№ 144
гр. Пловдив, 20.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Милена Б. Рангелова
Мария П. Петрова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора М. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600134 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:53 часа се явиха:
Производството е по чл. 64 ал. 7 и 8 НПК.
Образувано е по жалба на адв. Ч. - защитник на обв. И. и по жалба на
адв. Д. - защитник на обв. Т., срещу първоинстанционното определение по чнд
№ 286/25 г. по описа на ОС Стара Загора, с което по отношение на всеки от
двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА.
Обвиняемият Д. Г. И. се явява лично, доведен от ареста, и с адв. В. М.
от АК – С. З., преупълномощен от адв. Ч..
Обв. И.: Съгласен съм адв. М. да е мой адвокат за мярката.
Обвиняемият Б. Р. Т. се явява лично, доведен от ареста, и с адв. В. Д.
от АК – С. З., редовно упълномощен.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На обв. Д. се предостави копие от жалбата на адв. Ч..
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания. Не правя отводи.
Адв. М.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по
доказателствата. Не правя отводи.
Обвиняемият И.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
доказателствени искания. Поддържам жалбата на защитника си.
Адв. Д.: Поддържам изцяло подадената жалба. Нямам искания по
доказателствата. Не правя отводи.
Обвиняемият Т.: Не възразявам този състав да гледа делото. Нямам
доказателствени искания. Поддържам жалбата на защитника си.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии!
Поддържаме подадената жалба срещу взетата мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на обв. И..
Бих искал да спомена, че взетата мярка от първоинстанционния съд не
намира своята основа в закона. Подробно е изложено в жалбата това и поради
това обжалваният съдебен акт страда от липсата на мотиви. Липсват
конкретни обстоятелства, които да обосноват съответствието на взетата мярка
за неотклонение с целите на чл. 57 НПК.
За да не губя процесуално време, придържам се изцяло към подадената
жалба и искането ми е да измените мярката за неотклонение в по-лека такава –
в ДОМАШЕН АРЕСТ, който би изпълнил целите на чл. 57 НПК.
2
Обвиняемият Д. Г. И. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от защитника ми. Нямам вина за инцидента.
Моля да ми наложите по-лека мярка за неотклонение.
На първо място, защото смятам, че съм невинен. Напротив, действията
ми бяха единствено по предотвратяване на инцидент.
На второ място, не съм имал никакво намерение да се меся в
разследването, да повлиявам или да се укривам. Ще имате пълното ми
съдейтвие за случая и най-вече, искам да бъда до децата си, които са на 6
години и на 1 година и 7 месеца.
Все още не съм запознат с материалите по делото. В недоумение съм
защо съм обвинен в това производство и защо съм в ареста.
Моля за по-лека мяка за неотклонение, ако е възможно да е гаранция, за
да мога пълноценно да се грижа за децата си, или домашен арест, да съм близо
до тях. Не мога да кажа каква гаранция мога да платя.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии!
Считам, че решението на пъвоинстанцинния съд е неправилно и
наезаконосъобразно, по следните съоорбажения:
Подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност за тежко
умишлено престъпление, че в съучастие с Д. И. умишлено са умъртвили
пострадалия Д. К., като деянието е било извършено с особена жестокост и по
особено мъчителен начин.
На първо място, първоинстанционният съд е направил погрешен извод
за наличие на обосновано подозрение за авторството на деянието и то именно
по тази правна конструкция. Това е така, защото полицейските служители в
случая са действали по сигнал за извършена кражба, като са имали данни, че
лицето, което е извършило това деяние, е агресивно и е влезнало в
съприкосновение със собственика на велосипеда Н. А., който се е намирал в
дома или пред дома на пострадалия. Те са отишли по сигнал, изпълнявайки
своите законови правовомощия по опазване на общестения ред и
противодействие на престъпността. Държавата ги е овластила с власт, когато
има посегателство срещу собствеността, каквото е в настоящия случай, на
български гражданин, те да действат съгласно разпоредбите на закона за МВР
и Инструкция № 418/2017 г., регламентираща употребата на физическа сила и
помощни средства, и да опазят както телесния интегритет, така и
собствеността на застрашените лица.
Отивайки на място, пострадалият е проявил агресия спрямо тях,
изразяваща се в блъскане и ритане. Бил е неадекватен. Велосипедът е бил в
дома му и са пристъпили към задържането му – това е било тяхното
правомерно поведение и задължение, регламентирано със закон и подзаконови
нормативни актове. Целеният от тях резултат категорично не е била смъртта
3
на пострадалия, а неговото задържане, при което са употребили физическа
сила. Употребата на физическа сила е регламентирано в чл. 85 ЗМВР. При
изпълнение на своите правомощия органите на МВР употребяват физическа
сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо. Абсолютната
необходимост като термин, заимстван в ЗМВР, е инкорпориран от ЕКЗПЧ –
чл. 2 т. 2, където се казва, че лишаването от живот не противоречи на
разпоредбите на Конвенцията, когато е свързано с употреба на физическа сила
при абсолютна необходимост, като подточки са изредени: когато се налага
задържане на лице, извършило престъпление или при оказване на съпротива,
при бягство от ареста и т.н. Т.е., действайки в синхрон със законодателството и
Европейската конвенция, те са започнали действия по неутрализиране
съпротивата на лицето, което е извършило кражбата, от една страна, и, от
друга страна, не е изпълнявало техните разпореждания, с единстветата цел да
го обезвредят и да му поставят белезници.
Дали е била пропорционална тази сила? - това е фундаменталният
въпрос по този казус. Дали е пропорционална, както с оглед личността на
пострадалия, така и с деянието, ще бъде предмет на обективно разследване в
рамките на ДП. Но този текст на Конвенцията е приложим при всяка форма на
вината при причинена смърт с използване на физическа сила в рамките на
абсолютна необходимост. В делото „Макана срещу Великобритания“ съдът
казва точно това: не се изследва формата на вината при употребата на
физическа сила при задържане на лице, извършило престъпление или
отказващо да изпълни разпореждането на органите на МВР, а се изследва
нейната пропорционалност. Т.е. концептуално е объркан подходът на
прокуратурата, като приема, че полицейските служители са отишли на място,
целейки да умъртвят пострадалия К.. Това противоречи на здравия разум и
логиката. Това е абсурдна теза!
Аз съм далеч от мисълта, че съзнанието на двамата полицаи е обхващало
въобще смъртта като резултат, като възможен резултат, а камо ли да са искали
или допускали причиняването й. Ако при задълбочено разследване, свързано с
назначаване на повторна СМЕ, се установи точната причина за смъртта на
лицето, конкретните травми, довели до това състояние; кой точно ги е
причинил, причинно-следствената връзка, довела до леталния изход, едва
тогава би могло да се изследва казусът в аспекта на престъпление по чл. 124
НК, т.е. неутрализирайки лицето, те са допускали, че причиняват телесна
повреда, а към леталния резултат са се отнесли непредпазливо. Но дори в този
начален момент доказателствата, разгледани в съвкупност, не водят на извод
за съставомерност на деянието, за което са привлечени към наказателна
отговорност.
Първоинстанционният съд е счел, че обоснованото подозрение или
предположение за авторство се извлича от свидетелските показания. И
първата инстанция, и настоящата инстанция не дължат детайлен анализ на
тези доказателствени източници. Но какво се установява от тези
доказателствени източници?
На първо място, собственикът на велосипеда, който е бил на място през
4
цялото време - Н. А. в нито един момент не сочи полицаите да са нанасяли
удари по отношение на К., въпреки че физическата сила, както ги обучават в
Академията на ФБР и Школата в Казанлък, включва освен водещите като
притискане и натиск, удари, както с ръце, с глава и с крака, т.е. употребата на
физическа сила, когато е необходима за сломяване на съпротивата, включва и
удари, а не само употреба на захвати, водещи техники или притискане с
колена. Това, което се установява от показанията на този свидетел е, че те са
изпаднали в състояние на боричкане с пострадалия и са го притискали с
колена и ръце, докато му поставят белезници. В тази посока са
първоначалните показания на свидетеля И. П. - третия полицейски служител,
като той пояснява, че са го притискали в гърба с колена и са му поставяли
белезници. В последващи показания от 03 март 2025 г. св. П. сочи, че и
двамата са нанесли по 3 - 4 удара, докато са сломявали съпротивата, по
снагата, след което са поставили белезници и употребата на сила е била
прекъсната.
В този контекст на тези показания и на другите свидетели на място,
които не са станали преки очевидци на задържането, са оказват в
противоречие последващите обяснения на другия полицейски служител Д. И.,
които, имайки предвид двояката правна природа на обясненията, по-скоро
имат защитен характер, а не толкова биха могли да се ползват като
доказателствено средство, тъй като те са изолирани от фактите, които се
установяват от И. П. и Н. А. - преки очевидци на случващото се. Ето защо
считам, че в случая категорично не можем да говорим за умишлено
умъртвяване на К., т.е. и двамата полицаи да са целели този смъртен резултат,
да са искали или допускали причиняване на смърт, докато са задържали
пострадалия. Самата ситуация се е развила много бързо и не смятам, че можем
да говорим за общност на умисъла, който дори и не би могъл да се
синхронизира с някакви действия на място. Целта на тяхното присъставие на
място е било задържане на лицето. Изначално липсва обосновано подозрение
към авторството за това деяние, за което са привлечени към наказателна
отговорност.
Що се касае до останалите кумулативно дадени предпоставки, а именно
опасност от извършване на друго престъпление или опасност от укриване,
считам, че не са налице тези кумулативно дадени предпоставки, които да
изискват изолирането на тези двама млади мъже от обществото. До вчера те са
служили на това общество. За това са се клели - да опазват правата и
свободите на гражданите, да са на първа линия, защото те са на първа линия и
се срещат с всякакви ситуации. Млади служители са, никой не е подготвен,
няма лабораторни варианти за действие в ситуация с психично болни, с
извършител на престъпление, няма такива варианти. По закон всичкио
изглежда чисто, но в действителност ситуацията на място е различна и
свързана обикновено с много дози адреналин. Така че не смятам, въпреки
тежестта на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност, за
необходимо в случая да бъде налагана тази най-тежка мярка за неотктлонение.
Ако са искали да се укрият, имаха тази възможност - от 26 февруари
5
2025 г. до 12 март 2025 г., когато бяха привлечени към наказателна
отговорност. Още повече че на 07 март 2025 г. изтече информация,
контролирано или целенасочено, за какво деяние ще бъдат привлечени. Ако са
целели укриване и осуетяване на наказателно преследване и правилното
протичане на наказателния процес като цяло, те са имали възможност да го
сторят, защото към онзи момент са били в процесуалното качество на
свидетели. Съдействали са на разследването и считам, че каквато и да било
по-лека мярка за неотклонение би изпълнила целите на чл. 57 НПК.
Моят подзащитен има малко дете, семеен е, има постоянен адрес, не е
личност, въпреки обвинението, с такава обществена опасност, която, сама по
себе си, да предполага осъществяване на някакво друго престъпно деяние,
още по-малко опасност от укриване, тъй като една мярка като ДОМАШЕН
АРЕСТ с гривна успешно би била контролирана от пробационните служители
24 часа он-лайн и по никакъв начин същият не би могъл да осуети правилното
протичане на наказателното производство.
Считам, че ДОМАШЕН АРЕСТ ще е адекватна, с оглед тежестта на
обвинението. Не считам по аргументите, които изложих, че може да се
изследва тяхната съпричастност към това деяние, но доколко са причинени
телесни увреди и, евентуално, ако се установи непропорционалност на
употребената сила, предозиране в контекста на престъпление по чл. 124 НК,
към този първоначален момент такава мярка би била адекватна, като
същевременно им се даде възможност да са близо до семействата си и да се
грижи за детето си.
Ето защо ви моля да отмените определението на първоинстанционния
съд и наложите мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ.
Обвиняемият Б. Р. Т. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от защитника ми. Моля да ми бъде наложена
по-лека мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ, тъй като искам да бъда при детето си. Трябва да се полагат
грижи. Ако отсъствам, ще е по-трудно. По никакъв начин няма да попреча на
разследването, ще съдействам, когато е нужно. Няма какво да допълня. Това,
което И. казва в обясненията си, за удари от моя страна, не отговаря на
истината. Аз съм невинен. И., което твърди към мен, не отговаря на истината.
Използвахме - както аз, така и той физическа сила. Не е бил несъпричастен.
Участваше в самото задържане.
Прокурорът: Считам, че определението на Окръжния съд Стара Загора
следва да бъде потвърдено.
По отношение на обоснованото предположение двамата обвиняеми дали
са извършили престъпление считам, че са събрани достатъчно на брой
доказателства, множество свидетелски показания, назначената тройна СМЕ,
видеотехническа експертиза, като разследването продължава интензивно и се
събират други доказателства.
По отношение на обоснованото предположение, самият резултат, а
именно смъртта на лицето, което са се опитвали да задържат - К., говори сам
6
за себе си.
Защитата, разбираемо, се опитва да постави нещата на друга плоскост -
за достойни служители на реда на първа линия и отиват по един банален
случай - за откраднат велосипед да задържат лице, което проявява агресия
спрямо тях. Говорят се неща, цитират се някакви конвенции, че при едно
правомерно задържане не се изключва и правомерно настъпване на смъртта на
задържания, който оказва съпротива.
Когато си облечен с униформа, носител на държавна власт, това не дава
право лицата, облечени в тази власт, да се държат като улични биячи. Говори
се, че не може да се задържи лице с елементарна техника за обезвреждане.
Говори се, че едно са ги учили, друго било на терен, адреналинът бил по-
висок. В резултат на този адреналин, на тази проявена емоционална
неустойчивост към стреса, действията им са ескалирали в жесток побой на
това лице, без да могат да приложат нито една техника, за която се твърди, че
са ги учили. Какво е нивото на тяхната подготовка е друга тема. Но
ескалацията, неустойчивостта на този стрес ескалира в открита агресия,
жесток побой, в резултат на което има счупване на 9 ребра вдясно, 8 ребра
вляво, контузия и разкъсване на два бели дроба, кръв и въздух в плевралните
кухини, разкъсване на черния дроб, кръвонасядане в бъбрека и коремната
кухина и счупване на гръкляна. Кой нормален човек, който е обучаван за тези
неща, за задържане на един обикновен агресирал гражданин, без никакви
техники да се съпротивлява срещу тях, при тази интервенция от тяхна страна,
няма как при такова въздействие дори да не искаш, нормалната психика
допуска, че може да настъпи летален изход. Тук въпросът опира до тази
емоционална неустойчивост на стреса на полицейските служители. Именно
тази емоционална неустойчивост считам, че е една от причините, която се
счита, че ако бъдат с друга мярка за неотклонение, освен ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА, могат да се отклонят от наказателно преследване. Това е така, тъй
като тях ги грози една опасност от осъждане. Не са малко случаите на лица,
които са се отклонили от наказателно преследване при такива обвинения.
Говоря за емоционална неустойчивост към стрес, довела до смъртта на лицето
К.. И стресът от едно бъдещо евентуално осъждане е също такава причина.
Налице е реална опасност същите да се укрият и да се отклонят от наказателно
преследване.
По отношение на това да извършат друго престъпление – тази опасност
също съществува към момента, тъй като има вероятност да въздействат върху
неразпитани свидетели или разпитани такива, с оглед промяна на показанията.
По отношение на твърденията, че искат да бъдат по домовете при
семействата си, това е разбираемо, но следва да се има предвид, че един човек
няма да има тази възможност, а именно пострадалият К., който е лишен от
живот.
Считам, че с оглед обществената опасност на деянието и реалната
опасност, с оглед изтъкнатите от мене характеристики на обвиняемите, с оглед
реакцията им на стрес, съществува реална опасност същите да се отклонят от
наказателно преследване.
7
Поради това моля да потвърдите определението на Окръжен съд Стара
Загора и оставите жалбите без уважение.
Адв. Д.: Представителят на Апелативна прокуратура казва „някакви
конвенции“, а аз цитирам ЕКЗПЧ и по-специално чл. 2, който гарантира
правото на живот и, по-точно, ал. 2, където се сочи кога, дори и при летален
изход, не е в противоречие с Конвенцията употребата на физическа сила при
абсолютно необходимост. Не е фриволно посочване на някакви конвенции.
Що се касае до компетентните знания от сферата на психологията или
психиатрията, дали са емоционално устойчиви и дали тази емоционална
устойчивост налага изолирането им в арест, считам, че по-скоро биха се
произнесли вещи лица с такива специалности. Мярката за неотклонение не
може да се обосновава с психичното състояние на дадено лице, още повече че
няма изследване в този смисъл. Ако се установи някакъв психически недъг, то
местата, където се настаняват такива лица, не са следствените арести.
Извадките, цитирани от заключението на СМЕ, извадени така от
контекста, звучат драматично, но следва да се отбележи, че част от
счупванията на ребрата са именно в областта на хрущялно-костната част,
която свързва гръдната кост с ребрата. Извършени са реанимационни действия
в продължение на 40-50 минути, които са се състояли в сърдечен масаж в тази
област. Някои от тези наранявания може да се причинени от това. Предстои да
се установява тепърва. А и редица други експертизи, които ще бъдат
назначавани. Те не биха могли да повлияят на правилния ход на наказателното
производство, да въздействат както върху вещите лица, така и върху
свидетели. Разпитани са всички свидетели, които имат отношение към казуса,
и то неколкократно, включително и пред съдия. Така че не биха могли да
повлияят и върху хода на процеса, извършвайки престъпление срещу
правосъдието. Смятам, че тезата на прокуратурата в това отношение е
голословна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
Обвиняемият Д. Г. И.: Моля за по-лека мярка.
Обвиняемият Б. Р. Т.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.50 часа в същия съдебен състав,
секретар и страни
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мерки за неотклонение, различни от задържане под стража, не е
8
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че събраните
по делото гласни и писмени доказателствени материали и експертизите,
изброени и обсъдени в обжалваното определение, обосновават
предположение за причастност на жалбоподателите към инкриминираното
наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 116 НК. Защитата
оспорва разискваното предположение с твърде конкретни доводи, като явно
забравя, че се изследва в производство по чл. 64 НПК, така че не е редно да се
приравнява на по-високия доказателствен стандарт, приложим при
разглеждане на делото по същество. Все пак ПАС държи да обърне внимание,
че към настоящия процесуален момент обвинението има идеална
доказателствена обезпеченост – твърденията на очевидците очертават отделни
етапи от контакта на починалия с двамата жалбоподатели, като никой не сочи
конкретни съпротивителни действия от негова страна, за преодоляването на
които да се е налагала съществена физическа сила; обвинените полицаи също
не твърдят подобни действия, нито заплахи с нож, напротив – И. казва, че
сравнително лесно и безпроблемно успели да го поставят по очи на земята;
съдебномедицинското изследване на телата им не установява увреждания, а
според СМЕ на трупа двете смъртоносни травми са включвали множество
отделни разкъсвания на органи и кости, причинени включително от удари
(очевидно в голямо количество); видеотехническата експертиза пък извлича
от записалото случката устройство звуци на продължително страдание и
викове „Убиха ма“, издавани от починалия при контакта с полицаите, плюс
тъпи звуци от удари. Така че идеята на защитата, че пострадалият ги бил
заплашил с някой от намерените у него ножове или че психичното му
състояние било възприето от тях като застрашаващ ги фактор, е лишена от
конкретно доказателствено значение.
Що се отнася до предположенията, че ребрата на починалия били
трошливи, а останалите травми били причинени при животоспасяващите
медицински манипулации, те нямат някаква експертна основа, така че не
могат да бъдат предмет на дължим коментар от страна на съда.
Св. А. не е описал удари, но показанията му са твърде уклончиви и
еволюират при различните му разпити, като накрая е започнал да твърди, че е
наблюдавал „задържането“ на К. (чрез натиск с коляно от полицаите) само за
2-5 секунди, а после излязъл извън помещението, т.е. не представляват
сигурен доказателствен източник в полза каузата на защитата.
За удари говори в обясненията си обв. И., при това за „изключително
силни“ ритници и за „издевателства“, макар и с уговорката, че били авторство
на Т. единствено. Незаинтересованият очевидец св. И. П. обаче дава
кредитируеми показания пред съдия, според които в процеса на
респектирането на К. всеки от двамата жалбоподатели му нанесли,
координирано и синхронно, поне по 3-4 ритника.
В аспекта на този изобилен доказателствен и експертен материал за
получаване на несъвместимите с живота травми вследствие на множество
безогледни удари не е основателно виждането за липсващ умисъл за убийство.
При това пряк, доколкото съзнаването на неизбежността на резултата е
равнозначно на искане да настъпи.
Що се отнася до съучастието, то следва от признанието на обвиняемите,
че са били заедно от началото до края на случката и положили дружни усилия
за залавянето на извършителя на кражбата. В този смисъл са и показанията на
9
всички свидетели. След като са били рамо до рамо, няма наказателноправна
значение кой е нанасял повечето удари и чий удар е бил решаващ за фаталните
травми, в какъвто смисъл отдавна се е ориентирала константната съдебна
практика.
Споделими са и разсъжденията на СтОС за реална опасност от укриване
и извършване на престъпление, ако жалбоподателите не се задържат под
стража. Повдигането на обвинение за квалифицирано убийство води до
презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК и както правилно е приел първият съд,
данните по делото не я оборват. Напротив, тези данни очертават
посегателство със забележителна обществена опасност, очакваното високо
наказание за което би могло да изиграе ролята на мотив за отклонение от
наказателно преследване. Сведенията за добросъвестно процесуално
поведение, установен социален статус, семейна ангажираност и грижи за деца
не могат да неутрализират разискваната двуаспектна опасност.
Не е в полза на тезата на защитата фактът, че жалбоподателите са
отстранени от длъжност. Дори напротив, отстраняването им означава, че е
отпаднала една от връзките, които ги задържат на местоживеенето им.
От факта пък, че не са предприели укриване, когато веднага след
започване на разследването са имали възможност за това, също не следва
претендираният извод за липсваща опасност от укриване. Тогава те не са били
наясно, че ще бъдат обвинени. Медийните публикации за намерение за
привличане като обвиняеми не могат да се интерпретират като подтик за
действия по спъване хода на разследването (подтик, на който те да са устояли,
както счита адв. Ч.).
ПАС споделя мнението на проверяваната инстанция, че угрозата от
укриване и извършване на престъпление е толкова интензивна към настоящия
момент, че прави неподходящ включително домашния арест.
Идеята на адв. Ч., че „пропускът“ да се посочи в постановлението за
повдигане на обвинението, че спрямо обвиняемите се взема мярка за
неотклонение, компрометирал по-нататъшните действия по определяне на
задържане под стража от съда, е съвсем неразбираема. Всъщност именно
невземането на някоя от мерките, за които компетентност имат органите на
досъдебното пр-во, е направило възможно определянето на задържане под
стража по реда на чл. 64 НПК (иначе най-тежката мярка би могла да се
определи единствено по реда на чл. 66 НПК – заради неизпълнение на
предходно определена по-лека).
В заключение – обжалваните мерки за неотклонение са взети при
подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това, като са
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно точно те
биха били годни да обслужат целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. № 239/ 13.03.2025г. по
ч.н.д. № 286/25г. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, с което спрямо
обвиняемите Д. Г. И. и Б. Р. Т. са взети мерки за неотклонение „задържане под
10
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:04 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11