Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
31,05,19Г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 671/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Д.В., ЕГН/ЛНЧ ********** е адрес ***, чрез адв. Ц. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
003373/18.12.2018 г. на началник РУ Пазарджик при ОД МВР - Пазарджик, с което
на жалбоподателя е наложена на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 - глоба в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения,
доразвити в представена писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 27.09.2018 г. в 14.35 часа в
„Оперативно дежурна част“ на РУ Пазарджик е получен сигнал от жалбоподателя А.В.,
че „ полицаят М.от с. Черногорово убива кучета със служебния си пистолет, като
и вчера е убил улично куче. С полицейска кола „Опел Кадет” сив. служебен
автомобил с надпис „Полиция“ извозил трупа.“ Незабавно след получаване , сигналът е
докладван на началника на РУ Пазарджик, който разпорежда на полицейските
служители М.Димитрова и Янчо П. да бъде проверен. Те се свързали същия ден с
жалбоподтеля и го призовали в РУ , за да
предостави сведения по сигнала. Той обаче не се явил и те отишли в с. Пищигово,
където го откриват и разговарят с него, като откриват и други лица от селото,
които разпитват, като нито едно от тези лица не сочи обстоятелствата в
подадения сигнал на ЕЕНСП от жалбоподателя - убийства на кучета от полицейския
служител и откарване на кучешки труп.
Поради това св. Л. съставил процесния акт против жалбоподателя ,в който
отразил само „ горепосоченото лице е подало недействителен сигнал на ЕЕН 112“ -
нарушение по чл. 28, ал.1 вр. чл. 37 ЗНССПЕЕН112.
Актът, съставен в присъствие на нарушителя, бил надлежно предявен, подписан без възражения
от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП, което вече се съдържа описание на предадената по тел. 112 от
жалбоподателя информация - „полицая М.от с. Черногорово убива кучета със
служебния си пистолет, като и вчера е убил улично куче. С полицейска кола „Опел
Кадет” сив. служебен автомобил с надпис „Полиция“ е извозил трупа“.
Доводите против неговата
законосъобразност са изцяло основани на възражения за материално-правната неизправност
на акта и НП.
Не са развити доводи за
процесуални несъответствия на акта и НП с изискванията и реда за тяхното
съставяне и форма, както и тяхното съдържание, но такава проверка се извърши
служебно. И актът е НП страдат от пороци, които ги правят негодни за надлежно
повдигане на административно-наказателно обвинение и реализиране на
отговорността по такова.
АУАН, с който е поставено началото на това
административно-наказателно производство страда от съществен дефицит на онези обстоятелства, които съставляват
описание на нарушението и които са неизменна чест от задължителното съдържание
на акта - чл. 42 от ЗАНН. В АУАН се сочи само, че лицето подало недействителен
сигнал. Не се сочи какво е било съдържанието на сигнала и защо всъщност се
приема, че заявеното с него не отговаря на действителността. Без да е
посоченото съдържанието на сигнала не може нито да се разбере
административно-наказателното обвинение, нито да се изгради защитата против
него, нито да има произнасяне по него. Необходимо е било контролният орган да
посочи това, което впоследствие и направил наказващият - какъв е бил по своето
съдържание сигнала. Това „допълване“ на обвинението обаче е напълно
недопустимо, тъй като така се включват в предмета на обвинението обстоятелства,
които са били извън обхвата от момента
на образуването до издаването на крайния за производството пред администрацията
акт- НП. Липсата на ясно обвинение е направило
напълно невъзможно реализирането на правото на защита на нарушителя, което
възникнало от момента на предявяване на акта - възражения при предявяването и в
тридневен срок след това.
Липсата на ясно
обвинение в акта, в който започва това наказателно производство , което
рефлектира драстично и върху правото на защита, е достатъчно само по себе си
основание за отмяна на издаденото въз основа на акта НП. И то въпреки, че с
него авторът е направил опит да санира пропускът на контролния орган по отношение на задължението му да даде
достатъчно по обем и яснота описание на нарушението. Всъщност - това
„разширяване“ на предмета на обвинението и/или уточнение е напълно недопустимо да се прави.
Горните констатации са достатъчни, за да се
обоснове отмяна на НП поради допуснатата съществената неизправност на акта, въз
основа на който е издадено.
Отделно от
това , прав е процесуалния представител да твърди, че е налице и друг
недостатък, който не е поправен с НП, чиято отмяна основателно претендира.
Възприетата в акта квалификация на нарушението от неговия автор е по чл. 28,
ал.1 вр. чл. 37 от ЗНССПЕЕН112. С чл. 28, ал.1 от закона се въвеждат забрани
за ползване на телефона не по предназначение, ….както и за подаване на неверни
и заблуждаващи сигнали и съобщения за помощ. В акта нарушението, както се
посочи е описано като „подава недействителен сигнал на тел 112“ . В НП, в
стремежа да се приобщи към нормата на закона - от една страна и към
квалификацията -от друга, наказващият орган уточнява, че сигналът е
неоснователен и предаденото съобщение -невярно. Първо следва да се има предвид,
че нормата на чл. 28, ал.1 от закона ясно прави разграничението - сигналът е за
помощ , а съобщението ( което може да е с всякакво съдържание) не може да е невярно и заблуждаващо. В този
смисъл в процесния случай няма сигнал,
тъй като дори от описанието в НП става
ясно, че не се касае до сигнал за помощ, а до предадено съобщение. В АУАН е прието, че нарушението се изразява в
недействителност на сигнала ( и само
това!) , но пък в привръзката към квалификацията е посочен чл. 37. С него е
предвидена административно-наказателна отговорност за този, „който ползва не по
предназначение ЕЕН 112“ и тя е глоба от 200 до 1000 лв., , но нито с акта ,
нито с НП е приписано такова нарушение .
Освен това- наред с нормата на чл. 37, която
се сочи като квалификация на нарушението е посочена и тази на чл. 38, която
също е санкционна, но съдържа , подобно на чл. 37, състава на нарушението.
Съгласно чл. 38 „Който предава чрез ЕЕН
112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба
от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“. Така се стига до
пълна неяснота каква е и волята на административно-наказващият орган- какво нарушение се приписва на жалбоподателя и за какво нарушение
му се налага наказание. Вярно е, че административно-наказателната норма не е
задължителен реквизит на НП, но в случая едната ( чл. 37) е посочена като част
от квалификацията и съдържа състав на нарушение различно от това, съдържимо в
посочената друга санкционна норма - на чл. 38 от Закона, въз основа на която
е наложено наказанието.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 003373/18.12.2018 г. на началник РУ Пазарджик при ОД МВР -
Пазарджик, с което на А.Д.В., ЕГН/ЛНЧ ********** е адрес ***, чрез адв. Ц. е наложена на основание чл.38, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112 - глоба в размер на 3500 /три хиляди и петстотин.Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: