№ 16781
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20251110102142 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. С., чрез пълномощника си адв. Б.,
срещу „Лендиво“ ООД, с предявени установителни искови претенции за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 19356/04.05.2024 г., евентуално на
клаузата на чл. 27 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 256,50
лева, както и осъдителна претенция с искане за заплащане на сумата от 152 лева,
представляваща сума, дадена без основание за това – въз основа на недействителния
договор.
С исковата молба ищецът е направил искане да бъде освободен от внасянето на
държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, което искане обосновава с липсата
на необходимите средства за това. Излага, че е безработен и студент в Германия, като
доходите му са под линията на бедност. Наред с това се посочва, че следва да бъде
съобразена практиката на СЕС недопускаща национална правна уредба, позволяваща
възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера
на недължимо пратените суми, присъдени вследствие на установяване нищожност на
договорна клауза поради неравноправния й характер.
За доказване на твърденията си, обосноваващи искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът е
представил декларация за материално и гражданско състояние от 23.12.2024 г., в която, под
страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на
неверни обстоятелства, същият е удостоверил с подписа си, че не получава месечен доход от
заплата, наеми, рента или аренда, като същият е студент, има непълнолетно дете, което
издържа, не упражнява дейност като едноличен търговец, не притежава моторни превозни
средства, нито парични влогове. Отразено е също, че ищецът притежава ½ част от
недвижимо имущество – апартамент, в който живее. В приложена към исковата молба
декларация за липса на доходи ищецът е декларирал, че за периода 01.10.2024 г. – 31.12.2024
г. не получава никакви доходи. В приложена справка за осигурителен доход за социално
осигуряване по данни от декларации за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., издадена от
НАП по отношение на ищеца К. С. е отразен осигурител – Частно средно училище с немски
език с осигурителен доход за здравно осигуряване, като и „Бамбуа“ в периода м.05.2024 г. –
м.09.2024 г. с отразени отработени часове и начислен месечен облагаем доход с най-висок
размер от 1074,89 лева.
От служебно извършена справка от Регистъра на НОИ се установява, че ищецът не е
1
страна по трудово правоотношение, а от постъпилата по делото справка по данни за ищеца
от Агенция по вписванията относно сделки с недвижими имоти (изискана служебно във
връзка с произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК) се установява придобиване от ищеца
заедно с други лица на посочения от същия в декларацията от 23.12.2024 г. недвижим имот –
апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса в
производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
В настоящия случай от декларираните от ищеца обстоятелства, както и от данните,
следващи от анализираните писмени доказателства, съдът намира, че заплащането на
дължимата държавна такса за разглеждане на исковите претенции в общ размер на сумата от
100 лева, с оглед липсата на данни за наличие на постоянни източници на средства за
издръжка на молителя, въпреки ползването на собствен недвижим имот за живеене, предвид
и декларираното обстоятелство, че същият издържа и непълнолетно дете, и е студент, би
създало за него финансово затруднение.
Ето защо, са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя
от внасяне на държавна такса по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца К. Г. С., с ЕГН: ********** от
задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2