№ 355
гр. гр. Димитровград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100628 по описа за 2023 година
1. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т. твърди, че е страна по договор за кредит Х-
00004188/10.11.2022 г. сключен с „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД. Моли от съда да
постанови решение, с което да обяви :
съда да обяви Договор за кредит № X- 00004188 / 10.11.2022 г. за нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК
В условията на евентуалност, съда да приеме, че не се дължи сумата в размер на
296.40 лева, представляваща обезщетение по Договор за кредит № Х-00004188 /
10.11.2022 г., тъй като същото противоречи на добрите нрави и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
2. ОТВЕТНИКЪТ - „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД депозира писмен отговор, в който
оспорва претенциите.
3. „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД предявява насрещен иск, приет от този съд. Моли от съда
да постанови решение ,с което да бъде осъден ответника по този иск да му
заплати следните суми:
сумата от 160,08 лева, от които 151,55 лева главница по договор за кредит Х-
00004188/10.11.2022 г., 5,27 лева дължима договорна лихва и 3,26 лева законна
лихва по чл. 86 от ЗЗД, които суми по отделни вноски, периоди и периоди на
забава
4. Н. Д. Т., чрез пълномощник в писмен отговор оспорва на различни основания.
Прави и възражение за прекомерност на претендиралите разноски, който следва
да бъдат редуцирани до 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
се уважат насрещните искови претенции, моли на основание чл. 241 от ГПК да се
разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 10 месечни вноски
5. Н. Д. Т. в с.з. не праща представител, моли писмено исковата молба да се
отхвърли и да му се присъдят разноски.
6. „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД не праща представител , писмено поддържа претенциите
и оспорва иска, моли за разноски, прави възражение за прекомерност
1
Съдът намира:
Материален закон.
7. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
8. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
2
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
9. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
По фактите.
10. Съдът прие като доказателство договор за кредит Х-00004188/10.11.2022 г.,
сключен от една страна от ищеца като кредитополучател и от друга- ответникът-
като кредитодател.
11. Според чл.2.1 от договора стойността на кредита е 400 лева, която
кредитополучателят получава напълно и в брой при подписване на договора,
който договор влиза в сила от същата дата и има срок от 6 месеца- чл.2.2.
Уговорен бил месечен лихвен процент, годишна основа за определянето му и
уговорка, тези проценти да са фиксирани за целият срок на кредита. Според
чл.2.5 ГПР е равен на 34.35%, общата сума, която следвало да се плати от
кредитополучателят- главница и лихва – общо 435.60 лева, първа вноска- 10.12.22
и срок за погасяване – 10.05.23 г., ден за плащане- всяко десето число на месеца и
размер на всяка от шестте месечни вноски – 72.60 лева. Било уговорено
обезпечение, като неизпълнение на това обезпечение било основание за
отпускане на кредита. В този договор не е уговорено обезщетение за
непредставено обезпечение.
12. Общодостъпна информация се намира на официален сайт на ответника, където се
намират общи условия към Договора за потребителски кредит , които уреждат
реда и условията, при които Кредиленд ЕООД , вписано в търговския регистър
при Агенция по вписванията гр.Сливен, ЕИК по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление Сливен, бул. ”Панайот Хитов” №14, ет.2
предоставя на лице, което отговаря на неговите изисквания
(„Кредитополучател”), средства в български левове (Кредит), както и реда,
сроковете и условията, при които Кредитополучателят е длъжен да върне
получените от Кредитодателя суми, ведно с начислените лихви, неустойки и
други разходи които са дължими, съгласно Договора за потребителски кредит[1].
Според чл.6 от тях „Чл. 6 Предоставянето на сумата по предходния член
съставлява изпълнението на задълженията на Кредитодателя да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на Договора за потребителски кредит и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитодателя
седмичните/месечните погасителни вноски, указани по размер, по брой и по
седмичен/месечен ден за плащане в поле № 2 от Договора за потребителски
кредит („Параметри на получения кредит”), или в приложения към настоящия
договор погасителен план. Седмичните/месечните вноски по предходното
изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, определената лихва
и други дължими разноски и обезщетения, ако има такива.
13. Представен е погасителен план към договор за кредит Х-00004188/10.11.2022 г.,
3
където размера на месечната вноска е посочен като 72.60 лева, а с
обезщетение(ако има такова) плюс сумата от 49.40 лева или общо равни 6 вноски
от 122.00 лева- ведно с обезщетение, ако има такова.
14. Ответникът е представил разпечатка за сумите, които ищецът е погасявал по
договора. В разпечатката по падежи са посочени вноски от по 72.60 лв. Ищецът е
плащал със закъснение съответно – вместо на 10.12.22- на 09.01.23;10.01.23- на
10.02.23; 10.02- на 23.05.23 ; на 10.03.23- на 23.05.23. Последните две вноски
включват и начислена лихва за забава. Като краен размер по посоченият кредит
ищецът е върнал общо сумата от 280 лева, в която са включени сумата от 244.75
лв. вноски плюс 30.73 лева лева лихви за забава. Остатък по кредита е 155.25 лева
и обезщетение за забава в размер на 5.27 лева. Тази разпечатка не е оспорена от
ищеца.
15. Не е необходимо обсъждане на останалите клаузи на договора или другите
доказателства, събрани по това дело, поради което и не се прави в настоящото
решение.
По процеса.
16. Исковата молба е предявена пред компетентен съд.
17. Имаме иск за недействителност/ нищожност, който има своето основание в чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Претендират се две основания- противоречие със закона и с
добрите нрави. Предмет е целият Договор за кредит № X- 00004188 / 10.11.2022
г..
18. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да
обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати
за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е
допустим.
19. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при
отхвърляне на главният да се установи, че не се дължи сумата в размер на 296.40
лева, представляваща обезщетение по Договор за кредит № Х-00004188 /
10.11.2022 г..
20. Този иск също е допустим, съдът следва да го обсъди в поредността, заявена от
ищеца, при сбъдване на условията, поискани от него в исковата молба. Следва да
се отбележи, че възраженията за допустимостта му по- скоро касаят преценката
по същество- дали има уговорено обезщетение и дали то е действително и
съответно на изискванията на закона- в тежест на доказване на ищеца.
21. Насрещната искова молба бе приета за допустима също.
22. Всъщност се касае за три суми 151,55 лева главница по договор за кредит Х-
00004188/10.11.2022 г., 5,27 лева дължима договорна лихва и 3,26 лева законна
лихва по чл. 86 от ЗЗД, които суми по отделни вноски, периоди и периоди на
забава.
23. Исковете са с правна квалификация чл. 79, ал.1 от ЗЗД за първите две суми и чл.
86, ал.1 от ЗЗД за обезщетението за забава.
24. Съдът прие да разгледа спора по същество.
По същество.
25. Спор по фактите няма, спорно е правото, по тази причина съдът се концентрира
по правните аргументи, изложени от страните, плюс служебен контрол за
действителност/ недействителност.
По главният иск.
4
26. Искът е неоснователен .
27. Няма всъщност никакви данни, че е уговорено нещо по- различно от това ,което е
посочено в договора. Условията са напълно ясни- даден е кредит от 400 лева, той
е усвоен- сумата е получена. Ищецът се е задължил да заплати главница и лихва –
общо 435.60 лева, първа вноска- 10.12.22 и срок за погасяване – 10.05.23 г., за
шест месеца, с размер на всяка от шестте месечни вноски – 72.60 лева.
28. Нито в договора, нито в общите условия, приети от съда обосновано на чл. 187 от
ГПК по аналогия, е установено, че има уговорено или дължимо обезщетение. По-
скоро се предпоставя извод, че такова обезщетение е възможно да се уговори , но
то следва да е изрично сторено.
29. Например недадено обезпечение по смисъла на чл.2.11.1 от договора не се следва
обезщетение , а е уговорено , че кредитодателят може да откаже самият договор.
30. Представянето на погасителен план като доказателство с нищо не подкрепя
тезата на ищеца, че обезщетение има уговорено. Това не е вярно , нито има
такава уговорка , нито пък такова е било начислявано.
31. Съществен довод против твърденията на ищеца е представената извадка от
плащанията на ищеца по този кредит. От нея е видно , че той плаща вноска плюс
лихва, като единствено му е начислявано и дължимо обезщетение за забава.
32. Размерът на лихвата и изобщо ГПР не сочи към нарушение изискванията за
добросъвестност нито в ЗПК, нито в ЗЗП, нито и в общият закон- ЗЗД. Договорът
е действителен и главният иск е недоказан.
33. С още – по- голяма сила горните изводи касаят и евентуално заявеният иск.
34. Ищецът не доказва по никакъв начин, че има уговорена клауза, изискваща
начисляване на обезпечение.
35. Не може да ползва поставянето на такава сума в графа в погасителният план,
това не е уговорка.
36. Но и в самият погасителен план е посочено, че обезпечението , отразено в него е
единствено ако е уговорено.
37. След като тази претенция е недоказана, няма и как да се уважи този иск.
По насрещните искове.
38. По делото несъмнено се установи, че страните са и страни по договор за кредит,
като ищецът по насрещният иск е кредитодател, а ответникът по него-
кредитополучател.
39. Несъмнено/ не се и спори, сумата от 400 лева е предадена реално на
кредитополучателят. Така ищецът е изправна страна.
40. Несъмнено от извадката се установи, че ответникът не е изправен и не е изпълнил
точно задължението си.
41. От тук- исковете са основателни.
42. Несъмнено се установи също така , че те са и доказани.
43. Следва ответникът по насрещните искове да бъде осъден да заплати на ищеца по
тях 151,55 лева главница по договор за кредит Х-00004188/10.11.2022 г., 5,27 лева
дължима договорна лихва и 3,26 лева законна лихва по чл. 86 от ЗЗД-пари,
основани на договора , които е следвало да бъдат платени, но това не е сторено,
реално от плащане на последната сума – 23.05.23 няма никакво изпълнение.
Разноски.
44. Отхвърлянето на главните искове предпоставя и неоснователност на претенцията
за разноски.
45. Обратното важи за претенцията за разноски на ответника ,тъй като предявените
негови искове са основателни и доказани в пълен размер.
46. Налице са два списъка за разноски, включващи адвокатско възнаграждение за
5
защита по главният иск- 480 лева с ДДС; по насрещният иск- за същата сума
адвокатско възнаграждение плюс 150 лева такси по него.
47. В писмено становище е направено евентуално възражение за прекомерност.
48. Три иска са уважени. Върху тях се дължат разноски по посочените причини.
49. Поискан е минимален размер, в който е включен ДДС, което отговаря на
практиката на ВКС[2].
50. По посочените причини, стойността на адвокатската защита е равна на
претендираната, следва да се поеме от ищецът, който губи делото.
Мотивиран така, съдът
[1] https://www.credilend.bg/fckeditorfiles/pages/9/file/CREDILEND_OU_NEW.pdf
[2] Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Д. Т., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул.
*************************, съдебен адрес- адв. М. В.М., АК- Пловдив, гр. Пловдив,
бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б иск против КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов“ №
14, ет. 2, представлявано от управителя Теодора Тодорова Маринова ЧРЕЗ адвокат В.
К., вписан в регистъра на адвокатите при Софийската адвокатска колегия с личен №
**********, със съдебен адрес: го. София, ул. „Лоспат”№ 18. ет. 1. an. 3 за
НИЩОЖЕН Договор за кредит № X- 00004188 / 10.11.2022 г. за нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК поради
противоречие със закона, като НЕСОНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Д. Т. иск против КРЕДИЛЕНД“ ЕООД за
установяване , че не дължи на КРЕДИЛЕНД“ ЕООД сумата в размер на 296.40 лева,
представляваща обезщетение по Договор за кредит № Х-00004188 / 10.11.2022 г., тъй
като същото противоречи на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП като НЕСОНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. да заплати на КРЕДИЛЕНД“ ЕООД СУМАТА ОТ 151,55 лева
главница по договор за кредит Х-00004188/10.11.2022 г., ведно със законна лихва
върху нея, считано от 03.07.23 г. до окончателното `и изплащане, 5,27 лева дължима
договорна лихва и 3,26 лева законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. да заплати на КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, направени по делото разноски
в размер общо на 1110 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
6
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7