Р Е Ш Е Н И Е № 108
гр. Стара
Загора, 13.04.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Членове:
при секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора , като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
адм.
дело № 242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и сл.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба С.А.С. ***, подадена чрез
пълномощника адвокат И.И., със съдебен адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16002418001056-091-001/ 19.10.2018г, издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Пловдив, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-16002418193108-003-001/26.10.2018 г., потвърден с Решение № 32/ 18.01.2019г
на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С.А.С.
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, по КСО и по ЗЗО за
2012г., 2013г, .2014г. и 2015г. в общ
размер от 32211.58лв и лихва за просрочие в размер на 11429.19лв. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че изложените в РА
констатации не отговарят на установените факти и не кореспондират със събраните
при ревизията доказателства. Според жалбоподателя неоснователно не е признато декларираното
от него начално салдо към 01.01.2012г. в размер на 36 000.00 лева, представляващо
остатък от отпуснатия кредит от ОББ АД, за който твърди, че не е използвал по
предназначение, а е бил наличен в брой. Посочва, че неправилно като разход, в
изготвения от ревизията паричен поток, са включени направените вноски за
погасяването на този кредит, тъй като същите са направени изцяло от съпругата
му З.С.С.. Това се потвърждавало от съставения на съпругата му Ревизионен
доклад № Р-16002418001503-092-001/ 04.10.2018г., в който същите суми платени по
кредита били признати за разход. Изтъква се противоречие между двата ревизионни
доклада, довело до необоснованост на констатациите в обжалвания акт. Изложени
са съображения, че неоснователно при ревизията не са признати даренията,
получени от родителите му, като сочи, че последните са имали достатъчно
средства, за да ги направят. Твърди, че не са доказани основанията за
провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Направено е искане за
постановяване на решение, с което РА да бъде отменен изцяло и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че от събраните
в хода на ревизията доказателства органите по приходите обосновано са приели,
че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи през ревизирания период.
Счита, че изготвената съпоставка на направените разходи с получените приходи от
жалбоподателя през 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. показва именно това несъответствие.
Поддържа в тази връзка, че органите по приходите обосновано са провели
ревизията по реда на чл.122 от ДОПКр поради установено наличие на обстоятелства
по ал.1, т.2 и т.7 от същия. Според ответника, не са представени безспорни
доказателства относно разполагането със сумата от 36 000 лв. в началото на
ревизирания период, както и с възможността на родителите на жалбоподателя да му
дарят суми в посочения размер - 71 000.00 лева. Поради това моли,
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания на
родителите, които са заинтересовани лица, да не бъдат кредитирани. Претендира в
полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 770.00лв, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, платен от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001056-020-001/22.02.2018г.
/л.1150/ на началник сектор при ТД на НАП Пловдив И.К.К. е възложена ревизия с
ръководител Т.А.Т. /главен инспектор по приходите/ и Д.С.С. /старши инспектор
по приходите/ на С.А.С. *** с обхват данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Срокът за извършване на ревизията е
определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 07.03.2018 г. по електронен път /л.1153/. Със Заповед за изменение
на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002418001056-020-002/07.06.2018г./л.1146/
на началник сектор при ТД на НАП И.К.К., обхватът на ревизията е останал в
същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до 07.07.2018г.
Със ЗИЗВР/ №Р-16002418001056-020-003/04.07.2018г. /л.1143/ на началник сектор
при ТД на НАП И.К.К., обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от
същите лица, като е определен срок на завършването й до 07.08.2018г. Със
Заповед № Р-16002418001056-023-001/03.08.2018г. /л.1138-л.1142/ на началник
сектор при ТД на НАП И.К.К. производството по извършване на ревизия е спряно
поради наличие на обстоятелства по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК за срок до 03.09.2018г.
Така спряното производство по извършване на ревизия е било възобновено със
Заповед № Р-16002418001056-143-001/04.09.2018г. /л.1135/ на началник сектор при
ТД на НАП И.К.К., в която е посочено, че срокът на ревизията е 10.09.2018г. Заповедта
за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, включително
заповедите за спиране и възобновяване на производството по извършване на
ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на
полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са изискани за представяне
документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки на други
задължени лица, присъединени са доказателства и са предприети действия по
налагане на предварителни обезпечителни мерки. Във връзка с отправено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. №
Р-16002418001056-040-001/06.03.2018г., връчено по електронен път на
07.03.2018г., С.А.С. е представил писмени обяснения/л.1101-л.1102/, според
които е семеен със съпруга З.С.И. - С. и има две непълнолетни деца. В обяснението
е посочено, че за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. няма доходи от трудови
правоотношения, от упражняване на свободна професия, занаятчийство, от
извършване на услуги с личен труд, от отдаване под наем на имущество, от
разпределение на дивиденти от търговски дружества, кооперации и граждански
дружества, доходи от селско стопанство, стипендии, помощи и други. Посочил е,
че през ревизирания период е бил едноличен собственик на капитала на „ЗЛАТИ
ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, на което основание е самоосигуряващо се лице и
прилага справка за начислени вноски по фондове и подадени декларации образец 1.
Декларира, че разполага с два броя МПС, както следва: лек автомобил БМВ - рег.№
СТ8393СН, придобит преди 01.01.2012г. и лек автомобил БМВ - рег.№ СТ8393ВВ
придобит през 2012г. През ревизирания
период не е ползвал други банкови кредити, освен изтегления в началото на
2006г. от ОББ АД в размер на 38 000,00лв. , за което прилага копие на договор
от 27.02.2006г./л.1113-л.1118/. Декларира, че не разполага с недвижими имоти и
за ревизирания период няма вземания от трети лица, както и ликвидни и изискуеми
задължения към кредитори /доставчици. Във връзка с цитираното искане С.С. е представил
още 8 бр. договори за дарение и разписки към тях/л.1119-л.1134/ за получени от
родителите му през 2015г. парични средства, както следва: от З.П. Т.а – общо в
размер на 35 500.00лв. и от А. С. Т. – общо в размер на 35 500.00лв.
За изясняване на наличните парични средства и техния произход
е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице изх. № Р-16002418001056-040-002/10.04.2018г., в изпълнение на което са
представени справка за произхода на паричните средства за периода 01.01.2012г.
– 31.12.2016г., които лицето е направило като лични вноски в „ЗЛАТИ ТРАНС“
ЕООД, декларация за банкови сметки и писмено обяснение за издръжката на
семейството. В представената справка от С.С. са декларирани налични парични
средства към 01.01.2012г в размер на 36 000.00лв, към 01.01.2013г –
13 700.00лв, към 01.01.2014г – 13 700.00лв, към 01.01.2015г –
3 700.00лв, към 01.01.2016г – 8 700.00лв. като е декларирал липса на вземания от трети лица през
проверявания период/л.1084-л.1086/. Декларирал е, че дейността на „ЗЛАТИ ТРАНС“
ЕООД е финансирана със средствата от отпуснатия през 2006г. банков кредит и с
даренията от родителите му. В представеното обяснение/л.1087/ е посочил, че за
проверявания период 01.01.2012г. – 31.12.2016г. той и цялото семейство са се
издържали изцяло със средства на съпругата му Златка С.. За изясняване
произхода на внесени и постъпили суми по банковата му сметка на 22.07.2016г.,
съответно в размер на 15000 лева и 18300 лева, както и за произхода на
средствата, посочени за начално салдо към 01.01.2012г. в размер на 36000 лева на
ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ № Р-16002418001056-040-003/ 25.05.2018г. и
ИПДПОЗЛ № Р-16002418001056-040-004/04.06.2018г. В изпълнение на тези искания от
С.С. е представено обяснение вх.№ 94-00-4640/07.06.2018г./л.1064/. В него е
посочено, че баща му А. С., който е бил земеделски производител му е
предоставил 15 000.00лв. спестени пари в брой, които той е внесъл в
собствената си сметка, а останалите 18 300.00лв. баща му ги е превел от
собствената си сметка, за да бъде погасен изцяло банковия кредит към ОББ АД. В
дадените обяснения е изтъкнато още, че баща му А. С. Т. през 2015г. и 2016г. е
получил доходи като земеделски производител както следва:
- 2015г. в размер на 17732,05лв., декларирани с ГДД
вх.№ 244391600176580/29.03.2016г.
- 2016г. в размер на 26655,23лв., деклариран с ГДД
вх.№ 244391700023481/03.02.2017г. Приложени са и копия на декларациите/л.1065-л.1078/.
Относно началното салдо към 01.01.2012г. в размер на
36000 лева не са дадени допълнителни обяснения относно произхода на тези
парични средства, а именно дали същите са от отпуснатия банков кредит или имат
друг произход.
В резултат на изпратено искане за представяне на
документи до ОББ АД/единствената бА., в която ревизираното лице има банкова
сметка/ *** № Р-16002418001056-041-031/27.04.2018г./л.928/ с приложена
декларация за разкриване на банкова тайна, от бА.та са представени банкови
извлечения за ревизирания период/л.931-л.940/. От тези извлечения е установено,
че за периода на ревизията С.С. е захранвал сметката си, с което е покривал
задълженията към бА.та всеки месец. Конкретно за 2012г. са внесени 4640.00лв, за
2013г. са внесени 4580.00лв., за 2014г. са внесени 4559.00лв., за 2015г. са
внесени 4940.00лв. и за 2016г. са внесени 17 280.00лв. от които 15 000.00лв.
на 22.07.2016г., отделно по сметката са постъпили на 22.07.2016г. и 18
300,00лв. от А. С..
В хода на ревизията е изпратено искане за представяне
на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/ИПДПОТЛ/ до Община
Стара Загора № Р-16002418001056-041-032/22.05.2018г./л.917/ по повод на което е
получен отговор с вх.№ 06-00-366/11.06.2018г. в който е посочено, че С.А.С. не
е придобивал имоти през периода на ревизията. През 2012г. е придобит лек
автомобил марка БМВ с рег.№ СТ3829ВА. За ревизирания период са извършени три
плащания на данък върху превозните средства: на 03.01.2013г. 15,00лв. , на
21.05.2013г. 77,55лв. и на 29.08.2016г. 140,59лв.
Изпратено е било и искане за извършване на действия от
други контролни органи № Р-16002418001056-032-001/18.07.2018г. до ОД на МВР
Сектор КАТ - ПП гр. Стара Загора, в изпълнение на което е представен документ
за покупка на БМВ 530Д от 08.06.2012г. на стойност 6000.00евро/л.913-л.916/.
С Протокол № 1351089 от 01.06.2018г./л.133-134/ са
присъединени доказателства от значение за ревизионното производство на С.А.С.,
а именно : Ревизионен акт № Р- 16002417004646-091-001/ 30.01.2018г., издаден на
„ЗЛАТИ ТРАНС“ ЕООД, ведно с Ревизионен доклад и приложения към него № 1, 2, 3,
11, 12, 13. От така присъединените доказателства е установено, на база
счетоводни записвания в „ЗЛАТИ ТРАНС“ ЕООД, че собственикът е предоставил
средства, представляващи финансиране на дружеството, които не са върнати, както
следва: за 2012г. – 23600.32 лева, за 2013г. – 1300.32 лева, за 2014г. – 25038.32
лева, за 2015г. – 66000.00. Единствено за 2016г. на собственика са възстановени
повече средства, от колкото са предоставени.
Въз основа на установените данни органите по приходите
са намерили, че при съпоставка разходите на лицето надвишават доходите му за
отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства са квалифицирани като
отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и с Уведомление
№ Р-16002418001056-113-001/ 20.07.2018 г. по чл.124, ал.1 ДОПК/л.107/,
ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, и
несъответствие между декларираните и/или получените приходи имущественото, и
финансовото състояние на лицето, основите за облагане с подоходен данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл.
122 от ДОПК, както и че осигурителният доход за установяване на задълженията за
ЗОВ за ревизирания период ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. На жалбоподателя
са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище,
изпратени са му ИПДПОЗЛ № Р-16002418001056-040-005/ 20.07.2018 г./л.952/ за
представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-16002418001056-139-001/ 20.07.2018 година/л.109/,
всички връчени на 20.07.2018г./л.111 от делото/. Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всички ревизирани периоди е
представена от С.А.С. с вх.№94-00-6059/20.09.2018г./л.128-л.132/, като със нея
не са представени нови доказателства.
Въз основа на извършената ревизия от определения със
ЗВР ревизиращ екип Т.А.Т. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Д.С.С.-старши инспектор по приходите/ е съставен Ревизионен доклад
/РД/ № Р-16002418001056-092-001 / 21.09.2018г. В него, след извършен анализ на
всяко от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК
за всяка една от годините, включени в ревизирания период и съпоставка на
доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е констатирано несъответствие
в имущественото състояние на лицето, което е определено като доход с
неустановен произход. Несъответствието на приходите и разходите през
ревизираните периоди е онагледено в изготвени таблици, в които е извършена
съпоставката им по години. Установено е несъответствие за 2012г. в
размер на 34 975.89лв; за 2013г. – 5 973.35лв; за 2014г. – 30
097.44лв. и за 2015г. – 70 940.06лв. За 2016г. не е установено
превишение на разходите.
Прието е, че за периода 01.01.2012г.-31.12.2015г.
данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за всяка от годините е равна на
посоченото несъответствие, намалено с дължимите задължителни осигурителни
вноски. Определен е допълнително дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ със съответните
лихви за просрочие.
Допълнително са установени и задължения за ЗОВ в
резултат на установения осигурителен доход по реда на чл. 122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК,
при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания
период върху осигурителен доход в размер на 420.00лв.
В РД е
обсъден представения договор за банков кредит от 27.02.2006г., по силата на
който ОББ АД предоставя на кредитополучателя С.А.С. сумата от 38000 лева за
ремонт/реконструкция на недвижим имот, представляващ триетажна къща, с РЗП 300
кв. м., дворно място 1000 кв. м., находящ се в с. Бял Извор, общ. Опан, със срок за погасяване на кредита е 25.12.2020г. В РД
е прието, че при формирането на началното салдо към 01.01.2012г. не следва да
се включи сумата в размер на 36 000.00 лева, за която РЛ твърди, че е
остатък от отпуснатия кредит и е била налична в брой към тази дата. За да
обосноват тази своя констатация органите по приходите са посочили, че
средствата по кредита са осигурени на 11.01.2007г. и към 01.01.2012г. лицето
следва да е върнало на бА.та, по банковия кредит 28314.00лв., както и че от
извършените справки в масивите на НАП е констатирано е, че за периода
2000г.-2016г., няма декларирани доходи, които да са достатъчни за покриване на
задълженията му. Посочено е също, че за ревизирания период няма и разпределен,
съответно изплатен дивидент. Или иначе казано, липсват доказателства лицето да
е разполагало с твърдяната сума, поради което е прието, че началното салдо на
01.01.2012г. е в размер на 5000.00лв.
По отношение на дарената сума в общ размер на
71 000.00 лева от родителите на ревизираното лице през периода от месец
януари до месец април 2015 г. органите по приходите са отказали същата да бъде
призната като получена от С.А.С., по съображения, че дарителите не са
разполагали с такива средства. В тази връзка е посочено, че единствено бащата
на ревизираното лице А. С. Т. е получавал доходи, декларирани от дейността му
като земеделски производител, докато майката З.П. Т.а няма подавани ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, няма декларирани трудови договори, има внасяни осигуровки само за
здравно осигуряване от бюджета на НОИ.
РД е подписан от Т.Т. и Д.С.с квалифицирани електронни
подписи в сроковете им на валидност /л.42-л.43/. Връчен е на жалбоподателя по
електронен път на 21.09.2018г /л.106/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-1600248001056-091-001/19.10.2018
г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-16002418193108-003-001/26.10.2018 г., издадени и подписани с квалифициран
електронен подпис от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.А.Т.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП Пловдив като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен
носител. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на С.А.С.
общо в размер на главница 32211.58 лева и лихва 11429.19 лева, както следва:
1.
Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2012г – главница 2878.39лв , лихва 1599.30лв
за 2013г – главница 443.22лв, лихва 201.23лв
за 2014г – главница 2266.70лв, лихва 798.82лв
за 2015г – главница 6289.05лв, лихва 1574.25лв
2.
ДОО- за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 2426.88лв, лихва 1348.40лв
за 2013г – главница 119.47лв, лихва 54.24лв
за 2014г –главница 3204.61лв, лихва 1169.29лв
за 2015г - главница 3886.08лв, лихва 972.15лв
за 2016г – главница 645.12лв, лихва 95.52лв
3.
Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се
за 2012г – главница 1516.80лв, лихва 842.61лв
за 2013г – главница 74.67лв, лихва 33.90лв
за 2014г – главница 1900.80лв, лихва 687.81лв
за 2015г – главница 2395.20лв, лихва 599.39лв
за 2016г – главница 361.60лв, лихва 53.74лв
4.
Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се
за 2012г – главница 948.00лв, лихва 526.72лв
за 2013г – главница 46.67лв, лихва 21.19лв
за 2014г – главница 1290.32лв, лихва 470.89лв
за 2015г - главница 1518.00лв, лихва 379.74лв
РА е обжалван по административен ред пред Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив. На основание чл.155, ал.2 от ДОПК актът е потвърден
изцяло с Решение № 32/ 18.01.2019г. Обсъдени са всички оплаквания за издаване
на РА в нарушение на процесуалния и материалния закон. Решаващият орган е
потвърдил констатациите за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК, както и тези по извършената съпоставка на притежаваните имущества
и направените разходи с получените доходи от С.С. за ревизираните периоди, при
което е установено несъответствие както следва: за 2012 година -34 975.89
лв.; за 2013 година - 5 973.35 лв.; за 2014 година - 30 097.44 лв.;
за 2015 година - 70 940.06 лв. Намира за правилно определеното от органите
по приходите начално салдо към 01.01.2012г. в размер на 5000 лева, мотивирайки
се с извършения в РД анализ на приходите и разходите на ревизираното лице и
липсата на доказателства за налични парични средства в декларирания от лицето
размер - 36000 лева. Във връзка с възражението на С.С., че в ревизионния доклад
на съпругата му също са включени и признати като разход сумите, платени за
погасяване на кредита му в ОББ АД в решението е посочено, че няма препокриване
на банковите сметки на жалбоподателят и тези на съпругата му описани в РД № Р-16002418001503-092-001 / 04.10.2018 г. По
отношение на твърденията за получени средства от роднини/дарения от родителите
на ревизираното лице/ е прието, че органите по приходите също са процедирали
правилно. Направен е извод, че от събраните доказателства и извършените
проверки не е установено реалното наличие на тези средства у дарителите, като и
факта на предаване на парите. Изтъкнато е, че представените договори за
дарение, са съставени в хода на ревизията с цел доказване на произхода на
средства от страна на жалбоподателя.
С оглед изложеното е прието, че обжалваният РА е
издаден в съответствие със закона, поради което органът потвърждава начисления
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както и определените от органа по приходите
задължения за ЗОВ на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице за
ревизираните периоди върху установения с ревизията нов размер на осигурителния
доход на задълженото лице, определен на база дохода с недоказан произход, на
основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8/9 от КСО и чл. 40, ал. 1,
т. 2 от ЗЗО, както и прилежащите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на
електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в
съответното длъжностно качество РА, РА за поправка на РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А. С. Т.
и З.П. Т.а.
Свидетелят А. С. Т. - баща на жалбоподателя, заявява,
че от 2005 - 2006г. е земеделски
производител и е получавал много субсидии, гледал е крави и телета.
Работил е и като шофьор. Някъде около 2015-2016г. е дал пари на сина си. Точно кога
и по колко пари е давал, не може да си спомни. Давал е различни суми през
различни периоди, когато е получавал субсидии. Самите субсидии били по около 20
и няколко хиляди лева на година. Парите ги е давал на ръка, а за погасяване на
заема към ОББ АД ги е превел по банков път. Свидетелката З.П. Т.а майка на
жалбоподателя, заявява, че са се занимавали с отглеждане на едър рогат добитък
и птици. Всички пари са спестявали за сина си. В края на 2014-2015г., когато
събрали достатъчно пари, са дали по-крупни суми на сина си, а през м. юни
2016г. са дали пари за погасяване на кредита му в бА. ОББ АД. Посочва, че са
получавали субсидии всяка година по 11000 лева – 13000 лева. През 2014 – 2015г.
парите са ги давали на ръка, а за кредита през 2016г. по банков път.
Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която, съдът възприема като компетентно, обективно
и обосновано, доколкото същото съдържа единствено математически изчисления на
паричните потоци, поискани от жалбоподателя в различни от РД варианти. Вещото
лице е изчислило паричния поток на жалбоподателя като е взело предвид за
начално салдо към 01.01.2012г. декларираните от жалбоподателя парични средства
в размер на 36000 лева и е включило за 2015г. сумите по представените договори
за дарения от родителите му.
По делото е приета и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, неоспорено от страните, съдът също възприема като компетентно,
обективно и обосновано. Вещото лице, съобразно твърденията на жалбоподателя, е
изчислило във варианти паричния му поток, като във единия вариант е изключило
вноските на жалбоподателя по кредита в ОББ АД, а в другия - е взело само 1/2 от
направените вноски по кредита.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Оспорването на
РА № Р-16002418001056-091-001/19.10.2018 г., поправен с РА за поправка на РА №
П-16002418193108-003-001/ 26.10.2018г., изцяло
потвърден с Решение № 32/ 18.01.2019г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.34-40/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – И.К.К., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото
чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя
на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са И.К.К. –
възложител на ревизията и Т.А.Т. – ръководител на ревизията, с оглед на което
посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като
негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на ревизията органите по приходите
са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е
извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства.
В жалбата се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за установяването на публичните задължения,
поради неспазване на принципа по чл.5 от ДОПК, обосновано с твърдения, че един
и същ разход, а именно този за погасяване на кредита в ОББ АД е включен изцяло,
както в паричния поток на жалбоподателя, така и на неговата съпруга. Като
доказателство се сочи съставения на съпругата РД № Р-16002418001503-092-001/
04.10.2018г.
Съдът намира
тези твърдения за неоснователни. Видно от съдържанието на административната
преписка, същата съдържа доказателствата относими към доходите на жалбоподателя
в конкретния случай и предоставени от него документи, дадени пред ревизиращите
- възражения, жалби, отговори на искания. Изтъкнатите доводи по-скоро касаят
събирането и цененето на доказателствата и в тази връзка имат отношение към
материалната законосъобразност на акта, като предвид правомощията на съда като
инстанция по същество, ще бъдат обсъдени по-долу.
Отделно от това,
за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че съдът констатира, че в
РД и РА не се сочи изрично основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за
провеждане на ревизията по особения ред. Изрично е посочено само основанието по
чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. От друга страна обаче, не може да се приеме, че обстоятелството
по чл.122, ал.1, т. 7 ДОПК е посочено за първи път в решението на Директора на
дирекция ОДОП. Задълженото лице е уведомено за установените обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124,
ал. 1 от ДОПК. Както се установява от текста на връченото на лицето при
ревизията Уведомление № Р-16002418001056/20.07.2018 година, намиращо се на л. 107
от делото, в него са посочени както точните номера на разпоредбите - чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК, така и техния текст, а именно, че са налице данни за
укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените доходи на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
през ревизирания период. Но дори и да се приеме, че основанието по чл.122,
ал.1, т. 7 ДОПК е посочено за първи път в решението на директора на дирекция
ОДОП гр. Пловдив, то това обаче е допустимо, предвид правомощията на директора
да разгледа и разреши спора по същество (така чл. 155, ал. 2 и 3 от ДОПК),
което означава да потвърди акта и на друго основание, щом са налице
доказателства по преписката, обосноваващи такъв извод. Казаното разрешение не
води до накърняване правото на защита на задълженото лице, доколкото то е
запознато със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, въз
основа на които са изградени изводите на органите по приходите и на решаващия
орган, поради което не се установяват съществени процесуални нарушения при
провеждане на ревизионното производство от естество да доведат до отмяна на
ревизионния акт само на това основание.
При изследване
на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че фактите и
доказателствата по делото установяват наличието на основания по чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК.
С обжалвания РА основата
за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2 и т.7, ал.1 от същата разпоредба.
След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл.
122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е
констатирано несъответствие на имущественото състояние на лицето с получените
от него доходи - превишение на разходите на ревизираното физическо лице над
доказаните му приходи, което с ревизията е определено като получени, но
недекларирани доходи. За да оправдае разходното превишение лицето е поддържало
още в ревизионното производство, че е разполагало към 01.01.2012г. със сума в
размер на 36000 лева, представляваща остатък от усвоен през 2007г. банков
кредит в размер на 38000 лева, която сума е била налична в брой, тъй като кредитът
не е бил използван по предназначение. Поддържало е също, че и получените като
дарение парични средства през 2015г от неговите родители общо в размер на 71000
лева, следва да се включат в приходната част за ревизираните периоди.
Съдът приема, че
при формирането на началното салдо не следва да се включи сумата по кредит от
ОББ АД, с остатък от 36 000.00лв. към 01.01.2012г., отпуснат с цел
реконструкция и ремонт, със срок на усвояване 11.01.2007г., тъй като не е
доказано паричните средства по този кредит да са налични към началото на
ревизирания период. Съгласно сключения договор за кредит от 27.02.2006г.
/л.1113-л.1118/ същият е целеви и е с предмет за ремонт и реконструкция на недвижим имот,
което означава, че след отпускането му банковият кредит следва да бъде
използван по предназначението си, именно за извършване на ремонтни работи.
Доказателства за нещо различно от това, не са ангажирани. Житейски и
икономически е нелогично, полученият кредит да е изтеглен през 2007г. и
паричните средства по същия да са налични в брой пет години по-късно - към
01.01.2012г., като същевременно кредитополучателят да заплаща лихви по този
кредит. Отделно от това, от представените извлечения/л.932-л.940/ по банковата
сметка в ОББ АД, за която жалбоподателя декларира/л.1088/, че му е единствена е
видно, че сума в сочения размер не е била налична в началото на 2012г. Не са
представени и други доказателства съхраняването на средствата по друг начин,
още по-малко са ангажирани доказателства за налични спестени средства. В тази
връзка, както бе казано по-горе, жалбоподателят не е получавал доходи, включително
и за периодите преди ревизирания, а е извършвал разходи на значителна стойност
– за финансиране на собственото си дружество „ЗЛАТИ ТРАНС“ ЕООД, за погасяване
на кредита в ОББ АД, за покупка на лек автомобил през 2012г. на стойност 6000
евро и т.н. Следователно, правилно органите по приходите са приели, че сумата в
размер на 36000 лева не е действително налична в ревизираното лице към 01.01.2012г.
Неоснователно е и оплакването
на жалбоподателя, че при формиране на приходната част за 2015г. в РА е следвало
да бъде взета предвид сумата в размер на 71000 лева като получена по дарение от
родителите му, както и възможността дарителите да направят даренията. Съдът,
споделя принципното разбиране, че простото твърдение, че определено лице е дало
парична сума като дарение на ревизираното лице не е достатъчно, за да се
приеме, че въпросната сума оправдава направени през периода разходи и
автоматично следва да се има предвид в приходната част на паричния поток.
Необходимо е доказването на реалното предаване на парите, възможността на
дарителя да осъществи дарението, а също и наличието на сумата в началото или по
време на ревизирания период, за който се отнася разхода. Тази необходимост
следва от тежестта на доказване, която е за ревизираното лице, което чрез пълно
и пряко доказване следва да установи фактите, на основата на които претендира
изгодни за себе си правни последици. Обосновано, в случая, може да се приеме,
че такова доказване не е извършено.
Действително,
процесните договори за дарение са оформени в писмена форма, като са приложени и
разписки за получаването на сумите. Съгласно чл. 225 от ЗЗД, дарението на
движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване. В случая липсват изявления за дарение в предписаната
нотариална форма за валидност. Писмената форма не е форма за действителност на
договора. Наличието на писмено доказателство за сключването има значение за
отношенията на страните по него. По отношение на трети страни обаче, за да бъде
доказано сключването на договора, е необходимо да се установи по безспорен
начин предаването на сумата. Следователно, въпросните дарения следва да се
преценят като реални договори, т. е. предаването на сумите като елемент от
фактическия им състав да бъде доказано по несъмнен начин. В тази връзка
представените разписки за получаване на сумите към всеки един от договорите за
дарение сами по себе си не съставляват доказателство за предаване предмета на
дарението.
Представените договори
за дарение и разписки към тях са частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК вр.
с § 2 от ДОПК и нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните
органи. Датата на съставянето следва да се проверява в съвкупност с останалите
доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали
събрани доказателства. Настоящият съдебен състав намира за недоказано в
процесния казус реалното предаване на сумите от дарителите към дарения. Касае
се за значителна сума - 71000 лв., която от събраните в хода на ревизията
доказателства за източниците на доходи на дарителите и техния размер е
невъзможно да бъде спестена и налична към датите, посочени в договорите за
дарение. Предвид на обстоятелството, че майката на С.С. няма и не е получавала доходи,
освен тези на съпруга й, следва да се приеме, че дарените средства са общи на
двамата родители. В тази връзка единствените източници на доходи са тези от
дейността на бащата А. С. Т., който е бил земеделски производител. В тази
насока са и дадените свидетелски показания на двамата родители, а именно, че
парите са спестени от отглеждането на животните и субсидиите, които са
получавани за тази дейност. Както бе посочено по-горе, с Протокол № 1351089 от
01.06.2018г./л.133-134/, са приобщени доказателства, събрани в хода на извършената
ревизия на „ЗЛАТИ ТРАНС“ ЕООД, при която по повод на искане за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица №
Р-16002417004646-041-008/26.10.2017г. от А. С. Т. са били представени годишните
му данъчни декларации за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.
/л.237- л.286/ и извлечение от банковата му сметка в Уникредит Булбанк АД/л.241,
242, 247, 254 и 255/. От декларациите е видно, че дори да бъдат взети брутните размери
на получените доходи, декларирани от лицето за периода от 2011г. до 2014г.,
вкл. /тъй като даренията са в началото на 2015г./ без същите да бъдат намалени
с разходите за дейността и задължителните осигурителни вноски не може да се
обоснове извод, че е налице спестена сума в сочения размер. Такъв извод не може
да се обоснове и от представените банкови извлечения/л.241, 242, 247, 254 и
255/, от които е видно, че суми в претендирания размер, нито са теглени, а още
по-малко да са били налични по сметката му. Нещо повече, при преценката дали
дарителите са разполагали със спестени средства в процесния размер, следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че от тези декларирани доходи, следва да
бъдат извадени и разходите за издръжката за живот на двамата родители, които те
неизбежно са правили. Имайки предвид изложеното, както и заинтересоваността на
лицата, предвид тяхното родство, съдът не кредитира свидетелските показания на
родителите на С.А.С. в частта, в която се твърди, че същите са разполагали с
посочените средства към датите на договорите за дарение. Също така, в
конкретния случай, предаването на сумите по никакъв начин не кореспондира с
данни за съхраняването им в банкови институции или по друг начин, който да
отговаря на немалкия им размер.
На последно място, нито в хода на
ревизионното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят С. е
оспорил констатациите в РД и РА относно разходната част на паричните му потоци
за ревизираните периоди от 2012 г. до 2015 г., досежно извършеното финансиране
на дейността на „ЗЛАТИ ТРАНС ЕООД. От присъединените по преписката
доказателства от ревизията на това дружество, съгласно извършените счетоводни
записвания, органите по приходите са констатирали, че за всички ревизирани
години РЛ е предоставяло в брой и по банков път парични средства за дейността
на „ЗЛАТИ ТРАНС“ ЕООД, като голяма част от тях не са върнати, както следва, установено
по години: за 2012г. – 23600.32 лева, за 2013г. – 1300.32 лева, за 2014г. –
25038.32 лева, за 2015г. – 66000.00 лева. Следователно разходната част на
паричните потоци на С. за ревизираните периоди е правилно установена в хода на
ревизионното производство, а нови твърдения или доказателства от страна на РЛ
не е имало. Не се оспорва и включения от органите по приходите разход за 2012г.
за покупката на лек автомобил в левовата равностойност на 6000 евро. РЛ оспорва
единствено включването в разходната част на паричните потоци вноските за
погасяване на банковия му кредит в ОББ АД. Твърди, че тези вноски са били
направени от съпругата му З.С.И.-С. и съответно били включени в нейните парични
потоци като разход и това било отразено в съставения на нея РД №16002418001503-92-001/
04.10.2018г. Това обстоятелство представлявало недопустимо противоречие между
двата ревизионни доклада. В тази връзка следва да бъде споделен извода на
директора на дирекция ОДОП, че няма никакво препокриване на банковите сметки на
жалбоподателят и тези на съпругата му описани в РД № Р-16002418001503-092-001 /
04.10.2018 г. Видно от представените договор за банков кредит с ОББ АД и
банкови извлечения кредитът е бил отпуснат по банкова сметка *** ***, която е била и единствената сметка
лицето и по която средствата са внасяни от него. От съдържанието на цитирания
ревизионен доклад не се установява съпругата му да е правила вноски по тази
сметка и тези вноски да са включени в разходната част на паричните й потоци. В
този РД, въз основа на представени
банкови извлечения е установено, че Златка С. е внасяла парични средства в брой, но е
погасявала паричен заем в БА. ДСК, като именно тези вноски са включени като
разход в извършената на лицето съпоставка на получените доходи и извършените
разходи. В този смисъл, възражението на жалбоподателя, че един и същ разход е
отразен едновременно, както в неговия паричен поток, така и в този на съпругата
му е неоснователно.
Предвид гореизложеното,
крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл.124,
ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната
администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода
на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде
променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което е изготвено чрез включване на твърдените суми от банковия кредит за
начално салдо към 01.01.2012г. и даренията от родителите, които по изложените
по-горе аргументи съдът не ги приема за действително получени от ревизираното
лице.
Данъчната основа по чл.
17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2012г, 2013г, 2014г и
2015г., съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над
получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Ревизионният акт е
правилен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни
осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. С.С. не е представил
доказателства за произхода на средствата, необходими за покриване на
извършените от него разходи през посочените години, поради което органът по
приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят
задължения за задължителни осигурителни вноски, в качеството му на
самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда
на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от
фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая
законосъобразно са определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО -
осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и осигурителни вноски за годишно изравняване за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2
от ЗЗО.
По тези съображения
жалбата на С.А.С. против Ревизионен акт
№ Р-16002418001056-091-001/ 19.10.2018г, поправен с ревизионен акт за поправка
на ревизионен акт № П-16002418193108-003-001/26.10.2018 г., се явява изцяло
неоснователна.
При този изход
на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1770 лева
на основание чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С.
***, против Ревизионен акт № Р-16002418001056-091-001/ 19.10.2018г, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт № П-16002418193108-003-001/26.10.2018 г., потвърден
с Решение № 32/ 18.01.2019г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на
НАП, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, по КСО и по ЗЗО за 2012г, 2013г., 2014г. и
2015г в общ размер от 32211.58лв и лихва за просрочие в размер на 11429.19лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при
ЦУ на НАП сумата 1770 /хиляда седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: