Р Е Ш Е Н И Е
№ 260588 , 26.04.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив
VІ граждански състав
на тридесет и първи
март две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Петя
Цонкова ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 548 по описа за 2021 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от Дойче Луфтханза АГ против Решение №
260858/14.10.2020г., пост. по гр.д.№ 4566/2020, ПРС, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Б.Б.М. следните
суми: сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
LH 1707 София- Мюнхен от 06.00 часа на 08.11.2019 г., сумата в размер на 358,39
евро - стойност на закупения самолетен двупосочен билет, както и сумата в
размер на 500 евро - претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на отменения полет, ведно със законната лихва върху всяка сума от
момента на подаване на формуляра - 21.04.2020 г. до окончателното плащане на
сумите, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че съдът неправилно е
разгледал спора без да има компетентност
по Регламент /ЕО/№ 261/2004, което само по себе си е основание за отмяна на
незаконосъобразен съдебен акт. По отношение на произнасянето за неимуществени
вреди счита, че посоченият регламент не предвижда възможност за подобна
репарация. Счита, че съгласно Закона за гражданското въздухоплаване
отговорността на превозвача е ограничена
и не могат да намерят приложение общите правила по ЗЗД. Поддържа и че
ищецът не е доказал възникване на договорно правоотношение с превозвача, т.к.
не е представил доказателства за плащане цената на билета. Не е доказал и отмяната на полета поради
стачка, както и твърдението си за предлаган алтернативен полет. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения
иск.
Въззиваемата страна Б.Б.М.
е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва и поддържа правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Настоява, че съдът правилно е
приел, че е компетентен да разгледа спора, т.к. делото попада в обхвата на
Регламент /ЕО/861/2007 за искове с малък материален интерес и не е от категориите
дело, които са посочени лимитивно като изключени от този обхват. Поддържа и че
дори и делото да е разгледано от съд, който не е местно компетентен, този факт
сам по себе си не прави решението недопустимо. Развива доводи, че съгласно
Регламент /ЕО/261/2004г. обезщетението за неимуществени вреди се ограничава до
250 евро без да се доказва реално настъпването им. В същото време не е въведено
ограничение за търсене и на други вреди. Твърди, че ЗГрВ не урежда въпроса за
обезщетение при отменен полет. Счита, че претендираните неимуществени вреди са
доказани по основание и размер от събраните по делото доказателства, а имуществените
вреди – заплатената цена на самолетния билет, също са доказани безспорно по
делото. Сочи, че съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/№142/2013 представеният
самолетен билет отговаря на критериите за документална обоснованост на
сделката, поради което в този случай не се издава фактура. По отношение
твърдението на авиокомпанията за предложен алтернативен полет сочи, че по
делото не е доказан факта на подобно предложение и параметрите на същото.
Поддържа, че предявените искове са доказани по основание и размер и правилно са
уважени от първоинстанцинония съд. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал
недоволен от постановеното съдебно
решение, с което са уважени предявените искове, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в
производството пред първоинстанционния съд, сезиран от Б.М. с обективно
съединени искове за осъждане на жалбоподателя да заплати суми, съставляващи
обезщетение за отменен полет, стойността на неползвания самолетен билет, както
и неимуществени вреди – болки и страдания от отменения полет.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в
законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
По отношение оплакването
във въззивната жалба за липса на компетентност на съда по Регламент /ЕО/№ 261/2004, следва да се
посочи, че самият регламент не предвижда изрична процедура по удовлетворяване
на претенции, поради което не може да се отрече правото на иск на пътника.
Отделно от това, по делото са представени доказателства за предявена претенция
за заплащане на процесните обезщетения пред превозвача и отказ на последния да
ги заплати. Предвид изложеното, настоящата инстанция не споделя оплакването за
липса на компетентност на съда да разгледа повдигнатия спор. Отделно от това
оплакването за местна некомпетентност не може да доведе до недействителност на
постановения акт, доколкото е налице родова компетентност. В същото време,
доколкото българското законодателство урежда възможността потребителите да
предявяват искове за защита на правата си и по своето местожителство, а ищецът
има качеството потребител по смисъла на
§13, т.1 от ПЗР на ЗЗП, то е налице упражнена изборна подсъдност от негова
страна.
Настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд въз основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Допълнително ще разгледа единствено конкретните оплаквания във въззивната
жалба.
Жалбоподателят поддържа, че
липсват доказателства за сключен между страните договор. В същото време по
делото е представен самолетен билет, от който е видно, че Б.М. е следвало да
пътува с полет на Луфтханза LH1707 на 08.11.2019г. По направление Сфия-Мюнхен и с полет LH
1602 по направление Мюнхен -Любляна.
Съгл. чл.66 от ЗгрВ пътническият билет доказва сключването на договор за
превоз, поради което и това оплакване не намира законова опора.
Регламент /ЕО/№ 261/2004 урежда минималните
права на пътниците при определени хипотези, възникнали при пътуване, след които
е и отмяна на полет. За този случай са предвидени две обезщетения по чл.5 и
чл.7 – обезщетение за отмяна на полет в размер на 250 евро при отменен полет до
1500км., право на възстановяване на
стойността на билета. Предвидени са и възможности за освобождаване на
превозвача от отговорност при наличие на определени хипотези, но за всяка от
тях именно превозвачът следва да твърди настъпването й и да докаже релевантните
към случая факти. Доколкото по делото се доказва от събраните данни – писмо на Летище София и разпечатка от
електронен сайт Flightera.net, че процесният полет е бил отменен и при липса на
доказателства за настъпване на някое от обстоятелствата, които освобождават
превозвача от отговорност, при доказателствена тежест възложена по Регламента
върху него, то следва да се приеме, че той дължи връщане на стойността на
билета, както и обезщетението по чл. 7 – 250 евро за отменен полет.
По
отношение оплакването за разглеждане на иска за неимуществени вреди, съдът
намира, че доколкото в Регламент /ЕО/№
261/2004 се регламентират минималните права на пътниците, не може да се отрече
правото на обезщетение и на други вреди, извън изрично уредените в този акт.
Твърдението на жалбоподателя, че в чл.65 и сл. от ЗгрВ е въведена ограничена
отговорност на превозвача – само в случаи на смърт или телесна повреда, не
намира законово основание, т.к. при тълкуване на посочените текстове не може да
се направи извод, за ограничаване на отговорността на превозвача. Напротив –
наличието на хипотези, третирани в Регламента, при които се ангажира отговорност
и в други хипотези и предвид изричното посочване, че с този акт се уреждат
минималните права на пътниците, обосновават извода за възможност за търсене на
обезвреда и на други вреди, причинени от неизпълнение на превозния договор.
Така, предвид изложеното,
съдът намира, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а
постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 300лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260858/14.10.2020г., пост. по гр.д.№ 4566/2020, ПРС.
ОСЪЖДА Дойче Луфтханза АГ, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.
Кьолн, ул. „Фон Габленц“ № 2-6, да заплати на Б.Б.М., ЕГН: **********,***,
сумата от 300лв., разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :