№ 26
гр. Благоевград , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501228 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №903954/23.09.2020г. от Н.Ч.
против решение №907043/31.08. 2020г. по гр.д. № 3074/2019г. по описа на РС
Благоевград. В нея са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт и е формулирано искане за отмяната му изцяло и постановяване
на нов по същество, с които да бъдат уважени предявените искове.
Отговор на въззивната жалба не е депозиран от ответника „Н.Г.Е.“
ООД, но в с.з. пълномощникът му заяви, че оспорва изцяло възраженията на
жалбоподателя. Изразява становище за неоснователност на жалбата и искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
Въз основа на събрания доказателствен материал от районния съд,
Благоевградският окръжен съд прие следното от фактическа страна :
Страните в делото не спорят за факта, че Н.Ч. – в качеството на
1
работник, е сключил трудов договор №38/05.04.2019г. с „Н.Г.Е.“ ООД – в
качеството на работодател, за длъжността „Монтажник метални
конструкции“. Не е спорно и това, че е бил командирован от ответника в
Кралство Саудитска Арабия, гр. Сакака, за изграждане на фотоволтаични
конструкции, част от фотоволтаичен парк за времето от 16.04.2019г. до
16.10.2019г. Горното се установява и от приетите писмени доказателства, а
именно писмен трудов договор, заповеди за командироване, копие от
страници на задграничен паспорт, служебна карта.
Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че
ищецът реално е полагал труд в Кралство Саудитска Арабия, гр. Сакака през
процесния период юли 2019г. и август 2019г., като със заповед №
041/03.09.2019г., считано от 04.09.2019г е бил прекратен сключеният между
страните трудов договор.
От представените разходен касов ордер и банкови платежни
нареждания е видно, че работодателят е превеждал на работника суми като
служебен аванс, основна заплата за месеците май, юни, юли и август и
командировачни за месеците юли и август.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че трудовите възнаграждения за процесните месеци юли и август 2019г. са
платени от работодателя по уговорените условия в подписания между
страните трудов договр, като плащането на възнагражението за месец юли е
направено на 04.09.2019г., а за месец август на 26.09.2019г.
Експертът е констатирал, че представените от ответното дружество
документи за анализ и изчисления не съдържат данни за положен от ищеца
извънреден труд, както и за въвеждане на сумарно работно време, нито за
издадена заповед от работодателя за въвеждане на такъв режим на работа.
Като писмено доказателство е приета справка от третото неучастващо в
процеса лице „Джобс.БГ“ ЕООД, в която се съдържа информация относно
публикувани обяви от ответника за длъжността „Монтажници с опит в
изграждането на фотоволтаични електроцентрали“ за периода декември 2018
г. – януари 2019 г. От приложените от онлайн платформата „Джобс.БГ“
ЕООД пълен текст и параметри на обявите се установява, че във всички тях
предлаганата заплата е била между 2 500 – 4 000лв.; посочено е че разходите
2
за транспорт, храна и престой в обектите ще се покриват от работодателя, а
на работниците се изплащат командировачни по 15 щатски долара на ден.
Тук е мястото да се обсъди и основния спорен въпрос в делото, а
именно дали обявата за работа в онлайн платформата „Джобс.БГ“ е начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК и дали то в
съвкупност с приобщените свидетелски показания може да установи
поддържаната от ищеца относителна симулация в казуса.
Настоящият съдебен състав счита, че приетите справка от третото
неучастващо в процеса лице „Джобс.БГ“ ЕООД, в която се съдържа
информация за обяви на ответника за длъжността „Монтажници с опит в
изграждането на фотоволтаични електроцентрали“ за периода декември 2018
г. – януари 2019 г., както и самите обяви, не представляват „начало на
писмено доказателство“ по чл. 165, ал.2 от ГПК. Съгласно тази норма, когато
страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може
да направи това със свидетелски показания, ако в делото има писмени
доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно. Т.е. следва да бъде съставено обратно писмо. В казуса
такова няма.
Съдебната практита приема, че ако няма обратно писмо, няма пречка
симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те
разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен
извод за наличие на такава. В казуса обаче има само едно косвено
доказателство – обява в онлайн платформа за търсене на работа, което е
изолирано и неподкрепено от други косвени доказателства. Няма други
косвени доказателства, с които тази обява за работа да бъде оценена в
съвкупност и да води до категоричен извод за това, че страните по трудовия
договор са се уговорили, че ще си дължат нещо друго – по – високо трудово
възнаграждение, от вписаното в клаузите на договора.
Съдът счита, че това писмено доказателство не може да бъде ценено
като начало на писмено доказателство, тъй като по своя съдържателен
признак документът обява за работа за длъжността „Монтажници с опит в
изграждането на фотоволтаични електроцентрали“ не отговоря на критерия
3
изведен от съдебната практика да е свързан с факта на съгласието при
оформяне на договора, за да бъде възприет като начало на писмено
доказателство(в този смисъл Решение №206 от 21.09.2011г. на ВКС по гр.д.
№1338/2010г., III г.о., ГК). Процесната обява за работа е едно
неперсонифицирано предложение до неограничен кръг адресати за възможни
условия за сключване на трудов договор, в които възнаграждението варира от
2 500 – 4 000лв. Това предложение не е за конкретното трудово
правоотношение, за да се приеме, че то изразява действителната воля на
страните, която след това е била прикрита чрез привиден трудов договор.
След като обсъдената обява за работа не е „начало на писмено
доказателство“ и липсва съгласие от ответната страна за разпит на свидетели,
показанията на свид. Т. и Д. са недопустими и не следва да бъдат обсъждани в
решението.
Въз основа на изложените факти в спора, въззивният състав приема
следните правни изводи :
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ :
Исковете са за заплащане на разликата до пълния размер на трудовото
възнаграждение за м. юли и м. август 2019г., изчислен при договорено
трудово възнаграждение от 8 щатски долара на час, а именно1885,08лв.,
представляваща неизплатената част от дължимото действително трудово
възнаграждение за месец юли 2019г. за отработени 176 часа редовно работно
време и 1786,64 лв., представляваща неизплатената част от дължимото
действително трудово възнаграждение за месец август 2019г. за отработени
168 часа редовно работно време.
Уважаването на искове с тази правна квалификация е предпоставено от
едновременната даденост на трудово правоотношение между ищеца и
ответника през периода юли 2019г. и август 2019г., реалното полагане на труд
от ищеца през визирания период на действие на трудовия договор и
незаплащане от работодателя на претендираното от ищцовата страна трудово
възнаграждение изцяло или частично.
Страните не спорят помежду си за наличието на първите две
предпоставки, а само за наличието на неплащане на част от дължимото за
4
горните месеци трудово възнаграждение.
Тезата на ищеца е, че му се дължи такова в размер, определен на база
плащане на отработен час от 8 щатски долара, а тезата на ответника е, че
договореното с писмения трудов договор възнаграждение е в размер на 610лв.
В тази връзка следва да се посочи, че възражението на Н.Ч., че клаузата от
процесния трудовия договор за размер на трудовото възнаграждение от 610
лв. е недействителна, а само привидна, като действително уговореното между
страните трудово възнаграждение било в размер на 8 щатски долара на час, е
недоказано. Както беше посочено по – горе, поддържаната относителна
симулация не беше подкрепена с доказателства, защото не беше представен
писмен документ, имащ характер на начало на писмено доказателство, което
да установява че договореното трудово възнаграждение е привидно и
прикрива действителната уговорка за заплащане на полагания труд по 8
щатски долара на час.
Тежестта за доказаване на симулацията е за ищеца, а той не проведе
пълно и главно доказаване за съществуването на обратно писмо между
страните за действителните им отношения, както и доказване чрез косвени
доказателства, чиито съвкупен анализ да доведе до категоричен извод за
съществуването на прикритата договорка, а от там и до извод за симулация.
Към горните доводи следва да се добави и това, че по силата на
законовата регламентация трудовият договор е формален, като писмената
форма е такава за действителност.
Поради изложеното исковете се явяват неоснователни и правилно
първоинстанционният съд ги е отхвърлил изцяло.
По исковете с правно основане чл. 150 от КТ във вр. с чл. 262 КТ:
Исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1892,57 лв.,
представляващи неизплатената част от дължимото му действително трудово
възнаграждение за месец юли 2019г. за отработени 89 часа извънреден труд и
1861,67 лв., представляващи неизплатената част от дължимото му
действително трудово възнаграждение за месец август 2019г. за отработени
87 часа извънреден труд са неоснователни.
Тежестта да докаже полагането на извънреден труд е за ищеца, защото
5
той черпи изгодни за себе си последици от този факти. Такива доказателства,
според настоящия състав обаче не са ангажирани. На първо място липсват
писмени такива, съставени от работодателя и удостоверяващи полагането на
извънреден труд, кога и по колко часа.
На следващо място, конкретни и категорични данни за полагането на
иззвънреден труд не могат да се извлекат и от показанията на свид. Т. и Д.,
тъй като твърденията им са общи. Те не сочат конкретни дати на дните, в
които ищецът е полагал извънреден труд, както и продължителността на
същия, нито кога Ч. е започвал работния си ден и в колко часа го е
приключвал. Ето защо не може да се изведе индивидуализирана за него
информация за такъв труд.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД :
Те са за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
както следва: 57,60 лв. мораторна лихва за забава върху главницата от
1885,08 лв. за периода 01.08.2019г. – 18.11.2019г.; 57,83 лв. мораторна лихва
за забава върху главницата от 1892,57 лв. за периода 01.08.2019г. –
18.11.2019г.; 39,21 лв. мораторна лихва за забава върху главницата от 1786,64
лв. за периода 01.09.2019г. – 18.11.2019г. и 40,85 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата от 1861,67 лв. за периода 01.09.2019г. – 18.11.2019г.
Исковете за мораторна лихва са акцесорни искове и тяхната
основателност зависи от уважаването на главните искове. След като съдът
прие, че главниците, т.е. лихвоносните вземания, не се дължат от ответника, е
очевидно, че той не е изпадал в забава на изпълнението, респ. че не дължи
лихва за забава. Ето защо и тези искове са изцяло неоснователни.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №907043/31.08. 2020г. по гр.д. № 3074/2019г. по
описа на РС Благоевград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7