Р Е Ш Е
Н И Е
№ 145
гр.Бургас, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 5779 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Г.И.П. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-7779-001025/05.12.2019г., издадено от Началник РУ-*** към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са
допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетели, без да се уточни
какво е тяхното качество и не е конкретизирано точното място на нарушението,
посредством посочване на номер от ул. „***”, до който е извършена проверката.
Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до
нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е
попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да
изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че действително водачът
е управлявал мотопед тип „педалетка“, който е с обем на двигателя 49 куб. см. и
мощност от 4 к.с., който не попада в изключенията, предвидени в Наредба
45/2000г., но се пледира, че доколкото собственик на МПС е Иван П., а не
жалбоподателят – то и именно собственикът е следвало да бъде субект на
административнонаказателната отговорност, а не водачът.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Андонов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
които още веднъж преповтаря и поразвива.
Административнонаказващият орган – ОДМВР
- гр. Бургас, РУ-Каменно, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено
на жалбоподателя на 16.12.2019г., а жалбата е депозирана на 17.12.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.10.2019г.
около 11.30 часа жалбоподателят П. управлявал мотопед „JAWA” с
номер на рамата – 413294-М, с обем на двигателя 49 куб. см. и мощност от 4 к.с.
в гр. ***, по ул. „***“, до дом № 13. Движението му било забелязано от
полицейските служители П.П. и И.Д.– служители при РУ-***, който решили да спрат
водача за проверка. Понеже мотопедът
нямал табели с регистрационни номера, полицейските служители поискали
съдействие от св. С.П. – мл. автоконтрольор при РУ-***, който пристигнал на
място и извършил справка чрез ОДЧ, от която установил, че МПС-то въобще не е регистрирано на територията на
страната.
Св. П. преценил,
че с поведението си Василев е осъществил състава на административното нарушение
по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 455565,
описвайки горните факти. Актът бил предявен на нарушителя, който се запознал с
него и го подписал без възражения.
По случая била
образувана преписката № ЗМ-197/2019г. на РУ-***, като материалите били
докладвани в РП-Бургас и с постановление от 22.11.2019г. прокурорът преценил,
че макар формално да е било извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК,
доколкото се касае за малозначителност на деянието, то и не са налице основания
за ангажиране на наказателната отговорност на водача, а спрямо него следва да
се реагира с налагане на административно наказание за нарушение по чл. 140,
ал.1 ЗДвП, поради което и отказал образуване на ДП и изпратил материалите на
АНО за ангажиране на отговорността на П. по административен ред.
Въз основа на АУАН и съобразно с решението на РП-Бургас на 05.12.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел изложената в акта фактическа обстановка и също квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП наложил на водача административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съда кредитира изцяло. Жалбоподателят също не оспорва фактите, а признава, че действително на процесната дата и място е управлявал мотопед, който не е регистриран по надлежния ред, но счита, че не той е субект на административнонаказателната отговорност, както и че в хода на производството са били допуснати съществени пороци.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Петър Тодоров – Началник РУ-***
към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 05.12.2019г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложените Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. и Заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице
на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани
достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са
допуснати съществени нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съдът не споделя доводите, че в АУАН не е посочен точният номер на ул. „***”, до който е била извършена проверката. Видно от акта и НП изрично е посочено, че проверката е била извършена: „до дом № 13“, което е повече от изчерпателно и не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.
Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение.
Критерият за
същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая в АУАН е посочено (нарушението е установено от свидетел №1 и свидетел №2 по АУАН), а и
от разпита на актосъставителя пред съда, категорично се изяснява, че
полицейските служители, посочени в акта са свидетели-очевидци на нарушението,
поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството
на свидетелите да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да
накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за
нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив.
Първо в тази насока няма никакви доказателства, извън твърденията на
жалбоподателя. Същият не е приложил към жалбата въпросния препис, за да може
съдът да прецени, дали действителност е налице нечетливост или не. Освен това –
дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив
- то това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо
попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който
с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради
това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не
представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в
конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със
съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл
е и практиката на съдилищата – Решение №
1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. №
859/2015г. по описа на АдмС-Бургас, Решение
№ 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. №
14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се
посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция,
като например – Решение №
1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където
се допълва, че: „… дори да се приеме за
вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е
разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде
писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е
сторено. Освен това, до нечетливост
на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение,
че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административно-наказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не
е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо
основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което
не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на
съда намира подкрепа и в
разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
По същество съдът
следва да посочи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че мотопед
„JAWA” с номер на рамата – 413294-М, с обем на двигателя 49 куб. см. и мощност
от 4 к.с. е бил управляван от жалбоподателя по път, отворен за обществено
ползване и представлява „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на
Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за
придвижване и не е релсово превозно средство. В случая се касае за МПС по
смисъла на закона и по точно категория – L1е-В
по смисъла на Регламент № 168/2013г.
на Европейския парламент и Съвета, вр.с чл. 149, ал.1, т. 1 ЗДвП. Съгласно чл.2
от Наредба № I-45/24.03.2000 година - МПС задължително се представят за
регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните
дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с
оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, лично да представи превозното средство и
необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано
превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и
се предоставят табели с регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва
да бъдат монтирани на местата, определени от производителя. В случая мотопедът
е от категория L1е-В и не попада
сред изключенията по чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000 година, поради
което и е следвало да бъде надлежно регистриран – задължение, което безспорно
не е било изпълнено. При тези факти съдът счита, че с поведението си водачът е
осъществил всички признаци на вмененото му нарушение, поради което и правилно
деянието му е било квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Във връзка с
възражението за неправилно определен субект на административнонаказателната
отговорност, съдът следва да посочи следното. Не се споделят твърденията, че
собственик на мотопеда е друго лице.
Първо в тази насока не са предоставени никакви доказателства и второ – видно от
собственоръчните обяснения на жалбоподателя, дадени на 15.10.2019г., в хода на
образуваната пред РУ-*** преписка (л. 3 от приложената преписка), същият е
заявил, че лично той е закупил мотопеда през 1990г. от Кольо Събев от гр. *** и
лично той го ползва главно за придвижване в гр. ***. При това положение
очевидно собственик на МПС-то е именно жалбоподателят. Независимо от горното
следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП – субект
на отговорността по посочената разпоредба е водачът, който управлява нерегистрирано МПС, поради което и
правилно наказанията са наложени именно на П..
Наложените на
жалбоподателя наказания – „Глоба”
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
са съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл. 1 ЗДвП, като
същите са определени в минималния възможен размер, поради което и е невъзможно
допълнителното им намаляване от страна на съда (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува
възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е
елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Действително към датата на деянието
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП само веднъж през 2005г.,
което безспорно го характеризира като дисциплиниран водач. Въпреки това не може
да се подмине, че П. е управлявал нерегистриран мотопед от 1990г. – т.е. касае
за упоритост и продължителност на засягане на охраняваните обществени
отношения, която не може да не се отчете в негативен план.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-7779-001025/05.12.2019г., издадено от Началник РУ-*** към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Г.И.П. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.