Решение по дело №125/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260079
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 21 август 2021 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Велинград, 02.08.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

при секретаря: Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева а. н. дело № 924 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН 

Образувано е по жалба на „Транс Т.“ ЕООД против Наказателно постановление № 36-0000009 от 06.01.2021 г. на Началника на РД "Автомобилна администрация" Пловдив, с което на жалбоподателя е  наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвП, във връзка с чл. 10, § 2 от Регламент 561/06 г. във връзка с чл. 78, ал.1, т. 1 от ЗАвП. 

Релевират се доводи  незаконосъобразност на обжалвания акт и иска неговата отмяна. Твърди се, че въз основа на неправилна оценка на доказателствения материал, административнонаказващият орган е формирал погрешни правни изводи за съставомерност на нарушението, в което е обвинен. Счита, че като превозвач е изпълнил задълженията си по чл. 10, § 2 Регламент 561/06 на Европейския парламент и на Съвета, като е инструктирал водача преди извършване на превоза, но не било възможно да извършва редовни проверки за осигуряване на спазването му, тъй като превозите се извършват на територията на други страни. Позовава се на обстоятелството, че оглед епидемичната обстановка през 2020 година, на водачите често се налагало да престояват с дни по границите, което обърквало графиците за почивка.

В съдебно заседание жалбоподателят през процесуалния си представител адв. Б. ***, поддържа жалбата и моли съдът да отмени постановлението.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.  В писмено становище иска наказателното постановление да се потвърди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /арг. чл. 184, ал. 3 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 24.02.2021 г., а жалбата е подадена на 04.03.2021 г., по пощата/, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          На 01.12.2020 г. от служителите на РД „Автомобилна администрация“, свидетелката ст. инспектор Т.Г. и инспектор А.С. извършили комплексна на дружеството жалбоподател, за която съставили протокол от същата дата. При проверката установили, че водачът И.Д.Ф. при извършване на международен автомобилен превоз на товари по маршрут Република България-Република Италия, попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, с влекач „Скания“ R450, с рег. № РА5222КВ, от категория N 3, с прикачено полуремарке „Шмитц“ СУБ СТЗ, с рег. № РА 2255ЕМ от категория О 4, не е ползвал нормална седмична почивка за период от две седмици, а именно от 00,00 ч. на 01.06.2020 г., до 00,00 часа на 15,06.2020 г., в нарушение на чл. 8, § 6, ал. 1 от Регламента. Приели, че с това „Транс Т.“ ЕООД,  притежаващ лиценз 5188/18.01.2018 г. на Общността за международен автомобилен превоз на товари, не е организирал работата на водачите по такъв начин, че да спазват изискванията на Регламент 561/2006 г., при извършване на международен автомобилни превоз на товари, което е  нарушил  чл. 10, § е от Регламент 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, във вр. чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАвП.

За така констатираното нарушение, на 02.12.2021 г. е съставен АУАН с бл. № 255646 от ст. инспектор Г.. С него „Транс Т.“ ЕООД е обвинен, за това че на 15.06.2020 г., около 04,36 часа в гр. Ракитово, ул. „Костандовско шосе“, като превозвач, притежаващ лиценз 5188/18.01.2018 г. на Общността за международен автомобилен превоз на товари, не е организирал работата на водачите по начин, че да спазват изискванията на Регламент 561/2006 г.- И.Д.Ф. при извършване на международен автомобилен превоз на товари по маршрут Република България-Република Италия, попадащ в обхвата на Регламента, с влекач „Скания“ R450, с рег. № РА5222КВ, от категория N 3, с прикачено полуремарке „Шмитц“ СУБ СТЗ, с рег. № РА 2255ЕМ от категория О 4, не е ползвал нормална седмична почивка за период от две седмици, а именно от 00,00 ч. на 01.06.2020 г., до 00,00 часа на 15,06.2020 г.. Посечено е, че  за периода на всеки две последователни седмици, водачът е длъжен да ползва две нормални седмични почивки или една нормална и една намалена седмична почивка, с което е нарушил чл. 8, § 6, ал. 1 от Регламент. Приела, че превозвачът бил длъжен, но не е инструктирал надлежно водачите и не е извършвал редовни проверки за спазването на изискванията на Регламент 561/2006 г. Приела, че с това е осъществен състав на административно нарушение на чл. 10, § 2 от Регламент 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, във вр. чл. 78, ал.1, т. 1 от ЗАвП.   

 Въз основа на съставения акт на 06.01.2021 г- било издадено атакуваното наказателно постановление.

 Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Г. и И. и от представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗАвП и чл. 92, ал. 2 ЗАвП, във вр. с т. 6 от Заповед РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта и информационните технологии.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Даденото описание на нарушението позволява на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Посочена е датата на извършването му- 15.06.2020 г., 04,30 часа, място-гр. Ракитово, съществените признаци от неговия състав-неизпълнение на задължението си да организира дейността на предприятието по начин, че да осигури спазването на разпоредбите на глава втора от Регламент 561/2006 г. от водачите, а именно ги инструктира надлежно и  да извършва редовни проверки.

Посочени са, разпоредбата на глава втора от Регламента, която не е спазена името на водача и действията, с които я е нарушил. Посочени са индивидуализиращите белези на задължения да организира дейността на предприятието субект.

Не е спорно, а и събраните в хода на делото доказателства, се установява, че работещият в дружеството жалбоподател водач И.Д.Ф. е извършвал международен превоз на товари по маршрут Република България Република Италия. Не е спорно, че е пътувал за периода от 01.06.2020 г. до 14.06.2020 г. и е следвало на 15.06.2020 г., съгласно изискванията на чл. 8, § 6 от Регламент 561/2006 г. да ползва две нормални седмични почивки /с продължителност от поне 45 часа/  или една нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от поне 24 часа, като намалението се компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица, но не я е ползвал.

От представената по делото CMR се установява, че превозът е започнал на 12.06.2020 г. и превозваните стоки са доставени на 17.06.2020 г. на получателя. Вмененото задължение на превозвача по чл. 10, § 2 от Регламент 561/2006 г. да инструктира водачите да спазват изискванията на глава Втора обаче е действие винаги предшестващо извършването на самия превоз действие, т.е. нарушение на това задължение превозвачът може да извърши като преди започване на превоза бездейства и не инструктира надлежна съответния водач.  С оглед посочените в АУАН и в наказателното постановление дата и място на извършването му, съдът намира, че само по себе си не може да е извършено на 15.06.2020 г., понеже тогава водачът Ф. е извършвал превоз, а организирането на работата чрез провеждане на инструктажа я предхожда.

По същите съображения не е възможно извършване на нарушението и под формата на неизвършване на редовни проверка на водача. Освен това при тази форма на изпълнителното деяние е следвало да се посочи, каква е била  честотата на проверките и по какъв начин е определена, за да се извърши обоснована преценка извършено ли е нарушение на това задължение, което не е сторено.  

Приемайки в АУАН, респективно в НП, че е налице неизпълнение на задълженията на превозвача във връзка с организиране работата на водача така, че да спазва разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за времето на управление, прекъсванията и почивките, актосъставителят и административнонаказващият орган е следвало да съобразят, че бездействието на превозвача по организиране на работата на водача, така че да съответства на нормативите за нейното изпълнение е различно от нарушението, което извършва водача, несъобразявайки изискванията за почивка по глава втора.  Последното често пъти се явява индиция за допуснатото нарушение от страна и на превозвача, но нарушението на водача по спазване на нормативите за седмичните почивки не обосновава само по себе си отговорността на превозвача за организация на неговата работа, още повече, че се касае за две различни нарушения, като никое от тях не попада, като обективен признак в състава на другото. В този смисъл, това, че е констатирано обективното проявление на неспазване на изискванията за ползване на седмична почивка от страна на водача за определен период, не съдържа в достатъчна степен аргументи за неизпълнение на задълженията на превозвача по организация на работата.  

Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото не е доказано извършването на нарушението от жалбоподателят.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Искането за присъждане на разноски на въззивника, заявено в хода на съдебните прения в последното проведено по делото заседание на 17.06.2021 г. е неоснователно, предвид че по делото не са представени доказателства, удостоверяващи заплащането им. В представеното пълномощно-л.7 липсват данни за размера на уговореното адвокатско възнаграждение, както и начин на плащането му, поради което съдът намира, че претенцията е недоказана.

          Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 36-0000009 от 06.01.2021 г. на Началника РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Транс Т.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Г. Бенковски“ № 5А, за нарушение на  чл. 10, § 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.

ОТХВРЪЛЯ искането на „Транс Т.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Ракитово, ул. „Г. Бенковски“ № 5А за заплащане на разноски за процесуално представителство по а. н. дело № 125/2020 г. на Районен съд Велинград.

 

Решението подлежи на  обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

     

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева