Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
14.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на тринадесети
април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
769 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 236 ал.2, чл. 233 ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.К.К. твърди, че на 17.07.2013 г. с ответника
сключили договор за наем, по силата на който ищецът предоставил за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот, собственост на ищеца и и съпругата му
А.И.К., ЕГН **********, в режим на СИО, придобит по време на брака им чрез
покупко-продажба с договор от 30.11.1990 г., а именно: апартамент № *, находящ се на първия етаж на жилищна сграда - блок **, вх. *, в гр. С., община С., област П., ул. „Х.Б.“ № **, със
застроена площ от ** кв. м, състоящ се от две стаи, кухня,
клозет и антре. Месечният наем бил в размер на 130 лева, платим най-късно до
17-то число на всеки месец. Съгласно чл. 3 срокът на договора бил до 17.07.2014
г. След изтичането му наемателят продължил да ползва имота, за което ищецът не
се противопоставил, поради което и на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 15 от договора, същият се трансформирал в такъв за неопределен
срок. Ответникът изпълнявал задълженията си на наемател, като заплащал дължимия
наем до месец февруари 2015 г. За месец март същата година заплатил част от
наем в размер на 80 лева, след което спрял да плаща. Ищецът провел многократни
разговори с него да му заплати неизплатените суми по наема, но от негова страна
не последвала никаква реакция. Първоначално обещавал, че ще се издължи, но
впоследствие започнал да се крие и да не отговаря на телефонните му
позвънявания. При последните им разговори ищецът го поканил да освободи имота и
да му предаде ключовете, за да може да влезе във владение, но ответникът
отказал. С нотариална покана с peг. № ****/06.04.2017
г., том: *, Акт: ** на
нотариус С.Р. - с peг. № *** на НК, с район на действие- района на Районен съд - Карлово,
получена на 07.04.2017 г., уведомил ответника, че на основание чл. 20 от
договора за наем счита същия за автоматично прекратен поради неплащане на
наемната вноска, считано от 17.04.2015 г., като го поканил да му заплати сумата
от 3170 лева, равняваща се на месечния наем от 130 лева за периода от
17.04.2015 г. до датата на нотариалната покана, както и неизплатения остатък от
наема за месец март 2015 г. в размер на 50 лева, както и да освободи имота и му
предаде владението върху него, в едномесечен срок от получаването на поканата,
който изтекъл на 07.05.2017 г. И до момента ответникът продължавал да ползва
имота. След прекратяването на договора за наем, считано от 17.04.2015 г.,
съгласно чл. 21 същият дължал обезщетение за ползването, равняващо се на
двойния размер на уговорения наем. Ответникът не изплатил и сумата, за която
бил поканен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
Да осъди С.И.И., на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да
предаде на И.К.К. владението върху следния недвижим имот, а именно: апартамент
№ *, находящ се на първия етаж на жилищна сграда- блок **, вх. *, в гр. С.,
ул. „Х.Б.“ № **, със застроена площ от **
кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и антре;
Да осъди С.И.И., на основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, във вр с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на И.К.К. сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
неизплатения остатък от наемната вноска за месец март 2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
Да осъди С.И.И., на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, във
връзка с чл. 21 от договор за наем от 17.07.2013 г. да заплати на И.К.К. сумата
от 3250 (три хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща ЧАСТИЧНО дължима
сума от общата сума в размер на 6 500 лева, равняваща се на половината от
дължимото обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за
наем - 17.04.2015 г. до 17.05.2017 г., равняващо се на двойния размер на
уговорения наем - по 260 лева на месец,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът С.И.И. оспорва исковете. Признава факта, че между
страните има сключен наемен договор от 17.07.2013 г., по силата на който ищецът
му отдал за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: апартамент
№ *, находящ се на първия етаж на жилищна сграда - блок **, вх. Б в гр. С., община С., област П., ул. „Х.Б.“ № **, със
застроена площ от *** кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и
антре. Договорът бил срочен - за периода от 17.07.2013 г. до 17.07.2014 г. След
тази дата същият се е превърнал, съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД
в безсрочен. Оспорва твърдението, че дължи на ищеца претендираните неплатени
наемни вноски и обезщетения за задържането и непредаването на недвижимия имот.
Отношенията между страните по договора били уредени за периода от 19.05.2015 г.
до 19.07.2019 г. Заплатил, по изричното настояване на ищеца, сумата от
6 500.00 лева, представляваща наемни вноски за периода 19.05.2015 г. до
19.07.2019 г. Горната сума заплатил в брой на 19.05.2015 г., за което
наемодателят собственоръчно подписал разписка. Същият обяснил, че има проблеми
с някаква жена, като искал неговата съпруга да не разбира за тях и молбата му
била ответникът спешно да заплати горната сума, в замяна на което договора от
безсрочен отново да бъде превърнат в срочен и да може ответникът да ползва
имота, предмет на спора, необезпокояван от никого до 19.07.2019 г. По този
начин между страните по договора отношенията били напълно уредени до датата на
завеждане на исковата молба, както и до 19.07.2019 г. В тази връзка прави
възражение, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като е изряден по
отношение на възникналите тях наемни правоотношения. Сумата от 6 500,00 лева
събрал както следва: 5 000 лева взел на заем от майка си М.П.И.
през м. Март 2015 г., 1 500 лева получил от един свой познат, който му върнал
дадени от ответника пари, който заел на познатия си през м. Октомври 2008г.
Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 17.07.2013 г. помежду им
е сключен договор за наем. Не се спори, че ищецът в качеството на наемодател,
е предоставил на ответника в качеството му на наемател за
временно възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: апартамент № *, находящ се на първия етаж на жилищна сграда- блок **, вх. Б, в гр. С., ул. „Х.
Б.“ № **, със
застрена площ от **кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и антре.
Съгласно т.1 от раздел „Предмет, цена, срок” от договора наемателят
заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 130 лева до 17 число на текущия
месец. В раздел VI от договора - „Изменяне и прекратяване” е уговорено, че
договорът се прекратява с тримесечно предизвестие по желание на една от
страните, при неизпълнение на кауза като изправната страна може да иска
развалянето му, както и автоматично – без да е необходимо предизвестие – при
неплащане на наемна вноска или консумативите от наемателя. В чл. 17 е
уговорено, че изменение, прекратяване или допълване може да се извърши с
взаимно писмено съгласие на страните по договора, а в чл. 21, че при прекратяване
на договора, наемателят следва да го освободи незабавно, в противен случай
дължи двойния наем за всеки просрочен ден. Представени са като доказателство –
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ (отм.) от
30.11.1990 г. и удостоверение за сключен граждански брак на ищеца и съпругата
му.
С нотариална покана рег. № ***, том *,
акт № ** от 06.04.2017 г., чрез нотариус С.Р. с рег. № *** на НК,
ищецът поканил ответника да му заплати наемните вноски за процесния период,
ведно с дължимата лихва за забава, както и да му предаде владението върху
недвижимия имот. Със същата нотариална покана ищецът е посочил, че счита
договора за наем прекратен автоматично, на основание чл. 20 от договора.
Поканата е връчена на ответника на 07.04.2017 г.
По делото е представена разписка, за която се сочи, че е
подписана от ищеца с дата 19.05.2015 г., за заплащане от ответника на сумата от
6500 лева, представляваща месечни наемни вноски за периода от 19.05.2015 г. до
19.07.2019 г.
Представени са по делото договор за кредит за текущо
потребление от 21.03.2012 г. по силата на който М.И.П.е получила под формата на
банков кредит сумата от 2000 лева, като вземането на банката е обезпечено със
залог върху вземания от същата дата, представен по делото.
От заключението на вещото лице К. се установява, че подписът
под текста на разписка от 19.05.2015 г. е поставен от ищеца.
От заключението на вещото лице С. се установява, че
положения подпис на Разписка от 19.05.2015 г. е изпълнен от ищеца И.К.К. и че
няма признаци показващи автоподлог.
Във връзка с твърденията на страните съдът е изслушал
свидетели.
В показанията си свидетелят Н.П. сочи, че познава ищеца от 40 години и знае процесния имот
като негов. Свидетелката знае, че от 2013 г. ответникът С.И. обитава имота. Сочи,
че е виждала ответника да заплаща наемни вноски преди 2 години за последно,
както и че пред служители на реда при РУ Карлово ответникът казал на ищеца, че
му е предплатил и че няма да напусне жилището. Сочи също, че съпругата на ищеца
й се оплаквала, че ответникът не плаща входни такси и вода, не отговаря на
обажданията им и не отваря врата.
В показанията си свидетелят Н.П. сочи, че познава ищеца от много години и са приятели.
Твърди, че той проявявал интерес към процесния имот, че е посещавал ответника и наемател по този
въпрос, както и че сина на ищеца му споделил, че имат проблеми с плащането на
месечните наемни вноски от страна на ответника.
В показанията си свидетелят М.И. - майка на ответника сочи, че тя живее в имота заедно със
сина си. Заявява, че редовно са плащали наемната вноска за жилището и че през
2015 г. е изтеглила заем за да предплатят наемни вноски на ищеца,както и че не
си спомня да са ги канили да напуснат жилището.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
ПО ИСКАНЕТО ПО чл. 193, ал.1 от ГПК.
Ищецът оспори подписа си под представената по делото разписка от
19.05.2015 г. и в тази връзка съдът разпореди да се извърши проверка на
оспорения документ, като задължи ответника да я представи в оригинал и допусна
съдебно-почеркова експертиза. При събраните доказателства настоящият съдебен
състав намира, че оспорването на разписка от 19.05.2015г. не е доказано.
Авторството на подписа срещу името на ищеца е положен от нея и това се доказва
по несъмнен начин от двете назначени съдебно-почеркови експертизи, втората от
които не е оспорена. Съдът кредитира заключенията на вещите лица като
компетентни, изготвени от лица, които са безпристрастни и притежават
необходимите специални познания. По изложените съображения съдът цени разписка
от 19.05.2015 г. като годно писмено доказателства, а оспорването й признава за
недоказано.
ОТНОСНО иска за заплащане на неплатени наемни вноски и за
заплащане на обезщетение, равняващо се на размера на месечния наем за всяка
една вноска.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят – да му заплати определена цена. Предмет на договора за наем са
вещта и цената. Наемодателят се задължава да предостави на наемателя временното
ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на задължението му срещу,
това наемателят се е задължил да плати цена. Плащането на цената е предмет на
неговото задължение. По делото не се спори, че ищецът в качеството на наемодател
е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника процесната вещ –
недвижим имот. С предаването й за ответника е възникнало задължението да
заплаща наемната цена и разходите във връзка с ползването й. Договорът е бил
сключен за срок от една година, като след изтичането на този срок същият се е
превърнал в безсрочен съгласно правилото, установено в чл. 236, ал.1 от ЗЗД –
наемателят е продължил да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на
наемодателя. Тук съдът следва да отбележи, че доводите на ответника, че след
19.05.2015 г. договорът отново се е превърнал в срочен за неоснователни.
Разписката за пратена, а в случая и предплатена сума се представлява двустранно
писмено изявление на страните, касаещо продължаване срока на договора, каквото
условие страните са уговорили с разпоредбата на чл. 17 от него. Същата
удостоверява единствено извършеното плащане на суми.
Спорните по делото въпроси касаят плащането на месечния наем
от ответника за периода от месец март 2015 г.
– частично в размер на 50 лева и изцяло за периода от 17.04.2015 г. до
17.05.2017 г. – общо в размер на 3 250 лева.
Между страните по делото е спорно за кои месеци наемателят
дължи наемни вноски. Ищецът претендира за заплащане на наемни вноски от месец
март 2015 г.- 50 лева остатък от наемна вноска ведно със законната, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3250 лева -
частичен иск за периода 17.04.2015 г. до 17.05.2017 г. ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски. По делото са ангажирани доказателства
ответникът да е платил месечния наем за периода от 19.05.2015 г. до 19.07.2019
г. Доказателства за заплатена сума в размер на 50 лева, представляваща разлика
между дължимия и платения наем за месец март 2015г. и за сумата от 130 лева,
представляваща дължима сума за наем за месец април 2015 г. не са ангажирани.
Вземането е установено с писмен акт и доказване на плащане с гласни
доказателства е недопустимо. Ето защо за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 50 лева, представляваща неплатена част от наемна вноска за
месец март 2015 г. и сумата от 130 лева, представляваща месечен наем за месец
април 2015 г. за разликата над 130 лева, до пълния претендиран размер от 1625
лева – (частично от 1/2 от частичната претенция само за наем за периода от м.
април 2015 г. до м. май 2017 г.) искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан. Като неоснователен следва да се отхвърли и иска за заплащане на
обезщетение в размер на 1625 лева – частично от общата сума в размер на 3250
лева. За да бъде уважен иска, ищецът следваше да докаже при условията на пълно
и главно доказване, договорът е бил прекратен автоматично на основание чл. 21.
Ответникът обаче е приел плащане на наемните вноски за периода от месец май и
бъдещите наемни вноски. Т.е. ищецът е приел, че договорът е продължен (поканил
е ответника да освободи имота едва две години по-късно, поради което искът за
заплащане на обезщетение се явява неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
ОТНОСНО иска с правно основание чл.233 ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователен се явява и иска за предаване на владението.
Прекратяването на договора не е настъпило на някое от основанията, предвидени в
раздел VІ от договора. Не се споделят доводите за автоматичното му
прекратяване, доколкото ищецът е приел плащане, включително за бъдещ период от
време. Съгласно чл.233 от ЗЗД задължение на ответника, в качеството му на
наемател е след прекратяване на наемното правоотношение да върне на наемодателя
вещта. В кон7кретния случай ищецът не установява да е настъпило някое от
основанията за прекратяване на договора, ответникът доказа, че е изправна
страна, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
ОТНОСНО разноските:
Ищецът претендира разноски и такива му се дължат на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. С оглед уважената част от иска, на ищеца се
следват разноски в размер на 51.44 лева. Ответникът претендира разноски и
такива му се дължат на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. С оглед отхвърлената част
от иска, на ответника се следват в размер на 472.73 лева. ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА
РАЗНОСКИТЕ на ответника съдът не взема предвид онези, за които са представени
доказателства след даване ход на устните състезания. При това положение, ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на
421.29 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 194, ал.2, пр. І-во от ГПК, по заявеното от ищеца И.К.К. с ЕГН ********** *** оспорване на истинността на
представената от ответника С.И.И. с
ЕГН ********** *** разписка
от 19.05.2015 г., за НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232 от ЗЗД, С.И.И. с ЕГН **********
*** да заплати на И.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща частично дължима сума за месечен наем за месец март 2015 г., по
договор за наем от 17.07.2013 г. по договор за наем от 17.07.2013 г. на следния
недвижим имот: апартамент № **, находящ
се на първия етаж на жилищна сграда - блок **, вх. *, в гр. С., община С., област П. ул. „Х.Б.“ № **, ВЕДНО със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 09.06.2017 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232 от ЗЗД, С.И.И. с ЕГН **********
*** да заплати на И.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 130 (сто и тридесет)
лева представляваща дължима сума за месечен наем за месец април 2015 г. по
договор за наем от 17.07.2013 г. на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се на първия етаж на жилищна сграда - блок **, вх. *, в гр. С.,
община С., област П., ул. „Х.Б.“ № **, ВЕДНО със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 09.06.2017 г. до
окончателното плащане, КАТО за разликата над 130 лева, до пълния претендиран
размер от 3250 лева, частично от сумата 6500 лева, равняваща се на половината
от дължимото обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за
наем - 17.04.2015 г. до 17.05.2017 г., равняващо се на двойния размер на
уговорения наем - по 260 лева на месец, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от на И.К.К. с ЕГН ********** *** за
осъждането, на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, на С.И.И. с ЕГН ********** ***
да предаде на И.К.К. владението върху следния недвижим имот, а именно:
апартамент № **, находящ се на първия етаж на жилищна сграда- блок **, вх. **, в гр. С.,
ул. „Х. Б.“ № ***, със застроена площ от ***кв. м, състоящ се от две стаи,
кухня, клозет и антре, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.И. с
ЕГН ********** *** разноски по компенсация в размер на 421.29 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.