ОПРЕДЕЛЕНИЕ №718
гр. Варна, 18.11.2019г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 565/19г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КПКОНПИ/, гр. София против
определение № 632/11.10.19г., постановено по гр.д. № 16/19г. на ОС-Шумен, с което производството по
делото е спряно до
произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело №3406/2016 г. на Софийския
градски съд, по което е образувано дело С-234/18, и до произнасянето на Съда на
Европейския съюз /по-нататък СЕС/ по преюдициалното запитване, отправено с
определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. на Софийския градски съд,
по което е образувано дело С-319/19. Счита се, че определението е неправилно и
необосновано. Изложено е, че в България съществуват независимо един от друг два
режима на конфискация – гражданска и наказателна, чрез които се постигат
посочените в Директива 2014/42/ЕС цели. Гражданската конфискация има своето
начало още преди приемането на посочената директива. ЗОПДНПИ /отм./ и
действащият понастоящем ЗПКОНПИ уреждат гражданската конфискация на имущество,
за което не е установен законен източник. Цитираната директива хармонизира законодателствата
на страните-членки на ЕС по прилагането и изпълнението на наказателната
конфискация, но не ограничава държавите-членки да предвидят по-широки
правомощия в националното си право относно реализирането и на гражданска
конфискация. Изведени са аргументи за тезата на Комисията и от мотивите на
решение № 13/13.10.12г. по к.д. № 6/12г. на КС на РБ, с което съдът е приел, че
ЗОПДНПИ /отм./ не е противоконституционен. Единствената връзка между
производството по ЗОПДНПИ /отм./ и понастоящем действащия ЗПКОНПИ с
наказателното производство е това, че повод за започване на производството по
отнемане на незаконно придобито имущество е наличието на дадено лице като
обвиняем за престъпление измежду посочените в законите. Това е гаранция срещу
евентуален произвол на Комисията относно поставяне началото на производството
за гражданска конфискация, но след това последното протича без оглед на
развитието на наказателното производство – със собствен предмет, цели и
правила. Поради това се счита, че не е налице основание за спиране на исковото
производство и се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото.
В предвидения срок не е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна Д.М.А..
Съдът намира, че подадената
частна жалба е недопустима по следните съображения:
Спирането на производството по
делото на ШОС не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229,
ал.1 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящите дела пред
СЕС по отправени от друг национален съд преюдициални запитвания, касаещи
приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС
по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК.
В този смисъл макар и поставени в
преюдициални запитвания въпроси да са от значение за правилното решаване на
конкретен правен спор, решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК. То обаче ще бъде задължително за всички съдилища в страната
по силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност произтича
от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в
член 19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в член 267 от
Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира
еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския
съюз.
Подчинявайки се на тези цели, в
нашия процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на
преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в
частност – неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални
по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното ТР № 8/07.05.2014 год по тълк.д. № 8/2013 год. на
ОСГТК е неприложимо в случая.
Постановеното определение за
спиране обаче е необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК - в този
смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. № 2001/2019 год на ВКС на
РБ, І т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019
г., II т. о., ТК и др. (въпреки, че пък с други актове на ВКС подобни частни
жалби са били разгледани по същество и са потвърдени определенията за спиране -
Определение № 138/21.03.2019 по ч.гр. дело № 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение
№ 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. № 3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС).
Настоящият състав, приемайки
тълкуването на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група
определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена
против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото
производство следва да се прекрати като недопустимо.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.гр.д. № 565/19г. на ВАпС като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: