РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Балчик, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100530 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от А. Б. И. ЕГН
********** от *** срещу Б. Р. Ж. ЕГН ********** от *** за признаване за
установено, че ищецът е собственик на следния недвижим имот:
обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** с площ от
29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, ведно със
съответните идеални части от сграда с идентификатор *** по КК и КР на
с. ***.
С разпореждане от 26.01.2022 г., съдът присъедини гр.д. № 558/2021 г. с
гр.д. № 530/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в едно производство.
Присъединен в това производство е искът от Б. Р. Ж. ЕГН **********
от **** против А. Б. И. ЕГН ********** от *** за признаване за установено,
че ищецът е собственик на следния недвижим имот:
гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в
стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж
от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на с. К.
и осъждане на ответника А. Б. И. да му предаде владението върху имота.
Не се спори между страните, че въпреки различното описание на имота,
1
става дума за един и същи недвижим имот.
Ответниците по първоначалния и насрещен иск оспорват иска като
неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, като взе предвид направените възражения и доводи,
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
А. Б. И. твърди, че е носител на правото на собственост върху
процесния имот по силата на осъществено давностно владение за период
повече от 10 години, от 2009 г. до 2021 г.
Наследодателят на Б. Р. е придобил имота по силата на ново
строителство и делба на наследствен имот, целият с обща площ от 1773 кв.м.,
извършена между него, майка му и ответника с договора за доброволна делба
от 22.12.2008 г., вписан в СВ при Районен съд – Б. ****.
Той променя статута на част от избеното помещение, т.нар. укритие за
ПАЗ в такова за стоматологичен кабинет и го е предоставил на ответника, за
ползване (л.12-14 от гр.д. № 558/2021 г.). В тоя смисъл е разрешение за
строеж № *** на главния архитект при Община Б..
Б. Р. твърди, че тя и нейният наследодател са приканили няколко пъти
А. Б. да освободи имота им, който е ползвала, но това не станало.
Правната квалификация на исковете са в нормите на чл. 124 от ГПК и
чл.108 от ЗС.
По делото е установено, че с договора за доброволна делба от
22.12.2008 г., вписан в СВ при Районен съд – Б. под № ***, наследодателят на
ответника, Р.Б.И., е станал носител на правото на собственост върху поземлен
имот – дворно място с площ от 500 кв.м. в с. К., с идентификатор ***.
Правото на собственост на лицето върху двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 120 кв.м., представляваща имот с идентификатор *** по
кад. карта се удостоверява с нот.акт за собственост на недвижим имот по
писмени доказателства.
Съдебната практика постановява, че нотариалният акт се издава в
охранително производство въз основа на мотивирано постановление на
нотариуса, след събиране на гласни/официални доказателства, в което той
извършва проверка за придобиване на собствеността от молителя. Този
2
нотариален акт представлява официален удостоверителен документ и има
посочената в закона доказателствена сила. При оспорването му съгласно чл.
193 от ГПК тежестта за опровергаване на придобивното основание е на
страната, на която този нотариален акт се противопоставя, каквото
разрешение е дадено и с ТР 178/1986г. на ВС, ОСГК.
По делото не се оспориха констатациите в така сочения охранителен
акт, поради което и оглед изложеното, съдът приема, че наследодателят на
ответника е станал носител на правото на собственост върху процесната вещ
като част от двуетажната жилищна сграда. В тоя смисъл е и скица л. 47 от
делото.
От показанията на свидетелите Г. Д. С. - съсед, К. А. А. става явно, че на
събиране между роднини и съседи, по случай приемането на дъщерята на
ищцата в университет за придобиване на образование за стоматолог, ищцата
изразила решимост да направи от процесното помещение, стоматологичен
кабинет. Наследодателят на ответника нямал нищо против, но не искал да се
занимава с промяна на предназначението на имота. Това сторила ищцата,
след което оборудвала помещението за стоматологичен кабинен и започнала
ползване върху имота до момента, когато трябвало да изнесе
стоматологичното оборудване в другия си кабинет в с. К.. До този момент е
спорно дали наследодателят на ответника имал ключ от помещението. Според
Свидетеля Г. С., Р. Б. нямал ключ от помещението, докато свидетелят Г. Б.
М., приятел на ответника, твърди, че той им е отключил, когато се наложило
да пренесат стоматологичния стол.
Доказателствата относно заплащане на консумативите във връзка с
ползването на имота са категорично, че това е правила ищцата.
Според съдебната практика в решение № ***г. по гр.д. № 325 /2020 г. на
I г.о. на ВКС, за придобиването на недвижим имот по давност в общата
хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от
десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на
двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата
власт върху вещта, включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като
на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене
е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
3
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
При анализ, обаче, на наведените твърдения от страните и показанията
на разпитаните по делото свидетели Г. Д. С., К. А. А., Ж. М. В. и Г. Б. М. и
като се ръководи от мотивите към решение № *** г. по гр.д. № 3549/2019 г.
на I г.о. на ВКС, съдът стига до извода, че в разглеждания казус не сме
изправени пред държание или владение на процесната вещ, а пред т.нар. в
доктрината „търпими действия“ от страна на наследодателя на ответника.
„При търпимите действия фактическата власт се придобива със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде
изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни
отношения (съседски, приятелски или роднински), поради което се търпи
едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма
никакво право.“
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по
това се различават от държането и от владението, поради което и не могат да
служат за основание за придобиване на владение или право на собственост.
Промяна на основанието, на което ищцата е обитавала имота може да
бъде осъществено чрез факти, които да доведат до установяване на държане
(сключване на договор с ответника) или владение (чрез отричане правото на
собственост на ответника и демонстриране на това отричане пред него). Така
и решение № *** на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о., ГК.
В настоящия казус, ищцата релевира действия, свързани с: промяна на
предназначението на процесната вещ, извършването на ремонт и
поддържането на вещта, както и заплащане на консумативите по повод
ползването ѝ.
В подкрепа на тези нейни действия са и показанията на свидетелите Г.
Д. С., К. А. А. и Ж. М. В..
Те, обаче, съдът намира, че не може да се характеризират като такива, с
които се демонстрира отричане правото на собственика.
В този смисъл е и определение № *** на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., II
г. о., ГК, където е изложено, че подобряването на имота, така че да се осигури
собствен комфорт не е начин, с който да се счита, че са отблъснати правата и
4
претенциите на собственика на имота.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният от А. Б. И. ЕГН
********** от *** срещу Б. Р. Ж. ЕГН ********** от ***, установителен
вещен иск за неоснователен и следва да го отхвърли.
Ответникът по силата на наследствено правоприемство (удостоверение
за наследници № *** на кметство К.), е носител на правото на собственост
върху процесната вещ, която не се спори между страните, че се обитава от
ищцата неоснователно.
Изложеното налага уважаване на претенцията на ответника.
Ответникът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Проц. представител на ищеца направи възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение, което съдът следва да уважи с
оглед правната и фактическата сложност на исковете и определя същото на
1000 лв. за двата иска.
Дължат се разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
водене на процеса. Останалите разходи не представляват съдебно-деловодни
разноски и не следва да се уважат от съда.
Така решение №*** по гр.д. № 5193/2013 г. на IV г.о. на ВКС, където
според касационният съд отговорността за разноски е ограничена, защото не
включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото
(напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда).
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Б. И., ЕГН ********** от *** срещу Б. Р. Ж.,
ЕГН********** от *** за признаване за установено, че ищецът е собственик
на следния недвижим имот:
обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** с площ от
29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, ведно със
съответните идеални части от сграда с идентификатор *** по КК и КР на
с. К., община Б..
5
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Б. И., ЕГН **********
от ***, че Б. Р. Ж., ЕГН ********** от *** е носител на правото на
собственост върху гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в
стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж
от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на с. К.,
като
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН ********** от *** да предаде на Б. Р. Ж. ЕГН
********** владението върху следния недвижим имот:
гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в стоматологичен
кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на с. К..
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН ********** от *** да заплати на Б. Р. Ж., ЕГН
********** от *** сумата в размер на 1050 лв.(хиляда и петдесет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6