруг на ответницата - А.Г. Ш.
е продал процесния имот на ищеца Й.Р.И., както и че с
договор за покупко-продажба от 27.12.2019 г. А.Ш. е продал на Й.И. и намиращите
в имота движими вещи, подробно описани в договора и в исковата молба.
С определението по чл. 140 ГПК е отделено
като безспорно и обстоятелството, че през процесния
период ответницата е ползвала процесния имот и
движимите вещи, представляващи обзавеждането на апартамента.
По делото е изготвената оценъчна експертиза,
според чието заключение средният пазарен наем на жилището и наличното
обзавеждане за процесния период възлиза на 500.00
лева, а без обзавеждането – на 350.00 лева.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, при който ищецът следваше да
установи, че е собственик на процесния недвижимия
имот и на движимите вещи, представляващи негово обзавеждане, както и размера на
претендираното обезщетение, а ответницата да
установи, че ползва имота и
вещите на правно основание, което е противопоставимо
на ищеца.
От приложения Нотариален
акт № 554/27.12.2019 г. на нотариус Денчо Денчев
се установява по безспорен начин, че ищецът е придобил собствеността върху процесното жилище, като разпоредителната сделка е
породила своите правни последици в отношенията между сключилите я страни.
Според съда обаче, сделката не може да се противопостави на ответницата, доколкото
е недействителна по отношение на нея. Според чл. 26 от Семейния кодекс, когато
семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се
разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие -
с разрешение на районния съд. Действително, самото съгласие не е елемент от
фактическия състав на сделката, но то представлява изискване, което обуславя
правното действие на извършеното разпореждане по отношение на съпруга-несобственик. Факт е, че с прекратяването на брака дотогавашните
съпрузи вече не са такива, а жилището, което е собственост на единия от
съпрузите и което до момента на прекратяването на брака е било „семейно”, вече
не е такова, респ. че правата на дотогавашния съпруг-несобственик
по отношение на това жилище се погасяват и последният няма правен интерес от
предявения иск по чл. 26 от СК. Това разрешение обаче е важимо в хипотезата,
при която бракът е прекратен, без съдът да се е произнесъл по този въпрос, какъвто
не е настоящият случай. В случая бракът между съпруга-собственик и ответницата е
прекратен и съдът се е произнесъл относно ползването на семейното жилище,
предоставяйки го на последната, поради което за нея е налице правен интерес да
иска обявяване на относителната недействителност на разпореждането с бившето
семейно жилище, респ. да направи обосновано възражение в тази насока при
предявен иск срещу нея, какъвто е настоящият случай. Репликата на ищеца, че
решението по бракоразводното дело не може да му бъде противопоставено не може
да бъде споделена. Действително, с оглед разпоредбата на чл. 325 от ГПК,
решението за развод влиза в сила, дори да е обжалвано само в частта му относно
вината, респ. към момента на прехвърлителната сделка праводателят на ищеца и ответницата формално не са били
съпрузи. Последното обаче не означава, че разпоредбата на чл. 26 от СК е
неприложима в случая. Напротив, предвиденото в същата изискване за наличие на
съгласие е гаранция срещу накърняване интересите на семейството и на родените
от брака деца и ако се приеме неприложимостта на цитираната разпоредба би се
загубил целият смисъл на предоставянето на семейното жилище след развода в
хипотезата на чл. 56, ал. 2 от СК. Именно за това в изречение второ на чл. 26
от СК е записано, че ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с
разрешение от районния съд, но ако се установи, че същото не е във вреда на
децата и семейството. Именно и с оглед особения характер на възникналото наемно
правоотношение в чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК е
посочено, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, т.е. търси се
баланс между интереса на съпруга-собственик и този на родените от брака деца. Предвид
на горното, съдът намира, че ответницата доказа възражението си, че ползва
имота на правно основание, противопоставимо на ищеца.
Обстоятелството, че решението, в частта относно ползването на семейното жилище,
не е влязло в сила към момента на прехвърлителната
сделка не променя горните изводи, тъй като тук важи обратната зависимост - до
влизане в сила на решение по бракоразводното дело, с което да се отрече правото
на ответницата да ползва жилището, последната следва (и е следвало) да даде
съгласие за разпоредителната сделка с това жилище, за да заздрави същата. Т.е.
при последната хипотеза ответницата няма да има правен интерес от иск по чл. 26
от СК или от възражение, основано на цитираната разпоредба. В случая обаче, съгласие
за прехвърлянето на имота от страна на ответницата липсва, няма и разрешение от
районния съд, поради което сделката е непротивопоставима
на ответницата. Именно за това, ако някой следва да претендира наем за
ползването на имота в процесния период, то това е
бившият съпруг, а не ищецът. Противното противоречи и на всякаква формална и
житейска логика, тъй като правата на бившия съпруг-собственик на имота са уреди
с възникналото по силата на закона наемно правоотношение и ако настоящият иск
се уважи, може да се получи ситуация, при която ответницата би дължала двоен
наем – един на бившия си съпруг и един на ищеца. Това е една напълно мислима хипотеза,
тъй като е видно от решението по бракоразводното дело, че ответницата вече е
осъдена да заплаща наем на А.Ш. - от
влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището до
настъпването на законни основания за неговото изменение или прекратяване, и
макар в случая ищецът да претендира наемоподобно
обезщетение за по-ранен период, няма никаква формална пречка последният да
претендира такова обезщетение и занапред, т.е. за период, за който ответницата
вече дължи обезщетение на бившия си съпруг. Предвид на това, съдът отново
подчертава, че ако някой следва да получи обезщетение за процесния
период, това е бившият съпруг на ответницата и последният вече да уреди
отношенията си с ищеца, на който е продал обремен с
право на ползване имот.
Аргумент, че прехвърлителната
сделка е породила действие по отношение на ответницата, не може да се търси и в
разпоредбата на чл. 57 от СК. Според чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възникнало
наемно правоотношение между съпруга-собственик и съпруга-несобственик,
като в случай, че решението по е било вписано в имотния регистър, това вписване
има действието по чл. 237, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. според второто изречение на чл.
57 от СК, прехвърляне на семейното жилище в хода на възникналото ex lege наемно
правоотношение е допустимо. Това обаче не означава, че разпоредбата на чл. 26
от СК не е приложима и че за прехвърлянето не е нужно съгласието на съпруга несобственик и ако той необосновано не дава такова - да се
изпълни процедурата на изр. 2, ато
в нарочно производство районният съдия да прецени дали разпореждането не е във
вреда на ненавършилите пълнолетие деца и/или на
семейството.
Според съда, неоснователна се явява и
претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на посочените в исковата
молба движи вещи, представляващи обзавеждането на процесния
апартамент. Именно защото въпросните движими вещи представляват обзавеждането
на семейното жилище, съдът намира, че ползването им не може да бъде отделено от
ползването на жилището и по гореизложените аргументи за това ползване
ответницата не дължи обезщетение на ищеца, а на бившия си съпруг, чиито размер
вече е калкулиран в наемното обезщетение, присъденото по гр. д. № 963/2019 г.
на Районен съд – Велико Търново.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ответницата има право на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 380.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на Й.Р.И., ЕГН ********** за осъждането на С.Х.Ш., ЕГН ********** за
сумата от 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото
на ползване на апартамент № 14, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Г. И.” №
13А-секция А, както и на движимите вещи, представляващи обзавеждането на
въпросния апартамент, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Й.Р.И., ЕГН ********** да заплати на С.Х.Ш., ЕГН ********** сумата от
380.00 (триста и осемдесет) лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: