Р Е Ш Е Н И Е

 

   Гр. София, 11.02.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 106 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Образувано е по жалба, подадена от „И.Б.“ ЕАД, заведена с вх. №15-00-7 от 11.01.2021 г.,  срещу получен от него според соченото на 04.01.2020г. акт за прекратяване на производството по назначаване на вещи лица под №20201231135625 от дата 04.01.2021г. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата, както и че е постановен при съществени нарушения на материалните и процесуални права. Поддържа, че жалбата му е допустима, тъй като макар актът да не е посочен изрично в чл. 25 от закона, то се касаело за отказ на длъжностното лице за разглеждане и извършване на предвидена в закона процедура. В допълнителна изрична молба от 09.02.2021г. твърди, че макар да бил именуван акт за прекратяване, то по същество същият представлявал отказ и проверката му следва да се извърши по реда на чл. 25 от закона.  Твърди в жалбата, за да постанови неправилния акт, длъжностното лице било приело, че от приложените документи липсвали достатъчно данни за индивидуализиране на непаричната вноска, чиято оценка се иска. Твърди, че с допълнителната молба от 09.02.2021г. представя всички необходими документи, а именно: протокол от Решение на едноличния собственик на „И.Б. ЕАД, протокол от заседание на управителния съвет на ИКАП АД (ЕСК на И.Б. ЕАД, 11 бр. Договори за заем, сключени между И.Б. ЕАД и ИКАП АД, ведно с 11 бр. нотификации. По подробно изложените доводи счита, че ако длъжностното лице е спазило изискването на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ да му даде указания, той би представил документите и уточнил имуществото, чиято оценка се претендира, като с недаването на указания е допуснато процесуално нарушение.

Агенцията по вписванията е подала с придружителното писмо подробно становище, че жалбата е недопустима, а при евентуалност и неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред АВ е започнало по искане за оценка на непарична вноска по молба с вх. № 20201231135625 от дата 31.12.2020 г., подадена от „И.Б.“ ЕАД, към която са приложени следните описани документи: удостоверение за представителство на „ИКАП“ АД, със седалище ***/ Атика; удостоврение за актуално състояние на „ИКАП“ АД; Протокол - решение на едноличния собственик на капитала на „И.Б.“ ЕАД; Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ на г-н Т.П.;Адвокатско пълномощно от представляващите едноличния собственик на капитала на „И.Б.“ ЕАД; Адвокатско пълномощно от управителя на „И.Б.“ ЕАД; Протокол - решение на Съвета на директорите на „ИКАП“ АД.

На 04.01.2021г. на основание чл. 123, ал.2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и до РЮЛНЦ, длъжностното лице е постановило акт за прекратяване на производството по назначаване на вещи лица, като е посочило, че искането следва да съдържа достатъчно данни за индивидуализирането на непаричната вноска и документи, удостоверяващи правата на заявителя върху предмета, а с искането не са спазени горните изисквания, тъй като не е конкретизирано по отношение на кои договори следва да се назначи изготвяне на експертно заключение, както и не са представени съответните документи за тях.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

В случая жалбата е срещу акт на длъжностното лице да извърши искано действие в производство по оценка на непарична вноска в капитала на търговско дружество, а именно за прекратяване на производството по това искане поради неуточненост на самото искане. Производството пред Агенция по вписванията има охранителен характер и постановените в него актове подлежат на обжалване пред съда само в изрично предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ на обжалване пред съда подлежат само отказите за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, като производството по обжалване приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно.  В ТР съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗТР, се вписват подлежащите на вписване обстоятелства или се обявяват подлежащите на обявяване актове. Когато не са налице основанията за уважаване на отделните заявления, длъжностното лице по регистрацията, постановява мотивиран отказ. Последният подлежи на обжалване по реда на чл. 25 от закона. В закона не е предвиден съдебен контрол на други актове, освен отказите, издавани от длъжностните лица по регистрацията в тези производства, а именно по вписване, заличиване и обявяване. В конкретния случай предмет на жалбата е акт, с който е прекратено производство, образувано по искане за назначаване на вещи лица, което не е от кръга на изрично обжалваемите, тъй като не е отказ за вписване, заличаване или обявяване в ТР. В този смисъл е налице и практика на САС, обективирана в определение № 1329 от 31.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1994/2014 г. на Софийски апелативен съд, определение от 12.03.2014 г. по т. д. № 6315/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-19 състав, определение №139/28.05.2020г. по в.ч.ш.д.№191/2020г. на АС –Пловдив и мн.др. По реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ законодателят е ограничил възможността за контрол от страна на съда върху актовете, постановявани в производството по вписване, заличаване и обявяване. В конкретния случай не е налице акт, с които при извършваната проверка ДЛР да е отказало да извърши исканото действие от тези, които са в кръга на горепосочената разпоредба. Процесният атакуван акт, макар да е за прекратяване, не е от кръга на актовете, които подлежат на обжалване пред съда по реда на чл. 25 от специалния закон, нито друг специален закон е предвидил тяхната обжалваемост. Предмет на заявлението е назначаване на вещи лица на основание чл. 72, ал. 2 ТЗ за изготвяне на заключение за оценка на непарична вноска, производството по което е уредено в глава седма, раздел първи от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, издадена от МП и Правила от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В разпоредбите на чл. 123 от Наредбата е предвидена възможност за длъжностното лице да прекрати производството при определени условия, но не и възможност за обжалване на акта за прекратяване. Както е приел и ВКС в определение №599/24.09.2014г. по ч.т.д. 2160/2014г. на ТК, т.о. на ВКС и др. производството пред Агенция по вписванията има охранителен характер и постановените в него актове подлежат на обжалване пред съда само в изрично предвидените от закона случаи. Предвид горните съображения съдът намира, че подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Само за пълнота следва да се отбележи, че макар в настоящото производство по аргумент от чл.278, ал.2 от ГПК да е допустимо да се събират доказателства, т.е. може да се представят такива от жалбоподателя, то производството пред съда има контролно-отменителен характер, т.е. по отношение на преценката дали искането за назначаване на вещи лица съдържа конкретизация на непаричната вноска следва да се прецени на база подаденото искане и съдържанието му, с което е сезирано длъжностното лице, а не да се отчитат допълнителни уточнения, направени след постановяване на атакуемия акт, още повече, че в случая дори не е направено такова уточнение, нито в жалбата, нито в допълнителната молба, а само се прилагат допълнителни документи. В самото искане съгласно чл. 123, ал.2 изр.1 от Наредбата следва да се съдържа пълно описание на непаричната вноска, достатъчно данни за индивидуализирането на предмета на непаричната вноска и документи, удостоверяващи правата на заявителя на оценката върху предмета на непаричната вноска, поради което само представяне на документи с частна жалба не санира първоначалния порок на самото искане. За жалбоподателят винаги съществува правната възможност да подаде ново и надлежно конкретизирано искане. Не е приложима в случая разпоредбата на чл.22, ал.5 от закона, на която се позовава жалбоподателя, тъй като съгласно горната длъжностното лице следва да даде указания само за представяне на документи, но не и за уточнение и конкретизация на заявлението/искането, с което е сезирано. Процедура, аналогична на чл.129 от ГПК за уточнение като на искова молба не е предвидена по ЗТРРЮЛНЦ, поради което самото представяне на допълнителни документи като доказателства не променя извода, че искането е неконкретизирано.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от „И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, заведена с вх. №15-00-7 от 11.01.2021 г.,  срещу акт за прекратяване на производството по назначаване на вещи лица под №20201231135625 от дата 04.01.2021г. по искане за оценка на непарична вноска по молба с вх. № 20201231135625 от дата 31.12.2020 г., подадена от „И.Б.“ ЕАД,

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: