Разпореждане по дело №1599/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 2353
Дата: 31 август 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510101599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                        Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

31.08.

 

            2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            1599

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба, предявена от В.К.К., ЕГН **********,***, срещу „БУРКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Драгой Болярин“ № 2, представлявано от управителя К.Ю.К., с която искова молба са предявени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

           На основание чл. 311 от ГПК, съдът счита подадената искова молба за редовна, а предявените искове за допустими, поради което следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, както и по насрещните искания, ако са предявени с отговора на ответника и за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

           С оглед изложеното и след запознаване с материалите по делото, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът обявява на страните следния

 

ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

         

 1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

           Ищцата  твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „Технолог обувно производство“, по безсрочно трудово правоотношение, с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1160.00 лева. На 06.06.2018г. й била връчена Заповед № 18/06.06.2018г., с която, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ-при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, трудовото й правоотношение било прекратено.

            Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, доколкото работодателят е допуснал съществени нарушения на закона в процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение, понеже изводът на работодателя, че ищцата не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената й работа не е мотивиран по никакъв начин в издадената уволнителна заповед. Същата не съдържа никакви конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на трудовите й функции, нито пък препраща към някакъв друг документ, съдържащ такива обстоятелства, който да е бил известен към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.  Твърди, че работи в шивашкото производство от 1999г., а конкретно в обувното производство от 2011г., като е заемала и длъжността „контрол качество в обувното производство” при работодател със същия предмет па дейност. Досега, вкл. при последния си работодател е изпълнявала трудовите си задължения, свързани с познаването на технологията и контрол на качеството на изработваната продукция, без да е срещала затруднения, без да са й отправяни забележки във връзка е работата и без да са образувани дисциплинарни производства във връзка с изпълнението на трудовите й функции.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да отмени Заповед № 18/06.06.2018г. на управителя на „БУРКО“ ЕООД, с която на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, да я възстанови на длъжността „Технолог обувно производство“ в ответното дружество и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода след уволнението в размер на 4176.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове по основание и размер, по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът твърди, че посоченото основание за уволнение е било предварително съгласувано с ищцата, като в обща среща между нея, собственика на фирмата и управителя на дружеството, от страна на работодателя били изложени съображенията, поради които счита работата на В.К. за незадоволителна, както по отношение на организацията на трудовия процес в предприятието, така и относно качеството на произведената продукция.

Оспорва размера на исканото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с насрещни вземания на работодателя, произтичащи от същото правоотношение и съставляващи изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв.

           2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

           Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

            От ответника е направено при условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане на работодателя, произтичащо от същото правоотношение и съставляващо изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв.

3. Права и обстоятелства, които се признават:

           Не са налице права и обстоятелства, които да се признават във връзка с предмета на делото.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

           Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото  не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на прекратяването. В случая ответникът следва да докаже и твърдяното от него насрещно вземане в конкретен размер, произтичащи от същото правоотношение, съставляващо изплатено на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1160.00 лв., за което е направил при условията на евентуалност възражение за прихващане с претендираното от ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ.

           Ищцата носи тежестта да докаже наличието на трудово правоотношение между нея и ответника, прекратяването му, обстоятелството, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, както и размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

           На основание чл. 312, ал. 1, т. 4 от ГПК относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора по нея писмени доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да бъдат допуснати и приети като доказателства по делото.  

Основателни са исканията на ищцата да се задължи ответникът да представи личното й трудово досие и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

Основателно е искането на ответното дружество за допускане на двама свидетели в режим на довеждане, които да дадат показания относно посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че неса налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

На основание чл. 312, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане следва да вземат становище във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.               

           На основание гореизложеното и чл. 312, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ВНАСЯ гр. дело № 1599/2018г. по описа на РС - Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание.

           НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2018г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответното дружество.

          ПРИКАНВА страните към спогодба и ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           ДОПУСКА събирането като доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора по нея документи.   

           УКАЗВА на ищцата, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да представи трудовата си книжка в оригинал за констатация от съда, че не е започвала работа при друг работодател след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.

           ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът най – късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи личното трудово досие на ищцата.

ДОПУСКА двама свидетели на ответника в режим на довеждане за първото по делото заседание.           

           ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова от гр. Дупница, при депозит в размер на 150.00 лв., платими от държавния бюджет, със задача, както следва: след запознаване с материалите по делото и справка в ответното дружество и Агенция по заетостта-„Бюро по труда“-гр. Дупница, да изчисли размера на последното брутно трудово възнаграждение преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, както размера на обезщетението, дължимо от работодателя съгласно чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение; да посочи размера на евентуално получаваното от ищцата обезщетение за безработица, евентуално размера на получаваното трудово възнаграждение при друг работодател; да изчисли размера на изплатеното от ответника на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение, в случай, че е налице такова.

УКАЗВА на страните на основание чл. 313 ГПК, че ако в едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане не изпълнят указанията на съда във връзка с доклада по делото и не предприемат съответни процесуални действия, губят възможността да направят това по – късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.               

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

            

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: