НОХД № 1316/2015г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимия Х.М.К. от гр.Панагюрище за
престъпление по чл.129 ал.1 от НК, за това, че на 13.05.2014г. в
Затвора гр. Пазарджик чрез удар с юмрук
в областта на лицето е
причинил средна телесна повреда на лишения
от свобода към онзи
момент Ю.Щ.Д. ***, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия клон,
наложило оперативна фиксация, представляващо счупване на
челюст и довело до затрудняване дъвченето и говоренето за период
от 45 дни.
Подс.Х.К.
не се признава за виновен, като в обясненията си твърди, че е бил обиждан от
пострадалия, който го е напсувал, твърди, е също така, че пострадалия и
приятелите му са се опитали да го ударят, при което той е бутнал пострадалия Ю.Д.
с ръце и пострадалия е паднал по гръб. В обясненията си подсъдимия отрича да е
удрял пострадалия Д. с юмрук. В правото си на лична защита и последва дума подс.К. моли да бъде оправдан, тъй като е невинен.
Прокурора поддържа
обвинението като пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим .
Защитата пледира за
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Пазарджишкият районен
съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено
от фактическа страна следното :
Подс.Х.К. е роден
и живее в гр.Панагюрище. Същия е осъждан общо четири пъти, като последното му
осъждане е по НОХД № 376/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд, по което е осъден
на двадесет и три години лишаване от свобода за извършено от него престъпление
грабеж с убийство. Подс.К. *** и започнал да
изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. През месец май 2014г. в
Затвора Пазарджик освен подс.К. изтърпявали наказание
лишаване от свобода и пострадалия свидетел Ю.Щ.Д. и св.И.Й., С.С., П.Ш., Н.Г., И.Я., Т.Б..
Подс.Ю.Д. бил в стая № 201 в затвора заедно със
св.И.Я. и св.П.Ш.. На 13.05.2014г. св.И.Я. и св.П.Ш. били в стаята, св.Ю.Д.
също бил в стаята. По едно време в стаята влязъл подс.Х.К.,
който казал на св.Д. да го последва в неговата стая. Св.Д. тръгнал с
подсъдимия, но след малко се върнал и бил видимо притеснен. Обул си маратонките
и излязъл в коридора. Св.И.Я. и П.Ш. чули, че в коридора между стаите се вика и
има някакъв скандал. Излезли в коридора и видели, че има спор между подс.К. и св.Ю.Д., които се дърпали. Св.Я. разбрал, че
между двамата има спор за цигари. Св.Я. и св.Ш. видели, че в един момент подс.К. нанесъл силен удар с юмрук в лявата част на лицето
на св.Ю.Д.. В резултат на удара св.Д. се ударил в една решетка и паднал на
земята. Спорът бил преустановен, тъй като присъстващите лишени от свобода
хванали подс.К. да не се саморазправя с пострадалия и
пристигнали служители на затвора. Св.Д. се прибрал в стаята си, като св.Я.
видял, че има червено по лицето от юмрука на подс.К..
След един час пострадалия св.Д. започнал да изпитва силни болки и не можел да
говори и да се храни. Св. Ю.Д. усетил подутина в областта на клона
на долната челюст от лявата страна, която била болезнена при допир. В
следствие на това било затруднено отварянето на устата както и храненето. Дадените
обезболяващи медикаменти потискали за кратко време болката, която се засилвала
след отминаване действието на медикаментите.
На
16. 05. 2014 св. Ю.Д. бил приет в стоматологичния кабинет на Затвора гр.
Пазарджик. Било установено хлътване
и болка в областта на долно челюстната става в ляво и
трудно отваряне на устата. Св. Ю.Д. бил консултиран със стоматолог – хирург и
на същия били направени ренгенови снимки.Била
поставена диагноза- фрактура на долната челюст в областта на ставата и челюстите били шинирани на 19. 05. 2014г
На
20. 05. 2014 св. Ю.Д. постъпил в МБАЛ „ Хигия „ гр. Пазарджик . с диагноза :
фрактура в областта на клона на долната челюст от ляво. В МБАЛ гр. Хигия
св. Ю.Д. претърпял оперативно лечение
като му била извършена междучелюстна фиксация с алуминиеви шини, фиксирани с лагутарна
тел и гумени пръстени. На 22. 05. 2015 св. Ю.Д.
бил върнат отново в Затвора гр.
Пазарджик. От МБАЛ гр. Хигия била издадена епикриза №
И.З. 3401/ 2014 с окончателната диагноза.
По делото е прието заключението
на съдебно медицинска експертиза, от което е видно следното :
На св. Ю.Д. му
било причинено счупване на долната челюст в областта на левия клон, наложило
оперативно фиксация и довело до затрудняване дъвченето и говоренето за период от около 45 дни по смисъла на
чл. 129 от НК.
Травмата на долната челюст / счупването /
възникнало по директен механизъм
от силен удар в тази област – удар с юмрук. По време на нанасянето на
удара, пострадалият Ю.Д. и подс.Х.К. били прави, обърнати един срещу друг лице в лице,
като ударът бил нанесен с дясната ръка / юмрук/ в лявата част на лицето на св. Ю.Д..
Срещу подс.Х.К. било образувано настоящото
наказателно производство.
По доказателствата :
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка възоснова
на : показанията на св.И.Я. дадени в съдебната фаза на процеса, показанията на
св.П.Ш. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по делото, частично от показанията на св.Н.Г. дадени на ДП и приобщени
към доказателствения материал по делото, частично от показанията
на свидетелят С.С. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, показанията на
св.Петко М., показанията на св.Д.Г., заключението на съдебно-медицинската
експертиза и писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията
на подс.Х. Керенов, който
твърди, че само е бутнал пострадалия Д., тъй като от показанията на св.И.Я. и
показанията на св.П.Ш. дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал се установява, че подс.Х.К. е ударил силно с
юмрук пострадалия. Също така обясненията на подс.К.
се опровергават по категоричен начин от заключението на СМЕ, което установява
по несъмнен начин, че нараняването на пострадалия е причинено от удар с юмрук,
а не от бутане така както твърди подсъдимият. Съдът не кредитира обясненията на
подс.К., тъй като същите са повлияни от защитната му
позиция поделото и от желанието да се оневини. Съдът не кредитира показанията
на св.И.Й. дадени на ДП и доразвити в съдебно заседание, тъй като същите се
опровергават по категоричен начин от показанията на св.И.Я. и показанията на
св.П. Шиков дадени на ДП, както и от заключението на СМЕ, която установява, че
механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия е удар с юмрук.
Съдът не кредитира показанията на св.П.Ш. дадени в съдебната фаза на процеса,
тъй като същите се опровергават от показанията на св.И.Я. и от заключението на
СМЕ. Съдът дава вяра на показанията на св.П.Ш. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, тъй като същите се
подкрепят от показанията на св.И.Я. и от заключението на СМЕ. Съдът кредитира частично
показанията на св.С.С. дадени на ДП, тъй като сам
свидетелят твърди, че се е прибрал в стаята си, като се е вдигнала „олелия“ и
не е видял целия инцидент. Съдът кредитира частично показанията на св.Н.Г.
дадени на ДП, тъй като същите се подкрепят от заключението на СМЕ. Св.Н.Г.
заявява в показанията на ДП следното : „Х. удари Ю. само веднъж с ръка“. Тези
негови показания се подкрепят изцяло от
заключението на СМЕ.
Съдът кредитира
заключението на СМЕ, тъй като същото е компетентно и безпристрастно изготвено. В
съдебно заседание вещото лице д-р Б.П. заявява : „ В случая механизма на
получаването на това травматично увреждане, на това счупване е концентрирана
сила или удар, нанесен с твърд тъп предмет на ограничена площ, което отговаря
да е получено при удар с юмрук в тази област“.
В случая при наличието на две групи гласни
доказателства, а именно едните които отричат да е имало удар с юмрук съдържащи
се в обясненията на подс.К., показанията на св.И.Й. и
другата група съдържащи се в показанията на св.И.Я. и П.Ш. дадени на ДП съдът
дава вяра на втората група, тъй като показанията на св.И.Я. и показанията на
св.П.Ш. дадени на ДП се подкрепят от заключението на съдено-медицинската
експертиза. От друга страна показанията на св.И.Я. и показанията на св.П.Ш.
дадени на ДП се подкрепят и от показанията на св.Н.Г., който е видял, че подс.К. удря св.Д. с ръка. Съдът дава вяра на показанията на
св.П.Ш. дадени на досъдебното производство, където св.Ш. заявява следното : „Х.
е висок, здрав и много силен. А Ю. е дребен. Физически е слаб и не може да се
отбранява. От друга страна вещото лице е категорично, че телесната повреда не
може да се получи при бутане и падане, а механизма на причиняване е удар с
юмрук, така както съобщават св.И.Я. и П.Ш..
От правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Х.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.129 ал.1 от НК.
Обект на престъплението средна телесна повреда са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а в по-общ аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин.
От обективна страна : ,
като на 13.05.2014г. в Затвора гр. Пазарджик
чрез удар с юмрук в областта на лицето е причинил средна телесна повреда на лишения от свобода към
онзи момент Ю.Щ.Д.
*** , изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия клон , наложило оперативна фиксация , представляващо счупване на
челюст и довело до затрудняване дъвченето и говоренето за период
от около 45 дни.
От субективна стана: Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието по чл.129 ал.1 от НК, като е имал представа за всички
елементи на състава, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и е искал тяхното настъпване – действал е при пряк умисъл. В подкрепа на горния извод на съда се
поведението на подс.К., който е знаел, че удряйки пострадалия
силно с юмрук в лявата част на лицето ще му причини наранявания и въпреки това
му е нанесъл силен удар с юмрук, при което на пострадалия е била причинена
описаната телесна повреда.
Относно авторството на деянието следва да
се има предвид, че по делото е установено по несъмнен начин от показанията на св.И.Я.,
показанията на св.П.Ш. дадени на ДП и показанията а св.Н.Г. дадени на ДП, че подс.К. е ударил с ръка в лявата част на лицето пострадалия
Ю.Д.. Тези показания се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което установява, че механизма на причиняване на телесната повреда
е така, както съобщават горепосочените свидетели.
В показанията на разпитаните по делото
свидетели се съдържат разнопосочни твърдения относно това дали подс.К. е бил обиден от пострадалия, а именно дали
пострадалия е напсувал подсъдимия. Такива твърдения има в обясненията на подс.К., който заявява, че е бил псуван от св.Ю.Д. и св.Т.Б..
Такива твърдения има и в показанията на св.С.С.
дадени в съдебната фаза на процеса. Такива твърдения обаче няма в показанията
на другите разпитани по делото свидетели И.Я., П.Ш. дадени на ДП и И.Й. и Н.Г.,
Д.Г. и Петко М.,поради което съдът приема, че в случая не е имало псуване от
пострадалия по отношение на подс.К. преди извършване
на деянието от подсъдимия. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на
св.И.Я., който установява, че Т.Б. и останалите лишени от свобода са се
намесили, след като подс.Х.К. е ударил с юмрук
пострадалия Ю.Д.. Логично е и в този момент да е имало обиди изразяващи се в
псувни по адрес на подсъдимия, но това е станало след извършване на деянието от
страна на подсъдимия. Ето защо съдът не споделя становището на защитата, че подс.К. е действал при условията на афект и е налице хипотезата
на чл.132 ал.1 от НК. Същото се отнася и до доводите на защитата, че подс.К. е действал при неизбежна отбрана, тъй като по
делото не е установено да е имало нападение от страна на пострадалия към
подсъдимия, за да се приеме, че той е действал при неизбежна отбрана. Напротив
по делото е установено, че Т.Б. и останалите са се намесили след като подс.К. е ударил с юмрук св.Ю.Д.. Така, че съдът несподеля
доводите на защитата, че е налице и хипотезата на чл.132 ал.2 от НК.
Неоснователни се явяват и доводите на
защитата ,че правната квалификация е неправилна и е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като видно от постановлението за привличане на
обвиняем и от обвинителния акт, е че е посочена както с думи така и с цифри
правната квалификация на престъплението.
По
наказанието :
При определяне вида и размера на
наказанието което следва да изтърпи подс.К. съдът се
съобрази с разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54
ал.1 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът
прецени като висока обществената опасност на деянието по чл.129 ал.1 от НК, което
е тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.
Съдът прецени като висока обществената
опасност на подсъдимия Х.К., който е осъждан и изтърпява наказание лишаване от
свобода за престъпление – грабеж с убийство.
Като смекчаващи отговорността на подс.Х.К. обстоятелства съдът съобрази факта, че няма данни
за нарушаване на дисциплината в затвора и сравнително младата му възраст, а
като отегчаващо обремененото му съдебно минало .
При
тези данни и като даде превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът определи на подс.Х.К. наказание шест месеца
лишаване от свобода за извършеното от него престъпление.
Съдът като съобрази факта, че подс.Х.К. е осъждан към момента на извършване на деянието и
изтърпява наказание лишаване от свобода счете, че в случая по отношение на него
не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, поради което следва да изтърпи
ефективно определеното му наказание лишаване от свобода. Също така съдът счита,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото следва подс.К. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода.
Така
определеното наказание съдът счете за най-подходящо и съответстващо на конкретно
извършеното деяние и данните за личността на подсъдимия. Съдът намира, че
същото би постигнало целите на индивидуалната и генералната превенция на
наказанието.
Съдът като съобрази данните за съдимостта
на подсъдимия и факта, че вече изтърпява наказание лишаване от свобода счете,
че по отношение на подс.К. е налице хипотезата на
чл.61 т.2 от ЗИНЗС, поради което и на основание посочения тест от закона съдът
определи „Строг“ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно в затвор.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Х.М.К. да заплати в полза на държавата разноските по
делото, от които по сметка на ОП-ОСлО Пазарджик разноски
по делото в размер на 50 лева и разноски по делото по сметка на РС Пазарджик в
размер на 20 лева, както и да заплати ДТ в размер на по 5 лв. при служебно
издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на РС Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :