РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Бургас, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100501204 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД(В и К ) с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. „Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, представлявано от
изпълнителен директор Ц.М., чрез адв. А.Манова от САК, с адрес за призоваване и съобщения:
гр.София 1000, ул.“Стефан Караджа“ №12, вх.Г, ет.6,против Решение №1092/ 04.06.24г.
постановено по гр.д.№835/24г. по описа на РС-Бургас, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението на Т. Н. Т. ЕГН **********, извършено на осн. чл.328, ал.2 от КТ, същият е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител звено- заместник“ при В и К
– ЕАД гр.Бургас и В и К- ЕАД е осъдено да заплати на Т. сумата от 23400лв., представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 900лв. месечно, както и държавна такса за
проведеното първоинстанционно производство.
Постановеното решение се приема за изцяло неправилно, противоречащо на закона и на
събраните по делото доказателства, за които се твърди, че съдът е разгледал едностранно и не е
преценил в тяхната съвкупност.
Оспорват се изводите на РС за незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение,
като несъдържаща изискуемите за това мотиви, без ясно посочени фактически основания за
постановяването му и се поддържа, че съгласно константната съдебна практика не е необходимо
новият управляващ дружеството да разработва нов бизнес план.Той може да продължава да
изпълнява предишен план или да разработи нов, идентичен или сходен с предния, обаче това не е
пречка за прилагане на разпоредбата на чл.328, ал. 2 от КТ. В този смисъл е цитирана и актуална
1
съдебна практика на ВКС,според която такова допълнително условие за фактическия състав на
чл.328, ал.1 от КТ не може да се извлече от закона, нито по тълкувателен път. Практиката приемала
за достатъчно да е сключен нов договор, с който собственикът или негов представител да е
възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице срещу възнаграждение
и лицето да е започнало изпълнението по договора.Договорът бил каузален и лицето, на което е
възложено управлението на свой риск и полагайки грижата по чл.281 от ЗЗД, целяло постигането
на оптимален стопански резултат. Приложението на чл.328, ал.2 от КТ не било стеснено от закона
само в случай, че се касае до изпълнението на конкретен бизнес план или програма.
Същевременно се твърди изпълнение на всички изисквания на чл.328, ал.2 от КТ при
прекратяването на трудовото правоотношение с Т.Т.: дружеството работодател има нов
изпълнителен директор, с който е сключен договор за управление на предприятието; уволненият
служител безспорно заема ръководна позиция; уволнението е извършено в рамките на предвидения
в закона 9-месечен срок за това.Освен това заповедта за уволнението не се нуждае от мотиви.
С оглед неоснователността на главния иск, според страната се явяват неоснователни и
обусловените от него претенции за възстановяване на лицето на заеманото преди уволнението
работно място, както и за заплащането на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ и чл.225, ал.2
от КТ.
Извън горното се твърди произнасяне извън петитума, с който съдът е бил сезиран по
присъдените суми за обезщетение по чл.225, ал.2 КТ, поради което в тази част решението се сочи
за недопустимо на самостоятелно основание.
Излагат се и подробни съображения, че гласните доказателства по казуса не следва се
ценят от съда като достоверни.
В обобщение се моли за отмяната на обжалваното решение, което искане с оглед
съдържанието на жалбата и цялостната й насоченост към постигането на противоположен правен
резултат, БОС преценява за включващо също молба за ново произнасяне по същество от въззивната
инстанция при отхвърляне на заявените претенции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Н. Т., чрез адв. Ж.Бойчев от АК-
Бургас, с адрес на дейността: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“№35, ет.2- същият и съдебен адрес за
страната.
В него се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се поддържат мотивите
на съда, изложени в обжалваното решение. Страната намира, че не са налице основания за отмяна
на съдебния акт. Приема за правилни съображенията на РС, че не са посочени конкретни основания
за уволнението на служителя, че няма данни новият управител да предвижда нова управленска
програма за предприятието с нова бизнес задача, нито да е започнал реално изпълнението на
задълженията си по този договор, т.к. вписването му като управител по партидата на дружеството в
търговския регистър не е равнозначно на начало на изпълнението на договорните му задължения
по управлението на дружеството. Сочи, че първата инстанция е съобразила особеностите на
договора за управление, при наличието на който законът дава възможност на новия управител във
връзка с изпълнението на програмата му и за да постигне поставената бизнес задача, да сформира
нов управленски екип, като се възползва от чл.328 ал.2 от КТ. Следователно липсата на такива
конкретни бизнес задача и бизнес програма, в чието изпълнение да се предприеме уволнението по
чл.328, ал.2 от КТ, рефлектира върху законосъобразността му и налага неговата отмяна.Лисвали
доказателства както за сключването на такъв управленски договор, така и да е започнало неговото
2
изпълнение.
Само вписването на едно лице като управител на дружеството по партидата му в ТР не
можело да се приеме за достатъчно, за да установи наличието на сключен управленски договор, т.к.
това вписване било оборимо, включително чрез иск, при твърдение за неговата недействителност
или недопустимост, както и за несъществуването на вписаното обстоятелство. За правилни се сочат
и изводите на първата инстанция за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ на работодателя
спрямо уволнения служител, почиващи на факти, изводими от разпита на свидетел по делото-
бивш служител на дружеството, заемал ръководна длъжност, с прекратено на 13.12.23г.
правоотношение.
В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, поради
неоснователност на подадената въззивна жалба.
Дирят се съдебно-деловодни разноски за производството и не се ангажират нови
доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК, определя атакуваното съдебно решение като валидно и
допустимо.
Този съд не споделя бланкетното възражение за недопустимост на решението поради
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ извън поисканото.
В исковата молба е отразен петитум, включващ отмяна на заповедта за уволнение като
незаконосъобразна и немотивирана; искане за възстановяване на ищеца на работното място,
заемано преди уволнението и искане за обезщетение за оставането му без работа в максималния
предвиден в закона срок от 6 месеца, на база 3900лв. предходно месечно възнаграждение или общо
23400лв.за целия срок. Именно толкова е присъдил с решението си и РС предвид установяването
на предпоставките за това.
Следователно разминаване между искане и произнасяне и по – конкретно присъждане на
непоискани правни блага не се установява.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на
съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение
на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, като намира правното си
основание в чл.344ал.1, т.1-3 от КТ.
Образувано е по исковата молба на Т. Н. Т. чрез процесуален представител адв. Б. срещу
Водоснабдяване и канализация ЕАД(В и К) гр. Бургас, представлявано от Ц.В.М., с която се е
искало отмяната като незаконосъобразно на уволнението на ищеца, извършено с акт №
920000000089/13.12.2023г. на Изпълнителния директор на дружеството, прекратяващо трудовото
правоотношение на Т. на основание чл. 328, ал. 2 КТ; възстановяването на последния на заеманата
преди уволнението длъжност-„Ръководител звено-заместник” в ответното дружество и
присъждането на обезщетение на основание чл. 225,ал.1 КТ за оставането му без работа, на база
предхождащото уволнението месечно трудово възнаграждение от 3900лв., за максималния
шестмесечен, предвиден в закона срок (от 14.12.2023г. до 14.06.2024г.), в размер от общо
23 400лв., ведно със законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
3
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в
трудово правоотношение по силата на трудов договор, като до прекратяване му ищецът е заемал
длъжността „Ръководител звено-заместник” в структурата на ответното дружество. Поддържал е,
че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като издателят на заповедта
няма необходимите правомощия за това(незаконосъобразен е изборът на нови членове на съвета на
директорите на дружеството, което води до незаконосъобразност на избора на изпълнителен
директор и оттам до липса на компетентност за издаване на заповеди, свързани с прекратяване на
трудовите правоотношения);
Длъжността на ищеца не се сочи за ръководна и не попада в приложното поле на чл. 328, ал.
2 КТ.;Твърди се злоупотреба с право от страна на работодателя, т.к. причината за уволнението е
друга, а именно-даването на показания срещу изпълнителния директор при проведен разпит във
връзка с образуваната по този повод проверка за осъществен престъпен състав.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ се твърди, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е останал без работа като посочва, че брутното му трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението възлиза на 3900лв.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника.Последният е оспорил исковете в съдебно заседание като неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел с решението си заявените претенции за доказани и
като е счел уволнението за незаконосъобразно, защото: заповедта не е мотивирана, а работодателя е
злоупотребил с правата си, като няма и правомощия за прекратяването на ТПО по посочения
законов текст(няма договор за управление и бизнес програма), включително и при липса на
доказателства новият управител да е встъпил в изпълнение на длъжността, е постановил отмяна на
издадената в тази връзка заповед, възстановил е на преждезаеманото работно място ищеца и му е
присъдил обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение за максималния
срок от 6 месеца, в общ размер от 23400лв..Присъдил е на ищеца сторените съдебно –деловодни
разноски за производството пред РС и е възложил държавната такса в тежест на ответника.
Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на БРС , както и фактическата
обстановка, установена от първата инстанция на база събраните доказателства, която не е предмет
на спор и обуславя горното произнасяне. С оглед това БОС препраща на основание чл.272 от ГПК
към мотивите на първоинстанционния акт, касателно релевантните за спора обстоятелства.
Фактическата обстановка по делото сочи, че ищецът Т. Н. Т. е работил в ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас по силата на безсрочно трудово
правоотношение, заемайки длъжността „Ръководител звено - заместник”, преустановено с АКТ за
прекратяване № 920000000089 от 13.12.2023г. на изпълнителния директор на ответното дружество
Ц.М., считано от 14.12.2023г. – без предизвестие. Посоченото в акта правно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение е чл.328 ал.2 от КТ и като основание за това в него е
отразено само „поради сключване на договор за управление № ЧР-02-110/ 18.08.2023г.” Безспорно
установено е също, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер
на 3900 лв., както и че той е регистриран в Дирекция “Бюро по труда” гр. Бургас от 15.12.2023 г., с
последно отразяване на срещите с трудов посредник на 09.05.2024г. и до датата на приключване на
устните състезания по делото пред РС няма данни да е започнал нова работа.
В рамките на въззивното производство не се твърди нито доказва промяна в горните
обстоятелства, т.е. и до този момент няма данни ищецът да е отново трудово зает.
4
При тези обстоятелства,въззивният съд заявява следните правни изводи по спора:
Съобразно трайно установената и последователна съдебна практика по въпроса какви са
предпоставките за упражняване на потестативното право на работодателя по чл.328, ал.2 от КТ,
БОС счита за неоснователен главния довод на жалбоподателя против първоинстанционното
съдебно решение, че при извършването на уволнения на ръководни кадри по този ред, не се
изисква наличието на поставена за изпълнение пред управителя конкретна бизнес програма/бизнес
план, с което да се обоснове и подмяната на ръководните кадри в предприятието, с чиято подкрепа
тя следва да бъде осъществена.
Действително, в цитираното с жалбата Решение № 4/07.04.22г. на ВКС по гр.д.№2285/21г.
на ІV г.о. ГК е изразено поддържаното от въззивника становище,че чл.328, ал.2 от КТ не се
свързва винаги с изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план, като е достатъчно
да е сключен нов договор, с който собственикът на предприятието или негов пълномощник да е
възложил управлението на предприятието на оправомощено от закона лице(управител,
изпълнителен директор на дружеството и т. н.) срещу възнаграждение и това лице да е започнало
изпълнението по договора.
Настоящият състав обаче не споделя горните съображения, на първо място, защото
цитираният акт на ВКС е постановен по друг допуснат до касационно разглеждане материално
правен въпрос-какви са критериите, по които длъжността следва да се квалифицира като
ръководна по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ,вр.§1,т.3 от ДР на КТ, а не по спора за значимостта на
бизнес програмата в управленския договор за приложението на чл.328, ал.2 от КТ.
На следващо място, в контекста на последно посочения спорен въпрос, изнесеното в
цитираното решение схващане остава изолирано на фона на трайно установената до момента
практика на върховната инстанция в насока, че същественото и правно значимото за всеки договор
за управление е да съдържа задача с конкретни икономически показатели, които управителят трябва
да постигне, при обвързване на възнаграждението с постигнатите финансови резултати, при
предвидена икономическа отговорност в случай на неизпълнение на програмата, заради което на
управителя е дадено от законодателя и потестативното право по чл.328 ал.2 от КТ- да подбере
управленския екип, с който ще изпълни тези задачи и ще постигне поставените цели(така решение
№68/16.05.18г. на ВКС по гр.д.№3105/17г. ІІІ г.о. ГК).Тази плактика се споделя и от настоящия
състав.
Именно за да се избегне злоупотреба с горепосоченото потестативно право на работодателя,
съдебната практика по този спорен в настоящото производство материално правен въпрос е
преобладаваща в горния смисъл, като това намира израз също в решение №78/12.06.19г. по гр.д.
№2493/18г. ІІІ г.о. на ГК на ВКС,Решение №76/27.03.12г. по гр.д.№937/11г. на ІІІ г.о. ГК на ВКС,
Решение №32/25.02.14г. на ВКС по гр.д.№4502/13г. ІІІ г.о. ГК на ВКС,Решение 117/30.04.15г. на
ВКС по гр.д.№5537/14г. ІV г.о. ГК на ВКС( при допуснато касационно обжалване именно по
въпроса „необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на
дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328, ал.2 от КТ“, а отговорът е
утвърдителен), в Решение №230/08.06.15г. по гр.д.№346/15г. на ІV г.о. ГК на БКС и др., според
последното от които договорът на новия управител за управление следва да съдържа бизнес
програма и конкретни задачи, без значение дали те са различни от предходните, като няма пречка
да се използва бизнес план на предходен управител, но само ако той бъде изрично приет от новия
управител.Следва да се съобрази и споделения от този състав на БОС извод на ВКС, обективиран в
5
цитираното по-горе Решение №117/15г.на ВКС,че липсата на изрично приемане на стария бизнес
план от новия управител при повдигнат съдебен спор по законосъобразността на прекратяването на
ТПО по чл.328, ал.2 от КТ следва да се изтълкува като отсъствие на бизнес план на новия
управител.
Изводимо от разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ, съгласно която е прекратено трудовото
правоотношение на Т. е, че за законността на такова уволнение е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки:работодателят да е предприятие по смисъла на §1,т.2 от ДР на
КТ( това не е предмет на спор по делото);служителят,чийто трудов договор е прекратен да е лице от
ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ(това обстоятелство вече не се
оспорва пред въззивния съд) и потестативното право на управляващия предприятието работодател
да е упражнено в 9-месечния срок от започване изпълнението на новия договор за управление, като
в тази връзка се поставя и въпросът за възникването на потестативното право по чл.328, ал.2 от КТ
предвид липсата на представен управленски договор и на други данни, от които да се изведе, че
уволнението е било извършено от лице с възложени му от принципала правомощия и в контекста
на необходим подбор на ръководни кадри за изпълнението на управленската програма на новия
управител, респективно за постигането на поставените му с нея финансови и икономически задачи.
Последните обстоятелства са спорни по делото и според БОС са неустановени от носещия в
производството тежестта да докаже законосъобразността на уволнението работодател, защото:
правомощията на новия управител да освобождава ръководни кадри от предприятието по реда на
чл.328, ал.2 от КТ произтичат от управленския му договор, но такъв по делото само се посочва- не
се представя.
На следващо място тези правомощия възникват във връзка с бизнес програмата/бизнес
плана на новия управител, в изпълнението на която да се предприеме уволнението на старите
ръководни кадри.Обаче липсата на управленски договор и други източници на информация, от
които да се изведе съществуването на нова икономическа програма, респективно липсата на
изрично изявление, че Цв.Мирчев ще прилага вече утвърдената бизнес програма на предприятието,
отричат в случая всякакво основание за провеждането на селекция на ръководните кадри в
предприятието заради новото управление.
Изложеното дотук е достатъчно, за да опорочи издадения на 13.12.23г. акт за прекратяване
на ТПО от В и К –ЕАД с Т. Т., до степен налагаща отмяната му като незаконосъобразен.
В подкрепа на този извод БОС се позовава и на цитираната по- горе преобладаваща
практика на ВКС(която споделя), изискваща бизнес план или програма на новия управител, като
обосновка за подмяната на стария ръководен екип. В същата и конкретно в мотивите на Решение
№32/25.02.14г. по гр.д.№4502/13г. ІІІ г.о. ГК на ВКС е обективиран даже извод, че ако договорът с
новия управител не е мениджърски, сключен на основание чл.141, ал.7 или чл.244, ал.7 от
Търговския закон(ТЗ) със задължение за достигане на конкретни икономически показатели и цели,
при неизпълнението на които възниква договорна отговорност спрямо принципала, управителят
няма правото да приложи нормата на чл.328, ал.2 от КТ като уволни други подчинени му
ръководни кадри без да излага мотиви, защото ще липсва елемент от фактическия състав, визиран
в хипотезата на последно посочената норма.
Нещо повече, непредставянето на договора за управление, чието съществуване и
съдържание е оспорено (в случая още с исковата молба на уволнения служител), при носенето на
тежест на доказване за законосъобразността на издадения акт за прекратяване на ТПО от
6
работодателя(безспорно указана в доклада на БРС), има за последица фактическия извод, че такъв
договор не съществува(т.к. не е доказан), пряка правна последица от което отново е липсата на
признати в полза на управителя правомощия да прекрати трудовото правоотношение със
служителя(така Решение №225/23.10.18г. на ВКС по гр.д.№1671/18г. на ІV г.о. ГК).Следователно
вписаният като основание в акта за прекратяване на ТПО №**********/13.12.23г. с въззиваемия
ищец договор за управление №ЧР-02-110/18.08.23г.- оспорен и непредставен в процеса от
ползващата този факт страна, следва да се приеме за несъществуващ, а това е достатъчно
самостоятелно основание за уважаване на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, защото издалият заповедта
за уволнение е нямал такива правомощия.
При достатъчността на горните изводи БОС отбелязва само за пълнота на изложението, че
не намира за доказано възражението на ищеца за издаване на заповедта за уволнение при
злоупотреба с права от страна на работодателя, т.к. показанията на св. К. не установят със
сигурност твърденията за реваншизъм на управителя спрямо разпитаните от икономическа
полиция свидетели, които били свели данни в негов ущърб, а само собствените изводи и
предположения на свидетеля в тази насока, т.к. самият той е поставен в същото положение като
това на ищеца и тезата съответства на правния му интерес.
Извън горното, няма основание да се приеме, че оспорваната откъм законосъобразност
заповед за уволнение е била постановена извън 9-месечния срок, визиран в чл.328, ал.2 от КТ, от
една страна заради липсата на управленски договор, който да докаже началото на този срок, а от
друга-дори да се приеме, че договорът съществува и е сключен на 18.08.23г., както е посочено в
горната заповед, прекратяването на трудовото правоотношение е своевременно извършено.
Не променят крайния правен извод по спора също така основателните и правилни
възраженията на въззивника, че заповедта за уволнение по чл.328, ал.2 не се нуждае от излагането
на мотиви, за да се обоснове законосъобразността й, както и че Ц.М. реално е заел длъжността
„управител“, т.к. дори издаването на заповедта за уволнение да е единственият акт на управленска
дейност, сам по себе си той е проява на такава.
В обобщение от изложеното БОС намира главната претенция за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно за основателна, поради което и с оглед съвпадението на този извод с изнесения
от БРС такъв, следва да потвърди обжалваното съдебно решение в тази му част.
Предвид основателността на главната претенция, БОС определя като основателни и
останалите акцесорни искове- по чл.344, ал.1 ,т.2 и т.3 от КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност(като последица от отмяната на уволнението) и за
присъждането на обезщетение по чл.225 КТ за максималния предвиден в закона срок от шест
месеца след уволнението, т.к. макар към датата на последното по делото открито съдебно заседание
в първа инстанция този краен срок да не е бил още изтекъл, това е станало на 13.06.24г.по време
висящността на настоящото производство и преди приключването на делото във втора съдебна
инстанция, а настъпването на обстоятелството следва да бъде съобразено от инстанцията в
приложение разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, задължаваща съда да взема предвид и
настъпилите след предявяването на иска, значими за спорното право факти.
Размерът на обезщетението не е предмет на оспорване във въззивната инстанция, поради
което решението й в тази част също следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при този изход от обжалването, въззиваем Т. Т. има право
на всички направени в настоящото производство деловодни разноски, представляващи уговорено и
7
платено в брой адвокатско възнаграждение за защитата му пред БОС, в размер от 3440лв.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1092/04.06.24г., постановено по гр.д.№835/24г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда
“Метални панели и конструкции”, представлявано от Ц.В.М., да заплати на Т. Н. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. Христо Ботев № 35, ет. 2, сумата от 3440 лв. (три
хиляди четиристотин и четиридесет лв.),като деловодни разноски, представляващи уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение за защитата на страната от един процесуален
представител по ВГД 1204/24г. по описа на БОС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8