№ 1133
гр. Пазарджик , 10.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Бишуров
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215220200884 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ОА на РП-Пазарджик /втори по ред/ против
подсъдимите, както следва:
Д. Г. М. – за престъпления по чл.195 ал.1, т.4 вр. с ал.1 и вр. с чл.20 ал.4
от НК и по чл.311 ал.1 от НК;
Д. Д. П. – за престъпления по чл.195 ал.1, т.4 вр. с ал.1 и вр. с чл.20 ал.2
от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК;
Г. Д. БЛ. - за престъпления по чл.195 ал.1, т.4 вр. с ал.1 и вр. с чл.20 ал.2
от НК и по чл.316 във вр. с чл.311 ал.1 от НК.
След като се запознах лично с материалите по делото намирам, че ще
следва да се отведа от разглеждането му на основание чл.29 ал.2 от НПК по
следните причини:
Аз съм бил съдия-докладчик по НОХД № 1844/2020г., което е било
образувано, след като веднъж вече делото е било разгледано от друг съдебен
състав, но при осъществен въззивен съдебен контрол е било върнато за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. Въпросното НОХД №
1844/2020г. следователно е образувано по ОА на РП-Пазарджик, който е бил
внесен против горните три лица във връзка със същата престъпна деятелност,
но тогава те не са били обвинени за престъпление кражба, както с настоящия
ОА, а за такова по чл.235 от НК, извършено в съучастие. Обвинението за
документните престъпления е било същото, както и по настоящия ОА.
1
При провеждането на окритото разпоредително заседание по делото и
решаване на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, аз, като председател на
съдебния състав, съм постановил протоколно определение от 22.02.2021
година, с което на основание чл.249 ал.2 във вр. с ал.4, т.1 и във вр. с чл.248
ал.1, т.3 от НПК съм констатирал допуснати в досъдебното производство
СПН и съм върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Констатираното от мен СПН се е изразявало в това, че в
обстоятелствената част на първия по ред ОА, при описване на престъпната
деятелност на подсъдимите, касаеща обвинението в престъпление по чл.235
от НК, прокурорът е допуснал несъответствие с диспозитива на ОА. Казал
съм, че в обстоятелствената част на ОА практически е било описано
извършено тримата подсъдими в съучастие престъпление, което следва да се
квалифицира като кражба, но същото неправилно е било квалифицирано като
такова по чл.235 от НК. Изложил съм подробни съображения в тази насока и
съм цитирал относима съдебно практика на ВС на Р България. Съобразил съм
се и със становището на ОС-Пазарджик, обективирано в Решение №
90/10.12.2020г. по ВНОХД № 426/20г., с което постановената
първоинстанционна присъда е била отменена и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на ПзРС.
С настоящия втори по ред ОА, прокурорът очевидно се е съобразил с
горецитираното определение от о.р.з., доколкото против тримата подсъдими
вече е било повдигнато обвинение за престъплление по чл.195 ал.1 от НК,
извършено в съучастие, вместо по чл.235 от НК.
При това положение е очевидно, че аз вече съм формирал становище
относно вида на въпросното престъпление и неговата правна квалификация
по едно от двете обвинения повдигнати на всеки от подсъдимите. С оглед на
това е недопустимо да разгледам и реша настоящото дело по същество, т.к.
един от основните въпроси, на които следва да даде отговор решаващия съд
по чл.301 ал.1, т.2 от НПК е - съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация.
Казаното до тук налага да се отведа от разглеждане на делото на
основание чл.29 ал.2 от НПК, т.к. за мен са налице „други обстоятелства”,
при които мога да се считам предубеден от изхода на делото. При наличие на
2
тази хипотеза, ако аз не се отведа, то ще последва разглеждане на делото в
незаконен състав, което пък ще е основание за отмяна на постановената
присъда. В този смисъл има достатъчно утвърдена съдебна практика, като
само за пример би могло де се цитира Решение № 50/30.01.2014. по н.д. №
2257/2013г. на І н.о. на ВКС, където е казано: „След като съдията /при
постановяване на определение за връщане на делото на прокурора заради допуснати СПН –
бел. моя/ е взел отношение по броя на престъпленията и правната им квалификация въз
основа на фактическите положения, намерили израз в обстоятелствената част на
обвинителния акт, за него е налице пречка повторно да се занимава със същите въпроси,
защото това се явява онова друго обстоятелство, което указва на "предубеденост" по
смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК”.
В същия смисъл е и Решение № 198/28.10.2016. по н.д. № 704/2016г. на
ІІ н. о. на ВКС, където е казано: „Тези съдии е следвало да се отведат при хипотезата
на чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като, в рамките на процедурата по чл. чл. 248, ал. 2, т. 3 и чл.
249 от НПК, са формирали предварително становище по обхвата на обвинението и правната
квалификация на инкриминираните деяния. Веднага следва да се подчертае, че участието на
едни и същи съдии в различни етапи от развитие на наказателния процес само по себе си не
предпоставя основание за съмнение в тяхната безпристрастност. С оглед трайната съдебна
практика по чл. 29, ал. 2 от НПК Решение № 14 от 14.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2013
г., НК, II н. о., Решение № 153 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 99/2013 г., I н. о., НК и др.
и установения чрез решения на Европейския съд по правата на човека Kyprianou v Cyprus,
Oberschlick v Austria, Ringeisen v Austria и др. обективен критерий за безпристрастност от
съществено значение е характерът на постановените от съдията актове и възможността с
тяхното съдържание да се свърже основателно съмнение, че той е взел отношение по
въпроси, които предрешават позицията му по делото. Ето защо е изключително важно как
съдията - докладчик и въззивният състав, проверяващ разпореждането му за връщане на
делото на прокурора, са изпълнили функционалните си задължения, произтичащи от стадия
на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Разгледани в тази
светлина актовете и на двата състава показват, че те са излезли извън пределите на
констатации на съществени, но отстраними процесуални нарушения, и са изразили
съждения за броя на възможните престъпления, които прокуратурата следва да повдигне, и
за тяхната правна квалификация”.
В заключение следва да се цитира Решение № 222/27.04.2010г. по н.д.
№ 102/2010г. на ІІ н. о. на ВКС, където е казано: „ Изложените съображения,
привидно оформени като констатации за процесуални нарушения, всъщност съдържат
съждения и указания относно квалификацията на деянието, както и по отношение на лицата,
които следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления да
се ангажира последната - въпроси, които поначало се решават само от прокуратурата (виж
3
чл. 127 от Конституцията на Република България). Последвало е внасяне на нов обвинителен
акт, по който е образувано и настоящето дело, с който е повдигнато обвинение, очевидно
съобразено с дадените указания, а разглеждането му (макар и в незаконен състав по-вече
изложеното) е започнало и приключило от същия съдия, постановил разпореждането за
връщане на делото. За последният са били налице основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК, която
разпоредба гарантира на обвиненото лице право на "непредубеден" съд, по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от ЕКПЧ, какъвто не може да бъде съдебният състав, в който участват лица, които
предварително са изградили убеждение по делото”.
По изложените съображения и на основание чл.29 ал.2 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
Районен съдия Д. Бишуров се ОТВЕЖДА от разглеждане на НОХД №
884/2021 г. по описа на РС- Пазарджик.
Разпореждането е окончателно.
Делото да се докладва на председателя на РС-Пазарджик за определяне
на друг съдия-докладчик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4