Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1995 от 24.11.2017г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на седми ноември две
хиляди и седемнадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при
секретаря Биляна
Чакърова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1969 по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба от „Елфрида“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Вардар“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 23, чрез
представляващия дружеството Е.Ш.П. против Национална агенция по приходите (НАП)
гр. София. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 13 220.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени от
ответника посредством издаване на незаконосъобразно Наказателно постановление №
6/19.01.2017 год., издадено от К.П.П. – Зам. Директор на ТД на НАП Бургас с
наложена имуществена санкция в размер на 200 940.00 лева, на основание чл.
180в, ал. 1 от ЗДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищеца редовно призован се представлява от надлежно
упълномощения адв. Г.Н. ***, който поддържа исковата молба на заявените доводи
и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
по иска – НАП София, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт Г.А.
оспорва исковата молба по основание и размер, като формулира искане за оставяне
на исковата молба без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за основателност и доказаност
на иска, но заявява твърдение, че претентирания размер на обезщетение е завишен
по подробно изложени доводи.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е
процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили
имуществени вреди в следствие на постановен незаконосъобразен административен
акт, а като ответник е посочено юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съда
намира така подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата
претенция е частично основателна по
следните съображения:
С Наказателно постановление № 6/19.01.2017
год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас е ангажирана
административно наказателната отговорност на „Елфрида“ АД за това, че в
качеството си на търговец на едро с твърди, течни и газообразни горива не е
предоставило обезпечение в предвидения в чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС срок, 7 дни
преди промяната (увеличение на извършените облагаеми доставки на течни горива
със ставка на данъка 20 на сто). В НП е посочено, че при промяна на обема
следва да се предостави в срок обезпечение в пари, държавни ценни книжа или
безусловна и неотменяема банкова гаранция върху извършените доставки на течни
горива, с които надхвърля размера на 20 на сто от данъчната основа на
облагаемите доставки, за които вече е предоставено обезпечение. Като конкретна
фактическа обстановка, в НП е записано, че за м.08.2016 год. в хода на
проверка, завършила със съставяне на Протокол № П-02000216156040-073-001/ 13.09.2016
год., „Елфрида“ АД с ЕИК ********* е декларирало извършени доставки в размер на
857 798.27 лева и е направило обезпечение в размер на 172 000.00
лева. За м.09.2016 год. дружеството е декларирало, съгласно „Справка за
извършени доставки на течни горива“ облагаеми доставки със ставка на данъка 20
на сто в размер на 1 004 701.99 лева. Дължи обезпечение в размер на
200 940.40 лева. До 21.09.2016 год. дружеството е следвало да подаде
Заявление за вписване на промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС и да предостави ново обезпечение със срока на предоставеното вече такова.
Така констатираното е било квалифицирано като административно нарушение на чл.
176в, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС на
дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 200 940.40 лева.
Наказателното постановление е
било оспорено от ищеца пред Районен съд гр. Бургас, където е образувано НАХД № 603/2017
год. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството
пред Районен съд гр. Бургас, ищеца е бил редовно представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. Г.Н. ***, която е представила
пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 28/17.02.2017 год., в
които е договорено процесуалното представителство и защита по НАХД № 603/2017
год. на БРС. Адвокат Н. е представила на съда и доказателства за извършено
плащане на договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на
6 660.00 лева – фактура № 28/17.02.2017 год. и вносна бележка от
20.02.2017 год.
С Решение № 489/22.03.2017 год.,
постановено по НАХД № 603/2017 год. състав на Районен съд гр. Бургас е приел,
че жалбата на „Елфрида“ АД е основателна, поради което е отменил Наказателно
постановление № 6/19.01.2017 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП
Бургас. В мотивите на така постановения съдебен акт е прието допуснато в хода
на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение,
а именно в оспореното наказателно постановление липсва посочване на конкретната
дата, на която се твърди извършване на административното нарушение.
Против така постановения съдебен
акт на Районен съд Бургас е подадена касационна жалба от Директора на ТД на НАП
Бургас. По повод подадената касационна жалба, в Административен съд Бургас е
образувано КНАХД № 1259/2017 год. по описа на съда. На проведеното на
22.06.2017 год. публично съдебно заседание, дружеството ответник по касация
отново се е представлявало от надлежно упълномощения адв. Н. ***, която е
представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 34/ 20.06.2017
год., удостоверяващи представителната й власт по КНАХД № 1259/2017 год. на
Административен съд Бургас. Адвокат Н. е представила на съда и доказателства за
плащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 6 660.00
лева, а именно фактура № 34/20.06.2017 год. и вносна бележка от 20.06.2017 год.
С Решение № 1191/30.06.2017 год.,
постановено по КНАХД № 1259/2017 год., състав на Административен съд Бургас е оставил
в сила Решение № 489/22.03.2017 год. по НАХД № 603/2017 год. на Районен съд гр.
Бургас. В мотивите на така постановения съдебен акт, касационния състав изцяло
е споделил мотивите на първоинстанционния районен съд за допуснато съществено
процесуално нарушение, което е опорочило наказателното постановление,
обосноваващо неговата незаконосъобразност.
В сезиращата настоящия съдебен
състав искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 13 220.00 лева, представляващи вреди, изразяващи се в направените
от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
водените съдебни производства по обжалване на Наказателно постановление № 6/19.01.2017
год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, ведно със законната от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни
изводи:
Производството по делото е по реда на чл.
203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на
чл. 1 от
ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата, (общината) при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно наказване е
форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или
санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на
административна дейност - правоприлагаща (чрез
издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез
издаване на подзаконови нормативни актове) и
договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения
и др.), осъществяват съдържанието на понятието
изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната
функция или власт като част от държавната власт,
съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието
административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност
за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в
нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо
обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не
дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й
характер.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните
решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление
№ 6/19.01.2017 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП Бургас е
процесуално допустима и основателна.
Настоящият състав не споделя
заявеното в представения отговор по исковата молба от процесуалния представител
на ответника, в който е заявено искане за оставяне на исковата молба без
разглеждане, тъй като иска е предявен против НАП гр. София. В тази връзка е
формулирано и искане да не се дава ход на делото, да се прекрати производството
и същото да се изпрати за разглеждане от компетентния за това съд –
Административен съд София-град. В случая следва да се има предвид, че
производството се развива по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
В чл. 7 от ЗОДОВ изрично е указано, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото
на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу
органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В настоящият случай, безспорно
твърдяното увреждане – заплащане на адвокатско възнаграждение е възникнало в
гр. Бургас, където е и местоседалището на юридическото лице „Елфрида“ АД. В
този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ именно Административен
съд Бургас е компетентен да разгледа исковата молба, като изцяло неоснователно
се явява искането за изпращане на делото на Административен съд София-град.
По отношение на доказването на
елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен
състав приема, че от събраните в хода на производството писмени доказателства
следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност
на административен орган, претърпени от дружеството ищец имуществени вреди и
наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна
дейност и настъпилия за дружеството вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на
този правен извод са следните:
Наличието на постановено и влязло
в сила Решение № 489/22.03.2017 год. по НАХД № 603/2017 год. по описа на Районен
съд Бургас, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 6/19.01.2017 год., издадено от Заместник-директор на ТД на НАП
Бургас следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази връзка, настоящия
състав не споделя развититата от процесуалния представител на ответника теза за
неоснователност на исковата претенция, тъй като наказателното постановление е
отменено на процесуално основание. В подкрепа на така развитата теза също е
заявено, че по същество наказателното постановление е отменено на процесуално
основание, а не защото не е извършено административно нарушение. Както вече се
посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на
незаконосъобразен акт, бействие или бездействие, като посочената правна норма
не дефинира незаконосъобразността на такава, дължаща се на материалноправни или
процесуално правни пороци. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана
незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази
незаконосъобразност.
По отношение на претендираното
обезщетение в размер на 13 220.00 лева, съставляващи заплатената от ищеца
сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по НАХД №
603/2017 год. на БРС и по КНАХД № 1259/2017 год. по описа на Административен
съд Бургас, от представените по делото писмени доказателства цитирани по-горе –
пълномощни (два броя за всяка една инстанция) договор за правна защита и
съдействие № 28 от 17.02.2017 год. (за процесуалното представителство пред
Районен съд Бургас) и № 34 от 20.06.2017 год. (за процесуалното
представителство пред Административен съд Бургас), в които са договорени две
отделни адвокатски възнаграждения за всяка инстанция от по 6 660.00 лева,
както и безспорните доказателства за извършените плащания на така договорените
адвокатски възнаграждения (фактури и вносни бележки), действително се
установява заплащането на тази сума от страна на „Елфрида“ АД. Така представените
писмени доказателства не са оспорени от ответника.
Съдът намира за несъстоятелни
развитите в отговора по исковата молба възражения, че претендираното
обезщетение следва да се определи по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. В
посочената норма е регламентирано, че когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. В настоящият случай не би могло да се приеме, че
дружеството ищец виновно е допринесло за увреждането, като е ангажирало адвокат
за процесуален представител във водените две съдебни производства, за което
ангажиране е заплатило уговореното адвокатско възнаграждение.
От друга страна обаче, настоящият
съдебен състав споделя развитите от представителя на Окръжна прокуратура гр.
Бургас възражения по отношение размера на претендираното обезщетение, като е
заявено, че размера е завишен и следва да бъде определен в разумни граници. В
разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата е указано, че размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно нормата на чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. От своя страна в
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 е указано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2% за горницата над 100
000 лв. В настоящия
случай, наложеното администативно наказание с оспореното и отменено наказателно
постановление е било имуществена санкция в размер на 200 940.40 лева,
поради което, минималното адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, изчислено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 е
в размер на 5 549 лева. Безспорно, така изчисления размер е минималния
такъв по Наредба № 1, изчислен по регламентирания ред, но с оглед фактическата
и правна сложност на делото и процесуалната активност на упълномощения
процесуален представител, съда счита, че именно това се явява справедливия и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 от Закона за адвукатурата. В тази връзка съда счита за нужно да посочи,
че видно от доказателствата по делото процесуалния представител на дружеството
ищец – адв. Н. *** е осъществила единствено и само участие в съдебните
заседания, като пред Районен съд Бургас е проведено само едно съдебно заседание
в рамките на 25 минути и пред Административен съд Бургас също е проведено само
едно съдебно заседание в рамките на 9 минути. Жалбата до Районен съд Бургас е
написана от дружеството жалбоподател, чрез представляващата го Е.Ш.П., а и към
момента на нейното депозиране – 30.01.2017 год., адв. Найденота все още не е
била упълномощена за това (пълномощното е за процесуално представителство по
образуваното вече в БРС дело № 603/2017 год., а и Договор № 28 е от 17.02.2017
год.). С оглед на това, съда намира че
следва да присъди обезщетение в размер на общо 11 098.00 лева (по
5 549 лева адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции),
съставляващо справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по съдебното оспорване на
Наказателно постановление № 6/19.01.2017 год. на Зам. Директор на ТД на НАП
Бургас. Така определеното адвокатско възнаграждение безспорно съставлява пряка
и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. В
мотивите на цитираното тълкувателно решение, ВАС безпротиворечиво е приел, че
„институтът на обезщетението
от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е „обоснован
и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството“. С
оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата
комулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат до определения от съда размер,
съответстващ на минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по
регламентирания ред.
По изложените мотиви, настоящия
съдебен състав намира така депозираната искова молба за частично основателна и
доказана до определения от съда размер от 11 098.00 лева поради което в
тази й част исковата претенция следва да бъде уважена, а за останалата част над
сумата от 11 098.00 лева до първоначално претендирания – 13 220.00
лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По делото е направено искане и от
двете страни в процеса за присъждане на направените разноски. В нормата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ е указано, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл и с оглед изхода
на делото пред настоящата инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски, в т.ч. сумата от 50 лева съставляваща внесената държавна
такса. По отношение адвокатското възнаграждение, в хода на настоящото
производство, ищеца е представляван от адв. Г.Н. ***, въз основа на нарочно
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие №
*********/06.11.2017 год. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на
950.00 лева. Съгласно цитираната по-горе норма на чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ, дължимото адвокатско възнаграждение се определя въз основа на уважената
част от иска. В настоящия случай, общо предявения иск е в размер на
13 220.00 лева, от който, уважената част е в размер на 11 098.00
лева. С оглед на това и в съответствие с чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и възнаграждението за един
адвокат съразмерно с уважената част на иска – 797.00 лева (11 098х950/13
220).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите (НАП) гр. София да
заплати на „Елфрида“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Вардар“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 23, чрез представляващия
дружеството Е.Ш.П. сума в размер на 11 098.00 (единадесет хиляди
деветдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите (НАП)
гр. София да заплати на „Елфрида“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Вардар“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 23, чрез
представляващия дружеството Е.Ш.П. сума в размер на 847,00 (осемстотин
четиридесет и седем) лева, разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Елфрида“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Вардар“
№ 1, вх. Б, ет. 2, ап. 23, чрез представляващия дружеството Е.Ш.П. против
Национална агенция по приходите (НАП) гр. София за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно Наказателни
постановление № 6/19.01.2017 год. на Зам. Директор на ТД на НАП Бургас в останалата част за
размера над 11 098.00 лева (единадесет
хиляди деветдесет и осем) лева до пълния предявен размер от 13 220.00 (тринадесет
хиляди двеста и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: