Определение по дело №57453/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5791
Дата: 6 февруари 2024 г. (в сила от 6 февруари 2024 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20231110157453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5791
гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110157453 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Д., с която срещу "ВИВУС.БГ" ЕООД
са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за
потребителски кредит № **********/28.01.2022 г. и Анекс към същия от 28.01.2022 г.,
предвиждаща заплащането от страна на потребителя на такса за бързо разглеждане на
кандидатурата му за отпускане на кредита в размер на сумата 26,35 лева, както и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платената сума от 26,35 лева, тъй като същата
произтичала от недействителна (нищожна клауза).
Съдът е предоставил възможност на ищеца да уточни исковата си молба, вкл. и да
заяви ясно с какъв установителен иск сезира съда, като в изпълнение на предоставената му
възможност ищецът е потвърдил, че е предявил иск за частична нищожност (чл. 26, ал. 4
ЗЗД) и иска да се прогласи нищожността само на оспорената договорна клауза. С оглед
направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК,
съдът приема, че в настоящото производство следва да разгледа само основанията на
предявения иск за частична нищожност и НЕ ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ
НА ИЩЕЦА, че целият договор за кредит бил нищожен, доколкото съгласно възприетото с
това тълкувателно решение принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при
предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка
или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се
произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката, респ. на клаузата, т.е.
следва да се разгледат само основанията на конкретно предявения иск и наведените доводи
за нищожност на клаузата, а не и на целия договор, доколкото не е предявен иск за
прогласяване на нищожност на договора за кредит.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит с посочения в исковата
молба номер на посочената дата, както и Анекс към същия. Договорът за кредит предвиждал
1
потребителят да заплати такса за експресно разглеждане на искането му да му бъде отпуснат
потребителски кредит. Позовава се на качеството си на потребител по същия и относими
разпоредби на ЗПК - чл. 10а ЗПК. Отделно сочи, че клаузата, предвиждаща такова
задължения за потребителя е неравноправна по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Намира, че същата
противоречи и на добрите нрави и умишлено въвежда потребителя в заблуждение.
Доколкото счита, че е заплатил на ответника сумата, посочена в договора и Анекса към него
за тази такса, предявява иск за връщане на платеното въз основа на нищожната клауза.
Представя документи и заявява доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК, чл. 195
ГПК и чл. 186 ГПК.
Ответникът, с отговор в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска с твърдения, че при
сключването на договора за кредит са били спазени всички относими изисквания на закона
към същия. Потребителят сам бил поискал да се ползва от допълнителна услуга, бил
запознат с нейната стойност и доброволно се съгласил с условията на договора. Била е
направена експресна кредитна оценка на лицето, с оглед което и услугата е била
предоставена, а потребителят дължал нейната цена. Задължението си потребителят погасил
в деня на отпускане на кредита, като е заплатил на кредитора и таксата за експресно
разглеждане на искането за кредита. Доколкото кредитът е бил предсрочно погасен, то и по
същия не е била начислявана, респ. заплащана възнаградителна лихва. Отрича ищецът да не
е получил екземпляр от договора за кредит, доколкото сключването на договора се е
осъществило по електронен път. Отделно излага съображения за нередовност на исковата
молба. Моли да се отхвърлят всички доказателствени искания на ищеца. Оспорва се
претенцията на адвокатското дружество, представляващо ищеца, за присъждане на
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответника с отговора на
исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен интерес да
иска от съда прогласяване на клауза от същия за нищожна, като само на това основание
съдът не може да приеме, че се касае за злоупотреба с право, още повече в случая е предявен
осъдителен иск за връщане на платеното въз основа на клаузата от договора, прогласяването
на нищожността на която се иска. Исковете са допустими, доколкото съдържанието на
клаузата е ясно посочено, не е спорно между страните, че такава се съдържа в сключения по
между им договор, ищецът е заявил конкретни основания за нищожност на оспорената
клауза. Възраженията на ответника, че е налице злоупотреба с право съдът ще цени по
съществото на спора.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с иск по ч. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 10а ЗПК,
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143 т. 19 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата от договора,
предвиждаща заплащане на такса за услуга експресно разглеждане, е нищожна на заявените
с исковата молба основания, а именно поради противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, като
2
неравноправна, накърняваща добрите нрави и въвеждаща потребителя в заблуждение. В
тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на
сума в размер на 26,35 лева, с която е погасено вземане на ответника за такса експресно
разглеждане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че
следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните е бил сключен процесния
договор за потребителски кредит и анекс към същия, че е начислена и е заплатена такса за
експресно разглеждане в посочения размер.
Следва да се приемат по делото представените с исковата молба и отговора документи
като доказателства по делото, като всички останали искания на страните следва да се
оставят без уважение, като ненеобходими за разрешаването на правния спор между
страните.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството поради неговата недопустимост.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с исковата
молба и с отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните, заявени с исковата
молба и с отговора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2024 г. от
11:30 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
3
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
служебно изготвен препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото
документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата
от 3,30 лева - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще
постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4