Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело №13214/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
с вх.№ 63083/11.11.2020
г. на длъжника по изпълнението З.А. АД
срещу разпореждане от 03.11.2020 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело
№20208380406516, с което е отказано преизчисляване и намаляване на законната лихва, както и намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното
дело до размера
от 200 лв. и на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата са, че след като получил поканата за
доброволно изпълнение, съдържаща задължение за законна лихва от 12124,16 лв.,
начислена върху главницата по изпънителния лист от 350000 лв. за периода 16.09.2019
г. – 04.09.2020 г., 48 лв- такса за образуване на изпълнително дело, 600 лв. –
разноски за взискателя за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 ТТРЗЧСИ от
1180,14 лв., длъжникът е подал възражение пред съдебния изпълнител, с което е
оспорил размера на законната лихва с доводи, че същата не се дължи за периода
13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., поради което и размерът й е по-малък от
посочения в покана, като е поискал да се преизчисли, както и да се намалят
разноските за адвокатско възнаграждение
на взискателя до 200 лв., съответно размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител не се произнесъл по искането за
преизчисляване на законната лихва и таксите по т.26, а отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение,
както и да прекрати изпълнителното дело, относно което произнасяне длъжникът
изразява недоумение чрез препинателен въпросителен знак. Счита, че съдебният
изпълнител неправилно е определил размера на задължението за законна лихва,
което произтича от изпълнителния лист, като не е съобразил разпоредбите на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., съгласно които такава не се
дължи за периода 13.3.2020 г. – 09.04.2020 г., респективно неправилно е
изчислил таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са прекомерни, тъй
като единственото извършено от неговия адвокат действие това по подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело и никакви действия не са
извършвани. При тези твъдрения прави искания за намаляване размера на законната
лихва и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, както и на разноските за адвокатско
възнаграждение.Претендира разноски за производството.
Взискателят по делото
Р.С. я оспорва, като
поддържа, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а вземанията са
събрани в резултат на наложен запор, тъй като длъжникът не платил доброволно в
предоставения му срок.
В мотивите на
съдебния изпълнител се поддържа, че
жалбата е допустима, тъй като длъжникът има право да обжалва отказа
за спиране и прекратяване на изпълнителното дело, както и разноските по
изпълнението. По същество се поддържа, че жалбата и в двете части е
неоснователна, тъй като по възражението на длъжника относно размера на
законната лихва делото не е прекратено, тъй като съдебният изпълнител не
следвало да се произнася по материалноправен въпрос относно приложението на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., а чл.6 т същия закон се отнасял
само до договори за кредит, а задължението на длъжника е от друго основание и
защитата му относно размера на задълженето следвало да се осъществи по исков ред.
Сумите били събрани принудително чрез наложен запор на 05.11.2020 г., а не
доброволно, поради което и длъжникът дължи разноските, тъй като не е налице,
никое от основанията по чл.79 ГПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съдът намира да е сезиран с жалба срещу
действията на съдебния изпълнител по определяне на размера на задълженията по
изпълнителния лист и разноските, но не и с жалба срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, какъвто отказ е постановил съдебния изпълнител без да е
сезиран.
В частта относно размера на задълженията по
изпълнителния лист и искането за връщане на надплатени суми жалбата е
недопустима, тъй като не попада в изрично предвидените от закона обжалваеми
действия на съдебния изпълнител, като защитата срещу такива незаконосъобразни
действия следва да се реализира чрез ангажиране на отговорността на съдебния
изпълнител или по реда на неоснователното обогатяване.
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при
неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е допустима в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали
разноските на взискателя, както и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, какъвто характер има
непроизнасянето му по искането за намаляване на таксата
Изпълнителното производство е образувано по молба т 23.10.2020 г. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 22.10.2020 г. по гр.д.№
12053/2019 г. на АС – София, с който З.А. АД
е осъдено да заплати на Р.М.С. сумата от 350000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, законна лихва от
16.09.2019 г. до окончателно заплащане на сумата
Молбата за образуване на
изпълнителното производство
е подадена от адвокат Борислав Златков с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита,
в който е посочено, че за образуване и водене
на изпълнително е заплатено възнаграждеине от 600 лв. С молбата за
образуване на изпълнително производство е посочено, че на 04.09.2020 г. е
платена от длъжника сума в размер на 372458,34 лв. по изпълнителния лист, като
искането е да се събере разликата в каонната лихва за горния период, направено е искане за адвокатско възнаграждение
за образуване и водене на изпълнителното
дело в размер на 600 лв., като е посочен изпълнителен
способ – запор върху сметките на длъжника.
На датата на образуване на
изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника, в което са посочени
вземания по изпълнителния лист за законна лихва
от 12124,16 лв. , такси за образуване на делото от 48 лв., такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1180,14 лв. и разноски
за адвокатско възнаграждение от 600 лв., като
поканата е връчена на 26.10.2020 г.
На 29.10.2020 г.
длъжникът е подал възражение, в което оспорва размера на законната лихва по
изпълнителния лист, като иска да бъде преизчислена при съобразяване на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., съответно да бъде намалена
определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя.
С обажалваното разпореждане от 03.11.2020 г.
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело и да намали
разноските за адвоктаско възнаграждение без да изложи мотиви.
С молба от 03.11.2020 г.
взискателят, чрез адвокат Златков е поискал повторно налагане на запор върху
сметките на длъжника, като на същата дата е изпратено запорно съобщение до ЦКБ
АД, въз основа на което на 05.11.2020 г. по сметката на ЧСИ Бъзински е
постъпила сумата от 13988,30 лв.
При тези факти съдът намира
жалбата относно разноските за основателна.
Макар и предмет на
съдебното обжалване да не е размерът на задължението по изпълнителния лист,
което в случая е единствено за законна лихва, поради необжалваемост
на действията на съдебния изпълнител в тази част, то макар и да не подлежи на
съдебен контрол чрез отмяна на конкретни действия, определянето на размера на
задължението по изпълнителния лист е въпрос, обуславящ изчисляването на
разноските, поради което и следва да реши в настоящото производство, но само за
целите на решаване на въпроса за основателността на жалбата в допустимата й
част.
Макар и да произтича от
изпълнителния лист вземането за законна лихва е посочено в него по определяем
начин и следователно именно задължение на съдебния изпълнител е да изчисли
размера й, включително като съобрази настъпилите факти по плащане на
главницата, както и всички законови разпоредби относими към определяне размера
на лихвата. По тези съображения, както е съобразил разпоредбата на чл.86 ЗЗД, решенията
на БНБ за определяне на основания лихвен процент, съдебният изпълнител е бил
длъжен да съобрази и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., който в първоначалната редакция на чл.6, предвижда, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава на плащане на
задължения на частноправни субекти, вкл.лихви и неустойки за забава. Тази
редакция на чл.6 се прилага на основание §52 ПЗР на Закона, обн.ДВ, бр.28 от
24.03.2020 г. от 13.03.2020 г. до изменението й, обн.ДВ, бр. 34 от 09.04.2020
г., което влиза в сила от датата на обнародването му в Държавен вестник. Следователно
по издаденият изпълнителен лист длъжникът, който е частноправен субект, не
дължи законна лихва за периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. Съответно за
периода от 16.09.2019 г. до 13.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до
04.09.2020 г., когато е платена главницата по изпълнителния лист от 350000 лв.,
длъжникът З.А. АД дължи законна лихва от 31891,44 лв., определена от съда при
съобразяване на дните забава, размера на главницата и основния лихвен процент
за периода по формулата: брой дни забава Х ( размера на обезщетението
Х законната лихва : 100) :
360, където законната лихва е равна на
основния лихвен процент плюс десет
пункта.
Съответно с плащането на
04.09.2020 г. на сумата от 372458,34 лв., длъжникът е погасил освен главницата
по изпълнителния лист и част от законната лихва до размера от 22458,34 лв.,
като е останал задължен за сума в размер на 9433,10 лв., която е предмет на
принудителното изпълнение.
Съдът намира, обаче, че доколкото с молбата за образуване
на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ, с което е изпълнено изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, като в резултат на неговото приложение
вземането е събрано преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, то единственото извършено от адвоката на
взискателя действие по представителство в изпълнителното производство, което е било необходимо за събиране на
дължимите суми, е подаването на молбата
за образуване на изпълнителното дело, като сумите
са погасени в срока за доброволно
изпълнение, като в този срок е без
значение дали се касае за
доброволно плащане или принудително събиране, тъй като
лишаването на длъжника от възможността
да изпълни доброволно в този срок чрез принудително
събиране на вземането следва да има същите
последици. Няма основание да се
присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване
на изпълнителни действия, каквито не са извършвани,
а и с оглед плащането няма да бъдат
извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря
единствено за разноски, които са в причинна връзка
с поведението му, а не и за разноски,
направени от взискателя без необходимост. Следователно на адвоката на
взискателя, осъществявал безплатна правна помощ следва да
определи възнаграждение в минимален размер от 200 лв. за представителство по образуване на
изпълнителното дело, съобразно действащата към образуването на делото редакция
на чл.10, т.1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Както беше посочено, по делото не са
извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение в срока за доброволно
изпълнение, което действие е довело да събиране на
сумата, но доколкото това е станала в срока за доброволно изпълнение,
това плащане следва да се
третира като равнозначно на доброволното, по вече изложените съображения във връзка с адвокатско възнаграждение. Следователно в този случай не
се дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която съгласно разпоредбата „се събира върху
събраната сума“, като при тълкуване
във връзка с останалите разпоредби от Тарифата, под
„събрана сума“ следва да се
разбира принудително събраната от съдебния
изпълнител сума, тъй като за
останалите действия на съдебния изпълнител
са предвидени други прости или
пропорционални такси, а в срока за доброволно
изпълнение не е налице основание за извършване на
принудителни действия.
В случая обаче длъжникът
иска единствено намаляване на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ поради неправилно изчисление на
задължението по изпълнителния лист и при съобразяване на намаления размер на адвокатското възнаграждение, поради което и с оглед диспозитивното начало и извода на съда
за дължимост на възнаграждение от 200 лв., таксата по т.26 следва да се
намали до 790,65 лв./т.26, б.“в“ ТТРЗЧСИ/
Не следва да се присъждат
разноски на жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в резултат
на незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител, респективно няма основание да бъдат възложени
на взискателя. Отговорността за съдебни
разноски се основава на действия,
изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който е приел искането за основателно
и определил такива да бъдат понесени
от длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение
на постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили
правния спор пред съда в производството
по обжалване на действията му,
които е установено да са незаконосъобразни
и са отменени и той носи отговорност
за вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт,
с който приключва делото на съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, от която норма обаче
не следва извод, че разноски
всякога се присъждат. Същата е във връзка с принципа,
че въпросът за отговорността за съдебни разноски
следва да се изчерпи в производството,
по което са направени, тъй
като не е допустимо да се
претендират в отделно производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но
не и по отношение
на трети за спора лица
и от него са въведени изключения
дори и в отношенията между страните /такива са например
хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените
разноски в обезпечителното производство, разноските направени в охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
На
следващо място следва да се посочи, че съдебният състав счита, че дори и когато
правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на страна в процеса, а
не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е
случаят с неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността
за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на
действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде
предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики
настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по
изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази
част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с
основните цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски
не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти
и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния
изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща
отговорност за разноски. По тези съображения право на разноски в настоящото
производство няма и взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
разпореждане от
03.11.2020 г. на ЧСИ М.Б.по изп. дело
№20208380406516, с което е отказано намаляване размера на
адвокатското възнаграждение
на взискателя по изпълнителното дело до размера
от 200 лв. и игнорирано искането за намаляване на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя от 200 лв. и 790,65 лв. такса
по т.26 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.А.
АД в останалата й част, касаеща искане за
преизчисляване на законни лихви и връщане на надплатени суми.
Решението, в частта, в която жалбата е оставена без
разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.В останалата част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: