№ 72
гр. С.З., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001233 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я.. Г. П. против решение №
260468/25.05.2021г., постановено по гр.д. № 2107/2020г. по описа на Районен
съд – гр. С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Я.. Г.
П., искове по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, за осъждането на едноличен търговец В.Ж.А. с 1
фирма ЕТ „М.“, да му заплати сумата от 658.20 лева за главница от неплатена
арендна вноска за стопанската 2016-2017г. по договор за аренда на земеделска
земя от 28.07.2015г. и анекс към него от 29.07.2015г. с нотариална заверка на
подписите от 10.08.2015г. на нотариус Пламен Иванов, сумата от 729.12 лева
за главница от неплатена арендна вноска за стопанската 2017-2018 г. по
същия договор и анекс към него, сумата от 729.12 лева за главница от
неплатена арендна вноска за стопанската 2018-2019 г. по същия договор и
анекс към него, и законна лихва върху тези главници от 23.06.2020г. до
изплащането им, както и сторените по делото разноски, и са присъдени
разноските по делото съобразно изхода на делото в РС. Решението се обжалва
изцяло. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
незаконосъобразност и немотивираност на постановеното решение, като се
1
сочи, че същото е постановено в нарушение на събраните по делото
доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго по същество на
спора, с което да се уважат изцяло исковете. Претендират се разноските пред
двете инстанции. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че
размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по
размер, същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото пред
настоящата инстанция. Няма направени доказателствени искания.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
На 28.07.2015 г. страните са сключили в писмена форма представения
по делото договор за аренда на земеделска земя, а на 29.07.2015 г. и
представения анекс към него, подписите им под които са заверени нотариално
на 10.08.2015 г. и същият договор е вписан на същата датата в Службата по
вписванията С.З. (л. 5 и 11). По силата му ищецът предоставил на ответника,
за срок от 20 стопански години, ползването на описаните подробно в чл. 1, ал.
1 от договора две ниви, първата от който с площ от 22.600 дка в местността
„Дребака", съставляваща имот № 014005 в землището на с. Пшеничево, а
втората с площ от 20.600 дка в местността „М.", съставляваща имот № 026012
в същото землище, а ответникът се задължил да му плаща годишно арендно
плащане в размер на 120 кг/дка, от което 50 % пшеница и 50 % ечемик или
тяхната левова равностойност по цени на Софийската стокова борса към
датата на падежа (плащането), в срок до 01.09 на съответната стопанска
година, а при неплащането му в натура - в срок до 31.12 на съответната
стопанска година.
От представеното решение по гр.д. № 2529 по описа за 2014 г. на С.
2
районен съд се установява, че предмет на иска за делба по същото дело са
именно тези арендувани с този договор две ниви, които, видно от същото
решение, са били, преди влизането му в сила, съсобствени на съделителите по
същото дело, сред които и ищецът, който е притежавал 1/6 идеална част от
същите ниви, а останалите му съсобственици са притежавали съответно -
З.Г.Д., Б.Г.Ш. и Г.П.Г. - по 1/18 идеална част, Д.Г.Д. и З.Г.К. - по 1/6 идеална
част, а Д.Д.Ж. - останалата 1/3 идеална част от същите ниви.
По силата на това решение по извършване на делбата на тези
арендувани по договора ниви, те са били разделени на осем самостоятелни
такива, които са били поставени в дял по реда на чл. 353 ГПК на всеки от
посочените им съсобственици така, че всеки от тях е придобил с влизането му
в сила и станал собственик на поставената му с него в дял нива/и. Поради
това, въз основа на същата делба, ищецът от съсобственик на 1/6 идеална част
от предоставените под аренда на ответника две горепосочени ниви с
договора, е станал индивидуален собственик само на поставената му в дял с
делбата нива от 7 дка в местността „М.“, образувана от отдадената под аренда
с договора нива № 026012. А всеки от останалите му съсобственици е
придобил при същата делба и станал индивидуален собственик на
поставените в негов дял останали ниви, образувани от останалата част от
арендуваните по договора две ниви №№ 014005 и № 026012.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Спорният момент между страните, посочен от въззивника във
въззивната жалба е следва ли съделителите по делото с предмет съдебна
делба, след влизането в сила на решението по това дело, да бъдат
квалифицирани като приобретатели.
За да постанови този резултат СтРС е приел, че от датата на влизане в сила на това
решение за делба на тези арендувани две ниви, ищецът бил останал страна и арендодател по
договора за арендата им само на поставената му в дял при делбата нива, образуваната от
арендуваната горепосочена нива, а всеки от останалите съделителите го е заместил като
3
страна и арендодател в съшия договор за поставената му при същата делба в негов дял
нива/и образувана от същите арендувани по договора за арендата им две ниви.
Спорът е нормативно уреден в чл.17, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието. Съгласно този текст приобретателят /това са собствениците на
новите дялове след делбата/ на арендувания обект на договора замества
арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Заместването в арендното правоотношение настъпва ex lege, като
първоначалният арендодател се замества от новия собственик на имота, без да
е необходимо каквото и да е друго действие или акт от страна на
приобретателя. Приобретателят е обвързан от договора за аренда с всички
негови клаузи, като е придобил и правото да получи дължимото арендно
плащане от момента на заместването на арендодателя - прехвърлител.
За пълнота следва да се отбележи, че в българското законодателство
понятието "приобретател" е използвано в различни нормативни актове, но
липсва легална дефиниция на термина. Независимо от това, с оглед контекста
на използването му и като взе предвид произхода на думата ( същата е от
руски произход и обозначава "придобиване в резултат на прехвърляне"),
съдът счита, че в българското законодателство и в частност в чл. 17, ал. 2 от
ЗАЗ, приобретателят е лице което получава права в резултат на прехвърляне.
Като правна терминология думата обозначава лице придобиващо права в
резултат на правоприемство. Именно в тази хипотеза, в която трето по
договора за аренда лице може да претендира арендно плащане, т. е. има
облигационно вземане е очертана в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ.
Ето защо съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се
присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 400
лв..
Предвид цената на иска, настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260468/25.05.2021г., постановено по
гр.д. № 2107/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА Я.. Г. П. с ЕГН********** с постоянен адрес гр. С., кв.“Н.”
ул. ** № 6 да заплати на ЕТ „М. - В.А.”, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ж.к. „М.” Бл. ***, представляван от В.Ж.А. направените
по делото разноски в размер на 400 лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5