№ 57
гр. Б., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело № 20241200900078
по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/, подадена от Национална
агенция за приходите, БУЛСТАТ: ************, с адрес: гр.С., район О., бул.“К.Д.“ № 52,
представлявано от изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощник, с която срещу „Л.Л.“
ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с.М.п., община П., обл.Б.,
представлявано от С. В. и срещу Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.,
ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3, ап.11 е предявен иск да се обяви за недействителна по отношение
на ищеца разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт № 134, том II, рег.№
2491, дело № 313/2019г. по описа на нотариус К.М., рег.№ 061, с район на действие РС Р.,
вписан в Служба по вписванията гр.Р., с която „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, продава на
Л. П., ЕГН ********** Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************,
находящ се в гр.Б., общ.Б., обл.Б. по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени
със Заповед № РД 18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на обекта гр.Б., п.к.2770,
общ.Б., обл.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, блок Г - 2, ет.3, ап.11, находящ се в сграда № 2, с
идентификатор 02676.11.6.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02676.11.6, с
начин на трайно предназначение Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ по
документи: 61,16 кв.м., прилежащи части - 3,8 % идеални части, равняващи се на 7,86 кв.м.,
както и 2,95 % от правото на строеж върху поземления имот описан по-горе, при съседни
самотоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 02676.11.6.2.10, под обекта: 02676.11.6.2.7,
над обекта: 02676.11.6.2.15, който самостоятелен обект, представлява апартамент № 11.
Твърди се в исковата молба, че атакуваната сделка, обективирана в нот.акт № 134, том II,
рег.№ 2491, дело № 313/2019г. е сключена на 26.07.2019г. между ответните страни, към
момент, когато продавача по сделката „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ има декларирани и
1
неплатени публични задължения към държавата, представляващи формирани задължения за
вноски за ДОО, ЗО и УПФ, ППФ и корпоративен данък, декларирани пред приходната
администрация с осем броя декларации обр.6, подробно описани за периода от 15.11.2018г. -
24.06.2019г. и с два броя ГДД по чл.92 от ЗКПО от 16.03.2018г. и 20.03.2019г. Сочи се, че
неплатените задължения към държавата, въз основа на тези декларации и ГДД са в размер на
23 067,64 лв., лихва към 10.04.2024г. от 15 811,97 лв., които суми към подаване на исковата
молба не са платени.
Твърди се издаване на Ревизионен акт на дружеството № Р-22000120005392-091-
001/29.09.2021г., с който са установени задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2019г. - 31.12.2019г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.05.2019г. - 31.01.2020г., като размерът на установените с ревизионния акт задължения е 81
793,35 лв. главница и 11 110,13 лв. лихва, начислена към 29.09.2012г. Или общият размер на
задълженията на „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************ е в размер на 166 097,39 лв., от които 114
460,99 лв. главница и 51 636,40 лв., изчислена към 10.04.2024г.
Твърди се, че със сключване на процесната сделка се уврежда интереса на кредитора,
както и че при сключването й длъжникът, като задължено лице е знаел за увреждащия
характер на сделката, като управителя на дружеството С. В. е бил наясно с финансовото
състояние на дружеството и по-специално за наличието на публични задължения , тъй като
на 13.03.2019г., е заверил съставения от Д.В.Д. Отчет за приходите и разходите на
дружеството за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., където в раздел „Г“ е имало отразени
задължения за текущата 2018г., както и за предходната такава 2017г. Знанието на ответника
Л. П. за задължения на дружеството се обосновава с твърдението, че това лице, като
едноличен собственик на капитала и взимащ най - важните решения от компетентността на
общото събрание е знаел за наличието на публични задължения на дружеството, а на
22.04.2019г. се е запознал с ГФО за 2018г. и е изслушал доклада на главния счетоводител,
поради което се твърди, че при тези обстоятелства е бил наясно с финансовото състояние на
дружеството. С придобиване на имота от Л. П. се твърди, че на същия ден -26.07.2019г.
притежаваните от него дялове били продадени на С. В., като така бил направен опит да се
заличат всички връзки на свързаност между П. и дружеството. Твърди се прехвърляне на
процесния имот за сумата от 9 900,00 лв., на цена която е в пъти по-ниска от пазарната и от
данъчната оценка, което е още една индиция за увреждащия характер на сделката.
Обосновава се и тезата за свързаност между длъжника „Л.Л.“ ЕООД с приобретателя Л. П.,
обусловена от участието на П. в капитала на дружеството и по-конкретно фактът, че П. е
едноличен собственик на капитала към момента на извършване на сделката, поради което на
основание § 1, т.3, б „е“ от ДОПК ответните страни се твърди, че са свързани лица. При
поддържане на твърдения в горната насока се иска процесната сделка да бъде призната за
относително недействителна спрямо ищеца. Сочат се писмени доказателства.
В срока за отговор такъв е постъпил само от ответника физическо лице Л. П..
Не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност по същество. Оспорват се
всички твърдения в исковата молба, включително и твърденията за възникнали задължения
2
за първия ответник, както по размер, така и по основание. Твърди се липса на
предпоставките на иска по чл.216, ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД. Оспорва се, че към датата на
сключване на процесната сделка е имало надлежно установени по реда на ДОПК публични
задължения на „Л.Л.“ ЕООД към държавата.
Оспорва се по същество твърдението на ищеца, че със сделката е увредена държавата като
кредитор, като се твърди,че дружеството разполага и друго достатъчно по стойност
имущество, вкл. такова върху което вече от ЧСИ са били наложени запори върху 16 роя
ППС. Твърди се, че по този начин в полза на държавата е било учредено обезпечение, което
надхвърля вземането, поради което липсва увреждане и няма намерение за такова. Ответната
страна твърди, че имотът е закупен от него, но на името на дружеството през 2016г. с негови
лични средства и с кредит, отпуснат от „Ю.Б.“ АД, за което е учредена и договорна ипотека
върху имота, вписана с дв.вх.р.№ 4844/30.11.2016г. в имотен регистър Р.. Сочи се, че по
същия кредит П. е солидарен длъжник и при прехвърляне на имота през 2019г. е
предоставил сумата от 30 000 евро, с която е изплатен остатъка от кредита, отпуснат за
покупката на процесното жилище. Оспорва се презумпцията за знание за увреждане, което
твърди ищеца, както и като невярно твърдението, че със сделката се намалява имуществото
на дружеството и е налице намерение за увреждане на държавата. Подробно в отговора се
съдържат аргументи, с които се поддържа, че липсва увреждане и намерение за такова.
Прави се искане за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски.
Правят се доказателствени искания - за допускане гласни доказателства за установяване
липсата на знание у ответника за увреждане на кредитора, иска се задължаване на ищеца на
основание чл.183 ГПК да представи в оригинал приложените към исковата молба документи,
а снетите електронни документи - на електронен носител с копие за страните. Искането се
твърди, че се прави във връзка с оспорване на същите по отношения на тяхната вярност
и/или истинност вкл. и Справка за задълженията към НАП на „Л.Л.“ ЕООД, както и
приложените молба декларации образец № 6 и по чл.92 от ЗКПО.
Иска се задължаване на ответното дружество да представи всички платежни документи
във връзка с плащането на покупната цена на процесното жилище през 2016г., както и по
кредита, послужил за плащане на цената. Ако ответното дружество не представи в цялост
исканата документация, на основание чл.192 ГПК се иска възможност за изискването й от
банката кредитор.
Счита се, че посредством съдебно - икономическа експертиза следва да се определи
пазарната цена на процесния имот към датата на прехвърлянето му, а така също и
стойността на активите на дружеството към тази дата.
Препис от отговора на ответника Л. П. е връчен на ищеца, който в срока по 372 ГПК е
подал допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба се поддържат изложените твърдения и се оспорват
възраженията на ответника П. в отговора му. Поддържа се твърдението за знание у Л. П., в
качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, за възникнали негови
3
публични задължения към момента на сключване на разпоредителната сделка, което се
извежда от твърдението, че на 22.04.2019г. е взел решение като едноличен собственик на
капитала и приел ГФО на дружеството за 2018г. и същият като приет от собственика е и
публикуван в ТР. Поддържа се твърдението, че сделката е увреждаща, като за това не е
необходимо да се изследва дали е налично друго имущество на длъжника и дали същото е
било ипотекирано. Възражението за размера и евентуалната продажна цена се оспорва, че е
предмет на делото. Изтъква се, че макар формално ППС на дружеството да били
запорирани, същите не са открити като местонахождение, поради което не е изпълнена
функцията по обезпечаването. С допълнителната искова молба се сочат допълнителни
писмени документи, които се иска да се приемат като доказателства.
Препис от допълнителната ИМ е връчена на ответниците, като в срока по чл. 373 ГПК
отговор е постъпил само от ответника Л. П..
С отговора се поддържат всички твърдения и оспорвания в първоначално дадения. Твърди
се липса на елементи от фактическия състав на иска по чл.216, ал.3 ДОПК. Сочи се липса на
доказателства за увреждащия характер на сделката. Твърди се, е увреждането следва да е
конкретно доказано и пряко свързано с намаляване на имущество на длъжника. Твърди се,
че към момента на сключване на сделката - 26.07.2019г. в полза на държавата е било налице
обезпечаване, което е надхвърляло „вземането“, поради което се оспорва, че има увреждане
или намерение за такова, като се поддържа, че в активите на дружеството е имало
достатъчно имущество. Твърди се липса на доказателства за знание за уреждане на
кредитора и че е действал недобросъвестно. Сочи се, че знанието за увреждане следва да се
докаже, а не се предполага и сделката не може да се обяви за относително недействителна,
ако ответника е действал добросъвестно. В тежест на ищеца е да установи увреждане ,
знание и намерение за такова. Твърди се, че следва да се установи и пряка причинно -
следствена връзка между сделката и претендираното увреждане. Изтъква се, че публичното
задължение следва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила
съдебно решение. Сочи се, че ревизионния акт от 29.09.2012г. все още не е бил издаден,
което категорично отхвърля твърдението, че сделката е предназначена да увреди публичния
взискател. Изтъкват се аргументи за редакцията и измененията на текста на чл.216 ДОПК,
като се поддържа, че към момента на сключване на процесната сделка не е съществувало
възможност да се приеме, че е налице установено публично задължение чрез подаване на
декларация по чл.105 ДОПК. Ето защо се обобщава, че не са налице основания за уважаване
на иска, тъй като цитираният ревизионен акт не е бил издаден към датата на сключване на
сделката, а ако задълженията по сочените декларации са били възникнали се твърди
погасяването им по давност.
С проекта за доклад с оглед обстоятелствата, на който се основа иска и искането за защита
е дадена правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.216,
ал.3 от ДОПК вр. с чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът , чрез процесуални представители, поддържа предявения иск. В първото
проведено открито съдебно заседание – по изслушване становището на страните по
4
предявения иск и проект на доклад по изрично възражение на ищеца е допусната промяна
на заявеното основание на иска без да се променя искането за защита /петитума/ - за
обявяване за относително недействителна спрямо ищеца процесната сделка. В това
заседание ищецът последно е поддържал следните факти, а именно, че юридическото лице
„Л.Л.“ ЕООД дължи вземания към държавата възникнали въз основа на подадените от
дружеството декларации, описани в исковата молба и след датата на установяване на
публичните задължения към държавата по този начин е сключило процесната сделка,
извършена във вреда на публичния взискател, с които страна е свързано с длъжника лице -
Л. П.. При тези последно поддържани факти от ищеца съдът е квалифицирал предявения иск
като такъв с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и при тази правна квалификация е
разпредел доказателствената тежест.
Ответникът - физическо лице, представлявано от пълномощник, оспорва иска.Ответната
страна – юридическо лице, редовно и своевременно призовано, не се представлява.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на
свидетел при довеждане от ответника физическо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
Не е спорен между страните фактът, а и от справка в ТР, на основание чл.23, ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ, се установява, вписване на търговско дружество с търговско наименование
„Л.Л.“ ЕООД, с ЕИК: ************, с управител С. В., считано от 25.10.2013г. От
записванията в ТР е видно още, че считано от 25.10.2013г. едноличен собственик на
капитала на дружеството е бил Л. П.. Този факт, относно притежаване от Л. П. на 100 % на
капитала на търговското дружество към момента на учредяването му, се установява и от чл.8
от учредителен акт /устав/ на 18.11.2013г. /л.44/.
На 26.07.2019г. между Л. П., като едноличен собственик на капитала на Л.Л. ЕООД и С.
В. е сключен договор за покупко – продажба на дружествени дялов /л.43 от делото/, с който
Л. П. продава на С. В. притежаваните от него 50 дяла с номинал от по 100 лв. всеки или
общо в размер на 5 000 лв., представляващи 100% от капитала на Еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма „Л.Л.“ ЕООД. Договорът е с нотариална заверка на
подписите и съдържанието. Видно от вписванията в ТР по партидата на търговеца в
вписването на промяната на едноличния собственик на капитала в лицето на С. В. е вписано
на 02.08.2019г.
На 26.07.2019г. между „Л.Л.“ ЕООД, с ЕИК: ************, представлявано от управителя
С. В., от една страна, в качеството на продавач и Л. П., от друга, в качеството на купувач е
сключен договор за покупко – продажба, оформена в нотариална форма – нотариален акт №
134, том II, рег.№ 2491, дело № 313/2019г. по описа на нотариус К.М., рег.№ 061, с район на
действие РС Р., вписан в Служба по вписванията гр.Р., с който договор - „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК
************, продава на Л. П., ЕГН ********** следният недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в гр.Б., общ.Б., обл.Б. по
5
кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-81/10.12.2009г.
на ИД на АГКК, с адрес на обекта гр.Б., п.к.2770, общ.Б., обл.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, блок Г - 2,
ет.3, ап.11, находящ се в сграда № 2, с идентификатор 02676.11.6.2, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 02676.11.6, с начин на трайно предназначение Жилище, апартамент,
брой нива на обекта:1, площ по документи: 61,16 кв.м., прилежащи части - 3,8 % идеални
части, равняващи се на 7,86 кв.м., както и 2,95 % от правото на строеж върху поземления
имот описан по-горе, при съседни самотоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
02676.11.6.2.10, под обекта: 02676.11.6.2.7, над обекта: 02676.11.6.2.15, който самостоятелен
обект, представлява апартамент № 11.
Преди сключване на горната сделка ответното дружество „Л.Л.“ ЕООД, с ЕИК:
************ е подало следните декларации: Декларация обр. 6 с вх. №
010021809879213/15.11.2018 г.; Декларация обр. 6 с вх. № 010021811001202/19.12.2018 г.;
Декларация обр. 6 с вх. № 010021900896406/25.01.2019 г.; Декларация обр. 6 е вх. №
010021901640651/22.02.2019 г.; Декларация обр. 6 с вх. № 010021902576119/21.03.2019 г.;
Декларация обр. 6 с вх. № 010021903521986/17.04.2019 г.; Декларация обр. 6 с вх. №
010021904794679/20.05.2019 г.; Декларация обр. 6 с вх. № 010021905857394/24.06.2019 г.;
ГДД по чл. 92 от ЗКПО е № 0100И0237367/16.03.2018 г.; ГДД по чл. 92 от ЗКПО с №
0100И0299160/20.03.2019г. С тези документи е декларирало към приходната агенция
задължения за вноски за ДОО, ЗО и УПФ, ППФ и корпоративен данък. Неплатените
задължения по подадените декларации са в размер на 23 067.64 лв. и лихва към 10.04.2024 г.
в размер на 15 811.97 лв. Към настоящия момент, съгласно справка от данъчно-
осигурителната сметка на дружеството горепосочените публични задължения не са платени.
На ответното търговско дружество е издаден Ревизионен акт№ Р-22000120005392-091-
001/29.09.2021 г., с който са установени задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2019г. - 31.12.2019 г. и задължения за данък върху добавената стойност за периода
01.05.2019г. - 31.01.2020г. В приложения Ревизионен акт /л.34/ е посочено, че същият се
издава въз основа на ревизия, възложена за извършване със заповед № Р -22000120005392-
020-001/08.09.2020г., изменена със Заповед № Р -22000120005392-020-002/16.02.2021г.
Размерът на установените с ревизионния акт задължения е 81 793.35 лв. главница и 11 110.13
лв. лихва, начислена към 29.09.2021 г. Така общият размер на задълженията на „Л.Л." ЕООД,
ЕИК ************ е в размер на 166 097.39 лв., от които 114 460.99 лв. главница и 51 636.40
лихва, изчислена към 10.04.2024 г.
По искане на ответника Л. П. от Ю.Б. АД е изискана информация и постъпило писмо,
ведно с извлечение на движение по посочена банкова сметка с титуляр Л.Л. ЕООД във
връзка с удостоверено от банката, че тази сметка касае погасяване на вземане по кредит №
ВL57624 с титуляр Л.Л. ЕООД.
По искане на ответника физическо лице са събрани и гласни доказателства. Св.М. сочи, че
познава Л. П. и С. В.. Твърди, че им е помагал с намиране на адвокати за регистриране на
фирма. Работел е във фирмата, носел е документи и знае, че фирмата е имала проблеми във
връзка с погасяване на заем. Твърди, че Л. е имал апартамент в Б., който знае, че е негов. По
6
молба на Л. е носел и предал на счетоводителката на фирмата пари в размер на 25-26 хиляди
евро, и тъй като не достигали дал сумата от 2-3 хиляди от себе си, които впоследствие му
били върнати. Л. му споделил, че ако не върнел парите щели да му вземат апартамента, в
който живеел и бил негов. Твърди, че парите Л. дал на него, за да ги предаде на Светлана.
Сочи, че С. и Л. били роднини, както и в лоши отношения, но не сочи по-конкретни неща.
Свидетелят уточнява в показанията си, че Л. му споделил, че трябва плати кредит на
фирмата, за да си върне апартамента.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
След направеното от ищеца възражение по правната квалификация на иска в с.з. от
27.01.2025г. е допуснато изменение на основанието на предявения иск. В з. от 17.03.2025г. от
ищеца отново е потвърдено, че се претендира искане за обявяване за относително
недействителна спрямо него, в качеството на взискател на сделката, сключена между
ответните страни след датата на деклариране на публично задължение от продавача и която
сделка е сключена между свързани лица. При тези обстоятелства, на които се обосновава
искането за защита предявеният иск е квалифициран правно по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.
Предявеният иск е процесуално допустим – подаден от ищеца, в качеството му на
процесуален субституент на държавата, по силата на изрична правна норма, срещу страните
/както срещу продавача, така и срещу купувачите/ по разпоредителна сделка - покупка -
продажба, чието участие като ответници като необходими другари е въпрос на допустимост
на иска и редовност на исковата молба.
По същество:
Фактическият състав на предявения иск по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, в сега действаща
редакция, включва кумулативно установяване на следните елементи: сделки, сключени след
деклариране или след установяване на публичното задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения, които сделки са извършени във вреда на публичните взискатели и страна по тях
е „свързано“ по смисъла на § 1, т. 3 от ПЗР на ДОПК с длъжника лице. Това са материалните
предпоставки на предявения иск, подлежащи на доказване от ищеца /арг. чл.154 ГПК/.
Цитираното съдържание на текста на чл.216, ал.1 от ДОПК обаче е в редакцията му, след
изменението с Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г.
В случая се претендира обявяване за относително недействителна спрямо Държавата на
сделка, сключена между ответниците на 26.07.2019г. , към който момент ал.1 на чл.216 от
ДОПК има различно съдържание, в което липсва изрично като условие сключване на
сделката след датата на деклариране на публично задължение от длъжника. Това основание
ищецът твърди като настъпил факт и обосновава материално правната си легитимация по
иска. Тази предпоставка изрично се включва като елемент на фактическия състав на
исковете по чл.216 ДОПК след изменението на текста, в сила от 01.01.2021 г., но по въпроса
за действието й , както и дали с изменението в сила от 01.01.2021г. се въвежда ново
материално основание е налице противоречива съд.практика, която следва да се счита за
7
преодоляна в следния смисъл:
Редакцията на чл.216, ал.1 ДОПК в сила от 01.01.2021г. не създава нова, различна от
съществувалата до приемането й, правна уредба и не разширява приложното поле на
уредената с чл.216, ал.1 ДОПК относителна недействителност. Единствената цел на
законодателното изменение, засягащо общите за всички фактически състави по т.1 - т.6 на
чл.216, ал.1 ДОПК предпоставки, е да осигури правилно прилагане на разпоредбата от
съдилищата. Разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК, преди изменението обн. ДВ
бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. не изключва от фактическия си състав публични
задължения, установени с изходящи от самите задължени субекти декларации. „Според
чл.216, ал.1 ДОПК, и в предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ
бр.105/11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., декларациите по чл.105 ДОПК за
самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените
лица „установяват публични задължения“ по смисъла на същата разпоредба, вкл. когато
поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл.109 ДОПК, не е предприета ревизия
на чл.106, ал.3 ДОПК“. Даденото разрешение във връзка с тълкуването на чл.206, ал.1
ДОПК е мотивирано със съображения, че декларациите по чл.105 ДОПК, подадени от
данъчно задължените лица с изчислени от тях задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски, бидейки самостоятелно изпълнително основание (чл.209, ал.2, т.2
ДОПК), окончателно установяват размера на задълженията по тях с изтичане на 5-
годишната давност, съгласно чл.109 ДОПК, без обаче изтичането на давността да е
предпоставка за приложението на чл.216, ал.1 ДОПК и за придобиване качеството на
„изпълнително основание“; Липсва правна логика да се приеме, предвид и обезпечителният
характер на исковете по чл.216, ал.1 ДОПК, че материалноправната легитимация на
публичния взискател може да се обосновава само с част от визираните в чл.209, ал.2 ДОПК
изпълнителни основания при непроменено съдържание на разпоредбата от влизане в сила на
ДОПК. В подкрепа на извода, че новата редакция на чл.216, ал.1 ДОПК не допълва
хипотезиса на нормата чрез въвеждане на нови основания за материалноправната
легитимация на публичния взискател (наличие на публични задължения, формирани въз
основа на подадени от задължените лица декларации по чл.105 ДОПК), а цели да осигури
нейното правилно прилагане от съдилищата при разглеждане на предявени от публичните
взискатели искове, съставът на ВКС, І т. о., се е позовал и на мотивите към Проекто - закона
за изменение и допълнение на ДОПК (002-01-53/21.10.2020 г.). В мотивите е посочено, че
предложението за изменение на ДОПК е с оглед съществуваща съдебна практика за
отхвърляне на предявени искове, основани на публични вземания, определени с декларации
по чл.105 ДОПК, и че изменението на чл.216 ДОПК „има за цел създаване на по-голяма
яснота и защита интересите на държавата в случаите на водени от НАП искови
производства за прогласяване недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани
просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и с подадена
декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл.209 ДОПК“ – в този смисъл е
Решение № 109 от 15.07.2024 г. по т. д. № 1132/2023 г. на ВКС, І т. о.; Определение №
3167/28.11.2024г., постановено по т.д.№ 610/2024г. на ВКС, ТК, 2 о.; Решение №
8
25/22.01.2025г., постановено по т.д.№ 1184/2023г. на ВКС, ТК, 1 отд.5с-в.; Определение №
421 от 05.07.2022г. на ВКС по т.д.№ 1145/2021г., ТК, 2о.; Решение № 606/26.09.2023г. по
в.т.д.№ 472/2023г. по описа на АС С.; Решение № 441/08.07.2024г. по в.т.д.№ 466/2023г. по
описа на АС С./.
Според актуалната съд.практика – Решение № 25 от 22.01.2025г., постановено по т.д.№
1184/2023г. на ВКС, ТК, 1 о.,5 състав също се поддържа горното разрешение, като е
изтъкнато още, че самоизчисляването в случая на чл. 105 от ДОПК е част от установяването
на данъците и задължителните осигурителни вноски. Възприета е тезата, че „декларацията
по чл. 105 от ДОПК е частен документ, с който задълженото лице само определя дължимите
от него данъци и/или задължителни осигурителни вноски и който то е длъжно да предостави
на администрацията по приходите. Без значение е дали в последствие ще се установят
несъответствия или ще се направят промени на задълженията (чл. 103 и чл. 104 от ДОПК),
съответно дали органът по приходите ще издаде акт за установяване на задължение, с който
се коригира декларацията (чл. 106, ал. 1 от ДОПК) или задълженията ще подлежат на
допълнително установяване чрез извършване на ревизия (чл. 106, ал. 3 от ДОПК).
Достатъчно е изчисляването от задълженото лице на действително дължими публични
вземания, вече възникнали по силата на закона. Аргумент за такова тълкуване е
разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, аналогична на чл. 172, ал. 2, т. 2 от ДОПК
(отм.). Декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски, е основание за предприемане на действия
за принудително изпълнение, каквито, съгласно същата разпоредба, са и индивидуалните
административни актове за установяване на публичните вземания (ревизионен акт и актът
по чл. 106, ал. 1 от ДОПК). Разпоредбата е основана на разбирането, че се касае за признание
на задължения от страна на задълженото лице в частен документ, с който то е обвързано,
при което може да бъде допуснато принудително изпълнение. Достатъчно е изтичането на
законоустановения срок за плащане на декларираните задължения, както и на срока за
доброволно им изпълнение, без да е необходимо задълженията да са окончателно
установени (чл. 108, ал. 2 от ДОПК).Даденото тълкуване следва и от систематичното място
на разпоредбата на чл. 105 от ДОПК - в глава 14 „Установяване на данъците и
задължителните осигурителни вноски“. Действително в закона е възприето и понятието
„предварително установяване“, както е озаглавен раздел І от глава 14 на ДОПК. Но в същия
раздел са уредени и актовете по чл. 106 от ДОПК, за които е безспорно, че установяват
публични задължения по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Тълкуването съответства на
актуалната практика на ВКС и е обоснована допълнително и с мотивите към проекта на
Закона за изменение и допълнение на ДОПК (002-01-53/21.10.2020г.).
При установяване на относимата към казуса редакция на чл.216, ал.1 ДОПК и предвид
последно поддържаното от ищеца правопораждащо основание, следва да се счете, че са
налице в кумулативност всички предпоставки за уважаване на предявения иск – установен е
фактът на сключена между ответните страни на 26.07.2019г. сделка, след като преди това от
продавача по сделката – Л.Л. ЕООД през 2018г. и 2019г. са подадени 8 броя декларации
9
обр.6 и две по чл.92 от ЗКПО, с които юридическото лице търговец сам е признал за
дължими публични задължения към ищеца. Няма данни тези задължения да са погасени,
както към подаване на иска, така и към приключване на устните състезания. Без значение е
размерът на тези задължения, както и дали впоследствие декларираното е подлежало на
последващо корегиращо уточняване от данъчната администрация.
Сключената сделка е такава на разпореждане. С нея като правна последица настъпва
отчуждаване на имущество на задълженото лице, което по същество представлява
увреждащо действие, тъй като се намаля имуществен актив на дружеството, а страните по
сделката, към момента на сключването й, са свързани по см. на ПЗР на ДОПК лица.
Увреждането е обективен елемент от фактическия състав на сделката, за което е
достатъчно да се установи намаляване на оценяем актив на длъжника. Без значение е
наличието на други активи в имуществото на задълженото лице, доколкото взискателят
може да се удовлетвори и насочи принудително изпълнение срещу всяка вещ или вземане на
длъжника /чл.442 ГПК/. Ето защо възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни. Не е налице увреждане само ако се установи наличието на други активи,
необременени с тежести, които да са достатъчни за обезпечаване на вземането на кредитора.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането е обезпечено със запор на МПС
на длъжника, доколкото по делото са представени доказателства, че реално запори не могат
да се наложат и да се проведе индивидуалното принудително изпълнение, поради
невъзможност тези вещи да се установят в държане на длъжника.
Не е елемент от фактическия състав на предявения иск на поддържаното от ищеца
основание намерението на ответните страни за увреждане на публичния изпълнител към
момента на сключване на сделката, поради което съдът не изследва този въпрос, въпреки
изтъкнати от страните аргументи в тази насока.
Качеството на страните на свързани лица по см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК следва да се
преценява към датата на сключване на сделката – 26.07.2019г. и на база на волеизявяващия
орган на страната – юридическо лице към датата на сключването й /Решение № 50141 от
22.02.2023г. на ВКС по т.д.№ 1931/2021г., ТК, 2 т.о./.
Установи се, че към датата на сключване на сделката – 26.07.2019г. едноличният
собственик на капитала на Л.Л. ЕООД Л. П. едновременно със закупуване на процесния
недвижим имот от юридическото лице продава притежаваните от него дялове от капитала на
дружеството на досегашния управител на дружеството – С. В.. По партидата на Л.Л. ЕООД
в ТР обаче това прехвърляне на капитала и на промяната на едноличния собственик е
вписано на 02.08.2019г., т.е. след сключване на спорната сделка. В тази връзка, за да се
прецени дали сделката е сключена между свързани лица следва да се прецени правното
действие на вписването в ТР на извършената промяна на собственика на капитала на
дружеството - продавач. По същество договорът за продажба на капитала представлява
сключване на договор за преобразуване на търговското дружество чрез прехвърляне на
дружествен дял. Съгласно чл.129, ал.2 ТЗ предвижда, че такова прехвърляне следва да се
впише в ТР. В съдебната практика съществува противоречие относно правното значение на
10
вписването. Принципно вписването има оповестително действие спрямо добросъвестни
трети лица /чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ/, а в чл.10 от с.з. и защитно действие, но в изрично
посочените в закона случаи вписването има конститутивен ефект относно настъпване на
определено обстоятелство, т.е. вписването е задължителен елемент от фактическия състав, за
да се счете за настъпило определено обстоятелство. В определени случай законът придава на
вписването значението на conditio juris. То обуславя правното действие на подлежащото на
вписване обстоятелство. Без вписването това обстоятелство се намира във висящо състояние
и не може да породи правните си последици - чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В случая на една и
съща дата, едновременно е сключена процесната сделка още и договор между купувача и
търговеца- юридическо лице, с предмет - прехвърляне на дружествени дялове от
дружеството продавач, което като правна последица води до промяна на капиталовото
участие на собственика на ЕООД-то. В тези случаи, решенията на общите събрания или на
едноличните собственици на капиталовите търговски дружества подлежат на вписване в ТР
и на това вписване законът е придал конститутивно действие спрямо третите лица.
Промените в обстоятелствата, касаещи промяна в капитала на такова дружество или на
собственика му, налагат освен да се впише прехвърляне на дружествен дял още и вземане на
решение за изменение на дружествения договор. Промените в обстоятелствата се налагат
като последица от прехвърлянето на дружествен дял, доколкото съгласно чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ
всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в ТРРЮЛНЦ, като заяви подлежащите на
вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Името, съответно
фирмата и единният идентификационен код на съдружниците, и размерът на капитала
подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ. Тези обстоятелства, заедно с участието в капитала на
съдружниците, са част от задължителното съдържание на дружествения договор съгласно
чл. 115, т. 3, 4 и 5 ТЗ. При изменение и допълнение на дружествения договор, същият трябва
да се представи за обявяване в ТРРЮЛНЦ /чл. 119, ал. 4 ТЗ/.Съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ
решенията относно изменение и допълнение на дружествения договор и прекратяване на
дружеството влизат в сила след вписването им в ТРРЮЛНЦ. Съгласно ал. 4 увеличаване и
намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на
дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат
действие от вписването им в ТРРЮЛНЦ.
По-новата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о., приема, че взетите от
общото събрание на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване
в ТРРЮЛНЦ, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез
неговите органи и съдружниците. Вземането на решението и това негово действие между
съдружниците и вътрешните им отношения не са в зависимост от вписването им по чл. 140
ТЗ, а конститутивният ефект на вписването, включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е
по отношение на трети лица /В този смисъл вж. Решение № 306 от 17.10.2018 г. по т. д. №
3110/2017 г. на ВКС, II т. о., Решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК
и др.8. Така формулирани изводите на съда водят до заключение, че не само в хипотезата на
11
чл. 140, ал. 4 ТЗ, но и в хипотезата на чл. 140, ал. 3 ТЗ конститутивният ефект на вписването
в ТРРЮЛНЦ е по отношение на третите лица, като до вписването промените не могат да им
се противопоставят.
В този смисъл сключването на процесната сделка на 26.07.2019г. към момента, когато в ТР
все още не е било вписано прехвърлянето на капитала на дружеството - продавач Л.Л. ЕООД
от Л. П. на С. В. спрямо ищеца – Държавата, чрез процесуални й субституент – НАП, това
прехвърляне следва да се счете за непротивопоставимо. Следователно към датата на
сключване на сделката купувачът Л. П. спрямо ищецът НАП е бил едноличен собственик на
капитала на дружеството – продавач, поради което между двете страни по отчуждителната
сделка е налице свързаност по см. на § 1, т.3, б „е“ от ДР на ДОПК – купувачът по сделката е
собственик изцяло на капитала на дружеството – продавач към датата на сключване на
сделката.
По разноските: с оглед изхода от спора на ищеца се дължат направените разноски – за
юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.1, вр. с ал.8 ГПК
вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 НЗПП.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответните страни дължат по сметка на ОС Б. държавна
такса в размер на 414,16 лв. /дължима като облигационен иск, на основание чл.69, ал.1, т.4
вр. с т.2 вр. с чл.71, ал.2 ГПК/, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист
при липса на доброволно изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна спрямо Държавата по иск, предявен от ТД на
НАП, БУЛСТАТ: ************, с адрес: гр.С., район О., бул.“К.Д.“ № 52, представлявано от
изпълнителния директор Р.С., чрез пълномощник, срещу „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: с.М.п., община П., обл.Б., представлявано от С. В. и
срещу Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3,
ап.11 – на разпоредителната сделка - покупко - продажба, сключена на 26.07.2019г.,
обективирана в нотариален акт № 134, том II, рег.№ 2491, дело № 313/2019г. по описа на
нотариус К.М., рег.№ 061, с район на действие РС Р., вписан в Служба по вписванията гр.Р.,
с която „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, продава на Л. П., ЕГН ********** следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************, находящ се в
гр.Б., общ.Б., обл.Б. по кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД 18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на обекта гр.Б., п.к.2770, общ.Б., обл.Б.,
ул.“Н.Г.“ № 12, блок Г - 2, ет.3, ап.11, находящ се в сграда № 2, с идентификатор
02676.11.6.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 02676.11.6, с начин на трайно
предназначение Жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ по документи: 61,16
кв.м., прилежащи части - 3,8 % идеални части, равняващи се на 7,86 кв.м., както и 2,95 % от
правото на строеж върху поземления имот описан по-горе, при съседни самотоятелни
12
обекти в сградата: на същия етаж: 02676.11.6.2.10, под обекта: 02676.11.6.2.7, над обекта:
02676.11.6.2.15, който самостоятелен обект, представлява апартамент № 11.
ОСЪЖДА „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с.М.п.,
община П., обл.Б., представлявано от С. В. и Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3, ап.11 да заплатят на в полза на Държавата, по
съответната банкова сметка на ТДНАП С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
ОСЪЖДА „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: с.М.п.,
община П., обл.Б., представлявано от С. В. и Л. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Б., ул.“Н.Г.“ № 12, вх.Г, ет.3, ап.11 да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт, по съответната за това сметка на ОС Б. сумата от 414,16 /четиристотин и
четиринадесет лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща държавна такса по
предявения иск, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист при липса
на доброволно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис пред Апелативен съд С..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
13