№ 159
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. М.а
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно търговско дело №
20233001000124 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Прието е за разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК въззивна жалба,
подадена от името на „Електроразпределение СЕВЕР“ АД ЕИК *********
срещу решение № 592/23.12.2022 по ТД567/2021г. по описа на ОС – Варна
(електронно дело 20213100900567), с което е уважен иска на
„АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК ********* за заплащане на сумата 59
821.15 лева, претендирана като недължимо заплатена разлика между
начислена в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. цена на услуга „пренос
ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос
средно напрежение“ за ползване на ел. енергия от присъединени чрез
собствено преносно съоръжение обекти База за угояване на водоплаващи
птици (аб. № 1699002) и Помпена станция (аб. № 1699003), находящи се в
с.Любен Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.08.2021г. до окончателното плащане, както и са били разпределени
съдебно-деловодните разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разгледани от въззивния съд в определение № 169/06.03.2023г., и докладвани
наред с оплакванията по обжалвания в цялост първоинстанционен акт.
Въззивното дружество „Електроразпределение СЕВЕР“ АД, чрез
пълномощника адв. Б., излага оплаквания за погрешна преценка на фактите и
необоснованост на преюдициалните изводи на съда по твърдяното
притежание на електроснабдителното съоръжение от ищеца, довело и до
1
неправилно прилагане на Закона за електростопанството от 1948г. и
следващия от 1975г., както и неправилно установеното от първата инстанция
придобиване чрез преобразуване на държавно предприятие по реда на чл. 17 а
от ЗППДОП. Счита, че поради погрешно отричане на собствеността на
оператора върху съоръженията, неправилно е отречено и основанието за
начислените цени за ползването им като част от разпределителна мрежа за
преобразуване на напрежение на енергията, доставена до обектите на ищеца.
Отделно въззивникът се оплаква и за неправилен извод за определяне на
мястото на измерване по приложени от съда нормативни изисквания на
ПИКЕЕ, които не само не са били издирени точно като действаща уредба, но
и не могат да се прилагат към фактически заварени отношения спрямо вече
присъединени потребители, поне докато не е извършена промяна по реда на
Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване.
В пледоарията си по същество освен тези доводи пълномощникът на
въззивника оспорва и преклудиращото действие на решение по друго дело
между същите страни по отношение на неразгледани от съда възражения.
Като счита, че именно такива са доводите за изключване на приложените от
съда ПИКЕЕ от 2013г., претендира за отхвърляне на неоснователната
претенция и съответна отмяна на осъдителния диспозитив на първата
инстанция.
Въззиваемата страна АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД, чрез адв. М.,
излага доводи за неоснователност на оплакванията, като сочи, че всички
възражения на разпределителното дружество по собствеността на
съоръжението са били вече разрешени в предходен спор на същото
основание, а нови факти по този преюдициален въпрос не са посочени.
Евентуално поддържа и доводите си по приложение на законите, действали от
момента на изграждането на вътрешноведомствена електро-уредба,
проектирана и ползвана от единствен потребител – праводател на ищеца,
актувана като частна държавна собственост, предоставена на предприятието и
преминала в дружеството при преобразуването му. Възразява по
оплакванията относно обратното действие на приложените от съда ПИКЕЕ,
като сочи че такива възражения не са били заявени от ответника в първа
инстанция. Евентуално излага насрещни доводи за прилагане на актуална
нормативна регулация на отношенията, независимо от момента, в който е
приключил монтажа на съответната електрическа уредба, като се позовава на
установена съдебна практика по прилагане на действаща към момента на
процесния период на доставката Наредба № 6(съдържаща императивни
условия за регулирана в обществен интерес дейност на лицензирани
доставчици на енергийни услуги) и последна неотменена редакция на ПИКЕЕ
от 2007г. със съдържание идентично с това, приложено от
първоинстанционния съд.
Допълнително в пледоария по съществото на спора пълномощникът на
въззиваемата страна акцентира върху разликата между място на
присъединявана и място на измерване, като обосновава липсата на мрежова
услуга поради липса на разпределително съоръжение, различно от това,
притежавано от самия присъединен чрез него потребител. С доводи за липса
на основание за събиране на цена за такава услуга, моли за потвърждаване на
решението на първата инстанция за присъждане на сумата, събрана като
2
компонент от общо фактурирана стойност на мрежови услуги.
Насрещните страни са заявили претенции за определяне на разноски за
настояща инстанция, обявени в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л. 35 и
39).
За да се произнесе по оплакванията на страните, въззивният съд
съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и в
обжалваната част съответства на предявения иск за връщане на събрана без
основание част от цена за комплекс от предоставени мрежови услуги,
съответна на разлика над стойности на нормативно фиксирана цена за обем
преносна услуга, представена на клиент на разпределително предприятие,
ползващ собствено съоръжение за трансформиране на енергията от средно
към ниско напрежение. Съответно на твърденията на страните въззивният съд
намира, че квалификацията на спорното право по чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД
изисква в рамките на предмета на спора да се разреши и въпроса за наличие
или липса на основанието, повод на имущественото разместване на спорния
елемент, формирал цена за предоставена услуга на регулирания пазар на
електроразпределителни услуги. При предявяване на иска си ищецът се е
позовал на друг съдебен процес, воден между същите страни за същия правен
въпрос. След приключването на т.д. 47/2020г. на ОС- Варна не съществува
пречка за разглеждане и на настоящото дело по смисъла на т.1 от ТРОСГТК
1/2017 на ВКС. Обжалваният акт е допустим.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
На първо място, пред апелативния съд не е очертан спор по
съдържанието на правоотношението, по повод на което е била заплатена
спорната част от цена за договорена между насрещните страни услуга. Както
ищецът, така и ответникът са основали доводите си на безспорния факт на
присъединяване към електро-разпределителна мрежа, обслужвана от
въззивника на производствен обект на въззиваемия, представляващ база за
угояване на водоплаващи птици и помпена станция в с. Л. Каравелово за
закупуване на нужната му ел. енергия, отчитана като доставена на абоната с
№ 1699002 и № 1699003 и ползвана от него на ниско напрежение. Няма спор,
че това присъединяване е осъществено още при строителството на възлова
станция „Любен Каравелово“, изградена за преобразуване на енергия от
средно към ниско напрежение, както и че техническия начин на свързване на
електрическите съоръжения не е променян от първоначалното въвеждане в
експлоатация на производствения обект, независимо от промените в
собствеността на производствения комплекс и обслужващите го
електрически съоръжения и промените в ползването на сградите за конкретно
животновъдно производство. Няма спор, че за целия период на процесната
доставка от м. януари 2018г. до края на декември 2019г. клиентът е получавал
доставка на електрическа енергия, която е измервана на ниво ниско
3
напрежение и потребените количества са остойностявани като обеми и на
получени мрежови услуги и заплащани от клиента ежемесечно по
фактурирани от лицензирания оператор на мрежи в региона нормирани цени,
включващи и компонент „пренос ниско напрежение“.
Извън тези факти, пред въззивният съд е пренесен спорът по
установените обстоятелства по придобиването на собствеността на
разпределителното съоръжение и начина на ползването му за
трансформиране на енергията, доставена до електроснабдения обект на
клиента.
Същите въпроси са били разрешени в предходния процес по т.д.
47/2020г. на ОС- Варна, по повод отричане на основанието за включване в
сборната цена на мрежови услуги, ползвани за същия обект в период до края
на 2017г. Въззивният съд съобразява, че сила на присъдено нещо между
страните по разрешен от съда правен спор се формира по спорен предмет,
който включва правоотношението, чието съществуване или несъществуване е
установено по делото, и субективното материално право, което произтича от
него. Тъй като вземането на платеца при неоснователното обогатяване в
хипотеза на начална липса на основание за една имуществена транзакция(чл.
55 ал.1 пр.1 ЗЗД), възниква само ако получателя на плащането не е установи
допълнително заявено с възражение друго материално правоотношение и
съответно свое възникнало субективно материално право, то в обективни
предели на установените вече между страните юридическите факти са и
всички доводи на ответника – разпределително предприятие, от които биха
произтекли правата му да получи цена за трансформирането на напрежение и
пренасянето му от оперирана от него разпределителна мрежа на средно
напрежение към захранен с ниско напрежение обект на ползвателя на
услугите. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за
защита на правото в пълния му обем, препятства последващите твърдения и
възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание,
съответно друго материално правоотношение, като задължението за
неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от
съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и
правната му квалификация (арг. от мотивите към т.4 от ТРОСГТК 3/2016).
Стабилното отричане на основанието, посочено от ответника, осъден с
кондикционен иск категорично се включва в обективните предели на силата
на присъдено нещо между тези страни, респективно и всички пораждащи това
основание факти са установени по задължителен за тези страни начин и при
новия спор не могат да бъдат установявани по различен начин, ако не се
твърдят нововъзникнали фактически състави като нови основания за
получената престация. Това произтича от задължението както на страните,
така и на съда да се съобрази с вече отреченото като липсващо основание на
ответника, разгледано в приключилия спор( чл. 297 ГПК).
В конкретния случай, всички факти и доводи на въззивника за
договорена и извършена от него услуга се свързват със собствеността върху
трансформаторната уредба на възловата станция, чрез която
производственият обект е свързан с общата разпределителна мрежа. Именно
този въпрос е бил основен и за предходното дело и е намерил категорично
разрешение, като са били установени фактите на изграждането на трафопоста
4
през 1974г. като ведомствено съоръжение, предназначено да обслужва
единствен производствен обект „Телеугоително стопанство“; това
съоръжение, не е било част от общата мрежа към 1999г., тъй като е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие,
преобразувано в търговско дружество, като е представлявало негов актив и не
е служило и за захранване на други потребители на ел. енергия(вкл. ФЗ
„Васил Коларов“). Въз основа на тази факти( които не могат да се установяват
отново по различен начин) са били отречени изрично възражения на
въззивника, тогава ответник, срещу правото на собственост на въззиваемия
върху трансформаторното съоръжение като съвкупност от изградена
постройка и принадлежащи към нея електросъоръжения. Установено е, че
липсва изключителна държавна собственост върху този електроснабдителен
обект през 1993г., поради валидното му предоставяне на държавното
предприятие, което го е изградило по стопански начин за собствени нужди
още при действието на Закона за електростопанството от 1948г.,
неприложимост на допълнителните ограничения по чл. 2 ал. 2 от Закона за
електростопанството от 1975г. и пар. 4 ал.11 от ПЗР на Закона за енергетиката
поради липса на ползване и от друго предприятие към момента на
приватизирането на електроснабдителните мрежи. Наред с това е установен и
изцяло завършен фактически състав на придобиване на този
електроснабдителен обект като част от предоставен актив на преобразувано
държавно предприятие по чл.17 а ЗППДОП(отм.). Затова и оплакването на
въззивника за пропуснато обсъждане на тази факти и за неприложени правни
последици (изложени подробно в част първа от въззивната жалба), извлечени
от тези законови норми е неоснователно. Както обстоятелствата, така и
правните им последици според приложимото право и то в съответствие с
тълкуването им, наложено в задължителна и установена съдебна практика
(според мотивите на касационния състав, който не е допуснал касационен
контрол по същество на потвърдително въззивно решение), вече са
установени в предходния процес и затова подлежат на зачитане без да могат
да се пререшават.
При съпоставката на възраженията, отхвърлени по т.д. 47/2020г. и тези,
посочени в отговора по настоящия иск съдът установява разлика само в
допълнително посочено възражение за изключване на собствеността на
въззиваемия поради придобиване на съоръжението по давност от самото
разпределително предприятие (което е отчетено като преклудирано и
съответно не е било разглеждано в приключилия вече спор), но във
въззивната жалба няма посочено оплакване по този въпрос и затова
настоящият състав не следва да го съобразява.
При това положение не е основателно и оплакването за необоснован
извод на първата инстанция по зачитане на собственост на клиента върху
съоръженията, чрез които се осъществява връзката между разпределителна
мрежа и електроснабден производствен обект, и чрез които се извършва
трансформирането на ползвана енергия от средно към ниско напрежение.
Както вече е установено в предходното дело, тази собственост има
решаващо значение за начина на измерване на количеството и вида на
услугите, ползвани от клиента на разпределителното дружество. Тъй като
няма спор относно съхраняване на първоначалния начин на присъединяването
5
на производствените обекти (птицевъдното предприятие и помпената станция
за неговите нужди) и в настоящия процес съдът установява завареното
положение на поставен измервателен уред на нивото на ниското напрежение,
след съоръжението, което снабдяваното предприятие само притежава. Вярно
е, че техническото свързване с мрежата е еднократен акт, но това не означава,
че при промяна на нормативните изисквания на регулирания пазар на
доставките на мрежови услуги не могат да се внасят промени в правните
последици от фактическото положение, определящо обема на доставките.
Именно такава е уредбата на договорите за доставка на мрежови услуги,
която е приложима към процесния период. Затова е изцяло без значение какви
да били правилата за измерване на доставените услуги към момента на
началното поставяне под напрежение на съоръженията за присъединяване. За
да има основание начисляването на цена на предоставена услуга по
нормиране цени, то следва да е в съответствие с приложим към момента на
доставката закон. Такъв е Законът за енергетиката, който предвижда, че
услуги по използването на електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, се договарят с
крайни клиенти, какъвто е въззиваемият при публично известни общи
условия (Чл. 104 а ал.1 от ЗЕ) и по цени, определяне от КЕВР (чл. 30 ал.1 т.13
ЗЕ ред. в сила от 5.07.2013 г.), като е без значение моментът, в който това
присъединяване е било осъществено. Нормите са предвидени за уреждане на
всички, включително и на заварените правоотношения по доставки на енергия
и мрежови енергийни услуги, чието начало е поставено преди отделянето на
дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно
управление на разпределителните мрежи и поемането на стопанисването на
съоръженията, изграждащи общо ползвани разпределителни мрежи от
съответни лицензианти ( пар. 4 ал.1 и пар. 17 и 18 ЗЕ). Затова не може да се
приеме, че конкретните отношения между страните не следва да са
съобразени с действащите Наредби и Правила по чл. 83 ЗЕ, включително и
тези, уреждащи измерването на електрическа енергия. Действащата в
процесния период НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи разграничава присъединяването на
крайни клиенти към съоръжение собственост на оператора и присъединяване
само на провод от мрежата към собствено на клиента трансформиращо
съоръжение, като фиксира според конкретно място на границата на
собствеността и мястото на монтаж на измервателното средство. То е
определящо и за вида на услугата, получавана от ползвателя на мрежата,
доколкото ценообразуващите елементи за пренесени през всеки елемент от
различните видове мрежи се определят от измерено количество напуснало
общите съоръжения на оператора и постъпило в част, която се ползва от
единствен потребител за собствени нужди. В случая е безспорно, че
измервателното устройство не е било премествано още от началното
присъединяване на ведомствения трансформатор, когато собствеността е била
без значение(поради общодържавния й характер, както правилно сочи и
въззивника). Това обаче не значи, че съхраняване на отчитането на доставка
на ниско напрежение може да се обоснове с волята на клиента, получаващ
доставка именно с този тип измерване и след промяната на нормативни
изисквания при периодичното договаряне на ползване на такава услуга.
6
Напротив, задължение на оператора на мрежата в рамките на лицензионните
му ангажименти (чл. 69 ЗЕ) е да организира достъп и пренос съобразно нови
законови изисквания и при заварени фактически отношения. Затова, след
като в резултат на приватизирането на ведомствения трансформиращ
електроснабдителен обект(възлова подстанция), операторът не е можел да го
ползва като част от своята мрежа, то не е можел и да продължи да третира
собственика му като „включен“ в мрежата на ниво ниско напрежение и да
„възприема“ завареното положение на доставка като изрично поискан начин
на присъединяване от този клиент. За да продължи да изпълнява
задълженията си да доставя не средно, а ниско напрежение и то чрез този
трафопост на съответната територия, включително и когато само този вид
доставка е преценен от лицензианта като целесъобразен поради общия
интерес за осигуряване на надежност и сигурност на доставките, с оглед и на
планирани следващи присъединявания на други ползватели в района като
потенциални нови самостоятелни клиенти (по чл.116 ал.2 ЗЕ), операторът на
разпределителната мрежа е следвало първо да осигури разширяването на
своята мрежа с понижаващо напрежението съоръжение, с каквото не е
разполагал през целия спорен период, а и понастоящем. В тази връзка следва
да се съобразява и възможността това съоръжение, ако действително (както
въззивникът признава в своята жалба) технически надхвърля нуждите на
собственика, да бъде изкупено от лицензианта, за да съответства на
отчитаното ползване на мрежата за трансформиране на енергия до доставено
до клиента ниско напрежение. Без такава промяна в собствеността на
трафопоста, съвпадението на волята и на двете страни за „съхраняване“ на
статуквото, дори и то да е било изрично поискано с най-новото заявление на
ползвателя, по повод на което е сключен и последния договор за мрежови
услуги от 17.10.2019г.(обхващащ последните два месеца от процесния
период), води до доставка в нарушение на нормативните изисквания за
измерването, ако не се промени и мястото на „завареното“ на ниво ниско
напрежение измервателно средство, поставено в трансформаторното
съоръжение, което е собственост на клиента. Задължението да постави
измервателното средство, респективно и да промени мястото му, ако това се
налага от приватизацията, е било възложено на оператора на съответната
мрежа ( чл. 120 ал.1 и 2 ЗЕ), а не на ползващия енергията клиент.
В случая обаче разпределителното предприятие е продължило да
пренася по същия технически начин, т.е. чрез трансформаторна уредба, която
е собственост на клиента и се ползва само от него, без да е изпълнило
задължението си за поставяне на измервателно средство в края на общата
мрежа, ползвана за преноса, според новите законови изисквания. В този
случай границата, маркирана от точка на присъединяване следва да е входа на
средното напрежение, постъпващо за трансформиране в уредбата, която
оператора не е изкупил(чл. 30 ал. 4 вр. ал. 2 от Наредбата). Тези
обстоятелства са били вече установени за периода от края на 2014г. до края
на 2017г. при отричането на основанието за събиране на цената за пренос на
преобразуване напрежение, а назначеният от първата инстанция експерт
потвърждава, че и през цялата 2018г и 2019г.(включително и след новото
договаряне на ползването на разпределителна мрежа) отчетът на доставката
чрез измервателно средство на ниско напрежение е съответствал на пренасяне
чрез съоръжение на оператора, а не на клиента.
7
Изцяло неоснователно е оплакването за пропусната активност от страна
клиента, който не е поискал промяна на условията на присъединяване и
точката на меренето. Вярно е, че подзаконовият нормативен акт урежда
специална процедура за заявяване, проучване и съгласуване на начина на
присъединяване на съответен обект, но извън хипотезите на присъединяване
на нови обекти(какъвто не е производствения обект по делото), единствената
промяна на заварено положение, която е уредена като хипотеза в чл. 4 от
Наредбата е промяна на броя на фазите, а не на вида на доставеното
напрежение. Обратно, изрично правомощие на оператора на мрежата е да
прекрати доставка, ако измерването е на неправилно място (чл. 41 ал.1 т. 6 от
Наредбата), което налага активност на самия въззивник и затова и този
аргумент се опровергава при прилагане на актуална нормативна уредба.
Извън нормите за техническото присъединяване към ползвана от
клиента мрежа, за нуждите на остойностяване на обема на договорената за
ползване чрез това присъединяване услуга са приложими и периодично
утвърждавани от държавния регулатор ПРАВИЛА за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). За процесния период са били
издадени две редакции като и двата акта уреждат по идентичен начин както
задължението на оператора на разпределителна мрежа да постави
измервателното средство, така и специално хипотезата на мястото му при
ползване на собствено на клиент трансформаторно съоръжение за отдаването
на доставена от разпределителна мрежа енергия към електрозахранен обект
на ползвателя. Задължителното за оператора място на измерване е
определено на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента, съответно в чл. 9 ал.2 т.1, чл. 14 ал.1 от ПИККЕ от
30.04.2019 г., и чл. 9 ал.2 т.1, чл. 14 ал.1 от ПИКЕЕ (отм.), действали от
обнародването им в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. Действително,
първоинстанционният съд е цитирал междинна редакция( обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.), която е била приета при отмяната на редакцията от 2007г., и в
последствие отменена с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ ( обн. ДВ,
бр. 15 от 2017 г.). Съдържането на правилото, приложено от съда обаче е
идентично с това на нормата от предходните Правила, съхранили действие до
възпроизвеждането й в най-новата редакция. Затова, макар и неправилно
издирена, законовата норма е точно приложена и така оплакването за
нарушение на закона остава необосновано.
Въззивният съд съобразява, че при категорично установено за целия
процесен период измерване на количествата на ниско напрежение, въпреки
неоспоримата собственост върху трансформиращата уредба, ползвана
единствено от този клиент, остойностяването на преноса от нивото на средно
до нивото на ниското напрежение е неоснователно, тъй като е резултат от
явно несъобразено с нормативни правила място на измерване. Въззивникът не
твърди, респективно не се и установява в процесния период, между страните
да е била приложена и процедурата по коригиране на резултати от измерване
в място, различно от точката на присъединяване (чл. 16 от по- старата
редакция на ПИКЕЕ), която понастоящем не е уредена. Напротив,
назначеното вещо лице е потвърдило, че ежемесечно фактурираните
стойности на мрежовите услуги са формирани по цени, нормирани и за
услугата по пренос на ниско напрежение, съответна на предоставено ползване
8
на трансформиращо съоръжение от общата мрежа, респективно, че при
остойностяване на ползване чрез притежавано от клиента такова съоръжение
цената на преносната услуга е по-ниска.
Като краен извод, въззивният съд приема, че погрешно отразеният във
фактурите вид на услугата по пренос през разпределителна мрежа до ниско
напрежение вместо извършената фактически до средно напрежение е довел
до погрешно прилагане на определени в решения на КЕВР (№№ Ц - 19 от
01.07.2017г., Ц-11 от 01.07.2018 г.,Ц-19 от 01.07.2019 г.) нормирани за този
доставчик цени на специализираната мрежова услуга. Това отклонение при
изчислението на законоустановена цена, включително и чрез погрешно
фактуриране на доставената услуга не може да се обоснове с договорното
основание, тъй като е резултат от грешно отчитане, съответно погрешно
пресмятане на сборната стойност на дължимата от клиента на оператора на
мрежата ежемесечна цена на доставката. Разликата в стойностите на
различните по обем преносни услуги, предоставени на клиент, който не
ползва разпределителна мрежа за трансформация до ниско напрежение е без
начално основание (ТР № 50 от 30.12.1985 г., ОСГК), съответно претенцията
за връщането й на платеца е основателна. До същия извод е достигнал и
първоинстанционния съд, респективно оплакването за необоснованото
отричане на основание за остойностяване на този вид доставка остава
неоснователно.
Срещу изчисляването на размера на неоснователно престираната част
като разликата в двете цени няма оплаквания в жалбата. Въззивният съд
изцяло споделя изложените от първата инстанция мотиви в тази част, поради
което препраща към обжалваното решение относно установения размер от 59
821.15лв, формиран от изплатени неоснователно начислени части във
фактурите за ползвани услуги в двугодишния спорен период. В този размер
претенцията на клиента на разпределителното предприятие следва да се
уважи.
Поради съвпадане на крайните изводи за уважаване на иска по чл. 55
ал.1 пр.1 ЗЗД съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, включително и в обусловените от основателния иск части по
присъждане на законна лихва след сезиране на съда и възлагане на разноски
на ответника.
Разноските за въззивното обжалване съдът определя, като отчита
представените доказателства за направен по защита срещу неоснователната
жалба разход чрез Б. превод на 5435.69 лв. договорен хонорар за
процесуалното представителство. В този (неоспорен от въззивника) размер
въззиваемата страна следва да бъде компенсирана в настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 592/23.12.2022 по ТД567/2021г. по
описа на ОС – Варна (електронно дело 20213100900567).
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********,
9
гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 258, „Варна тауърс-Е“, да заплати на
„АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК *********, гр.Варна, ул.Съборни 46,
сумата 5435.69лв(пет хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща направени разноски по защита срещу
неоснователна жалба, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването на преписа на страните, чрез
пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10