Решение по дело №8994/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 918
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110208994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208994 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалва се електронен фиш серия К № 4782815 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР,
на М. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********,
за това, че на 22.04.2021 г., в 18.54 часа, в гр. София, ул. Околовръстен път, до №
257, с посока на движение от ул. Проф. Александър Танев към бул. Александър Малинов,
при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, с МПС лек автомобил ** с рег.№
*** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 № 11743ее – при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена
скорост от 92 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч. С горното
собственикът на посоченото МПС нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 600
лева.
Електронният фиш (ЕФ) е обжалван в срок от М. ЛЮБ. Б., който в подадената жалба
моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата и в с.з.,
посредством процесуален представител, се изтъква, че липсвали издател, както и дата на
издаване на атакувания ЕФ, което ограничавало правото на защита и било абсолютно
основание за отмяната му. Липсата на дата на издаване на ЕФ пречила за проверка по
спазване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. Изтъква се също, че приложената
санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвиждала не глоба от 600 лева, а
такава от 400 лева. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган – СДВР, не изпраща представител, а писмено
1
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Моли се и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното (липсва
приложена разписка за връчване на атакувания ЕФ), въззивната инстанция приема, че
жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, Съдът констатира, че електронен фиш
серия К № 4782815, издаден от СДВР, е изготвен, съгласно изискванията на чл.189 ал.4 от
ЗДвП и чл.39 ал.4 от ЗАНН, свързани с предпоставките и изискванията за установяване на
административни нарушения с технически средства, както и в съответствие с приложената
по преписката Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
свързана с утвърждаване на образец на електронен фиш. Следва да се има предвид, че по
своята същност, заложена от законодателя, ЕФ се генерира автоматично и без конкретен
издател в качеството му на физическо лице.
Видно от приложената справка, атакуваният ЕФ е издаден на 02.05.2021 г. – по-
малко от месец след датата на нарушението от 22.04.2021 г., което покрива и критериите в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, приложими за общото административно-наказателно производство.
3. Относно приложението на материалния закон.
От фактическа страна
Видно от изложеното в електронен фиш серия К № 4782815, лек автомобил ** с рег.№
*** се е движил на 22.04.2021 г., в 18.54 часа, в гр. София, по ул. Околовръстен път, до №
257, с посока на движение от ул. Проф. Александър Танев към бул. Александър Малинов. На
посоченото място автомобилът в същия час е бил заснет с автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ее, което отчело скорост на
движение на автомобила от 92 км/ч. при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. за
населено място.
Видно от справка от КАТ, лек автомобил ** с рег.№ *** е собственост на М. ЛЮБ. Б., с
ЕГН ********** към дата 22.04.2021 г.
Видно от приложените по преписката протокол № 49-С-ИСИС от 30.09.2019 г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126 и протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 22.04.2021 г., както и ежедневна форма на отчет за дата
22.04.2021 г., автоматизираното мобилно техническо следство ARH CAM S1 с № 11743ее на
22.04.2021 г., за времето от 14.00 до 22.00 часа, е било монтирано в служебен автомобил с рег.
№ С 2184 МР, позиционирано в гр.София, Околовръстен път, до № 257, с посока на движение
от ул. Проф. Александър Танев към бул. Александър Малинов, обслужвано от полицейски
служители Стойков и Викторов. В протокола за използване на АТСС изрично е посочено, че
на местоположението му ограничението на скоростта за движение е до 50 км/ч. за населено
2
място. Посоченото автоматизирано мобилно техническо следство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 с № 11743ее към дата 22.04.2021 г. е било технически изправно, видно от протокола
за проверка и удостоверението за одобрен тип, като последното сочи срок на валидност на
системата до 07.09.2027 г.
По доказателствата и от правна страна
Така установената фактическа обстановка и обстоятелствата, визирани в атакувания ЕФ
се доказват от следните писмени доказателства: протокол № 49-С-ИСИС от 30.09.2019г. за
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126; протокол за използване на автоматизираното техническо средство
за контрол на скоростта на дата 22.04.2021 г.; ежедневна форма за отчет от 22.04.2021 г.;
снимков материал към клипа и справка от КАТ за собственика на лек автомобил ** с рег.№
***.
При така установената фактическа обстановка, Съдът счита за безспорно доказано, че
на 22.04.2021 г., в 18.54 часа, в гр. София, по ул. Околовръстен път, до № 257, с посока на
движение от ул. Проф. Александър Танев към бул. Александър Малинов, лек автомобил ** с
рег.№ *** се е движил със скорост от 92 км/ч или с 42 км/ч превишение на максимално
допустимата скорост - 50 км/ч, валидна за населено място, което е в нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП («При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 км/ч за населено
място.»), на което нарушение безспорно съответства приложената от АНО санкционна
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща към датата на нарушението фиксирана
глоба в размер на 600 лева (а не 400 лева, както се твърди в жалбата).
Видно от приложената към преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният лек
автомобил ** с рег.№ *** към датата на нарушението е бил собственост на жалбоподателя М.
ЛЮБ. Б., който в случая се явява и административно-наказателно отговорното лице.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от
получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора
на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, като съответно се
посочи лицето, което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Такова
възражение от собственика М. ЛЮБ. Б. след датата на връчване на атакувания ЕФ не е
направено, нито е налице писмена или устна декларация, относно конкретен друг водач.
Посочената скорост е установена с технически изправно автоматизирано мобилно
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743ее. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията към датата на нарушението, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
3
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана с ДВ бр.54, от 05.07.2017 г.,
реално се дава законова възможност за издаване на ЕФ, без значение дали нарушението е
установено от стационарно или мобилно автоматизирано техническо средство.
Последното, съвкупно с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за приложение за закона в
сила към датата на административното нарушение, останалите писмени доказателства,
свързани с авторството на нарушението и липсата на възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя, налага атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед потвърждаването на атакувания електронен фиш, искането на упълномощения
юрисконсулт на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно (с оглед и изготвеното подробно писмено становище по същество) и съобразено с
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН („В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“), във връзка и с чл.63 ал.3 от ЗАНН, съгласно която разпоредба страните имат
право на присъждане на разноски.
В тази връзка, както и съобразно чл. 27е от НАРЕДБАТА за заплащането на правната
помощ, в полза на СДВР жалбоподателят следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4782815 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от СДВР, на М.
ЛЮБ. Б..
ОСЪЖДА, на основание чл.63 ал.5, вр.ал.3 от ЗАНН, М. ЛЮБ. Б. да заплати на СДВР
за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4