РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Монтана 10 май 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на 29 04 2022 година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря
Антоанета Лазарова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 92 по описа на АдмС – Монтана за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
Обжалва се решение № 165/31.12.2021 г.
по АНД № 899/2021 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно
постановление № К-028982/20.07.2021 г. на Директора на Регионална дирекция на
областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „БТК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв., затова че не е представил в офиса на КЗП изисканите му
документи в указания срок, с което бездействие е възпрепятствал дейността на
проверяващия орган и е нарушил разпоредбата на чл. 230а, във вр. с чл. 192, т.
2 от Закона за защита на потребителите.
В законния срок против решението е
подадена касационна жалба от „БТК“ ЕАД – гр. София, р-н „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 115И, представлявано от Стоян Каранлъков – изпълнителен
директор, чрез пълномощник юрк. К., с пълномощно по делото. Твърди се, че
решението на първоинстанционния съд съдържа неправилни правни констатации,
които не обхващат всички аспекти на правния спор относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление. Счита, че решението е постановено при
несъответствие с материалния и процесуалния закон, без съблюдаване целта на
закона, поради което е неправилно и необосновано. ........... Претендира маловажност на
административното нарушение, по смисъла на чл. 28 от Закона за нарушенията и
наказанията. Моли процесното съдебно решение на РС – Монтана да бъде отменено,
като от АдмС – Монтана бъде постановено друго такова, с което да се отмени спорното
наказателно постановление. Претендира съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН.В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител юрк. Петрова, с пълномощно по делото, в писмено становище оспорва
жалбата и моли решението на районния съд да остане в сила, като изцяло споделя
изложените в него съображения. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана е правилно и
законосъобразно. Счита, че издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на
закона. Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да нарушат правото на защита на
наказаното лице. Предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилнои
обосновано.
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Настоящият касационен състав при Административен
съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при
извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2
от АПК, намира за установено следното:
За да потвърди издаденото НП, първоинстанционният
съд приема, жалбата за допустима, но за неоснователна. Счита НП за
законосъобразно, изпълнено със задължителните реквизити на ЗАНН. Точно и ясно е
описано какво нарушение се вменява на търговеца, а именно на разпоредбата на
чл. 230а от ЗЗП, във връзка с чл. 192, т. 2 от същия закон. Деянието е правилно
квалифицирано, описано последователно и недвусмислено с всички обстоятелства
при извършването му. Търговецът е санкциониран за това, че не е представил на
14.05.2021 г. в Комисия за защита на потребителите в гр. Монтана документи,
изискани по време на извършена проверка в търговски обект магазин 4310 в гр.
Берковица, обл. Монтана, ул. „Николаевска" № 4 с Констативен протокол №
К-2701051/29.04.2021 г., както и отново са му изискани с писмо изх. №
М-03-125/11.05.2021 г. С писмото е указано на жалбоподателя да представи на
14.05.2021 г. в РД-Монтана становище във връзка с жалба на потребителя и
документи, удостоверяващи, че мобилният апарат е изпращан в оторизиран сервиз
за установяване, използван ли е преди да бъде продаден на клиента. По никакъв
начин не е нарушено правото му на защита. Напротив, дадена му е допълнително
възможност с писмото да представи документите в офиса на КЗП, от която
възможност не само, че не се е възползвал, но е продължил да бездейства. Дори
не е подал възражение срещу акта. На жалбоподателя не са давани задължителни
предписания и не е санкциониран за неизпълнението на такива. На жалбоподателя единствено
са изискани документи от служителите на въззиваемата страна, каквото право те
имат, а той от своя страна е задължен да ги представи, съгласно горепосочените
разпоредби на ЗЗП. Документите са изискани с цел събиране на доказателства за
установяване на друго нарушение. По този начин жалбоподателят е възпрепятствал
дейността на контролния орган за изясняване на фактическата обстановка при
извършената проверка и съответно за направата на правилни и прецизни
констатации. Позовава се на нормата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП, според която
длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 /КЗП/ имат право да изискат
необходимите документи във връзка с осъществения от тях контрол. Същата не само
урежда правна възможност на длъжностните лица на КЗП, но съответно изисква и
определено поведение, тъй като на законоустановените права на контролния орган
съответстват задължения на проверяваните правни субекти. Съгласно чл.З6, ал.2
от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. При
описаните в НП обстоятелства е налице възпрепятстване на работата на
длъжностното лице на КЗП от страна на дружеството по установяване на фактите по
извършваната проверка и в този смисъл ограничаване възможността да осъществи
правомощията си по чл.192, т.2 от ЗЗП. С бездействието си, изразяващо се в
това, че не е представило изисканите документи, дружеството е осъществило
състава на нарушението по смисъла на чл.230а от ЗЗП. Разпоредбата, освен
санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на
нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Непредставянето
на изисканите документи е един мълчалив отказ на търговеца да съдейства на
контролния орган да извърши действията си по компетентност и да му осигури
възможност да упражни правото си, съгласно цитирана законова разпоредба. Нещо
повече, документите са изискани и защото за потребителя, подал жалбата са
възникнали имуществени и неимуществени вреди. Наказващият орган е преценил
тежестта на нарушението и правните му последици, и правилно е приел, че не са
налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от
съда съществени процесуални нарушения.
Настоящият касационен състав изцяло
възприема развитите от въззивния съд мотивите, като на основание чл. 221, ал. 2
от АПК препраща към сьщите.
При разглеждане на делото районният съд
не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила
и правилно е приложил материалния закон като е съобразил относимите по делото
доказателства. Решението на въззивния съд съдържа конкретни мотиви по наведените
в жалбата възражения.
От представените писмени доказателства
по делото безспорно се установява, че наказаното дружество е извършило спорното
административно нарушение, тъй като не е спазило определените срокове за
представяне на изисканите от служителите на КЗП документи, а именно с №
К-2701051/29.04.2021 г. на касатора е вменено задължение да представи на
10.05.2021 г., в 11:00 ч., точно изброени документи в офиса на КЗП, РД –
Монтана, пл. „Жеравица“ № 1, ет. 8, ст. 803. След като същият не се явил на
указаната дата, нито изпратил упълномощено лице, което да представи искани
документи, дружеството било поканено втори път с писмо изх. №
М-03-125/11.05.2021 г., като била дадена нова възможност да стори това, като е
определена нова дата – 14.05.2021 г., 14:30 ч., на която също не се явил и не
изпратил изисканите документи.
Не е вярно твърдението на касатора, че в
спорното НП не се съдържат всички задължителни реквизити, а именно дата и място
на извършеното нарушение. Те се съдържат в текста на същото, а именно – „Търговецът
„БТК“ ЕАД не е представил на 14.05.2021 г. в Комисия за защита на потребителите
в гр. Монтана, пл. „Жеравица“ № 1, ет. 8, ст. 803, документи, изискани по време
на извършената проверка в търговски обект…., които отново са му изискани с
писмо….“. С посочването на конкретна дата, респ. точен адрес на който да ги
представи, законовото изискване за посочване на датата и мястото на
нарушението, се счита за изпълнено и по този въпрос не би могло да се обсъжда
друго. Обстоятелството, че в АУАН и НП, служителите и АНО подробно са описали и
датите на извършената проверка, респ. на изпратените до търговеца писма, е
въпрос касаещ описание на фактическата обстановка и не може да се използва като
липса на уточнена дата или място на нарушението.
Правомощията на служителите от КЗП, въз
основа на които е вменено задължение на касатора да представи исканите
документи са нормативно определени и предвидени с разпоредбата на чл. 192 от
ЗЗП, според който текст длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 /
Комисията за защита на потребителите / имат право да изискват необходимите
документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Санкционната норма за
извършване на описаното деяние е разпоредбата на чл. 230а от ЗЗП, която гласи,
че за възпрепятстване на длъжностни лица на компетентните органи по чл. 190г и
неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на
техните правомощия по чл. 190е и 190ж на лицата се налага глоба, съответно
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. В тази връзка чл. 190е, ал. 1
от ЗЗП предвижда, че компетентните органи по чл. 190г упражняват пряко
правомощията за разследване на нарушения на законодателството за защита на
потребителите, предвидени в чл. 9, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2394.
Съответно текстът на чл. 9 от цитирания Регламент и конкретно б. „б” гласи, че
компетентните органи разполагат най-малко с правомощието да изискват от всеки
публичен орган, орган или агенция в рамките на държавата членка или от всяко
физическо или юридическо лице предоставянето на всяка относима информация,
данни или документи във всякаква форма или формат, независимо от средството за
съхранение или мястото, на което се съхраняват, за да се установи дали
нарушение, попадащо в обхвата на настоящия регламент е извършено или се
извършва и за да се определят особеностите на това нарушение, включително проследяване
на финансови потоци и потоци от данни, установяване на самоличността на лицата,
участващи във финансови потоци и потоци от данни, и установяване на информация
за банкови сметки и на собствеността на уебсайтове. При така действащото
законодателство всяко непредставяне на изискани от контролните органи документи/информация,
каквото деяние е установено в случая, съставлява нарушение, за което се следва
административнонаказателна санкция.
Необосновано е възражението, че на
дружеството са дадени задължителни предписания, тъй като в нито един от
документите и съставените актове не се упоменават такива предписания. На дата
10 май 2021 г. още със съставянето на Констативен протокол № К – 2701051 от 29
04 2021 г. са изискани документи, т.е. не става въпрос за задължителни
предписания. Протоколът е съставен в присъствието на представител на
дружеството, който се е и подписал. С нарочно и отделно писмо на дружеството са
дадени същите указания, което е изпратено по пощата и надлежно получено на 13
05 2021 г., а АУАН е съставен на 27 05 2021 г. към която дата исканите
документи не са представени.
Съставът на този съд не приема случаят
за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на правата на
потребителите и нарушаването им, съответно препятстване работата на
длъжностните лица по установяване на относими факти и обстоятелства по спазване
от страна на търговеца законодателството, не дават
основание да се предположи маловажност. Същевременно описаното деяние не се
отличава от други аналогични такива, които да предпоставят по-ниска степен на
обществена опасност.
При надлежно направено в писменото
становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
ответника чрез юрк. Петрова, същото му се следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, определено от съда в минимален размер от 80лв.
Настоящият съдебен
състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. На основание изложеното, касационната инстанция намира жалбата за
неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да
остане в сила предвид, което на основание чл. 221 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд – Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
165/31.12.2021 г., по АНД № 899/2021 г. на Районен съд – Монтана като правилно.
ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД – гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115И, представлявано от Стоян Каранлъков –
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :