Р Е Ш
Е Н И Е
№_______
гр.Добрич,
28 февруари 2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№81 по описа на ДРС за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от И.Я.И., ЕГН ********** *** против
„Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Козяк” №1А искове с правно основание чл. 242
от КТ вр. чл. 128, т. 2 от КТ вр. чл. 124 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 221,
ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, за заплащане на следните суми (съгласно уточнителна молба с вх.рег.№1680/29.01.2016г.): 449,72 лева
– неплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2015г.; 396 лева –
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2015г.; 394 лева – неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец ноември 2015г.; 429,90 лева – неплатено брутно трудово
възнаграждение за месец декември 2015г.,
380 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие; 133 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главните
парични задължения от подаване на исковата молба до окончателното плащане; както
и за поправка на правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, вписано в заповед №4652/30.12.2015г. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В исковата молба
са изложени следните съображения: На 01.09.2015г. ищецът сключил с ответното
дружество трудов договор №4652/01.09.2015г. на основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ. Постъпил на
работа на 01.09.2015г. на длъжност «охранител» с място на работа ВИК Добрич,
мобилна група. Работното време по трудовия договор било осем часов работен ден, при сумирано месечно
отчитане с основно месечно възнаграждение 380 лв., с доплащане за прослужено
време и доплащане за нощен труд по 0,25 лв. на час, както и 20 дни платен годишен отпуск. За целия
период на трудовото правоотношение ищецът не е получил никакво възнаграждение,
нито обезщетение. Това породило правния
му интерес да депозира уведомително писмо и покана за незабавно изплащане до
ответното дружество, доставено на 31.12.2015г., с което на основание чл.327,
т.2 от КТ ищецът прекратил трудовия си договор, считано от 01.01.2016г. На
04.01.2016г. на ищеца била връчена заповед за освобождаване №4652/30.12.2015г.
на основание чл.71, ал.1 от КТ. В същата заповед били изписани грешни дати за
различни обстоятелства, включително и е направена и ръчна корекция. Вписаното в заповедта, че
същата е издадена на 30.12.2015г. не
отговаря на истината, тъй като ищецът бил на работа от 7,30 часа на
30.12.2015г. до 7,30 часа на 31.12.2015г., т.е. 24 часа без прекъсване. На това
дежурство, както и преди Коледа, ищецът попитал прекия си началник дали ще
получи заплата или аванс за предстоящите празници. Отговорено му било, че към този момент се
изплащат заплати за месец юли 2015г. До 31.12.2015г. нямало издадена заповед за
освобождаването на ищеца, поради което се оспорва вписаната дата за издаване на заповед за
освобождаване №4652/30.12.2015г. на основание чл.71 ал.1 от КТ. Тази заповед е
издадена след като е получено писмото на ищеца, с което той е депозирал молбата
си по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и поканата за незабавно плащане. В заповедта има извършена и ръчна корекция на датата, от която се счита
прекратено трудовото правоотношение - поправена е годината на 2016г. без тази
корекция да е заверена и да е направена забележка от кого и по какъв повод е
извършена. В заповедта
е вписана ръчно дата на връчването й - 03.03.2016г., което не отговаря на
действителността, тъй като същата му е връчена на 04.01.2016г. Липсват данни за
връчителя на заповедта. Ищецът не е доволен от посоченото в издадената заповед за
освобождаване правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.71
ал.1 от КТ. Заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Правното
основание, на което следва да бъде прекратено трудовото му правоотношение
следва да бъде чл.327, ал.1, т.2 от КТ, а датата на връчване на заповедта -
04.01.2016г. Освен това в заповедта не са посочени обезщетенията, които се
дължат на ищеца по основание и размер.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на
исковата претенция. Не се спори между страните, че същите са са намирали в
трудово правоотношение в периода 01.09.2015г. - 04.01.2016г. Съгласно трудов
договор №46520/01.09.2015г., сключен на основание чл.68, ал.1, т. 2, във връзка
с чл.70, ал.1 от КТ (с уговорен 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя „АГЕНЦИЯ
ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС" ЕООД), ищецът е заемал дейността „***" на обект
„Вик" -гр. Добрич, мобилна група с установено работно време 8 часа дневно
при сумирано отчитане на работното време, срещу уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 380 лв. Поради особения характер на дейността,
осъществявана от работодателя, а именно обезпечаването на физическа въоръжена и
невъоръжена охрана на обекти по сключени договори за предоставяне на охранителни
услуги с трети лица (контрагенти на ответното дружество) при работодателя е
въведено сумирано отчитане на работното време като работният процес на
охранителите е организиран в дневни и нощни смени при спазване изискванията за
максимална продължителност на работната смяна, установена в чл.142 от КТ. Съгласно
цитираната разпоредба, работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време- седмично, месечно или за друг календарен период, който не може
да бъде за повече от шест месеца. Това е форма на отчитане на работното време,
при която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен период и която форма на отчитане е изрично посочена от работодателя
в чл.19 (3) от Правилника за вътрешния трудов ред, както и в индивидуалния
трудов договор на ищеца. В този случай на сумирано изчисляване на работното
време, продължителността на работното време през отделните работни дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчения период, като балансът на работното време и свободното време се
спазва средно за периода, през който се отчита положения труд. Отделно от
горното, в изпълнение на разпоредбите на чл.15 и чл.9а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, работодателят е спазил изискването
наред с установяване на сумираното изчисляване на работното време по чл.142,
ал.2 от КТ да утвърди и поименни графици за работа през процесния период, като
е съобразил и разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за допълнителните и други
възнаграждения, съгласно която при сумирано отчитане на работното време
положените нощни часове се превръщат с дневен коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време.
От представените с отговора
фишове и ведомости за заплати за процесния период е видно, че работодателят е
отразил колко нощни смени и колко отработени дневни смени е положил ищеца,
както и надлежно е начислил възнаграждението, което следва да се заплати на
служителя. В случаите, при които нормата на работното време е била превишена,
работодателят е начислил възнаграждение, като е съобразил разпоредбата на
чл.262, т. 4 от КТ. Видно от фишовете за заплати, както и от съпътстващите ги
разходо-касови ордери, подробно е описан начина на формиране на брутното трудово
възнаграждение, което включва: основното месечно трудово възнаграждение за
изработени дни: отработени извънредни часове и начислените суми извънреден
труд; отработените нощни часове и начислените суми за положен нощен труд.
Досежно твърдението на ответника,
че не е получавал в срок дължимите
трудови възнаграждения се сочи, че съгласно чл.6 от сключения между
страните трудов договор : „месечното
трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща ежемесечно до края на
втория месец след месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден
на третия месец след месеца, в който е изработено." Разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ
предвижда трудовото възнаграждение да се изплаща авансово или окончателно всеки
месец, доколкото не е уговорено друго между страните. Втората хипотеза
предвижда именно възможността страните по трудовия договор да уговарят
периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение, различна от ежемесечно
заплащане. Предвид диспозитивния характер на законовата разпоредба и предвид изрично
уговореното в чл.6 от действалия между страните трудов договор, в настоящия
случай се установява, че дължимите трудови възнаграждения е следвало да бъдат
заплатени в срокове, както следва: дължимото трудово възнаграждение за месец
09.2015г. е следвало да бъде заплатено в срок до 31.12.2015г.; дължимото
трудово възнаграждение за месец 10.2015 г. е следвало да бъде заплатено в срок
до 31.01.2016г.; дължимото трудово възнаграждение за месец 11.2015г. е следвало
да бъде заплатено в срок до 29.02.2016г.; дължимото трудово възнаграждение за
месец 12.2015г. е следвало да бъде заплатено в срок до 31.03.2016г.
Дружеството- работодател е предприело действия по изплащане на дължимите
трудови възнаграждения, като същите е следвало за съответните периоди да бъдат
изплатени лично на служителите срещу полагане на подпис върху разходо-касови
ордера. Тъй като ищецът в настоящото производство е отказал да получил лично
следващото му се трудово възнаграждение на 27.01.2016г., работодателят е
отправил писмена покана до служителя за получаване на дължимото трудово
възнаграждение. Тъй като служителят не се е явил лично да получи трудовото си
възнаграждение, нито е предоставил изрична банкова сметка ***, работодателят е
изплатил изцяло следващите се трудови възнаграждения чрез пощенски запис. С
оглед изложеното заявените искови претенции за заплащане на трудово
възнаграждение са неоснователни и следва да бъдат отхвълени.
За
да бъда уважен предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ законът
въздига в изискване изпълнението на две основни кумулативни предпоставки:
настъпило прекратително действие на трудоправната връзка между страните и
неизползван, но полагащ се съгласно нормативната уредба ( Кодекс на труда,
Наредбата за работното време, почивките и отпуските) размер на платен годишен
отпуск. В процесния случай, не е налице именно втората предпоставка, обуславяща
основателността на претендираното обезщетение. Видно от изрично приложена молба
за ползване на платен годишен отпуск от 10.11.2015г., се установява, че ищецът
е ползвал полагащия му се размер платен годишен отпуск за 2015 г. в размер на седем
дни.
Предвид изрично уговорената периодичност за заплащане
на трудовото възнаграждение, към дата
30.12.2015 г., за която дата ищецът твърди, че е депозирал заявление за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, ответното дружество не е било в забава по отношение на изплащането на
трудовото възнаграждение. Отделно от изложеното се оспорва обстоятелството, че
заявлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношени е достигнало
до работодателя „АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ И ОХРАНА СИРИУС" ЕООД. Съгласно Решение № 193 от дата
29.06.2012г. на BKC по гр.д.№559/2011г., 4 Г.О. в тежест на работника
е да докаже, че уведомлението е получено от работодателя, като ВКС приема, че
не е доказано връчване ако то е станало на представител на дружеството или с
обратна разписка. При това искът с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ е
неоснователен, както е неоснователно и търсенето обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. Такова се дължи само при прекратяване на трудовото правотоношение по
инициатива на работника и при обективно доказано забавено изплащане на
следващото се трудово възнаграждение или обезщетение за съответен отчетен
период. Претендират се и сторените
по делото разноски.
Районният
съд, след преценка доводите на страните, събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори и от събраните доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение. На основание трудов договор
№4652/01.09.2015г. ищецът И.И. е назначен на длъжност „охранител“ в ответното дружество, със срок на изпитване 6
месеца и работно време – 8 часа дневно, при сумирано месечно отчитане. На ищеца е определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 380 лева и допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв. на час.
Страните спорят относно основанието и момента на прекратяване на
съществувалото между тях трудово правоотношение. Ищецът счита, че
прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника е настъпило на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение,
считано от 01.01.2016г. Ответната страна счита, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца е настъпило на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от
04.01.2016г. Безспорно от приетия трудов
договор се установява, че същият е сключен като срочен такъв с изпитателен срок
в полза на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане
на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. В конкретния случай работодателят в чиято полза е
било уговорено изпитването се е възползвал от правото си и със заповед №4652/30.12.2015г.
е прекратил трудовия договор на ищеца, без предизвестие и преди изтичане на
срока за изпитване. Заповед №4652/30.12.2015г. е връчена на ищеца на 04.01.2016г.,
съгласно направеното от същия признание. Трудовото
правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от
момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и
не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. В
случая от датата на връчване на заповед №4652/30.12.2015г. – 04.01.2016г.,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.71, ал.1
от КТ.
Съдът намира, че в случая ищецът не е реализирал успешно правото си да прекрати
без предизвестие трудовото си правоотношение с ответника на основание чл.327, ал.1,
т.2 КТ. Съгласно посочената разпоредба, работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този
кодекс или по общественото осигуряване. За да може работникът или служителят да се
възползва от правото си по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ е
необходимо
работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или
обезщетение изцяло или частично. На 30.12.2015г. ищецът е отправил към
ответника писмено уведомление /л.6 по делото/, че прекратява трудовото си
правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ. Към тази дата обаче не е била
налице забава в плащането на дължимото на ищеца трудово възнаграждение. С
разпоредбата на чл.6 от трудовия договор, страните по него са уговорили
заплащане на трудовото възнаграждение – ежемесечно до края на втория месец след
месеца, за който се отнася, но не по-късно от последния ден на третия месец
след месеца, който е изработено. При това трудовото възнаграждение за
м.септемри 2015г. е било дължимо на 31.12.2015г., за м.октомври 2015г. на 31.01.2016г.,
за м.ноември 2015г. на 29.02.2016г. и за м.декември 2015г. на 31.03.2016г. В
хода на производството ищецът, чрез пълномощник е заявил възражение за
недействителност на горепосочената клауза от трудовия договор. Съдът действително
намира
клаузата за противоречаща
на закона и при това недействителна. Същата обаче е
обвързвала страните към периода на съществуване на трудовото правоотношение,
тъй като страните могат да се позовават само
съдебно на недействителността на трудов договор и на последиците от недействителността. Действително,
както ответникът сочи, съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. Посочената норма е диспозитивна и допуска
уговаряне на друга периодичност при изплащането на трудовото възнаграждение.
Уговарянето на по-дълги от посочените в нормата интервали, какъвто е случая с
процесния трудов договор, противоречи на нормата на чл.245, ал.1 от КТ, която
предвижда ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение поне в размер на
минималната работна заплата, установена в страната. Нормата на чл.245, ал.1 от КТ е императивна, при което следва извода, че на основание чл.270, ал.2 от КТ
не могат да се уговарят по-дълги от един месец интервали за изплащане на
трудовото възнаграждение, щом законът не допуска ежемесечно на работника или
служителя да се изплаща възнаграждение по-малко от минималната работна
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.4 КТ, по реда на ал.2, изр.1 могат да се обявяват за недействителни и само
отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат
съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния
трудов договор. Клаузата на чл.6 от процесния трудовия договор,
определяща срока за изплащане на трудовото възнаграждение, като
противоречаща на разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ следва да
бъде обявена за недействителна, като вместо нея се прилага
разпоредбата на чл.270, ал.2 от КТ.
На следващо място, както вече беше посочено, трудовото правоотношение,
което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на
получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора. А
ищецът не представя доказателства отправеното от него предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение да е било получено от ответника. От представената
по делото разписка от Speedy се установява, че на
30.12.2015г. ищецът И.И. е изпратил документи до ответното дружество. От
разписката не се установява, че изпратения документ е горепосоченото ув.писмо,
както и липсват данни за връчване на получателя. В хода на делото ищецът
представя и известие за доставяне /л.62 по делото/, удостоверяващо получаването
на 04.01.206г. от представител на ответното дружество на писмо, изпратено от него.
При липса на конкретизация на изпратения документ не
може да се направи извод, че се касае именно за посоченото уведомление.
Съгласно
разпоредбите на чл.128, чл.242 и чл.270 от КТ трудът е възмезден. Възмездността
представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът
намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус. Възмездността
на труда се изразява в това, че срещу изразходваната от работника работна сила
работодателят му дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от
него психическа и физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от
човека труд. Именно затова задължението на работодателя да плаща в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като
основно негово задължение към работника.
Безспорно
е между страните, че ищецът е полагал труд по сключения с ответника трудов
договор в периода м.септември 2015г. – м.декември 2015г. От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно Правилник за
вътрешния трудов ред на ответното дружество, за служителите – охранители с
работно време, охраняващи обект е определен сменен режим на работа и месечно
сумарно отчитане на работното време с продължителност от 12 часа, при дневна
смяна от 08.00ч. до 20.00ч. и нощна смяна от 20.00ч. до 8.00ч., с ползване на 4
почивки от 10 минути в рамките на работното време. Началото и края на редуване
на смените се определят с график за дежурствата, който се утвърждава от
управителя. Въз основа на представените графици, вещото лице е установило
положения от ищеца през процесния период труд по часове, както следва:
м.септември 2015г. – общо 13 смени, 156 часа, от които 96 часа дневни смени и
60 часа нощни смени; м.октомври 2015г. – общо 14 смени, 168 часа, от които 96
часа дневни смени и 72 часа нощни смени; м.ноември 2015г. – общо 8 смени, 96 часа, от които 48
часа дневни смени и 48 часа нощни смени; м.декември 2015г. – общо 13 смени, 156
часа, от които 84 часа дневни смени и 72 часа нощни смени. От справка с
ведомостите за работни заплати се установява, че за процесния период на ищеца е
начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1468,46 лв., както
следва: за м.септември 2015г. – 356,07 лв.; за м.октомври 2015г. – 379,89 лв.;
за м.ноември 2015г. – 351,81 лв.; за м.декември 2015г. – 380,69 лв. Налице са
данни за начисляване на осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице/
ищеца/ в общ размер от 189,33 лв., като липсват данни
за плащането им по сметка на ТД на НАП. Предвид установените данни за
отработените през процесния период часове, вещото лице дава заключение за
полагащото се на ищеца брутно трудово възнаграждение, при месечно сумарно отчитане
на работното време, в общ размер от 1538,21 лв., както следва: както следва: за
м.септември 2015г. – 375,80 лв.; за м.октомври 2015г. – 389,55 лв.; за
м.ноември 2015г. – 365,34 лв.; за м.декември 2015г. – 407,53 лв. След
приспадане на дължимите осигурителни вноски в общ размер за периода от 198,43
лв., полагащото се на ищеца нетно трудово възнаграждение е, както следва: за
м.септември 2015г. – 327,32 лв.; за м.октомври 2015г. – 339,30 лв.; за
м.ноември 2015г. – 318,21 лв.; за м.декември 2015г. – 354,96 лв. При
това се налага извода, че за периода
м.септември - м.декември 2015г.,
работодателят не е изпълнил своевременно задължението си към ищеца за изплащане
на трудовото възнаграждение в размерите установени от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, определени въз основа на данните за
отработените през процесния период часове /дневни, нощни и на
официални празници/ и при месечно сумарно отчитане на работното време. За
горницата над установените размери претенцията се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. С пощенски запис от 11.03.2016г. ответното дружество е
извършило плащане към ищеца на сумата от 1303 лв. С плащане на сумата от 1303
лв. след завеждане на делото са погасени изцяло задълженията за заплащане на
трудово възнаграждение за периода м.септември 2015г. – м. ноември 2015г. и част
от възнаграждението за м.декември 2015г., при което исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради погасяване. Останало
е непогасено задължение в размер на 36,79 лв. – неплатено нетно трудово
възнаграждение за м.декември 2015г., за която сума искът следва да бъде уважен.
При преценка на дължимите на ищеца трудови възнаграждения съдът присъжда в
случая същите в нетен размер. От дължимото
брутно трудово възнаграждение, на основание чл.272, ал.1, т.3 и т.4 КТ
работодателят има задължението, предвидено в чл.42, ал.5
ЗДДФЛ и чл.6 от КСО да удържа от работника данъци и осигурителни вноски. Тези
удръжки работодателят е задължен да прави и без съгласието на работника или
служителя, поради което е прието, че задължението му към работника или
служителя е в размера на остатъка от нетната /чистата/ сума за получаване.
Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя трудово
възнаграждение, е допустимо присъждане, както на брутното трудово
възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на чистото
възнаграждение - без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът или
служителят не може да получи реално частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща данъци и осигуровки. В случая, тъй като макар и в хода на делото
работодателят е погасил задължението си, то
остатъка от същото следва да се присъди на ищеца без в него да са
включени удръжките.
Следва да се отбележи, че по делото не се установи
твърдението на ищеца, същият да е полагал труд при смени с продължителност 24
часа, което евентуално би се отразило на размера на трудовото му
възнаграждение. От представените по делото утвърдени графици за дежурствата за
процесния период се установява, че
същите са с продължителност 12 часа: дневно от 08.00ч. до 20.00ч. и
нощно от 20.00ч. до 08.00ч. Разпитаните по делото свидетели – Ц. Ц. и Л.М. –
служители на ответника излагат, че дежурствата на охранителите /дневни и нощни/
са с продължителност 12 часа.
При прекратяване на трудовото правоотношение от
работника без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2 КТ – забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение, работодателят дължи на работника
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните
вреди – при срочно трудово правоотношение. В случая трудовото правоотношение на
ищеца не е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. В случая страните не спорят и от събраните
по делото доказателства се установява, че съобразно отработеното от ищеца в
ответното дружество време, полагащият му се платен годишен отпуск е в размер на
7 дни. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа
на данните от ведомостите за работни заплати се установява, че ищецът е ползвал
платен годишен отпуск в размер на 7 дни през 2015 г., който му е начислен и
изплатен в размер на 129,85 лева за м.ноември 2015г. В тежест на работодателя е
да докаже положителния факт на ползване на отпуск. В случая този факт е доказан
с представените по делото молба за ползване на отпуск и заповед №85/10.11.2015г. за разрешаване на отпуск на ищеца /л.42 и 47 по
делото/. При това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира предявения иск за поправка на правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, вписано в заповед
№4652/30.12.2015г. за недопустим и като
такъв следва да бъде оставен без разглеждане. В случай, че ищецът
е считал за незаконосъобразно основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е следвало да предяви иск за
неговата отмяна.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват сторени по делото разноски в
размер на 281,90 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а на ответника
в размер на 14,76 лв., представляващи възнаграждение по ССчЕ.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати ДТ в размер на 61,53 лв.
и 56,38 лв. авансово изплатени за съдебно-счетоводна експертиза от
бюджетните средства на ДРС.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на основание чл.74, ал.4 от КТ за недействителна
клаузата на чл.6 от трудов договор №4652 от 01.09.2015г., сключен
между „Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, ЕИК ********* и И.Я.И., ЕГН **********,
съгласно която месечното трудово възнаграждение за съответния месец се изплаща
ежемесечно до края на втория месец след месеца, за който се отнася, но не
по-късно от последния ден на третия месец след месеца, който е изработено.
ОСЪЖДА
„Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Козяк” №1А да заплати на
И.Я.И., ЕГН ********** *** сумата от 36,79 лв., представляваща част
от нетно трудово възнаграждение за м.декември 2015г., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба – 15.01.2016г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Я.И. против за „Агенция за
сигурност и охрана Сириус” ЕООД за заплащане на следните суми: 449,72 лева –
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2015г.,
от които 375,80
лв. поради ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез ПЛАЩАНЕ; 396 лева –
неплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2015г., от които 389,55 лв. поради
ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез ПЛАЩАНЕ; 394 лева – неплатено
брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2015г.,
от които 365,34 лв. поради
ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез ПЛАЩАНЕ; 393,11 лева – неплатено брутно
трудово възнаграждение за месец декември 2015г., от които 370,74 лв.
поради ПОГАСЯВАНЕ на задължението чрез ПЛАЩАНЕ; 380 лева – обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие; 133 лева –
обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 работни
дни.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от И.Я.И. иск за поправка на правното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, вписано в заповед
№4652/30.12.2015г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
този иск.
ОСЪЖДА „Агенция за сигурност и охрана Сириус”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Козяк”
№1А да заплати на И.Я.И., ЕГН ********** *** сумата от 281,90 лв., представляващи сторени по делото
разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Я.И., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за сигурност и охрана Сириус”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Козяк”
№1А сумата от 14,76 лв. - сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„Агенция за сигурност и охрана Сириус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Козяк” №1А „Агенция за сигурност и охрана
Сириус” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Козяк” №1А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ДРС сумата от 61,53 лв. – държавна такса и 56,38 лв. авансово
изплатени за съдебно-счетоводна експертиза от бюджетните средства на ДРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: