№ 78
гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело
№ 20225200900177 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът Г. Ю. Ч., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. Р.
П., редовно упълномощен да го представлява.
За ответника ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД, редовно призовани, не се
явява представител.
Вещото лице П. М. се явява лично.
Вещото лице Л. А. се явява лично.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва
към изясняване на фактическата страна на спора:
Адв. П.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада.
За този иск за имуществени вреди, който е в размер на 1042 лв. правя
оттегляне на същия, с оглед заключението на съдебносчетоводната
експертиза.
В болницата ищецът е престоявал на практика три пъти – единият път
от самото произшествие на 2-ри август, вторият път когато му е правена на
12-ти август операция на ръката и третият път е на 25-ти май 2021 г., когато
му е снета планката от ръката и в тази връзка аз представям Епикриза по
1
клинична пътека № 220.1 с препис за ответника.
Уточнявам, че 908.98 лв. са разходите само за лечението, тоест
поставянето на планката и различните такси, които е платил, по които са
представени фактури. Тези разходи в размер на 908.98 лв. са и за двата
престоя на ищеца в болничното заведение – от 2-ри до 5-ти август и от 9-ти
до 12-ти август.
Съдът, след изслушване на ищеца,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
103/16.03.2023 г. за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят
доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение
на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са
налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Адв. П.: Представям Епикриза от 25.05.2021 г. за престоя на ищеца в
УМБАЛ „П.“. Във връзка с извършената съдебномедицинска експертиза, тъй
като се е наложило извършване на скенер и на рентгеново изследване, за да
може д-р М. да даде заключението си за това има ли счупено четвърто ребро,
доверителят ми е направил такова изследване, но е заплатил една такса в
размер на 98.00 лв., затова представям рентгеновото изследване и бележката
за платената такса, които са разходи към настоящото дело, защото той иначе
не може да даде заключението си.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Епикриза от
25.05.2021 г. за престоя на ищеца в УМБАЛ „П.“, както и Рентгеново
изследване, ведно с платена такса в размер на 98.00 лв.
2
Адв. П.: Във връзка с дадените ни указания уточнявам, че ищецът
действително е получил бронхит, който той счита, че е свързан с ПТП-то, но с
оглед заключението на съдебномедицинската експертиза, ние няма да
поддържаме в тази насока искането и заявявам, че е бил в платен отпуск и в
отпуск по болест.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило изисканото АНД № 912/2022 г. по описа
на Районен съд – П..
Адв. П.: Да се приеме представената преписка.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
преписка по АНД № 912/2022 г. на Районен съд – П..
Адв. П.: Във връзка със заключенията на съдебномедицинската и
съдебносчетоводната експертиза, правя уточнение и изменение на иска, за
което представям в писмен вид молба с препис за ответника като лихвата
върху сумата от 30 000 лв. за неимуществени вреди я претендирам от дата
24.10.2022 г., която е датата на предявяване на иска. Уточнявам, че
първоначално лихвата се е претендирала от 06.07.2022 г.
Относно иска в размер на 22 291.66 лв. правя уточнение, с оглед
практиката на ВКС и изменението на Кодекса за застраховането, че става
сумата 5 591.67 лв., тоест намаляваме иска, която включва лихвата върху
75 000 лв. от 24.11.2021 г. – това е датата на уведомяване на застрахователя до
05.07.2022 г. – датата на частичното плащане и върху сумата от 30 000 лв. –
остатъкът до 75 000 лв., тъй като са платени 45 000 лв. за периода от
06.07.2021 г. – 24.10.2022 г. – датата на предявяване на иска.
Ние претендираме 75 000 лв. – платени са 45 000 лв., но на дата 5-ти
юли и сумата от 30 000 лв. е разликата от 5-ти юли до датата на предявяване
3
на иска. От тогава се дължи лихвата за забава на застрахователя и уточнявам,
че разделяме цялата лихва за забава от 24-ти ноември 2021 г. до датата на
предявяване на иска е 5591.67 лв. – от 24-ти ноември 2021 г. до 24-ти
октомври 2022 г. Това е мораторната лихва за забава на застрахователя.
Заявявам, че иска за сумата в размер на 221.95 лв. го намалявам на 56.55
лв., което представлява лихвата за забава върху сумата от 908.98 лв. за
периода 24.11.2021 г. – 05.07.2022 г., когато е платена, за което представям
писмена молба с препис за ответника.
Нямаме сведения за това дали деликвентът, а именно шофьорът В. И. е
уведомил застрахователя – това е с оглед датата и лихвите за забава.
Застрахователят не представя и ще моля в кратък срок да ми се даде
възможност да представя молба по чл. 192 от ГПК до В. И. уведомил ли е и
кога застрахователя за настъпилото ПТП.
Съдът намира, че искането е в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК,
поради което е допустимо изцяло или частично оттегляне на иска и без
съгласието на ответника, съгласно чл. 232 от ГПК, тъй като производството
се развива в първо открито съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва
първоначално в размер на 22 291.66 лв., като го намалява до размер на 5
591.67 лв., като искът се счита предявен за сумата в размер на 5 591.67 лв. и
за периода 24.11.2021 г. – 24.10.2022 г.
ДОПУСКА изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва
първоначално в размер на 221.95 лв., като го намалява до размер на 56.55 лв.,
като искът се счита предявен за сумата в размер на 56.55 лв. и за периода
24.11.2021 г. – 05.07.2022 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за сумата от 1042.80 лв.,
представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди поради
оттегляне на иска, както и производството по иска за мораторна лихва за
разликата над 5 591.67 лева до 22 291.66 лева също поради оттегляне на иска,
както и производството по иска за мораторна лихва за разликата над 56.55 лв.
до 221.95 лв. също поради оттегляне на иска.
4
Констатира, че законната лихва върху сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, се търси от 24.10.2022
г. - датата на предявяване на иска.
Определението, с което производството се прекратява, подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – П. за ищеца и от
получаване на съобщението за ответника.
Определенията по изменение на исковете не подлежат на обжалване.
СЪДЪТ докладва постъпило на 25.04.2023 г. заключение на вещото
лице по допусната СМЕ. Констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК и пристъпва към снемане
самоличността на вещото лице и изслушване на депозираното заключение.
П. М. М. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото, предупреден за наказателната
отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение по чл. 291
от НК.
Вещото лице М.: Поддържам представеното заключение. Във връзка с
извършване на личния преглед и за отговор на въпроса, който е поставен към
съдебно-медицинската експертиза по отношение на броя на счупените ребра,
тъй като съществуваше известно разминаване в медицинската документация,
беше необходимо да бъде извършено компютърно-томографско изследване на
гръдния кош за уточняване на това обстоятелство. В разговора, който имах с
пострадалия, аз поисках такова изследване да бъде извършено и представено
при личния преглед, който трябваше да бъде осъществен. Той е извършил
изследване в ДКЦ „Х.“, разчетено от д-р Н.Ш. и после от мен, което
представи към момента на личния преглед. Обикновено в медицинската
практика се приема, че обикновената рентгеноскопия улавя по-малко
счупване, отколкото е реално – конкретно при ребрата. Такива са
разрешителните способности на техниката. Трябва в тези случаи, ако е
необходимо, да бъде извършено навреме компютърно-томографско
изследване или скенер, но от друга страна пък лечебният план се интересува
основно от вътрегръдните увреждания, тоест дали има хемоторакс,
пневмоторакс, а не толкова от бройката на ребрата – тоест дали има
усложнения, налагащи спешна медицинска интервенция. Лечението в
5
неусложнените случаи, както е в този случай, включва болкоуспокояващи
средства, нестероидни протИ.възпалителни, които се приемат в периода на
остра болка.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че изготвеното и изслушано в днешното съдебно
заседание заключение следва да бъде прието и приобщено като писмено
доказателство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изготвеното и
изслушано в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвяне на
заключението в размер на определеното първоначално такова от 350 лева,
което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда, предвид че ищецът е
освободен от разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило на 27.04.2023 г. заключение на вещото
лице по допусната ССЕ. Констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по чл. 199 от ГПК и пристъпва към снемане
самоличността на вещото лице и изслушване на депозираното заключение.
Л. Н. А. – на ** г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото, предупредена за
наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересувано
заключение по чл. 291 от НК.
Вещото лице А.: Поддържам представеното заключение.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че изготвеното и изслушано в днешното съдебно
заседание заключение следва да бъде прието и приобщено като писмено
доказателство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изготвеното и
изслушано в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвяне на
заключението в размер на определеното първоначално такова от 250 лева,
което ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда, предвид че ищецът е
освободен от разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца чрез адв. П. да представи в 3-дневен срок от днес
молба по чл. 192 от ГПК за изпращане на В. Ф. И. от гр. П., ул. „Б.“ № *** за
представяне на доказателства дали е уведомил застрахователя за съответното
ПТП и кога.
СЪДЪТ, с оглед предоставената на страните възможност за ангажиране
на гласни доказателства намира, че до разпит в днешното съдебно заседание
следва да бъдат разпитани допуснатите свидетели.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля Л. И. Р..
СЪДЪТ на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, му напомня за
отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Л. И. Р. – на ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.
290 от НК за лъжесвидетелстване.
Свидетелят Р.: Познавам се с ищеца от много отдавна, много добри
приятели сме. За катастрофата разбрах по следната причина: Имахме
уговорка, точно 2019 г. на с. Г. се прави събор първата събота от август месец
и имахме уговорка да се видим там, защото той ми каза, че в петък е на
работа и евентуално след работа или на другия ден ще дойде, но така и не
7
дойде. Чухме се, той ми каза: „В болница съм, лошо ми е състоянието, в
момента не мога да говоря.“ Аз тогава не разбрах какво е станало. Тогава ми
прати снимка от вестник „М.“, ако не се лъжа, и видях какво е станало –
катастрофа, на някакъв булевард някой не е спрял и ги беше ударил от
дясната страна на служебния автомобил. Ние сме приятели, не сме колеги.
Същият ден – не, на другия ден, ако не се лъжа пак се чухме пак и той ми
каза, че е в болница след катастрофа и според докторите има счупени ребра и
счупена ръка, и аз тогава му казах: „Ако имаш нужда от нещо, веднага ще
дойда.“, той каза: „Няма смисъл, има колеги тук, не се притеснявай.“, защото
доколкото знам са били двама в автомобила. Или в понеделник, или във
вторник следващата седмица мисля, че си го доведоха колеги в гр. В.. Той
беше с гипс на ръката – много трудноподвижен. Ходил съм у тях, защото
майка му не можеше да се справя да ходят в баня и т. н. Имаше гипс на
ръката. Трудно дишаше. Очевидно беше адски изплашен – това за мъж съм го
виждал може би за първи път. Първите един или два дни му помагаше майка
му – той си живее с майка си когато е в гр. В., иначе мисля, че в гр. С. и гр. П.
си има някакви негови работи. Той работеше в гр. П. – беше командирован
тогава. В гр. С. живее сега. След като го изписаха от гр. П., го доведоха в гр.
В., но майка му не можеше да се справи сама и ходех аз съвсем редовно,
всеки ден и му помагах за каквото има нужда – да става, да ляга. Майка му не
можеше да се справи, защото тя си ходи на работа, има си нейните
ангажименти, тя е държавен служител – не можеше просто, а аз можех да
отсъствам колкото си пожелая, защото тогава работех за себе си. Отивам в
тях, той обикновено лежеше, помагам му, става, отива до тоалетна. Сам не
можеше да става, защото имаше адска болка в гърдите, много го боляха
гърдите, много трудно дишаше. Просто го хващах леко да седне, после той се
хващаше за мен и го изправях и ходехме, но само на няколко метра – до
тоалетна и обратно, това му беше силата. Не бях постоянно у тях. От 12 часа,
да кажем, светлина аз съм бил минимум четири часа у тях. Вечерта вече си
идваше майка му. Аз ходех вечерта да се къпе – в смисъл да се къпе е силно
казано, просто да се изплакне, защото майка му е жена и няма как да ходи, а
на мен не ми пречи да отида. Във всеки момент когато той ми се обади – три
минути и аз бях у тях. Това със самото изправяне точно не мога да кажа колко
време продължи, но поне два месеца. След като той започна сам да сяда, да се
изправя, да прави няколко крачки, пак искам да кажа – през цялото това
8
време имаше страшен задух и постоянно като давене, подкашляне. Преди
това се установи, че гипсът, който са му сложили в гр. П. с рентгеновата
снимка, защото аз забелязах, че след гипса ръката започваше да му отича, да
се подува и тогава майка му го закара при д-р Х., ако не се лъжа, направиха
му рентген и се оказа, че костта му се разминава, просто не са я наместили в
гр. П. и тогава се оказа, че от счупването от горната страна част от костта
беше отчупена просто. Направиха му операция тогава и му сложиха шина –
планка и пак гипс, и ръката дълго време му стоеше обездвижена. Опит да
направи движение –нулев. Дали от операцията, дали от самото разместване,
което е имал нямам представа, но дълго време почти не можеше да използва
ръката си. Това продължи много време, защото след планката се беше
получило като подуване и то си беше постоянно, и моментът, в който
трябваше да му махат планката стана тогава Ковид пандемията и планови
операции не правеха. Това беше следващата година след катастрофата – 2020
г. може би, мисля че тогава беше и тогава не му махнаха планката и той стоя с
нея доста време. Не беше подуто като оток, може би просто от самата планка
стоеше все едно има чуждо тяло и постоянно като опита да стисне казваше, че
постоянно го боли. Ходели сме, даже в началото като се съвзе, като взе да
става вече по-самостоятелен, съм го извеждал навън и когато се качим в
колата изпитваше страх. Аз карам и той: „Караш много бързо.“ и аз му викам:
„А, бе, човек, карам с 30 км./ч.“, той вика: „Не, не, караш бързо, моля ти се,
дай да спрем.“ Беше си го страх, явно може би защото ударът е бил от
неговата страна, нямам представа, но си го беше страх. Планката му я
махнаха много късно, мисля че 2021 г. може би позволиха да се правят
операции и тогава му я махнаха и я махнаха трудно, защото самият метал се е
бил калцирал към ставата и тогава ми се оплака, че пак ги има тези проблеми
и ходи на някакви доктори. Казаха, че с времето това ще отшуми, но до ден
днешен, защото то е лява ръка, ако направите ръкостискане, не е мъжка ръка.
Има сила, но не е тази сила. Стиска, но не е на 100% - ако стисна аз, той не
може да стисне като мен. Болки няма за момента. В момента е една идея по-
предпазлив като цяло. Казвам така, защото го познавам от преди. Преди той
беше щурчо във всякакъв вид, но сега не е този човек – сега винаги гледа на
хората по-предпазлИ., винаги преди да тръгне някъде се оглежда, с колата е
съвсем друг. Въобще е много по-предпазлив.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
9
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание свидетеля Н. ***.
СЪДЪТ на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, му напомня за
отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Н. *** – на ** г., българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена,
майка на ищеца Г. Ч., предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
от НК за лъжесвидетелстване.
Свидетелят Ч.а: Желая да свидетелствам. Инцидентът с катастрофата
беше през 2019 г. Синът ми, след конкурс, беше назначен към „М.“ – гр. П..
На 2-ри август 2019 г. аз знаех от него, че ще пътуват служебно към някой от
пунктовете – гранични, не си спомням точно кой, и той следваше да ми се
обади. Когато пътува и пристигне по местоназначение ме уведомява по
телефона. В момента, в който аз разбрах от него, той не можеше да говори и
вече бяха минали 7-8 часа от инцидента, много трудно говореше, уведоми ме
и аз заминах за гр. П.. В „Св. Г.“ бяха настанени – те бяха двама колеги, които
пътуваха. Беше в изключително тежко състояние – съмняваха се за увреждане
на вътрешни органи, но правеха редица изследвания и казаха, че има три
счупени ребра и затова му е трудна комуникацията като и коремните органи
се съмняваха, че са увредени – имаше много силни болки и счупена лява ръка.
След като се установи състоянието му – той беше с удар в главата, в задната
част, което също водеше до силно главоболие и притеснение от страна на
лекуващите какъв е моментът на увреждане, но четири дни беше в болница и
след установяване на счупването казаха, че няма нищо особено – гипсираха
ръката и след 3-4 дни го докараха вкъщи – в гр. В. и от този момент аз съм
била с него изцяло. Той не можеше да диша, не можеше да спи, защото
счупените ребра не му даваха възможност да намери място или може би от
шока от инцидента, защото той каза, че ударът е бил от неговата страна, той
се е возил от дясната страна, видял е как лети автомобила към тях. Той е бил с
предпазен колан, защото от удара ръката я е ударил в между двете седалки
пластмасата и лоста и затова ръката е счупена тук, иначе е щял да полети
напред. Ударът е бил доста силен и точно от неговата страна, и във вестник
10
„М.“ бяха показали снимка на автомобила на „М.“ – беше смлян, нищо не
ставаше от този автомобил. Просто ако не е бил с колан, изходът щеше да е
много по-различен. Само той, на дясната седалка, и колегата му, който е
шофирал са пътували – и той е пострадал, но по-малко. Колегата му е бил с
комоцио, като най-вероятно и Г. е имал нещо подобно, но докато дойде
линейка той е успял да излезе от автомобила. Като се прибра вкъщи
първоначално имаше много проблеми, то беше август месец, много горещо –
имаше обилно изпотяване, може би и от травмите, не можеше да спи, тогава
съпругът ми не беше в България и аз трябваше да му помагам за
обикновените нужди – да се изкъпе, после идваше неговият приятел когато аз
започнах пак да си присъствам на работното място. В началото съм била до
него няколко дни, след това трябваше да работя и когато ме нямаше, идваше
негов приятел. Аз работя в Районен съд – В. като Съдия по вписванията. След
като се прибра вкъщи започнаха проблеми с ръката. Л. е приятелят, който
идваше – те са близки от деца и идваше да му помага, за да влезе в банята,
защото той се чувстваше некомфортно с мен. Беше му горещо, изпотяваше се
от болки, от счупените ребра не можеше да спи, не можеше да диша, трудно
разговаряше. Започна да се надува ръката. Установих, че има някакъв по-
сериозен проблем и се консултирахме с д-р Х., който е от гр. В., но работи
само в гр. Пазарджик – той е ортопед. Той поиска да направим снимка и се
видя, че ръката е гипсирана в безобразно състояние в гр. П., в „Св. Г.“ и има
отчупена част от едната кост, ръката беше размината и имаше счупено парче,
което вътре се вижда – аз го видях и на снимката, нямаше нужда от някакви
специални познания, за да видиш, че ръката е в безобразно състояние. Той
веднага назначи операция. Направи се операцията, сложиха планка. След като
се прибра вкъщи отново беше обездвижен, с гипс, ходехме на превръзки и
той имаше и много психически притеснения. Аз го возех за правенето на
превръзки, той се паникьосва: „Виждаш ли „Стоп-а“, виждаш ли това,
внимаваш ли?“ Той си има и психическа травма от това. Следващите месеца
много трудно минаха болките – почти не отшумяваха, отново трудно спеше,
потенето горе-долу поприключи, но започна едно задъхване и подкашляне,
след което отново около ноември-декември потърсихме помощ. Правихме
снимки на бял дроб – нямаше нещо много обезпокоително, просто тогава
видяха, че не са три ребрата, както ни казаха в „Св. Г.“, а ребрата са четири,
като аз занесох и старата снимка, направена в „Св. Г.“ – не се възхитиха на
11
качеството на снимката и отново имаше, след Нова година, проблеми с
ръката, която продължи да бъде обездвижена, с болки, с леки отоци, но
започна т. нар. Ковид епидемия и спряха плановите операции, а следваше да
махнат този метален уплътнител, който държеше двете стави и който му
пречеше да движи ръката и спокойно да се обслужва, и малко преди май
месец 2021 г. се засилиха проблемите с ръката, като разрезът, който беше
заздравял, започна да се отваря от едната страна, започна да секретира,
започна леко да се подува ръката и ние отново се свързахме с д-р Х., който го
оперира първият път и той направи всичко възможно да стане веднага
свалянето на това чуждо тяло, което явно му създаваше проблеми. След това
беше още около месец в болнични и нещата постепенно си отшумяха. Ръката
не остана съвсем напълно в стария вид, не е напълно възстановена,
ограничени са движенията – самото движение на китката. Счупването беше
от китката до окололакътната става и около 10 см. беше самият имплант и
тогава ни посъветваха, ние си и платихме по-специфичен имплант, защото
казаха, че ако не плащаме с това, с което захващат няма да застопори костите
и поради отчупването на част от костта ще има проблеми. Първо мислехме, че
имплантът възпрепятства движението, но си остана едно ограничение в
движението на китката. Психически, понякога като пътувам с него усещам, че
вече има притеснения кой кога ще спре, най-вече дали някой ще спре.
Шофира си вече, той е млад човек, но си остана една травма от онзи момент.
Гледам, че е запазил снимката от вестник „М.“ с потрошения автомобил,
което ако не го връща в спомените, не би следвало да ги пази и да става
понякога дума и да го показва, но той е млад човек – донякъде споделя,
донякъде се въздържа. С баща му е споделял, че при пътуване има вече
някакво вътрешно притеснение. Налага му се от самата работа да пътува –
към момента е в Централно управление „М.“ в гр. С. и се налага да пътува
най-често до турската граница. Работеше в гр. П. по време на катастрофата,
сега се премести в гр. С., в друг отдел, където правят проверки по М.те и
когато се открие нерегламентиран товар пътува до турската граница, до гр. Б.,
към С. – налага се със служебни автомобили и те си ги шофират.
Обезболяващи приемаше след катастрофата, след операцията му се слагаше
антибиотик. Усещам го, че до ден днешен „Глава ме боли, дали да не пия
„Оки“? То не трябва да се свиква с него.“ „Оки“ е обезболяващо прахче.
Остана много дълго време едно задушлИ. подкашляне и някакво главоболие
12
от време на време по-силно. При прегледа рентгенологът каза, че може би
това подкашляне е от самата травма. Белият дроб е бил със сигурност
травмиран, но нищо не ни казаха към онзи момент, но няма как при тези
счупени ребра да не е травмиран и белият дроб. В момента, в който го
преглеждаха в гр. П., имаха съмнение за пробит бял дроб, за нараняване в
коремната кухина.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Адв. П.: Нямам други искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 02.06.2023 г. от 09:30 ч., за които
дата и час ищецът уведомен чрез пълномощника си.
Ответникът уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Препис от протоколните прекратителни определения да се изпратят на
ответника на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13