№ 57
гр. В.П., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100459 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена положителна установителна искова
претенция с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД от „Е М” ЕООД, представлявано по закон от Р.И.М – Т. -
управител срещу О. А. А. за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3655,41 лева – главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-****** от 29.12.2016 г., сключен между „БНП П.П.Ф." С.А., клон Б.
и ответника О. А. А., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й погасяване, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 300/2024 г. по
описа на ВПРС.
Ищецът заявява, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, е подал
заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 300/2024г. по описа на РС - В.П.
била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на длъжника, който от
своя страна в указания в чл. 414 ГПК срок е депозирал възражение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК се поражда правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Твърди, че на 29.12.2016 г. между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, от една страна в
качествоно на кредитор, и ответника О. А. А., от друга страна, в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, въз основа на
който между страните възникнала облигационноправна връзка. Твърди се в исковата молба,
че по силата на горепосочения договор за кредит на ответника била предоставена сумата от
5500 лева.
Ищецът твърди, че кредиторът е изпълнил всички свои задължения по Договора за
кредит като е превел по банкова сметка на името на кредитополучателя кредита в
1
уговорения размер.
Ищцовото дружество подчертава, че срокът на действие на договора е 60 месеца, като
падежът на последната месечна погасителна вноска настъпва на 20.01.2022г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на месечни вноски,
определени по размер и падеж в погасителния план, инкорпориран в договора, а именно на
вноски в размер на 235,96 лева.
Ищецът сочи, че кредиторът е прехвърлил правата си по горепосочения договор за
кредит на 27.04.2022 г. с „Договор за продажба и прехвърляне на вземания“ между
кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ищеца „Е М“ ЕООД, по силата на който в полза на
последния е прехвърлен портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора, в това число и вземането към ответника О. А. А.. Ищцовото дружество сочи, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ад.4 ЗЗД с уведомление.
Ищецът акцентира, че към исковата молба също е приложено уведомление за извършената
цесия, като моли в случай, че съдът приеме, че цесията не е надлежно съобщена на
длъжника преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
да се счита, че последният е уведомен за прехвърляне на вземанията по процесния договор
за кредит с връчване на преписа на исковата молба, към която е приложено и уведомлението
за извършената цесия.
При тези съображения ищцовото дружество моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е молба, в която е поискало делото да се гледа в негово отсъствие. Моли с оглед
липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са налице останалите
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание,
не взима становище по депозираната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
******/29.12.2016 год., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, от една страна в
качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател се
установява, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 5500 лева.
Задължението по кредита е разсрочено на 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер на 235,96 лева. Договореният годишен лихвен процент е в размер на 36,60%, а ГПР
възлиза на 46,18%.
Към делото са приложени още Общите условия по договора за кредит, носещи подписа
на ответника по делото.
Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2022 г., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, от една страна в качеството на
продавач и ищцовото дружество, от друга страна, в качеството на купувач и Приложение №
1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по
процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******/29.12.2016 год.
към ответника О. А. А. е прехвърлено в полза на ищеца.
Приложено е Пълномощно, по силата на което „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ е
2
упълномощило „Е М” ЕООД да уведомява всички длъжници за сключения Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., както и да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците
по вземанията, прехвърлени с горецитирания рамков договор.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото от дата
20.02.2024 г. е приобщено към материалите по делото, ведно с известие за доставяне с дата
на връщане 08.04.2024 год., като е отразено, че адресатът е отсъствал от адреса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Е М” ЕООД, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника О. А. А., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение №
161/ 22.05.2024 год. по ч. гр. д. № 300/2024 г. на Районен съд – В.П.. Срещу така издадената
заповед за изпълнение в законоустановения едномесечeн срок от връчването й е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК от длъжника по отношение претендираните вземания, поради
което съдът с разпореждане № 566/12.06.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 300/2024 г. на
Районен съд – В.П. е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Съобщението за
постановеното разпореждане е връчено на ищеца на 26.06.2024 год. Ищцовото дружество е
предявило исковата си претенция в законоустановения срок – на 19.07.2024 год. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземане за главница, което съответства на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Касателно присъдената със заповедта за изпълнение сума от 658,48
лева – договорна лихва, ищецът в исковата молба надлежно е заявил, че не я претендира в
исковото производство, поради което за тази сума съдът не дължи произнасяне. Настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковата претенция:
В проведеното по делото открито съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да
бъде постановено неприсъствено решение спрямо ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В случая, ответникът, редовно уведомен за образуваното срещу него производство, не е
представил отговор на исковата молба, не се е явил лично, нито е изпратил представител в
проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в
негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение,
3
което не следва да се мотивира по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните доказателства се
установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата претенция.
От ангажираните писмени доказателства по безспорен начин се установи наличието на
валидно облигационно отношение по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
******/29.12.2016 год., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, от една страна в
качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател.
Установи се също така, че вземането по процесния договор е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество, което от своя страна е било надлежно упълномощено от „БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б.“ да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. По делото
липсват доказателства от които да е видно, че ответникът е бил уведомен за извършената
цесия преди завеждане на настоящия иск, но с връчване на препис от исковата молба, към
която е приложено това Уведомление следва да се приеме, че ответникът е надлежно
уведомен за това, че вземането е било прехвърлено от стария кредитор в полза на ищеца в
този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС; Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС;решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на II т. о. на ВКС и др.)
Ответната страна, чиято беше доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства,
че е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 123.11 лева (50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 73,11 лева – заплатена държавна такса, намалена с оглед
обстоятелството, че в исковото производство ищецът не претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 658,48 лв. –
договорна лихва за периода от 29.12.2016 г. до 20.01.2022 г.), както и сторените в исковото
производство разноски, възлизащи на 273,11 лева и включващи заплатена държавна такса в
размер на 73,11 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 200 лева, съобразно своевременно представения списък на разноските и
доказателства за направата им.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О. А. А. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. “Б.“ № 9 ДЪЛЖИ
на „Е М” EООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С. обл. С.
(столица), район В., ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” № 4-6, представлявано по закон от Р.И.М - Т. –
Управител, представлявано по пълномощие от юриск. М.М. и адв. П.В., Адвокатска колегия
- С. сумата от 3655,41 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-******/29.12.2016 год., сключен между „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, от
една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на
4
кредитополучател, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
29.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 161/ 22.05.2024 год. по ч. гр. д. № 300/2024 г. на Районен съд – В.П.,
на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.
чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. А. А. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е М” EООД, ЕИК: *****
сумата от 273,11 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 459/2024 год. по описа на РС- В.П., включваща заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 123.11 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
300/2024 год. по описа на Районен съд- В.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
5