№ 724
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200801 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. А., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт. Поддържа се, че неправилно е бил издаден електронен фиш за нарушението,
за което се твърди, че е било установено с мобилно техническо средство. Оспорва
техническата изправност на мобилното средство за контрол. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
молба от адв. П., с която поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи за
незаконосъобразност на електронния фиш.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя е бил издаден електронен фиш серия К № ******* от АНО за
това, че собственият му лек автомобил „БМВ 745И“, с рег. № ********, е бил управляван на
******** г. в 20:01 часа в гр. Бургас, по ПП-Е773, км.491до бензиностанция „Р.“ в посока от
кв. „В.“ към КПП-1, с наказуема скорост 96 км/ч при въведено ограничение на скоростта с
1
пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч. Нарушението е било установено с
автоматизирано техническо средство със заснета снимка. Техническото средство е отчело, че
автомобилът е бил управляван с 16 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 %
при измерването. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП липсват данни жалбоподателят да е подал
декларация до контролните органи, в която да посочи кой е управлявал автомобила на
процесната дата и час.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Съгласно Определение № 6510/18.07.2025 г. по КАНД № 1161/2025 г. на
Административен съд – Бургас жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата в населени места, установена с пътен знак B-
26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Правилно в електронния фиш е
отразена правната квалификация на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП се регламентира скоростта на движение на превозните
средства предвид тяхната категория и пътния участък, по който се движат (населено място,
извън населено място, автомагистрала, скоростен път). Алинея 2 на същата норма
предвижда възможност да се определи различна разрешена скорост за движение от тази по
ал. 1, която се сигнализира изрично с пътен знак. Настоящият случай е именно такъв. Касае
се за нарушение на разрешена скорост за движение в населено място, установена с пътен
знак В-26. Ето защо правилно в електронния фиш правната квалификация на нарушението е
определена като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява,
че на ******** г. в 20:01 часа в гр. Бургас, по ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Р.“ в
посока от кв. „В.“ към КПП-1, лек автомобил „БМВ 745И“, с рег. № ********, е бил
управляван със скорост от 96 км/ч при въведена със знак В-26 разрешена скорост за населено
място до 80 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство. По
делото е наличен снимков материал (л.12), от който се установява, че при ограничение на
скоростта за движение до 80 км/ч, лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******** е бил управляван
с 99 км/ч. Съдът намира за неоснователно поддържаното в допълнителна по делото молба
възражение, че от снимката не могат да се установят индивидуализиращите белези на
2
автомобила. В действителност се установява, че нарушението е било заснето от
техническото средство в тъмната част на денонощието (20:01 часа) независимо от това, на
снимката от техническото средство ясно и недвусмислено се установява регистрационният
номер и марката на автомобила. По делото са представени в преписката и писмено
доказателство, от което се установява техническата изправност на техническото средство за
контрол на скоростта за движение - протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, извършена в периода ******** г. – 09.02.2023 г.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е
била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта. В електронния фиш
изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост. Това обстоятелатво
се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който
скоростта на движение е била 99 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в
електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 96 км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се
предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш. В тази връзка неприложимо в настоящия случай е Тълкувателно решение
№ 1/2014 г. на ВАС. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за
заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието
на посоченото тълкувателно решение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.
14) се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По делото
3
липсват данни жалбоподателят да е подавал декларация в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с
посочване на водача на автомобила на процесните дата и час, подобни твърдения не се
съдържат и в подадената жалба. Ето защо правилно АНО е санкционирал жалбоподателя в
качеството му на собственик за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП жалбоподателят е бил
санкциониран с налагане на наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Наказващият орган
правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице
превишаване на скоростта за населено място с 16 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл.
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
предвижда наказание за превишаване от 11 до 20 км/ч за населено място – „глоба“ 50 лв. На
жалбоподателя е наложена „глоба“ именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на Д. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4