Р Е Ш Е Н И Е №1435
14.04.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6288/2019 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Искове на Л.Й.Б., ЕГН **********,***, против
„АЙ ЕФ ДЖИ Финанс „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , бул. Симеоновско шосе № 166, да се осъди ответното дружество да заплати
на ищеца суми, дадена при изначална липса на основание – недействителен договор
за потребителски кредит между страните.
Според фактите, така, както са изложени в
исковата молба, между страните имало договор за потребителски кредит ********/17.11.2017
година, по силата на който договор,
ищецът сума от 500 лева в заем, която върнал заедно със възнаградителна лихва и
неустойка , общо 184 лева. Договорът бил прогласен за нищожен в целостта си,
поради противоречието му с добрите нрави, което се случило със решение №
1327/2019 на ПРС по гражданско дело № 18681 по описа на този съд за 2018г.
Затова основание за плащане на възнаградителната лихва и неустойката по
договора отсъствало , и се иска от съда да постанови решение , с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 315 лева – недължимо
платена неустойка по договора, и 25 лева недължимо платена договорна
възнаградителна лихва; и двете суми се претендират ведно със законната лихва от
датата на завеждането на иска до окончателното плащане на взеамането.
Ответното
дружество не се ангажира със становище по същество на спора , но отрича да е
дало повод за завеждане на иска. Моли разноските по него да останат за сметка
на ищеца.
Вещото лице е дало заключение, че
по договора са платени от Б. 24.07 лева договорна лихва и 315 лева неустойка.
Два субективно съединени между същите страни осъдителни искове с правно
основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва
ищеца да докаже имущественото разместване между страните , а ответника –
наличието на основание за това разместване; то следва да почива на общ
правопораждащ факт.
Сключването на договора между
страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 6 от делото. Страните всъщност не
спорят по това, че по договора е платена сума от 24.07 лева възнаграждение на
кредитора, и 315 лева неустойка за непредставено обезпечение по договора, а и
плащанията се доказват от заключението на вещото лице , което съдът кредитира.
Това заключение кореспондира и със
представените за извършените плащания квитанции от приходни касови ордери,
изходящи от ответното дружество, което по този начин признава неизгодния за
него факт на получаване на процесните суми. Имуществено разместване между
страните има.
Решението на РС Пловдив № 1327/2019 на ПРС
по гражданско дело № 18681 по описа на този съд за 2018г., с което договора
е прогласен за нищожен, е задължително за настоящия
състав; договорът не поражда последици, при което имущественото разместване по
него е лишено от основание и следва да бъде репарирано, до размера на
платеното. В тази връзка , вещото лице е
дало заключение , че от възнаграждението на кредитора е платено само 24.07 лева
, до който размер съдът следва да уважи иска за връщане на договорната лихва.
Разноските по иска се присъждат в
тежест на ответника ; дружеството не е дало повод иска да бъде заведен, но не
го е и признало по реда на чл. 237 от ГПК, нито е платило притезанието на Б. в
хода на процеса , въпреки вече наличната банкова сметка ***. На адвоката на
ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на
ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на
средства).
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „АЙ ЕФ ДЖИ Финанс „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Симеоновско шосе №
166, да заплати на Л.Й.Б., ЕГН **********,***, сумата от 315 лева, като дадена при изначална липса на
основание неустойка по нищожен договор ********/17.11.2017
година
между страните, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2019г до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда „АЙ ЕФ ДЖИ Финанс „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Симеоновско шосе №
166, да заплати на Л.Й.Б., ЕГН **********,***, сумата от 24.07 лева, като дадено при изначална липса на
основание възнаграждение на кредитора по
нищожен договор ********/17.11.2017 година между страните, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.04.2019г до окончателното
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния предявен
размер от 25 лева.
Осъжда „АЙ ЕФ ДЖИ Финанс „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Симеоновско шосе №
166, да заплати на Л.Й.Б., ЕГН **********,*** лева разноски по исковете .
Осъжда „АЙ ЕФ ДЖИ Финанс „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. Симеоновско шосе №
166, да заплати на адвокат Е. Г. И. , личен номер **********, адрес на дейност ******************,
сума от 300 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ