Р Е
Ш Е Н
И Е № 260187
гр.Пловдив, 07. 10.
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и шести август през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Мария Шишкова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 100/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. във вр. с чл.403 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.
№ 1440/16.01.2020г. от „*****“ ЕООД, ЕИК - *********, чрез управителя М.С.Г., против
Решение № 4358/15.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 19238/2018г., в частта, с която е осъдено
дружеството да заплати на „*********“
ЕООД, ЕИК - ***********, сумата в общ размер от 1 610 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди от неоснователно допуснатото в полза на „*******“
ЕООД обезпечение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти състав – запор
на банковата сметка в „********“ АД, съизмеримо със законната лихва върху
запорираната сума от 18 000 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 02.12.2018 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба -03.12.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 671,18 лв.- разноски по съразмерност. Моли да бъде отменено като
неправилно в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да
се отхвърлят изцяло заведените искови претенции.
Въззиваемата
страна „*******“ ЕООД, ЕИК *************, чрез адв. Е.Н., депозира
писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред
Районен съд - Пловдив от „*******“ ЕООД против „*********“ ЕООД е заведена искова молба, с която посочва, че с Определение
от 16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПдРС, V-ти
състав, е допуснато обезпечение на предявения иск от страна на ответника против
ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата от 18 000 лв. чрез налагане на
запор на вземанията на ответника в
посочените в молбата търговски банки до размера на исковата сума. Във връзка с
допуснатото обезпечение е издадена обезпечителна заповед от 17.10.2017 г. и въз основа на нея е образувано изпълнително
дело № 486/2017 г. по описа на ЧСИ **********. На 31.10.2017 г. е наложен запор
на банкова сметка за сумата***., съгласно писмо от „*********“ АД. От отговора
на банката и от справка за валидните запори на сметката, блокираната сума по
запора е именно 18 000 лв. С влязло в сила на 22.10.2018 г. решение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПдРС,
V-ти състав, е отхвърлен предявения от
ответника срещу ищеца иск. Тъй като предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен, ищецът счита, че и наложеното обезпечение е неоснователно,
имайки предвид функциите на обезпечителното производство. Поддържа, че така
допуснатото обезпечение, като неоснователно такова, е довело до съществени
затруднения за ищеца, изразяващи се в невъзможност за използване на
запорираните средства в продължение на голям период от време от момента на
налагане на запора на 31.10.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск.
В тази връзка се изтъква, че към датата на депозиране на исковата молба
наложената обезпечителна мярка все още не е отменена. Отбелязва, че е подадено
възражение против освобождаването на внесената от ответника гаранция. Цитира
съдебна практика, съгласно която вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК е
съизмерима като минимален размер със законната лихва, изчислена върху размера
на иска, чието обезпечение е допуснато и наложено за периода, за който е
наложено обезпечението и за който ищецът не е могъл да ползва блокираната в
банковата му сметка сума в размера от 18 000 лв. за задоволяване на свои нужди,
за търговската си дейност, както и да реализира доход от нея. Посочва, че ищецът
не е могъл да си служи със запорираната сума, като не е имал възможност да
осъществява плащания с нея, като за него са възникнали имуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване.
Ответникът „*******“ ЕООД е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил
изцяло така предявените искове. Застъпва,
че претендираната законна лихва в размер от 10%
+ ОЛП е значително по – висока спрямо лихвата в депозит в банка на юридическо
лице върху главница в размер от 18 000 лв. за сочения период. Оспорва се
удостоверителната доказателствена стойност на представения към исковата молба
документ, като сочи, че същият не установява налагането на запора на 31.10.2017
г. Освен това излага, че по наложените два броя запори на банковата сметка на
ищеца в „*******“ АД, касаещи настоящето дело няма никакви налични авоари и възбранени
суми по наложените обезпечения. Поддържа, че от приложените към исковата молба
документи не се установява, че към 31.10.2017 г. по банковата сметка на ищеца е
имало сума в размер от 18 000 лв., като сочи, че от справките извлечения по
изп.дело № 486/2017 г. се установява, че дължимите суми по запора не могат да
бъдат преведени/обезпечени поради липса на свободен авоар за последващ дълъг
период след налагането на запора. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, като сочи, че не биха могли да настъпят вреди за ищеца от
наложеното обезпечение, тъй като запорираната сума не е била налична и
съответно не е могла да се ползва от него.
В допълнение посочва, че през процесния период ищецът не е изпитвал нужда
от парични средства, тъй като не е осъществявал дейност. Посочва, че двете
дружества водят редица съдебни спорове, като по така образуваните и приключили
граждански дела са налице редица наложени запори на движимо и недвижимо
имущество на ответника и запори на банкови сметки, като запорираното вземане до
размера от 18 000 лв. не е достатъчно да удовлетвори кредитора „*******“ ЕООД.
Оспорва се претенцията по размер, като се сочи, че в случай, че сумата е на
фирмен депозит в процесната банка, то не само, че няма да се олихвява, но и ще
се заплати такса в размер на 420 лв.
ПдРС, за да уважи с решението предявените
искове в посочените размери, излага основни съображения, че ищецът следва да
установи при пълно и главно доказване, че са налице законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК, която е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението тоест допуснато
е обезпечение, отхвърляне на иска, който е обезпечен, причинени от
обезпечението вреди, както и причинна връзка между вредите и допуснатото
обезпечение. Доколкото се претендират вреди от неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва,
то трябва да е налице забава на изпълнението, която от своя страна е
предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането. Затова, ищецът трябва да докаже, че
запорираното вземане съществува
и е изискуемо към периода, за който се
претендира лихвата за забава. / Решение № 101 от 05.08.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1029 от 2012 г., І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ответникът
следва, от своя страна, да установи
правоизключващите си и правопогасяващи възражения, а при установяване на
подлежащите на доказване от ищеца факти и обстоятелства следва да докаже, че е
платил процеснатасума.
Районният съд
констатира, че няма спор между страните, а и от приетите по делото
доказателства също се установява, че с Определение от 16.10.2017 г. по гр.д. №
12880 по описа за 2017 г. е допуснато обезпечение на предявените от ответника
против ищеца искове чрез налагане на запор на банковите сметки на ищеца в
посочените в определението банки. След заплащане на определената гаранция в
размер от 1800 лв. на 17.10.2017 г. е издадена обезпечителна заповед. Определението, с което е допуснато
обезпечение на предявените искове е обжалвано от ищеца, като с Определение от
20.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 3103/2017 г. по описа на ПОС, което е окончателно,
определението, с което е допуснато обезпечение е потвърдено. С решение по
делото, влязло в сила на 22.10.2018 г., предявеният иск е отхвърлен.
С Определение от 13.12.2018 г. по
гр.д. № 12880 по описа за 2017 г. допуснатото с Определение от 16.10.2017 г.
обезпечение е отменено. Определението е влязло в сила на 04.02.2019 г., като определението за отмяна
на обезпечението е обжалвано от ответното дружество и е потвърдено от въззивния
съд.
С разпореждане на ЧСИ – ********
с район на действие ПОС, от 17.10.2017 г. въз основа на издадената
обезпечителната заповед, издадена на 17.10.2017 г. по гр.д. № 12880/2017 г. по
описа на ПРС с размер на обезпеченото вземане от 18 000 лв., е образувано
изпълнително дело № 20178290400486. /Удостоверение изх. № 4434/03.05.2019 г. от
ЧСИ- ******/.
На 30.10.2017 г. по образуваното
изпълнително дело № 20178290400486 по описа на ЧСИ – ********* с район на
действие ПдОС е изпратено запорно съобщение до „********“ АД, получено от
третото задължено лице на 31.10.2017 г.
Съгласно писмо от ******** АД до
ищцовото дружество от 31.10.2017 г., последното е уведомено, че по изпълнително
дело № 20178290400486 по описа на ЧСИ – ********* с район на действие ПдОС, е
наложен запор и съответно е блокиран наличния авоар в съответствие с
разпореждането на съдебния изпълнител. В справка от 15.02.2018 г., изготвено от
„******“ АД е отразено налагането на запора до размера на сумата от 18 000
лв.
На 21.02.2018 г. по ЧСИ – *********,
с район на действие ПдОС, е постъпило писмо от „Уникредит Булбанк“ АД, в което
се посочва, че се признава вземането, върху което е наложен запор за
основателно, като липсват претенции на други лица по така запорираното вземане
и има наложени запори по изпълнително дело № 2016290400500 по описа на ЧСИ – ******,
с рег. № *****, с район на действие ПдОС. От цитираното Удостоверение изх. №
4434/03.05.2019 г. от ЧСИ ******е видно, че изпълнително дело № 2016290400500
по описа на ЧСИ – ******** с рег. № *****, с район на действие ПдОС, е
образувано на 23.12.2016 г. въз основа на обезпечителна заповед, издадена на
21.12.2016 г. по гр.д. № 14948/2016 г. по описа на ПРС, ІХ-ти състав с размер
на обезпеченото вземане от 24 216,58 лв. В писмото е отразено, че
дължимите суми по запора са обезпечени изцяло и дългът е изцяло обезпечен. От
приетата по делото справка за банкови сметки от 24.08.2018 г., приложена по
образуваното изпълнително дело № 20178290400486 по описа на ЧСИ – ******** с
район на действие ПОС е видно, че ищцовото дружество има открити две
разплащателни сметки в лева в ******** АД, като сметка № ************ е открита
на 31.07.2009 г., а сметка № ************** е открита на 28.07.2010 г. и е
закрита на 16.03.2017 г. т.е. преди налагане на процесния запор.
Прието е като доказателство
извлечение от лихвените проценти при открити разплащателни сметки в лева в **********
АД, от което е видно, че при разплащателните сметки лихвеният процент е 0,00 % Наложеният по изпълнително дело № 20178290400486 по описа на ЧСИ – *********
с район на действие ПдОС запор на банковите сметки на ищцовото дружество в „*********“
АД е отразен и в последващи писма от банката по други образувани при същия
съдебен изпълнител изпълнителни дела, съгласно приетите по делото писмени
доказателства в тази насока.
Приета е като доказателство молба
от 12.02.2019 г. от ищцовото дружество по изпълнително дело № 20178290400486 по
описа на ЧСИ – ********* с район на действие ПОС за вдигане на наложения запор
на основание влязлото в сила определение за отмяната му.
По делото е приета, като
доказателство банкова референция от 18.04.2019 г. от „*********“ АД, в която се
удостоверява качеството на ищеца на клиент на банката с открита банкова сметка ***
***********, по която на 31.10.2017 г. е наложен запор за сума в размер от
18 000 лв. Посочва се, че към датата на налагане на запора наличните
средства по тази банкова сметка са били достатъчно единствено за обезпечаване на
предходно наложените запори. Запорът по изпълнително дело № 20178290400486 по
описа на ЧСИ ******* с район на действие
ПдОС, е обезпечен изцяло на 15.01.2018 г.
след постъпване на средства по банковата сметка, за което съдебният
изпълнител е уведомен. На 18.02.2019 г. наложеният запор е вдигнат въз основа
на получено съобщение за това. Отразени са наличностите по сметката на ищцовото
дружество към 31.10.2017 г.- 37054,89 лв., към 02.12.2018 г.- 21804,83 лв.
Отразено е движението по сметката за периода от 30.10.2017 г. до 16.04.2019 г.,
от което е видно, че през този период по тази банкова сметка са преведени пари по
наложени запори, но освен това същата се използва и за плащане на осигурителни
вноски и данъци. Прието е като доказателство и искането на управителя на
ищцовото дружество за откриване на горепосочената банкова сметка в „********“
АД.
Приети са като доказателство и
общи условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на
юридически лица и еднолични търговци за предоставяне на платежни услуги.
По делото е приета, като
доказателство банкова референция от 22.04.2019 г., която потвърждава, че
ищцовото дружество е клиент на ******** АД и има открита банкова сметка *** *******,
по която има наложени запори в периода от 01.01.2016 г. до 17.04.2019 г. Към банковата референция е приложена справка,
в която е отразен наложения на 31.10.2017 г. запор на банковата сметка на
ищцовото дружество до размера на сумата от 18 000 лв. Като дата на
изпълнение е отразена 18.02.2019 г. Районният съд аргументира, че отговорността по
чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по
чието искане е допуснато обезпечение, при която вследствие на наложената
обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението, като посочената норма регламентира три самостоятелни хипотези,
при които допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане
на правата на ответника - отхвърляне на иска като неоснователен; прекратяване
на производството по делото; непредявяване на иска в дадения от съда срок. Няма
спор, че обезпеченият иск е отхвърлен с влязло в сила решение, което обуславя и
наличие на предпоставките за предявяване на иска, предмет на настоящото
производство.
Позовава се на съдебна практика -
Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по
т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК; както и постановено по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 281 от 04.10.2011 г., по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС.
Също така се позовава и на Решение № 432
от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС и на Решение по чл. 290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г.,
по т. д. № 1029/2012 г. на I т. о.
В тази връзка Районният съд
мотивира, че са неоснователни направените от ответника възражения за липса на
основание да се приеме, че вредите на ищеца следва да се съизмеряват със
законната лихва за този период. При неоснователно наложено обезпечение чрез
запор на вземане за парични средства,
лицето, притежател на вземането, е възпрепятствано да получи същото и
търпи вреди в минимален размер от законната лихва върху запорираната сума за
периода на запора, като не следва да установява целта, за която са му
необходими паричните средства и съответно осъществява ли или не търговска
дейност, в каквато насока са възраженията на ответника. Ищецът е установил по
делото, че запорираното вземане съществува и е изискуемо за периода от
15.01.2018 г. до 31.12.2018 г. /крайна дата на исковия период, извън който
съдът не следва да се произнася с оглед диспозитивното начало/, който е включен
в периода, за който се претендира лихвата за забава. Не се е установило от приетите по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимосвързаност, че за периода
от 31.10.2017 г. до 14.01.2018 г. по
банковата сметка на ищцовото дружество в „******“ АД е имало средства, които изцяло
или частично да са послужили за обезпечаване на вземания в размер на
18 000 лв. по образуваното изпълнително дело № 20178290400486 по описа на
ЧСИ – **********, с район на действие ПдОС. Районният съд е оставил без
уважение възраженията на ответника, че
липсват доказателства за това, че сумата от 18 000 лв. е била налична по
банковата сметка на ищеца, доколкото това се установява, както от приетите по
делото банкови референции, така и от изпратеното от банката писмо до ЧСИ **********,
в което е отразено, че към 19.02.2018 г.- датата на изпращане на писмото,
дългът по запора е изцяло обезпечен. В случая, доколкото се касае за
изпълнително дело, образувано въз основа
на обезпечителна заповед, а не въз основа на влязло в сила осъдително решение
за събиране на сумите, то не е необходимо сумите по запора да бъдат преведени
по банкова сметка на ЧСИ. По тази причина в запорното съобщение не е отразено,
че сумите следва да се превеждат по банкова сметка, посочена от съдебния изпълнител,
а че същите не следва да се предават, както и че по отношение на тях, банката
има задължения на пазач. Именно и поради тази причина в приетото по делото
писмено доказателство, находящо се на л. 7 е отразено, че запорът е
обезпечителен и съответно сумата по запора не е платена т.е. отразено е „0,00“
срещу графа – „Платено“. Районният съд е приел, че искът се явява доказан по основание за периода от 15.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като размерът
следва да се определи от съда на основание чл. 162 ГПК. Чрез използване на
онлайн калкулатор сумата възлиза на 1 610.00 лв. - размер на обезщетението, съизмеримо със
законната лихва за този период.
С подадената
въззивна жалба от „****“ ЕООД се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение и счита същото за неправилно.
ПдОС – V гр.с., на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че неправилно Районният съд е приел, че наложеното
обезпечение е довело до съществени затруднения, изразяващи се в невъзможност за
използване на запорираните средства в продължение на процесния период от време
и че не успял да задоволи собствени свои нужди, търговската си дейност, както и
да реализира доходи от нея. Счита, че това е така, тъй като през този процесен
период ищцовото дружество не е осъществявало каквато и да е дейност и не е
имало нужда от финансов ресурс и
плащания по фирмената дейност. Поддържа, че ако въпросната сума беше стояла в
банковата сметка на ищеца, то за процесния период той щеше да заплати сумата 420
лв. такси по обслужването й. Жалбоподателят намира, че в случая ищецът трябвало
да търси пропуснати ползи не от „******“ ЕООД, а от държавата по реда на ЗОДОВ.
Възразява, че Районният съд не се е съобразил с писмените доказателства по
делото и по-конкретно не било доказано, че запорираното вземане съществува и е
изискуемо към периода, за който се претендира лихва за забава. Изразява
несъгласие с цитираната съдебна практика, понеже той самият имал личен опит,
понеже няколко пъти в качеството на
обвиняем бил внасял големи суми за парична гаранция, като след приключването са
му били възстановени без лихва. Освен това, Районният съд не бил отчел обстоятелството, че по време на
периода на запора, ищцовото дружеството било имало и други големи задължения
към „********“ ЕООД по други изпълнителни и граждански дела, за което били
представени достатъчно писмени доказателства. Прави възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна за сумата от
671,18 лв.- разноски по съразмерност. Това, че по- обективни причини
представляващ на „*********“ ЕООД не бил присъствал в съдебни заседания, не
означава, че на „********“ ЕООД трябва да се присъди такъв висок размер
разноски, а на „Милтекс“ ЕООД само сумата 76,38 лв.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Както по-горе се посочи, няма
спор между страните относно фактите по допускането на обезпечението, издаването
на обезпечителната заповед, образуването на изп. дело и съответно налагането на
запор по отношение на горната сума по банкова сметка на „*****“ ЕООД, открита в
„**********“ АД. Впоследствие, с влязло в сила решение, исковете на „******“
ЕООД са били изцяло отхвърлени. Касае се
за един продължителен период от време от
15.01.2018 г. до 02.12.2018 г., през който „*******“ ЕООД не е разполагал с възможност
да оперира с тези парични средства. Предположенията на жалбоподателя дали
евентуално „******“ ЕООД би ползвал тези парични средства предвид на това, че
не било осъществявало търговска дейност,
са ирелевантни, доколкото се касае в случая за специфична безвиновна деликтна
отговорност по чл.403 ал.1 от ГПК, както правилно е аргументирал Районният съд.
В този смисъл липсват и предпоставките за приложение на нормите на ЗОДОВ.
Досежно възраженията за въпроса каква сума за такса по обслужването на сумата в
банката би заплатил „*****“ ЕООД, какъв бил личния опит на управителя на „*****“
ЕООД по повод на водено наказателно дело, в което той бил обвиняем, и какви
други задължения /извънпроцесните по делото/ имал „****“ ЕООД към „******“ ЕООД
следва да се подчертае, че и тези оплаквания
нямат пряка връзка с фактическия състав на разпоредбата на чл.403 ал.1
от ГПК. Обстоятелството, че са налице данни, че след налагане на обезпечението,
респ на запора, „******“ ЕООД не имало
възможност да ползва по никакъв начин тази сума от 18 000 лв., включително
и да извършва разплащане, обуславя
пряката, непосредствена връзка между обезпечението като правен факт и
нанесените вреди като негова последица. От приложените писмени доказателства
/подробно описани по-горе/ се констатира наличността на тази сума по банковата
сметка на ищеца, респ. понастоящем въззиваема страна „*******“ ЕООД. По
отношение на размерите на разноските, които Районният съд е определил за
заплащане, същите са според изхода на делото, изчислени по съразмерност.
Решението в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло. В останалата част е влязло в сила поради необжалване.
Разноски.
Съобразно правния резултат
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 460 лв.
за направени разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 32,20 лв. за
заплатена сума за държавна такса, дължима от жалбоподателя.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И:
Потвърждава Решение № 4358/15.11.2019г. на Районен съд –
Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 19238/2018г., в
частта, с която „******“ ЕООД, **********, е осъдено да заплати на „******“ ЕООД, **********сумата в
общ размер от 1 610 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди от неоснователно допуснатото в полза на „*********“
ЕООД обезпечение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти състав – запор
на банковата сметка в „***********“ АД, съизмеримо със законната лихва върху
запорираната сума от 18 000 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 02.12.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба -03.12.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 671,18
лв.- разноски по съразмерност.
В останалата част решението
е влязло в сила.
Осъжда „*******“ ЕООД, **********,
да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК - ********** сумата 460 лв. за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 100/2020г. по описа на ПдОС – V възз.гр.с.
Осъжда „******“ ЕООД,
ЕИК - ************ да заплати на „*******“ ЕООД, **********, сумата 32,20 лв. – дължима държавна
такса по администриране на подадената въззивна жалба с вх. № 1440/16.01.2020г.
и платена от „********“
ЕООД вместо „*******“ ЕООД, с
платежно нареждане към бюджета на Окръжен съд –Пловдив, с дата 13.01.2020г.
Решението е
окончателно.
Председател :
Членове: