РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Харманли, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200522 по описа за 2024 година
Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят П. А. П. ЕГН ********** от с.Бисер, действащ чрез
пълномощника си адв. Г. Г. АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 24-0271-
000668 от 29.07.2024r. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, като го счита
за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие със закона.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя-редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. Г. Г. при АК Хасково, с пълномощно по делото. Поддържа се изяло
депозираната жалба.
Административно наказващия орган- Началник Група към ОД МВР Хасково РУ
Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо
рег.№ 271000 - 10295/ 28.10.2024г., с което административно наказателна та преписка е
изпратена в Районен съд Харманли е изразено становище за потвърждаване на
наказателното постановление.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 24-0271-000668 от 29.07.2024r. на Началник
Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт cep.GA № 1242735 /
04.07.2024r. на П. А. П. ЕГН ********** от с.Бисер, на основание чл.174 ал.З пр.1 от Закон
за движение по пътищата са наложени административни наказания: “Глоба” в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца, за това, че на
1
04.07.2024r. в 01.15ч. в гр .Харманли на бул. “България“ (Г. Д.) като водач на лек автомобил
Мерцедес Ц200 ЦДИ, ***, България при обстоятелства: В гр.Харманли бул.България до
Автосервиз НИК 2006 ЕООД посока към центъра на града управлява лек автомобил
Мерцедес Ц 200 е регистрационен номер ***, собственост на П.Я.И.. При реализиране на
ПТП водача П. отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алко
Тест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPL- 0564. Издаден му е Талон за Изследване е номер
0158854 като също отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза, е извършил:
Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, е което виновно е
нарушила чл.174 ал. 3 от ЗДвП.“
В Акт за установяване на административно нарушение cep. GA № 124273 /
04.07.2024r. са отразени идентични обстоятелства.
В хода на производството - в качеството на свидетели, се допуснаха и
разпитаха: С. М. К. - актосъставител и М. Д. М. - служител при РУ Харманли - свидетел по
акта.
От показанията на св. К. и М. се установява, че на инкриминиланата дата
двамата били наряд. Около 01.15ч. те били изпратени да посетят ПТП станало на входа на
гр.Харманли - в близост да Автосервиз Ник 2006. При пристигането на място полицейските
служители установили, че жалбоподателя П. П. се е ударил в катастрофирал непосредствено
пред него друг автомобил - управляван от неговия баща- А. П. А..
Св.К., пристъпил към отработване на двете произшествия, като първоначално
изпробвал бащата на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества. Докато
тестването за наркотици било отрицателно, то това за алкохол отчело наличие на 1.2
промила алкохол в издишания въздух. След като били съставени съответните документа
свързани е проверката на А., свидетеля пристъпил към проверка на жалбоподателя П. П..
По време на проверката жалбоподателя П. отказал да му бъдат извършени
проби е технически средства, както за алкохол, така и за наркотични вещества и техните
аналози. За отказите, на П. били съставени два талона за медицински изследвания - за
алкохол и наркотици - № 0158854. Той подписал единият от тях, а другия отказал.
За констатираното от св.К. - на място съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение. Като свидетел на акта бил посочен св.М.,
който по време на проверката извършвал дейности по регулиране на движението, тъй като
произшествието било на голямо разС.ие. Съставения AVAH бил предявен за подпис на П. и
подписан от него без възражения.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.10.2024г.,
като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 2410.2024г. , като е
входирана под вх.№ 271000-10138/ 24.10.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество
основателна.
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- С. М. К., в качеството му на
мл. автоконтрольор към РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона
за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен
на нарушителя за подпис, и подписан от него без възражения. Издаденото въз основа на
АУАН Наказателното постановление № 24-0271-000668 от 29.07.2024r. на Началник Група
2
към ОД МВР Хасково РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид M3 № 8121з-
1632 /02.Х.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН
При извършената служебна проверка настоящия състав на съда констатира, че
актосъставителят, а след него и административно наказващия орган са квалифицирали
деянието, вменено на жалбоподателя по чл. 174 ал.3 от Закон за движение по пътищата,
която е наказващата норма, но също така в диспозицията си съдържа състава на
административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна
признаци. В случая е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН
и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо.
В процесния АУАН е посочено, че водачът : “отказва проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Така описаните признаци от състава на нарушението, са съставомерни на нормата на
чл.174 ал.З пр.1 от ЗДвП. В обжалваното постановление изпълнителното деяние е посочено
като чл. 174 ал.З от ЗДвП.
Формалността на административно наказателното производство предпоставя
максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи
за какво деяние се ангажира отговорността му, както и за да се обезпечи възможността за
съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на съответствието
му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и
възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено
съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на
санкционния акт.
Анализът на санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, сочи на
възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно
средство, ...., който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на алкохол или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“. Т. е. създава се
впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за
изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с
техническо средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на
наркотични вещества е доказателствен анализатор или медицинско изследване, с оглед
употребата на съюза „или“ в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване според настоящия
съдебен състав намира, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат
гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат
контролирани за спазване на забраната по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, под страх от
административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа, визирани в
текста на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от закона, са насочени именно към проверка за
употребата от тези лица на наркотични вещества. В потвърждение е и законовото
положение, че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия
орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за
изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване.
Налага се извода за субсидиарния характер на този подход - чрез техническо средство, за
установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите на Наредба №1
3
от 19.07.2017r. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техните аналози - издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията
на чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. За т.1 от Наредбата , навежда на извода на така
предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като
изрично е предвидено, че отказа на водача за проверка с техническо средство е основание
употребата на алкохол да се установява с доказателствен анализатор или с медицинско
изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на
жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско
изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя,
изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, но при
липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административно-
наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието
в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв
път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по-горе за характера и последиците от
така допуснатото процесуално нарушение.
Наред с това, съдът счита че в хода на настоящото производство вмененото на
жалбоподателя нарушение не се доказа по изискуемия от закона начин. Фактите, основание
за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са
установени с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице. Констатациите, залегнали в
него обаче подлежат на опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с
презумптивна доказателствена сила. Установените факти посредством АУАН и в частност -
време на осъществената проверка с годно техническо средство, в която проверка е бил
участник жалбоподателя, при твърдяна хипотеза на отказ се опровергаха в хода на
съдебното производство. При доказателствена тежест за наказващия орган същият не доказа
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и по конкретно времето на проверката с
техническо средство, при която е констатиран отказа на нарушителя да му бъде изпробван за
употреба на алкохол. В АУАН е посочено, че е водачът е отказал да бъде тестван с
техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабричен № ARPL- 0564, за който обаче в
преписката не се съдържа списък на предоставените средства за измерване, успешно
преминалите проверка за годност и конкретно посочения такъв в тези актове. В този смисъл
наказващия орган, върху който лежи доказателствената тежест в административно
наказателното производство, не доказа посоченото в АУАН и НП техническо средство да е
бил годно техническо средство по смисъла на закона.
Наред с това в процесния акт и атакуваното наказателно постановление - като
време на извършване на деянието е посочено 01.15ч. на 04.07.2024r., докато в издадения
Талон за медицинско изследване № 0158854, като начало на проверката е отбелязано -
00.30ч., а като час на връчване на талона – 03ч и 05 мин. на същата дата.
От друга страна от приобщения по делото „Протокол за медицинско изследване
и вземана на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози“ - Приложение № 14 към чл. 14 ал.2 , се установява, че на 04.07.2024r. в
03.30ч. - не е взета проба за алкохол и НУВ - поради изрично заявеното желание на
жалбоподателя.
От показанията на свидетеля М. се установява, че са получили сигнал за
процесното произшествие на 04.07.2024r. около 01.15ч. След пристигането им на място е св.
К. започнал да обработва произшествието. Видно от показанията на самия актосъставител
първоначално е била извършена проверка на А. А. (баща на жалбоподателя). Едва след тава
е започнала проверката по отношение на жалбоподателя.
С оглед изложеното по-горе за настоящия състав на съда се налага извода, че
4
свидетели К. и М. по категоричен начин опровергават възприетата както в АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление констатация за времето на отказа на нарушителя от
изпробване за употреба на алкохол с техническо средство, а оттам и на извода за
установеност на фактите на административно наказателното обвинение спрямо
жалбоподателя.
Наред с това, следва да се отбележи, че от свидетелските показания се
установява, че процесния АУАН е съставен на място - т.е. преди да бъде посетен ЦСМП
Харманли. С оглед на това отразеното в АУАН и НП, че жалбоподателя е отказва за даде
кръв и урина за лабораторно изследване, са явява необосновано, тъй като е преждевременно
е направен извод за това - преди реално в 03.30ч. това да отразено в изготвения от Д-р Г.А. -
„Протокол за медицинско изследване и вземана на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози“ - Приложение № 14 към чл. 14 ал.2.
Гореизложеното в цялост обосновава извода за допуснати от страна на
Административно наказващия орган нарушения на процесуалните правила и недоказаност
на вмененото на жалбоподателя нарушение, обуславящи отмяната на обжалваното
постановление.
С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл.63д ал.3 от
ЗАНН, жалбоподателя има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена по време на
съдебните прения. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът съобрази следното:
За определянето му съдът съобразява, че правната помощ се изразява в
участието на адвоката в едно открито съдебно заседание, от проведени общо три по делото,
като на 05.12.2024г. не е даден ход на делото, поради обективна невъзможност на защитника
да вземе участие в съдебното заседание.Представено е писмено становище за откритото
съдебно заседание проведено на 07.03.2025г. по делото. Делото не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което дължимото от ОД на МВР – Хасково възнаграждение на
е в размер на общо 800,00 лева, от по 400,00 лева за всяко от наложените с наказателното
постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право за управление
на МПС за срок от 24 месеца“, при което претендирания размер от 1000 лв. е прекомерен и
непропорционален спрямо фактическата и правна сложност на делото и извършената
работа, а и в тази насока въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По изложените по-горе съображения според настоящия
състав така определеният размер на адвокатското възнаграждение се явява справедлив и
обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал.3,т.2, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 0271-000668 от 29.07.2024г. на
Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт cep.GA №
1242735 / 04.07.2024r., с което на П. А. П. ЕГН ********** от с.Бисер, на основание чл.174
ал.3 пр.1 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания:
“Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково, да заплати на П. А. П. ЕГН ********** от
5
с.Бисер, разноски по делото в размер на 800,00 /осемстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на Глава XII
от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6