РЕШЕНИЕ

 

Номер   260178                         Година  2022                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 28.02                                                                                        Година 2022

В публично заседание на 02.02.2022 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 15601 по описа за   2020  година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.215 от КТ.

Ищецът В.В.С. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 650 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 27.06.2020 г. – 27.07.2020 г.; сумата 3 600 евро, представляваща  неизплатено възнаграждения за командироване на ищеца в чужбина за общо 60 календарни дни през периода 27.04.2020 г. – 27.07.2020 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “*** - гр. *** оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като моли съда, ако уважи обективно съединените искове, да прихване от присъдените в полза на ищеца суми сумата 208, 50 евро – наложена на ответника глоба за това, че на 09.07.2020 г. ищецът е продължил да управлява повереният му камион след спукване на гума, сумата 100 евро – неустойка за неявяване на управляваното от ищеца превозно средство на посочения от ответника адрес в *** на 22.07.2020 г., сумата 1 200 евро – обезщетение за причинена на ответника от ищеца вреда – претърпяна от ответника загуба поради неизпълнение на задължението на ищеца да извърши транспортна услуга по посочения от ответника маршрут в *** на 22.07.2020 г., и сумата 650 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за дисциплинарно уволнение на ищеца за 30-дневен срок на предизвестието.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “***” (с основно брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева) от 27.04.2020 г. до 27.12.2020 г., считано от която дата със Заповед № 001/27.12.2020 г. на *** на ответното дружество, връчена на В.С. на 27.12.2020 г., на основание чл.190, ал.1, т.2 т.7 от КТ във връзка с чл.187, т.1, т.3 и т.7 от КТ, на ищеца е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, както и, че със Заповед за командировка № 4/20.03.2020 г. на *** на ответното дружество ищецът е бил командирован на територията на Европейския съюз за периода 27.04.2020 г. – 27.07.2020 г.

Тъй като въпреки многократно дадената му възможност ответното дружество не е представило по делото и на вещото лице по допуснатата ССЕ И.С. необходимите документи за изготвяне на заключение по поставените от страните задачи, и с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК съдът намира, че действително ответникът не е заплатил на ищеца полагащото му се брутно трудово възнаграждение за процесния период (чийто размер – както вече бе посочено, е 650 лева), както и полагащото му се възнаграждение за командироването му в чужбина през горепосочения период в размер на 3 600 евро – като до приключване на устните състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е заплатил тези полагащи се на ищеца суми.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери на обективно съединените искове съвпадат с действително дължимите, установени от събраните по делото доказателства, съдът намира,  че исковете се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло (като с исковата молба ищецът не е претендирал заплащане на законна лихва върху двете главници, а това е сторено едва с представената от него писмена защита – поради което и не следва да се присъжда законна лихва върху главниците).

От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът на 09.07.2020 г. по време на командировката му в чужбина след спукване на гума е продължил да управлява повереният му камион и поради това е била наложена глоба на ответното дружество, че е на 22.07.2020 г. ищецът не се е явил с управляваното от него превозно средство на посочения ответника адрес в ***, че е причинил на ответника твърдяната имуществена вреда, нито – какъв е дължимият размер на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ, поради което съдът намира, че направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски разноски за производството по делото в размер на 600 лева – платено адвокатско възнаграждение (като, макар и в представения Списък на разноските ищецът да е посочил, че е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 200 лева, той е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 331, 64 лева ДТ за двата уважени иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА “***,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** К. В. Ф., със съдебен адрес:***, офис № **, **. К.Г., ДА ЗАПЛАТИ НА В.В.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора № **, ***. Х.Х., СУМАТА 650 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 27.06.2020 г. – 27.07.2020 г.; СУМАТА 3 600 евро, представляваща  неизплатено възнаграждения за командироване на ищеца в чужбина за общо 60 календарни дни през периода 27.04.2020 г. – 27.07.2020 г., А В ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 331, 64 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прихващане от присъдените на ищеца суми на сумата  208, 50 евро – наложена на ответника глоба за това, че на 09.07.2020 г. ищецът е продължил да управлява повереният му камион след спукване на гума, сумата 100 евро – неустойка за неявяване на управляваното от ищеца превозно средство на посочения от ответника адрес в *** на 22.07.2020 г., сумата 1 200 евро – обезщетение за причинена на ответника от ищеца вреда – претърпяна от ответника загуба поради неизпълнение на задължението на ищеца да извърши транспортна услуга по посочения от ответника маршрут в *** на 22.07.2020 г., и сумата 650 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за дисциплинарно уволнение на ищеца за 30-дневен срок на предизвестието.

Решението може да се обжалва с частна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                    П.Павлов

 

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.