РЕШЕНИЕ

 

№ 128, 10.01.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ гр. с.

На 02.12.2019 г. в публично заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1270 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищцата И.Е.Т. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й адвокат Х.Д., твърди, че работи по трудов договор в „МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД на длъжност „***”, като дружеството забавило плащането на част от трудовите й възнаграждения и със закъснение й платило за месец юни 2017 г. 182.98 лева, за месец юли 2017 г. 168.70 лева и за месец април 2018 г. 223.22 лева, поради което тя претендирала плащането на тези остатъци от трудовите й възнаграждения по съдебен ред и след завеждане на делото - на 05.09.2018 г., работодателят й платил тези суми, но за забавеното им плащане той дължи обезщетения за забава по периоди и в размери както следва : на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г. за периода 01.07 2017 г. - 05.09.2018 г. в размер на 22 лева; на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за месец юли 2017 г. за периода  01.08.2017 г. - 05.09.2018 г. в размер на 18.83 лева и на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за месец април 2018 г. за периода 01.05.2018 г. - 05.09.2018 г. в размер на 7.95лв. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати тези суми.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/.

Ответникът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. МИНА“ Пловдив ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Централен, ул. „Иван Вазов“ № 59, представляван от *** Г.А.С., не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, както и че е забавил плащането част от възнагражденията на ищцата за месеците юни и юли 2017 г. и април 2018 г., които са заплатени на 05.09.2018 г., но твърди, че незаплатените остатъци от тях са съответно за месец юни 2017 г. – 129.66 лева, за месец юли 2017 г. – 44.91 лева и за месец април 2018 г. - 223.22 лева, а съобразно постигнатите договорености в трудовия договор и утвърдените от дружеството вътрешни правила за работната заплата работните заплати се заплащат до 30-ти число на

Продължение на решение по гр. д. № 1270/19 г. на РСПд – стр. 2/4

 

месеца, следващ този, за който се отнасят, с оглед на което периодът на забавата за плащане на незаплатените остатъци от трудовите възнаграждения са както следва : за месец юни 2017 г. от 31.07.2017 г. до 05.09.2018 г., за месец юли 2017 г. от 31.08.2017 г. до 05.09.2018 г. и за месец април 2018 г. от 31.05.2018 г. до 05.09.2018 г., с оглед на което и размерите на обезщетенията за забава са по-ниски от претендираните с исковата молба.

            Съдът като обсъди твърденията и признанията на страните на ищеца, признанието на ответника и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

            Не се спори, а и видно от представения с отговора на исковата молба и приет като доказателство по делото заверен препис на Трудов договор № ***страните са в трудово правоотношение, чийто източник е сключен помежду им на ***трудов договор. Не се спори, също така, че през месеците юни и юли 2017 г. и април 2018 г. ищцата е престирала работната си сила, с оглед на което в правната сфера на дружеството е възникнало задължение да й заплати уговорените по трудовия договор възнаграждения за посочените месеци, което е и едно от основните задължения на всеки работодател като страна по трудовия договор съгласно чл. 128, т. 2 КТ.

В съответствие с твърденията на ищцата установява се от приложеното за послужване по настоящото дело гр. д. № 11645 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., а също и от представените с отговора на исковата молба извлечения от банкова сметка *** „МБАЛ „Св. Мина“ Пловдив ЕООД ответникът е забавил плащането на трудовите й възнаграждения за посочените в предходния абзац три календарни месеца, поради което тя е претендирала плащането им по съдебен ред, като в хода на производството – на 05.09.2018 г., дружеството й е превело по банков път следните суми : 53.32 лв. + 129.66 лв. или общо 182.98 лв. – незаплатен остатък от трудовото й възнаграждение за месец юни 2017 г.; 44.91 лв. + 123.79 лв. или общо 168.70 лв. – незаплатен остатък от трудовото й възнаграждение за месец юли 2017 г. и 223.22 лв. – незаплатен остатък от трудовото й възнаграждение за месец април 2018 г.

            В унисон с твърдението на ответника наведено в отговора на исковата молба от представения с него заверен препис на Трудов договор № *** се установява, също така, че в чл. 7 от последния страните са уговорили плащането на трудовото възнаграждение до 30-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда, поради което с изтичането на 30-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят процесните незаплатени остатъци от трудовите възнаграждения на ищцата ответникът е изпадал в забава и в съответствие с чл. 245, ал. 2 КТ той следва да обезщети работника или служителя за пропуснатите ползи от тази забава. Тези пропуснати ползи законът съизмерва с размера на законната лихва върху неизплатената част от трудовото възнаграждение

 Така размерите на обезщетенията за забавено плащане на незаплатените остатъци от трудовите възнаграждение за месеците юни и юли 2017 г. и април 2018 г. се равняват : на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за

 

Продължение на решение по гр. д. № 1270/19 г. на РСПд – стр. 3/4

 

месец юни 2017 г. от 182.98 лв. за периода 31.07.2017 г. – 05.09.2018 г. на 20.44 лв.; на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за месец юли 2017 г. от 168.70 лв. за периода 31.08.2017 г. – 05.09.2018 г. на 17.38 лв. и на незаплатения остатък от трудовото възнаграждение за месец април 2018 г. от 223.22 лв. за периода 31.05.2018 г. – 05.09.2018 г. на 6.07 лв., като същите са определени с помощта на електронен калкулатор от интернет страницата : www.calculator.bg както следва :

дължима сума:	лева
вид на задължението:	данъци, такси, др. държавни вземания вземания на НОИ и ДЗПО здравни осигуровки законна лихва
от дата:	(дд.мм.гггг)
до дата:	(дд.мм.гггг)

Общо дължими лихви: 20.44 лева

дължима сума:	лева
вид на задължението:	данъци, такси, др. държавни вземания вземания на НОИ и ДЗПО здравни осигуровки законна лихва
от дата:	(дд.мм.гггг)
до дата:	(дд.мм.гггг)

Общо дължими лихви: 17.38 лева

дължима сума:	лева
вид на задължението:	данъци, такси, др. държавни вземания вземания на НОИ и ДЗПО здравни осигуровки законна лихва
от дата:	(дд.мм.гггг)
до дата:	(дд.мм.гггг)

Общо дължими лихви: 6.07 лева

С оглед на горното исковете по чл. 245, ал. 2 КТ следва да бъдат уважени като доказани по основание и и в размерите определени с помощта на електронния калкулатор, като за разликите до пълните предявени такива с исковата молба и за периодите съответно 01.07.2017 г. – 30.07.2017 г., 01.08.2017 г. – 30.08.2017 г. и 01.05.2018 г. – 30.05.2018 г. същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

            На ищцата разноски по производството не следва да бъдат присъждани, тъй като искане за това не е направено нито в исковата молба, нито до датата на приключване на съдебното дирене по делото.

По изложените съображения съдът :

Продължение на решение по гр. д. № 1270/19 г. на РСПд – стр. 4/4

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. МИНА“ Пловдив ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Централен, ул. „Иван Вазов“ № 59, представлявано от *** Г.А.С., да заплати на И.Е.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 20.44 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на незаплатен остатък от трудовото й възнаграждение за месец юни 2017 г., възлизащ на 182.98 лв. за периода 31.07.2017 г. – 05.09.2018 г., като над уважения до пълния претендиран размер от 22 лв. и за периода 01.07.2017 г. – 30.07.2017 г. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 245, ал. 2 Кодекс на труда като неоснователен.

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. МИНА“ Пловдив ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Централен, ул. „Иван Вазов“ № 59, представлявано от *** Г.А.С., да заплати на И.Е.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 17.38 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на незаплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец юли 2017 г., възлизащ на 168.70 лв. за периода 31.08.2017 г. – 05.09.2018 г., като над уважения до пълния претендиран размер от 18.83 лв. и за периода 01.08.2017 г. – 30.08.2017 г. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 245, ал. 2 Кодекс на труда като неоснователен.

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВ. МИНА“ Пловдив ЕООД, еик *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – район „Централен, ул. „Иван Вазов“ № 59, представлявано от *** Г.А.С., да заплати на И.Е.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 6.07 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на незаплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец април 2018 г., възлизащ на 223.22 лв. за периода 31.05.2018 г. – 05.09.2018 г., като над уважения до пълния претендиран размер от 7.95 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.05.2018 г. отхвърля предявения иск с правно основание чл. 245, ал. 2 Кодекс на труда като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ