Разпореждане по дело №72/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 76/04.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1775/2012 г., Кърджалийският районен съд е осъдил С. С. С. от Г. да заплати на И. М. Н. от Г. сумата в размер на 800 лв., представляваща главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по договор за паричен заем с дата 25.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 300 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. С. С., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като недопустимо, неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, необосновано и постановено при липса на доказателства относно правопораждащите факти. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на иска поради допуснато нарушение на чл.214 от ГПК. Твърди се че съдът неправилно допуснал изменение на основанието и петитума на предявения иск, което било неправилно. Естеството на иска по чл.422 от ГПК изключвÓло възможността да се премине към осъдителен иск. Искът по чл.422 от ГПК бил специален и негов предмет било само вземането по заповедното производство. Уваженият изменен иск бил недопустим, поради което и решението било недопустимо. Сочи се, че недопустим бил и първоначално предявения иск по чл.422 от ГПК, тъй като ищецът нямал активна легитимация да предяви този иск поради изтичането на погасителна давност, за което била направено възражение. Съдът неправилно допуснал до разпит свидетел, който бил поискан от ищеца след настъпването на процесуалната преклузия. Не били събрани доказателства за реално предаване на сумата, като материалноправната норма била приложена неправилно. Необоснован бил изводът на съда за съществуващ валиден договор за заем, тъй като се основавал на показанията на неправилно допуснат до разпит свидетел. Свидетелят не можел да посочи, датата и годината на предаване на сумата, а също и нейния размер и вида на документа. Липсвали доказателства за срок на предоставяне на сумата и покана за нейното връщане от страна на ищеца, за да се направи преценка за началната дата на възникване на задължението и момента на забава. Поради липсата на такива доказателства изводът за съществуването на договор за заем бил необоснован. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо или да го отмени като неправилно. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят С. С. С., представляван от процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият И. М. Н. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание представя писмено становище, в което оспорва жалбата и излага съображения за допустимостта и правилността на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Решението на Кърджалийския районен съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част, и тъй като същото е обжалвано изцяло, то съдебният контрол обхваща целият съдебен акт.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на С. С. С., че същия дължи на И. М. Н. сумата в размер на 800 лв. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. В хода на делото ищецът е поискал и съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение на предявения иск от установителен по чл.422 от ГПК в осъдителен по чл.240 от ЗЗД и се е произнесъл по изменения иск. Решението на Кърджалийския районен съд е недопустимо. Установителният иск по чл.422 от ГПК има за предмет установяване съществуването на вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение. При този иск видът на търсената защита е установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на вземане, което е било предмет на заповедното производство. Ищецът по този иск няма правен интерес от друг вид защита, а именно осъдителен иск, тъй като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист обезпечават този интерес, снабдявайки постановеното решение по установителния иск с изпълнителна сила. Ищецът по иск с правно основание чл.422 от ГПК може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен при наличието на предпоставките на чл.214 от ГПК, но това е допустимо единствено в хипотезата, при която издадената заповед за изпълнение е обезсилена. В противен случай, когато заповедта не е обезсилена и би породила правните си последици при едно позитивно за ищца решение, изменението на иска от установителен в осъдителен е недопустимо. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК – решение № 454/03.06.2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. на ВКС ІV г.о., решение № 138/25.06.2010 г. по гр.д .№ 927/2009 г. на ВСК, ІІ т.о.

Като е допуснал изменение на предявения установителен иск в осъдителен, Кърджалийският районен съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което решението следва да бъде обезсилено изцяло като недопустимо, а делото върнато на същия съд за разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Въпросът за разноските следва да бъде разрешен след окончателното приключване на делото, поради което съдът не следва да се произнася относно присъждането им.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 76/04.07.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1775 по описа за 2012 г. на същия съд.

ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.