Определение по дело №347/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1815/30.07.2014г., постановено по гр.д. №1525/2013г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Управителят К. М. М., чрез пълномощника адвокат Г. В. от ШАК.

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Като основание за допуснато процесуално нарушение са изведени с жалбата оплаквания за това, че първоинстанционният съд е обсъждал при формирането на изводите си и се е позовавал на обстоятелства, за които няма събрани доказателства в хода на процеса. С оглед на оплакванията за нарушение на материалния закон, наведени са с жалбата възражения срещу доводите на първоинстанционния съд, като се твърди че при допуснати процесуални нарушения, първоинстанционният съд е изградил неверни правни изводи, в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Оспорват се изводите на съда, изразени в мотивите към обжалваното съдебно решение, с които същият е отхвърлил иска като неоснователен, след като оправдава бездействието на ЧСИ Ц., във връзка с предаването на купувача заплатената вещ, единствено с обстоятелството, че купувачът не бил заплатил авансово такса на съдебния изпълнител за това негово действие. Сочи се в жалбата, че съдът изобщо не е съобразил, че купувача въобще не е бил уведомяван от ЧСИ за насрочване на такова действие/по предаване на вещта/, както и без да е определил такса за заплащане от купувача за това. Акцентира се във въззивната жалба от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че купувачът е изпълнил задълженията си да заплати цената на продаваната вещ, но ЧСИ Ц. не е изпълнил насрещното си задължение да предаде вещта на купувача или да установи дали вещта съществува и в случай че установи че същата е погинала или не съществува, да пристъпи към събиране на паричната и равностойност. Бездействието на ЧСИ Ц., което според жалбоподателя е основание за ангажиране на отговорността му за вреди се състои в това, че съдия изпълнителят не е направил опит за предаване на вещта, въпреки че е бил поканен от купувача за това с нотариална покана, да се увери че вещта съществува, а ако не съществува, да възстанови на купувача сумите платени за продадената вещ, като предприеме действие за събиране на равностойността на вещта. Излагат се правни съображения, че съобразно установената практика/Решение № 22 от 09.02.2011г. на ВКС, по гр.д. № 1610/2009г. на І г.о. на ГК/, вземането в този случай е обусловено от условие, а именно- констатация на ЧСИ че вещта не съществува. Едва след това възниква възможността да се търси равностойността на вещта в паричния и еквивалент. С въззивната жалба се оспорват изводите на съда в обжалвания съдебен акт, че отправената нотариална покана до ЧСИ Ц., не съставлява искане по изпълнителното дело за предаване на вещта или за установяване че същата не съществува и предприемане на действия да бъде възстановена стойността и.

Изложени са съображения с доводите изведени с въззивната жалба, че след като ЧСИ Ц. не е връчил съобщение до купувача да се яви за предаване на вещта, нито да е посочил че предприема каквито и да е било действия за нейното предаване на купувача, за купувача не би могло да възникне задължението за заплащане на авансово на таксата за такова действие. При доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, възразява се от дружеството жалбоподател- [фирма], чрез неговия пълномощник срещу доводите на първоинстаницонния съд, че иска за вреди срещу пазача А. Д. е неоснователен, поради това че купувача не бил платил авансово сумите за такси на ЧСИ Ц. за предаване на вещта на купувача. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и да присъди в полза на дружеството жалбоподател, разноските за двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

С писмено становище пред въззивната инстанция, пълномощникът на дружеството жалбоподател, поддържа оплакванията си навадени с жалбата по делото и развива правните си съображения във връзка с тях.

В насроченото съдебно заседание от настоящата въззивна съдебна инстанция и с писмена защита, адв. И. С. като пълномощник на ЧСИ А. Ц., моли съда да остави жалбата без уважение. Поддържа се възражението, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 5 от ГПК, тъй като от обстоятелствената част на същата и от нейния петитум, не става ясно в какво се състои искането. Така от една страна според пълномощника на ЧСИ, същият не би могъл да отговаря заедно с пазача на вещта А. Д. при условията на солидарност, като отговаря от една страна за действията на пазача, а от друга и за процесуалното си бездействие и в качеството му на отговорно лице по смисъла на чл. 74 от ЗЧСИ. Отделно се излагат съображения, че ЧСИ А. Ц. не би могъл да отговаря за действията на пазача при условията на чл. 49 от ЗЗД, тъй като не той е назначил пазача и не се явява негов работодател или възложител на работата.

С писменото си становище по делото адв. И. С. като пълномощник на ЧСИ А. Ц. е изложил доводи и по основателността на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, че претендираните от дружеството ищец вреди от процесуалното бездействие на ЧСИ А. Ц., следва да се изразява в неизпълнение на задължението за принудително отнемане на вещта и предаването и на купувача. Възразява се, че доколкото владението на вещта представлява упражняване на фактическа власт върху същата, съдия изпълнителят няма как да извърши това действие без на него фактически да присъства купувача, обявен за такъв след публичната продан, както и ако такова действие, каквото е предаването на вещта не е поискано от взискателя или купувача. Акцентира се, че принудителното отнемане на вещта не е задължително действия в съдебното изпълнение, тъй като вещта може да бъде предадена на купувача и доброволно и без намесата на съдебния изпълнител. Едва когато вещта не се предаде доброволно, възниква задължението за внасяне на такса по т. 21 от Тарифата за таксите събирани от ЧСИ, в размер на 2 на сто, но не по- малко от 50 лв., която след извършването на публичната продан е за сметка на купувача. След това се насрочва принудително действие за предаване на вещта, което се насрочва от ЧСИ и едва тогава ако съдебния изпълнител бездейства, същият би следвало да носи отговорност за вредите настъпили за купувача от неговото бездействие. Тезата развита в писменото становище от адв. С. е, че в настоящия случай всъщност е налице бездействие от страна на самия купувач, тъй като той не е потърсил предаването на вещта повече от две години след като е било издадено Постановлението за възлагане от 15.12.2009г. от ЧСИ А. Ц.. Твърди се в писменото становище по делото, че частният съдебен изпълнител е насрочил принудително отнемане на вещта на 14.03.2012г., което не се е осъществило поради неявяването на купувача. Сочи се, че междувременно купувача е разбрал, че вещта вече не е в състоянието в което е била към момента на извършването на публичната продан и е изпратил нотариална покана до ЧСИ А. Ц., вместо да предприеме процедурата по чл. 521 от ГПК. Изложени са правни съображения от пълномощника на ЧСИ А. Ц., че невъзможността на дружеството жалбоподател- [фирма], като обявен купувач след публичната продан да получи вещта, е по негова вина, а не по вина на ЧСИ А. Ц.. Не е налице бездействие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 74 от ЗЧСИ, което да ангажира неговата отговорност за вреди към купувача на вещта, тъй като не са изпълнени всички предпоставки за извършването на изпълнителното действия, поради което ЧСИ А. Ц. не е можел да го осъществи. Ето защо съдебният изпълнител не е в забава, не е налице и процесуално бездействие, тъй като повече от две години след приключването на проданта, купувача на вещта [фирма] не е поискал от съдия изпълнителя нейното предаване, като не е внесена и дължимата такса по т. 21 от Тарифата. Акцентира се, че макар и да няма определен срок за купувача да потърси вещта, на която е обявен за купувач при публичната продан, законът съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното дело, ако взискателя не поиска извършването на действия в продължение на повече от две години. Сочи се, че в уточнението направено в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция, въззивника- [фирма] е уточнил че бездействието на съдебния изпълнител се изразявало какво в непредаването на вещта, така и в непредприемането на действия за установяване дали тя съществува. Навадени са с писмената защита от адв. С. доводи, че всъщност касае се за едно и също действие, предвидено в разпоредбата на чл. 521 от ГПК, каквото искане за изземване от страна на купувача [фирма] не е било направено пред ЧСИ А. Ц.. Изложени са съображения, че гражданският съд може да преценява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но не може сам да извършва процедури и действия които са част от съдебното изпълнение, а такава в настоящия случай е процедурата по чл. 521 от ГПК, която не е инициирана от купувача- [фирма] по изпълнителното дело. Не на последно място с писмената си защита, адв. С. като пълномощник на въззиваемия- ЧСИ А. Ц., възразява че липсват убедителни доказателства, че между вредите които са настъпили за купувача поради неполучаването на вещта на която е обявен за купувач и действията на ЧСИ А. Ц. е налице причинно следствена връзка, тъй като неполучаването на вещта от купувача се дължи на собственото му бездействие, а не на това на съдебния изпълнител.

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Управителя К. М. М., чрез пълномощника си адвокат Г. В., насочена срещу А. Б. Ц.- ЧСИ, с рег. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие ОС Благоевград, на адрес: [населено място], п.к. 2700, ул. [населено място] и срещу А. Д. Д., ЕГН [ЕГН].

Исковата претенция се основава на твърдения на ищеца, наведени с исковата молба по делото, че дружеството [фирма], с Протокол за обявяване на купувач от 24.11.2009г.,след провеждане на публична продан по ИД № 365/2007г., е обявено от ЧСИ А. Ц. за купувач на специален автомобил м. „К.”, модел 53213, с ДК ..., рама № ..., собственост на длъжника- [фирма]. С Протокол за възлагане на ППС, влязал в законна сила на 15.12.2009г., автомобилът е станал собственост на [фирма], след внасянето от страна на купувача по сметката на ЧСИ на сумата от 4 555лв. Ответника ЧСИ А. Ц. е съставил и Протокол за извършена продажба на основание чл. 131 ал.1 т. 2 от ЗДДС, като с друг протокол по изпълнителното дело, постъпилите от продажбата сума, са били разпределени по изпълнителното дело.

Твърди се още в исковата молба, че с Протокола за опис на движими вещи, за пазач на процесния товарен автомобил е бил назначен ответника А. Д. Д., който е бил управител на дружеството длъжник- [фирма].

Правните съображения на представителят на дружеството жалбоподател- [фирма]- ищец пред първоинстанционния съд се основават на твърдението, че след възлагането на товарния автомобил и след заплащането на неговата цена и таксите и разноските пред ЧСИ А. Ц., автомобила не е бил предаден на купувача и до завеждането на настоящия иск, поради което за купувача- [фирма] е настъпила вреда, в размер на заплатената цена за вещта на извършената публична продан. Излагат се съображения, че пазачът на вещта отговаря пред купувача за неизпълнение на задължението си да я пази и да я предаде на купувача, а съдебният изпълнител отговаря за действията на пазача, тъй като именно той му е възложил извършването на тази работа. Отделно ответника ЧСИ А. Ц. отговаря пред купувача и за процесуално незаконосъобразното си бездействие- неизпълнение на задължението си за принудително отнемане на вещта, още след възлагането на същата на купувача и предаването и на собственика въз основа на протокола за възлагане. Твърди се, че и в двата случая, ответниците по делото- ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д., отговарят пред купувача- [фирма], при условията на солидарност и на основание чл. 45 от ЗЗД, чл. 49 от ЗЗД и на основание чл. 53 от ЗЗД.

Сочи се в исковата молба, че от ЧСИ А. Ц. във връзка със завеждането на делото, е била отправена молба за предоставяне на копие от изпълнителното дело, но такова не е било изпратено но дружеството ищец- [фирма], което е наложило негов представител да отиде лично до кантората на ЧСИ А. Ц. за снабдяване с такова и така са били направени разходи, в размер на 1500лв., съставляващ пътните разходи за това пътуване.

Основан на изложените фактически твърдения и правни основания, ищецът- [фирма] е депозирал чрез представителя си искова молба пред първоинстанционния съд, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Б. Ц.- ЧСИ, с рег.№701, с ЕИК [ЕГН], с район на действие ОС Благоевград, с адрес: [населено място], на основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, и във вр. с чл.53 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД и А. Д. Д. от [населено място], ва основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.53 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплатят сумата от 4555.00лв. главница и 718,31лв. лихви за забава, за периода от 24.04.2012г. до 07.11.2013г., представляващи причинени на обявения купувач от публичната продан, имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело №365/2007г. по неговия опис, а именно- неизвършване на процесуално действие по принудително отнемане от назначения пазач на заплатеното от купувача и възложено на [фирма] превозно средство и непредаване на продаденото му превозно средство, като тази вреда е причинена едновременно и от действията и бездействията на назначения по изпълнителното дело пазач на вещта- А. Д. Д., който не е изпълнил задължението си за пазене на вещта и който не е предал същата на купувача по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявени са при условията на алтернативност и искове срещу А. Б. Ц.- ЧСИ, с рег.№701, ЕИК [ЕГН], с район на действие ОС Благоевград, с адрес:гр.Б., ул.[населено място], с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, и във вр. с чл. 53 от ЗЗД и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, както и срещу А. Д. Д. от [населено място], с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 53 от ЗЗД и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 4555лв. главница и 718.31лв. лихва за периода от 24.04.2012год. до 07.11.2013год., представляващи причинени на дружеството купувач- [фирма], имуществени вреди от назначения по изпълнителното дело пазач А.Д., който не е изпълнил задълженията си на пазач на описаната и продадена по делото вещ, като не е опазил вещта в състоянието, в което е била към момента на назначаването му за пазач и който не е предал вещта на купувача по делото, и който ЧСИ А.Ц. е назначил като пазач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2013год. до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е пред първоинстанционния съд и иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, срещу ЧСИ А. Ц., за заплащане на сумата от 1500,00лв,представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такси, дължими към съдебния изпълнител за издаване на постановлението за възлагане– пропорционална такса в размер на 82.00 лева, за което е издадена сметка №1643/03.12.2009 год.; сумата от 683,28лева, от която сумата от 389,40лева –пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и сумата 180,00лв.- обикновена такса по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и за сумата от 113,88лева, за която е издадена сметка №1654/04.12.2009г., ведно със законната лихва върху сумите от 07.11.2013год.,до окончателното изплащане на дължимото.

В открито съдебно заседание от 21.05.2014г. по гр.д. № 525/2013г. по описа на РС Сандански, от пълномощника на [фирма]- адв. В. е направено и допуснато от съда уточнение във връзка с предявените искове, като се сочи от ищцовата страна, че процесуално незаконосъобразното бездействие на ЧСИ А. Ц. се състои както в непредаването на вещта, така и в непредприемане на действия за установяването на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки изрично отправената от купувача- [фирма], нотариална покана за това, както и непредприемане на действия за събиране на паричната равностойност на тази вещ.

В същото съдебно заседание пред РС Сандански, по искане на дружеството ищец- [фирма] чрез неговия процесуален представител, съдът на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК, е допуснал изменение на основанието на иска предявен срещу ЧСИ А.Ц., за причинени имуществени вреди в размер на 1500лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такси, дължими към съдебния изпълнител за издаване на постановлението за възлагане –пропорционална такса в размер на 82.00лева, за което е издадена сметка №1643/03.12.2009г.; сумата от 683.28лв., от която сумата от 389.40лв. –пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и 180.00лв.- обикновена такса по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за сумата от 113.88лв., за която е издадена сметка №1654/04.12.2009год. В съдебно заседание на основание чл. 214 ал. 3 от ГПК е допуснато искането за присъждане на изтекли лихва върху главницата от 4 555лв. по предявените искове, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, от ЧСИ А. Ц., чрез пълномощника му адв. И. С., се възразява срещу предявените искове, като се твърди че от страна на съдия изпълнителя не е налице незаконосъобразно бездействие, от които в пряка причинно следствена връзка да са произлезли вреди за дружеството ищец- [фирма]. Възразява се, че ЧСИ А. Ц. не би могъл да изпълни задължението си съобразно чл. 474 ал. 5 от ГПК, тъй като купувача на вещта би следвало да присъства на предаването на самата вещ, а правоимащият не е поискал това. Възразява се още, че ако са настъпили някакви вреди за купувача, то това се дължи на неговото собствено бездействие, а не на бездействието на ЧСИ А. Ц.. Възразява се още, че в този случай е приложима нормата на чл. 521 от ГПК, който е приложим по силата на препращащата норма на чл. 474 ал.5 от ГПК, ако вещта не се намери у длъжника или пазача, в който случай се заплаща на купувача нейната парична равностойност. Не на последно място се възразява, че налице е изрично предвидена в закона процедура по чл. 521 от ГПК, която все още е обективно възможна, ако бъде поискана от купувача на продадената на публична продан движима вещ. По предявения иск за сумата от 1500лв. като средства за придвижване, оспорва се същият с аргумента, че ЧСИ А. Ц. не може да покрива разходите на пълномощника на купувача за пътуване, още повече че не е отказвал да издаде препис от изпълнителното дело, както се твърди от ищцовата страна.

Писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран пред първостепенния съд и от А. Д. Д.. Същият възразява, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК- не са ясно и точно изложени обстоятелствата на които се основава предявения иск срещу пазача на вещта. Възразява се, че не са посочени конкретните действия или бездействия на ответника А. Д. Д., които да са довели до вреди за дружеството купувач- [фирма], както и не е посочена причинно следствената връзка между тези действия и настъпването на вредоносния резултат. Възразява се, че липсата на ясно и точно посочени основания за предявения иск в исковата молба, пречат на А. Д. Д. да се защитава ефективно в процеса. Възразява се с писмения отговор на исковата молба от Д., че предявения срещу него иск е и неоснователен. Въззиваемия А. Д. Д. възразява, че той не е извършил действия или бездействия, които да са довели до повреждането или унищожаването на вещта и в този смисъл не е отговорен за вреди по чл. 45 от ЗЗД. Изложени са съображения, че назначения пазач на движимата вещ, на която купувача е станал собственик след постановлението за възлагане, не е отказвал да предаде вещта на представител на [фирма], тъй като не е получавал разпореждане от съдия изпълнителя за това. Д. сочи, че още при огледа на вещта, на представителя на купувача- [фирма], той е посочил недостатъците на камиона. Възразява се, че дори и вещта да не съществува, то това не е основание пазача А. Д. Д. да отговаря по иск за вреди заради това. Прави се искане за допускане на гласни доказателства, че купувача е бил предупреден от представителят на длъжника, че вещта има недостатъци, които не са описани в протокола за опис, изготвен от ЧСИ А. Ц..

На страната на ответника ЧСИ А.Ц. като помагач е конституирано трето лице –Застрахователно акционерно дружество [фирма], с ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К.. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД [фирма] с който оспорва изцяло предявените от [фирма] искове срещу ЧСИ А. Ц. по основание и размер. Излагат се съображения, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на ЧСИ А. Ц., изразяващо се в нарушение на пофесионалните му задължения на частен съдебен изпълнител, които да са довели до претърпени от ищеца имуществени вреди. По повод на заявеното с исковата молба от ищеца незаконосъобразно действие по изпълнението от страна на ЧСИ Ц.- “бездействието на съдия изпълнител по предаване на автомобила на купувача след заплащане на цената”, се възразява, че по делото не са налице писмени доказателства след влизане в сила на Постановлението за възлагане от 15.12.2009г. купувачът- [фирма], чрез свой представител да е поискал съдия изпълнителят да му предаде вещта и да се е явил на датата на изпълнение на съдебно-изпълнителното действие. Възразява се с писмения от отговор на третото лице помагач, че не е налице соченото с исковата молба процесуално бездействие. Дори да е налице противоправно поведение, то не е налице причинна връзка между твърдяното поведение и претендираните вреди. Излагат се доводи, че съгласно чл. 521 от ГПК във вр. с чл. 474 ал.5 от ГПК, ако вещта не се намери у длъжника или пазача, съдия изпълнителят събира нейната равностойност. Ето защо при ненамиране на вещта у длъжника или пазача, не е налице правно основание за заплащане на обезщетение от страна на ЧСИ, а следва да бъде приложена именно процедурата по чл. 521 от ГПК. Възразява се, че не е налице и хипотезата на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като отговорността на ЧСИ е налице специална норма, изключваща приложението на общите норми, а именно: чл.74 от ЗЧСИ.

Оспорва се от третото лице помагач по основание и размер, предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 1500лв.- „средства по придвижване”, като се твърди че такива не се покриват от застрахователното дружество, като в параметрите на гаранционно- обезпечителна отговорност на ЧСИ, са само тази, свързана с неизпълнение на негови професионални задължения в качеството му на ЧСИ. По отношение на претенцията за заплащане на 1500лв.- разходи за предвижване не е налице застрахователно покритие, тъй като ЧСИ Ц. няма застраховка за периода, в които се претендира да са сторени тези разходи.

В срока за произнасяне по делото с решение, въззивният съд съобрази задължителните указания на ВКС на РБ, дадени с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСТГК, в случай на констатирана нередовност на исковата молба от въззивната инстанция, за ктуални да се приемат указанията дадени в ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК. Щом като при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото прекрати.

Воден от установената съдебна практика, в настоящия случай в хода на разискванията на делото с оглед на преценката на въззивния съд за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, съдът констатира, че е налице нередовност на исковата молба, която води до неяснота относно заявеното за защита съдебно право, както и до несъответствие на заявените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства на които се основава искането и формулирания от ищеца- [фирма] неин петитум. Така сочи се в исковата молба, че пазача на вещта- А. Д. Д., отговаря пред купувача за неизпълнение на задължението си да пази вещта и да я даде на купувача, но не се конкретизира в какво се изразява неизпълнението на тези задължения на пазача, както и кога същият е отказал да я предаде на купувача или да изпълни разпореждането на съдия изпълнителя за предаване на вещта на купувача. В тази насока въззивният съд счете, че възражението на ответника А. Д. Д. за нарушение на процесуалните му права е основателно, тъй като нередовността на исковата молба е лишила същия от възможността за ефективна и качествена защита по предявените срещу него искове. Неясни са останали по делото въз основа на заявените с исковата молба основания, поради каква причина се ангажира отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл. 49 от ЗЗД- за действията на пазача, за които се твърди че са увредили интересите на купувача. В този смисъл не са развити съображения поради какви причини се твърди, че тази работа е била възложена от ЧСИ А. Ц. на А. Д. Д.. Изведени са с исковата молба доводи за солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 от ЗЗД на въззиваемите- ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д., ответници пред първоинстанционния съд, без ясно и точно да е конкретизирано поради каква причина се твърди че двамата следва да отговарят солидарно по предявения иск за вреди. Не на последно място, неясно е твърдението за солидарна отговорност на ответниците по предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, който по своята правна същност е един специален иск за непозволено увреждане, по който пасивно легитимиран да отговаря е само лице имащо качеството на ЧСИ, на които държавата е възложила публично правни функции и предвид отговорността, която поема, следва да преценява законосъобразността на предприетите от него изпълнителни действия. В този смисъл въззивният съд счете, че по отношение на поддържания от дружеството ищец- [фирма] иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, с насочването му и към двамата ответници по делото, е налице нередовност на исковата молба и досежно пасивната легитимация, по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 2 от ГПК.

Въззивният съд счете, че с оглед на изложените по- горе съображения следва да се приеме, че не е налице в достатъчна степен прецизност на посочването и на обективните обстоятелства на които дружеството ищец- [фирма] основава искането си, доколкото във връзка с ангажирането на отговорността за вреди на ЧСИ А. Ц., заявена за „неизпълнение на задължението за принудителното отнемане на вещта и предаването и на купувача”, към които след уточнение в открито съдебно заседание е добавено и– „непредприемане на действия за установяването на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки изрично отправената от купувача- [фирма], нотариална покана за това”, остава необосновано от фактическа страна в обстоятелствената част на исковата молба, при претендирането на обезщетение за вреди по реда на чл. 74 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, изчерпани ли са възможностите за осъществяването на процедурата по чл. 521 от ГПК и сезиран ли е бил ЧСИ Ал. Ц. за започването на такава процедура, от кого и кога.

С Определение № 560 от 05.02.2015г. от закрито съдебно заседание, по настоящото в.гр.д. № 974/2014г. по описа на ОС Благоевград, въззивният съд отмени определението си за даване ход по същество и възобнови съдебното производство, като остави без движение исковата молба по гр.д. № 1525/2013г. по описа на РС Сандански, за отстраняване на нередовностите съобразно дадените указания с определението на въззивния съд, постановено по в.гр.д. № 974/2014г. по описа на ОС Благоевград.

След оставянето на исковата молба без движение от въззивния съд, по делото е депозирана молба от [фирма], чрез пълномощника адв. Г. В., с която, без да се променят фактическите твърдения, наведени с първоначалната искова молба по делото, са прецезирани обстоятелствата, на които се основават предявените искове, като ясно и точно са посочени правните доводи на дружеството ищец и е конкретизиран и уточнен петитумът на всеки от предявените искове пред РС Сандански.

Така сочи се във връзка с предявения при условията на алтернативност иск с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 49 от ЗЗД, по повод на неправомерните действия на пазача на вещта - А. Д., че неговото неправомерно поведение се изразява в това, че не е опазил вещта, в изпълнение на задължението му съобразно чл. 471, ал.1 от ГПК – задължения на пазач на вещта да пази вещта с грижата на добър стопанин. Сочи се, че купувачът на вещта - дружеството жалбоподател, е потърсило вещта веднага след възлагането от ЧСИ, но до предаване не се е стигнало, тъй като вещта не е била налична, а ЧСИ А. Ц. не е изпълнил задълженията си съобразно чл. 521 ал.1 от ГПК. Сочи се в писмената молба пред въззивния съд, че отговорността на А. Д. е в качеството му на пазач, а не на длъжник по изпълнителното дело, на който вещта е била предоставен на отговорно пазене от ЧСИ. След като ЧСИ А. Ц. е избрал да назначи за пазач на вещта именно управителя на дружеството длъжник, то той е възложил тези функции на втория ответник - А. Д., поради което носи отговорност за неговите действия, поради което се поддържа от ищеца [фирма] предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и срещу двамата ответници.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, поддържа се от дружеството ищец [фирма], чрез пълномощника му адв. В., че макар този иск да визира отговорността на ЧСИ А. Ц., тъй като за вредите са допринесли действията и бездействията на двамата ответници, то тяхната отговорност за вреди и солидарна съобразно чл. 53 от ЗЗД, като в тази насока представителят на въззивното дружество се позовава на практиката на ВКС, според която съдът е този, който следва да прецени дали ответниците следва да отговарят солидарно за причинените вреди. /Определение № 120 от 06.03.2009 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 2350/2008 г. по описа на ІV г.о./

В този смисъл се уточнява, че солидарната отговорност на двамата ответници по смисъла на чл. 53 от ЗЗД е налице, тъй като ответникът А. Д. не е изпълнил задължението си да опази вещта, а ЧСИ А. Ц. не е разпоредил своевременно, на основание чл. 521 от ГПК, пазачът да предаде доброволно вещта на купувача.

Чрез направено уточнение с молбата от [фирма] по настоящото въззивно дело, се посочва, че предявеният иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, следва да се счита за насочен само срещу ЧСИ А. Ц.. Поддържа се по отношение на твърдяната процесуална незаконосъобразност бездействието на ЧСИ, както заявеното с първоначалната искова молба непредприемане на действия за принудително отнемане на вещта след възлагането на купувача и предаването на вещта на нейния собственик [фирма], така и заявената в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд от адв. В., като пълномощник на [фирма], непредприемане на действия по реда на чл. 521 от ГПК, за установяване на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки направената от купувача изрична нотариална покана за това, както и последващото непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача.

С оглед на направените уточнения на исковата молба, ищецът [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адв. В., с писмената молба пред настоящата въззивна инстанция моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Б. Ц. - частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., сумата от 5 273.31 лв., от които 4 555 лв. главница и 718.31 лв. лихва за периода 24.04.2012 г. - 07.11.2013 г., на основание на чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, представляващи причинените на дружеството имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20077010400365.

В случай на отхвърляне на първоначалната претенция, се поддържа и алтернативно предявения иск – да осъди А. Б. Ц. - частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, и А. Д. Д., ЕГН [ЕГН], да заплатят при условията на солидарност на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., сумата от 5 273.31 лв., от които 4 555 лв. главница и 718.31 лв. лихва за периода 24.04.2012 г. - 07.11.2013 г., на основание на чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, причинени му от назначения по изпълнителното дело пазач А. Д. Д., който не е изпълнил задълженията си на пазач на описаната и предадена по делото вещ. За действията му, при условията на солидарност, отговаря и ЧСИ А. Ц., на основание на чл. 49 от ЗЗД, тъй като той е назначил пазача по делото. Алтернативно, солидарната отговорност на двамата ответници да бъде основана на чл. 53 от ЗЗД.

Поддържа се с изправената искова молба и първоначално предявеният иск - съдът да осъди ЧСИ А. Б. Ц. да заплати на [фирма] и сумата от 1 500 лв., на основание на чл. 45 от ЗЗД, поради отказа на ЧСИ А. Ц. да предостави копие от изпълнителното дело, необходимо за осъществяване на правата на ищеца по съдебен ред, на надлежно упълномощеното от него лице и по този начин го е принудил да се яви лично в кантората на ЧСИ в [населено място], за което ищецът е направил разходи в размер на претендираната сума.

Направено е с молбата пред въззивния съд искане за разпит на свидетел, с който да се установи, че купувачът веднага след възлагането на вещта се е явил при пазача да иска нейното доброволно предаване, но тя вече не се е намирала у ответника А. Д..

С писмен отговор на изправената пред въззивния съд искова молба, адв. И. С., като пълномощник на ЧСИ А. Ц., изразява становище, че с изправената искова молба не са отстранени пороците на първоначалната искова молба. Поддържат се направените възражения от ответната страна, че процедурата по чл. 521 от ГПК не е проведена по вина на купувача [фирма], а освен това по делото и досега липсва процесуално валидно искане за предаване на вещта, направено от купувача, от което да следва, че е налице процесуално незаконосъобразно забавяне или отказ от изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител. Развити са с писмения отговор правни съображения, че хипотезата, когато възложената вещ не се намира в пазача, е регламентирана като отделен институт на изпълнителното производство, уреден в чл. 521, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като от това следва изводът, че когато пазачът не е изпълнил задължението си да пази вещта, отговорността е само негова, а не и на ЧСИ, а освен това предявеният специален иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ в този случай е недопустим, тъй като разрешаването на спорното правоотношение е предмет на изпълнителния процес, а не на общия исков процес. Непроведената процедура по чл. 521 от ГПК изключва отговорността на ЧСИ А. Ц. по предявения срещу него иск по реда на чл. 441 от ГПК. С писмения отговор се възразява и срещу поддържаната от ищеца солидарна отговорност от двамата ответници. По повод на действията на ЧСИ А. Ц., в писмения отговор се сочи, че устно сезиране на ЧСИ е недопустимо от закона, а ЧСИ А. Ц. е бил сезиран с молба за предаване на вещта по изпълнителното дело две години след възлагането й на купувача [фирма]. Молбата е била нередовна, тъй като не е била внесена дължимата д.т., като купувачът е уведомен за тази нередовност по телефона, като е бил уведомен и за датата за насроченото предаване на вещта, видно от Протокол от 27.02.2012 г. Предаването на вещта не се е състояло поради неявяването на представител на купувача за насроченото предаване на 14.03.2012 г., а процедурата по чл. 521 от ГПК не е предприета, поради невнасяне на дължимата държавна такса, поради което според адв. С. не е налице твърдяното процесуално „бездействие” на ЧСИ А. Ц. по изпълнителното дело. С писмения отговор се иска от съда да прекра производството по делото, поради недопустимост на предявения иск срещу ЧСИ А. Ц., да остави повторно исковата молба без движение или да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Въззивният съд счете, че следва да бъде прецизиран от настоящия състав на Окръжен съд Благоевград докладът на съда по чл. 146 от ГПК, във връзка с правната квалификация на предявените искове, в следния смисъл:

Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, от [фирма] срещу ЧСИ А. Ц., уреждащ имуществената отговорност на ЧСИ във връзка с причинените от него имуществени вреди при осъществяване на дейността му и във връзка с чл. 441 от ГПК, на основанията, заявени от дружеството ищец – за твърдяната процесуална незаконосъобразност от бездействието на ЧСИ, за непредприемане на действия за принудително отнемане на вещта след възлагането на купувача и предаването на вещта на нейния собственик [фирма], както и за непредприемане на действия по реда на чл. 521 от ГПК за установяване на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки направената от купувача изрична нотариална покана за това, както и последващото непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача.

Така предявеният иск с първоначалната искова молба срещу другия ответник – А. Д., следва да бъде прекратен, тъй като същият не се поддържа от ищеца пред въззивната съдебна инстанция.

В процесуална тежест на въззивното дружество [фирма] следва да бъде възложено пълното и главно доказване по делото във връзка с така предявения иск, на заявеното процесуална незаконосъобразност бездействие от страна на ЧСИ А. Ц., съставляващо - непредприемане на действия за принудително отнемане на вещта след възлагането на купувача и предаването на вещта на нейния собственик [фирма], както и за непредприемане на действия по реда на чл. 521 от ГПК за установяване на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки направената от купувача изрична нотариална покана за това, както и последващото непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача. В тежест на ищеца по този иск е докаже същото така, че настъпилите имуществени вреди за [фирма] се намират именно в причинно-следствена връзка със заявеното незаконосъобразно бездействие на ЧСИ А. Ц., както и да установи тези вреди по размер. Вината, съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се презюмира, като същата може да бъде оборвана чрез насрещното доказване от страна на ответника ЧСИ А. Ц..

Предявен е за разглеждане по настоящото дело при условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и във връзка с чл. 53 от ЗЗД, насочен срещу ответниците ЧСИ А. Ц. и А. Д., като се иска от съда да ги осъди солидарно да заплатят на [фирма] претендираните имуществени вреди, претърпени от дружеството ищец, в резултат на неизпълнението на задължението на А. Д., в качеството му на пазач, да опази описаната и продадена му от ЧСИ А. Ц. движима вещ, както и на ЧСИ А. Ц. на основание на чл. 49 от ЗЗД, тъй като той е назначил пазача по делото и му е възложил изпълнението на тези функции, за което следва да отговаря солидарно с него.

Във връзка с така предявения иск, на ищеца по делото [фирма] следва да бъде възложена доказателствената тежест, да установи при пряко и пълно доказване противоправността на бездействието на А. Д., в качеството му на пазач на процесната вещ, а именно - неизпълнение на задължението да опази вещта, за да я предаде на купувача, както и отговорността на ЧСИ А. Ц. за това, че е възложил изпълнението на тази функция на управителя на дружеството длъжник по ИД № 365/2007 г. по неговия опис. Освен наличието на противоправно бездействие, следва да се докаже от ищеца по делото, че претендираните вреди са настъпили именно в резултат на тези противоправни действия на двамата ответници, както и да установи размера на причинените вреди и техния характер.

Въззивният съд е счел, че производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД следва да бъде прекратен по отношение на ответника А. Д. Д., ЕГН [ЕГН], което е сторено с изрично Определение № 3172 от закрито съдебно заседание, проведено по въззивното дело на 16.07.2015г. от настоящата съдебна инстанция. Определението на съда за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД по отношение на А. Д. Д. не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.07.2016г.

При устните състезания пред въззивния съд и в писмената защита, представена по делото, адв. В. като пълномощник на [фирма], моли съда да отмени обжалваното решение на РС Сандански, тъй като същото е неправилно, противоречи на материалния закон и не е съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи се, че дружеството жалбоподател е обявен за купувач на вещта от ЧСИ А. Ц. по изп.дело №365/2007г. по неговия опис, но до настоящия момент нито вещта му е предадена, нито му е възстановена паричната и равностойност. Застъпва се становището, че за дружеството са настъпили имуществени вреди, поради незаконосъобразните бездействия на ЧСИ А. Ц. изразяващи се в неизпълнение на задължението за принудителното отнемане на вещта и предаването и на купувача и в непредприемане на действия за установяването на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки изрично отправената от купувача- [фирма], нотариална покана за това, както и за непредприемане на действия за събиране на равностойността на вещта, след като се установява че тя не съществува. Твърди се, че дори в хода на процеса след като се е установило че вещта липсва, ЧСИ А. Ц. отново не е предприел дествията съобразно чл. 521 от ГПК, поради което за купувача не съществува друг процесуален ред да защити правата си. Като абсолютно несъстоятелни се определят от пълномощника на [фирма] изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение- че причината за неизпълнението на задълженията на ЧСИ А. Ц. се дължи на невнесени от купувача такси. В този смисъл твърди се в писмената защита от пълномощника на дружеството жалбоподател, че са налице всички законови основания за ангажиране на отговорността на ЧСИ А. Ц. за незаконосъобразните му бездейсвтия по реда на чл. 74 от ЗЧЗИ.

В писмената си защита, адв. В. моли съда да уважи и предявения иск за вреди по чл. 45 от ЗЗД срещу пазача на вещта- А. Д. Д.. Същият виновно не е изпълнил задълженията си вменени му от закона – да пази вещта с грижата на добър стопанин и да я предаде на купувача в състоянието и в което същата е била към момента на извършването на описа. Налице е противоправно бездействие от страна на пазача- А. Д. Д., което следва да ангажира отговорността му за вреди, в размер на стойността на вещта, която е изчезнала и не е била опазена от него. Като абсолютно неправилно се определя извършеното от първоинстанционния съд освобождаване на пазача от отговорност, само поради това че купувача не бил заплатил авансово таксите за предаване на вещта.

Поддържа се с писменото становище и предявения иск за сумата 1500лв. срещу ЧСИ А. Ц., за вреди съставляващи разноските за преснимането на делото и другите разноски на купувача.

В пледоариите си пред въззивния съд и в писмена защита по делото, адв. И. С., като пълномощник на ЧСИ А. Ц., моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. В писмената защита се поддържа становището за неоснователност на иск по чл. 49 от ЗЗД, доколкото отношенията между ЧСИ и пазач на вещта, не са отношения на възложител на работа и на работник. Възразява се, че ако А. Д. Д. следва да носи някаква отговорност, то същата следва да е самостоятелна имуществена отговорност, предвид на задълженията му съобразно чл. 471 ал.1 от ГПК.

Във връзка с предявения иск по чл. 74 от ЗЧСИ срещу ЧСИ А. Ц., излагат се съображения, че съдебния изпълнител не може да предприеме действие за принудително изземване на вещта от пазача, ако това не е изрично поискано от купувача, тъй като вещта може да бъде предадена от пазача и доброволно и без намесата на съдия изпълнителя. Възразява се, че купувачът е бездействал в продължение на две години, като не е поискал предаването на движимата вещ, а освен това не е бил заплатил дължимите за това такси, поради което не може да се говори за ангажиране на отговорността на ЧСИ А. Ц. за бездействието му по предаване на вещта на купувача. В писмената си защита, адв. С. развива съображения, че причината купувача да не е получил паричната равностойност на вещта е непровеждането на процедурата по чл. 521 ал.1 от ГПК, която не е била поискана от купувача, като отделно са наведени доводи, че по делото липсват данни че вещта не съществува и е изгубена. Акцентира се, че гражданският съд може да преценява законосъобразността на действията или бездействията на съдебния изпълнител, но не може сам да извършва процедури и действия от съдебното изпълнение, поради което не би могъл да присъди на [фирма] паричната равностойност на вещта, без да е проведена процедурата по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК. Не на последно място се възразява от пълномощника на ЧСИ Ал. Ц., че вредоносните последици от изгубването на вещта, освен че не са установени поради неприключила процедура по чл. 521 от ГПК, но същите не се намират и в пряка и причинно следствена връзка с твърдяното бездействие на съдия изпълнителя. В заключения адв. С. сочи, че понастоящем е налице висяща процедура по чл. 521 от ГПК, поради което за въззивника [фирма], съществува възможността да получи равностойността на вещта, която се претендира в настоящото производство.

Въззиваемият- А. Д. Д. и третото лице помагач- Застрахователно акционерно дружество А. АД, не изпращат представители или процесуални представители пред въззивния съд и не вземат становище по депозираната от [фирма] въззивна жалба.

За да постанови решението си, въззивният състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата събрани пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, счита за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът- [фирма] е регистрирана в ТР към АВ, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], с управител К. М. М., с основна дейност от КИД-спомагателни дейности в транспорта.

В кантората на ЧСИ А. Ц. е било образувано изпълнително дело №20077010400365 с длъжник [фирма].

Установява се по делото от приетия като писмено доказателство Протокол за опис на движими вещи, че на 22.07.2008г., ЧСИ А.Ц. е извършил опис на автомобил К., модел 53213, рег. [рег.номер на МПС] , рама №..., за който в протокола е описано, че състоянието на автомобила е задоволително, а показанията на километража са- 81 470 км. За пазач на товарния автомобил К., е бил назначен А. Д. Д.– Управител на дружеството длъжник- [фирма],с ЕИК[ЕИК], който е приел да пази и съхранява автомобила на адрес: [населено място], в двора на бившата консервна фабрика, съобразно задълженията и отговорностите по чл.469-чл. 471 от ГПК. Съставеният протокол за опис е бил подписан от въззиваемия А. Д. Д., в качеството на пазач на вещта.

От заключението на експерта по съдебно-техническа експертиза, назначена и приета от ЧСИ по изп.дело №365/2007г. по описа на ЧСИ А. Ц., експерта след оглед на автомобила и въз осова на събраните по делото писмени доказателства, дава заключение, че специален автомобил марка „К.“, модел „53213“, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., цвят оранжево и жълто, е в задоволително състояние, показания на километража са- 81470км, като при оценката на автомобила ескперта е предложил стойност към 22.07.2008год.- 9 450,00лв.

С приетия като доказателство по делото Протокол за оценка на МПС от 29.07.2008г., съставен от ЧСИ А.Ц. по изп.дело №365/2007г. по неговия опис, съдебният изпълнител е приел оценката на експерта по изготвената съдебно техническа експертиза и е определил начална цена за продажбата на процесният товарен автомобил К., а именно- 5 670,00лв. с включен ДДС.

След като се е уверил че товарния автомобил е собственост на длъжника и след като е приел оценката му и определил начална продажна цена, ЧСИ А. Ц. е насрочил публична продан, като видно от приетото от първоинстанционния съд обявление за втората по ред публична продан, същата е била насрочена за периода от 23.10.2009год. до 23.11.2009год., като началната цена на процесния автомобил за втората продан е определена на 4 536,00лв., с включен ДДС. В наддаването е участвало и въззивното дружество- [фирма], видно от наддавателно предложение с вх.№ 4397/23.11.2009год., с внесен задатък в размер на 453,60лв. и предложена цена от 4 555,00лв.

След провеждане на насрочената продажба от ЧСИ, на основание чл. 492 във вр. с чл. 474 ал.5 от ГПК, дружеството въззивник- [фирма] е бил обявено за купувач на МПС “К.“, модел 53213, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., за сумата от 4 555,00лв./Протокол за обявяване на купувач на МПС от 24.11.2009г./, която купувачът е бил задължен в едноседмичен срок да внесе изцяло по сметката на ЧСИ А. Ц., ведно с такса по чл. 80 от ЗЧСИ във вр. с т. 23 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1,5% върху продажната цена, възлизаща на 81,99лв., с включен ДДС, както и на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 47 ал. 2 от ЗМДТ, такса която купувачо е бил задължен да внесе по сметка на Община Ш. за дължимите местни данъци при придобиване на имущество по възмезден начин.

С последващо постановление за възлагане на ППС, издадено от ЧСИ А.Ц. по изп.дело №365/2007г. по неговия опис, съдия изпълнителят е възложил върху купувача- [фирма], процесното МПС- товарен автомобил “К.“, модел 53213, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., за сумата от 4555,00 лв., предложена от купувача с наддавателното предложение. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 15.12.2009г.

На 03.12.2009год. от дружеството купувач е била внесена по сметката на ЧСИ- сумата от 82,00лв. за изготвяне на постановление за възлагане на ППС по т. 23 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата, видно от сметка №1643/03.12.2009год. На 04.12.2009год. е внесена от купувача и сумата от 683,28лв., от които 389,40лв. за изпълнение на парично вземане- такса по т. 26 от Тарифата и сумата от 180,00лв.– обикновена такса по т. 5/сметка №1654/04.12.2009год./.На 04.12.2099год. е била внесена сумата от 759,17лева, представляваща дължимия се ДДС по чл. 131 от ЗДДС за автомобила, включен в продажната цена. Бил е съставен приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд-Протокол за извършена продажба на основание чл.131 ал.1 т.2 от ЗДДС, в който е посочено, че продажната цена с включен ДДС е 4555,00лв. Данъчната основа е 3 795,83лв., с начислен ДДС 759,17лева. Внесена е била и сумата от 4101,40лева на 30.11.2009год.

С Постановление за разпределение от 12.01.2010г., съставено на основание чл. 460 от ГПК, ЧСИ А. Ц. е извършил разпределение на сумите, събрани от продажбата на процесното МПС

На 21.02.2012год., по изп.дело №365/2007г. по описа на ЧСИ А. Ц. е била депозирана писмена молба от купувача [фирма], с вх.№01598/21.02.2012год., с която от дружеството въззивник е било поискано да бъде довършена процедурата и да му бъде предаден автокранът- “К.“, модел 53213, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., за който [фирма] е било определено от ЧСИ за купувач.

Въз основа на депозираната молба, е била изпратена Призовка за принудително изпълнение с изх.№01850/27.02.2012год., до пазача на автомобила А. Д. Д., с която му е бил определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение за предаване на купувача на ППС, което му е било възложено с Постановление за възлагане с изх.№57934/02.12.2009год. от ЧСИ А.Ц..В призовката за принудително изпълнение е посочено мястото на пазене на автомобила- [населено място], двора на бившата консервна фабрика, което е било определено съгласно протокол за опис от 22.07.2008год.. Било е указано на пазача на вещта- А. Д. Д., че в случай на непредеване на вещта на купувача, ЧСИ А. Ц. насрочва за 14.03.2012г. принудително отнемане на посоченото в поканата ППС.Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на съсед- С. С. Г., [населено място], на 02.03.2012год., с прието задължение за предаване на адресата- А. Д. Д..

С нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С., с район РС Шумен, рег.№ 24 на нотариалната камара, връчена на ЧСИ А.Ц. на 19.04.2012год., от представителят на [фирма], е поискано в срока за доброволно изпълнение да му бъде предадена вещта, която е закупил за сумата 4555лв. Алтернативно е отправил искане за заплащане на продажната цена на автомобила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на плащането и- 30.11.2009год. до окончателното й изплащане, тъй като към момента на отправяне на поканата предметът на продажбата не съществува.

От допуснатата и назначена от първоинстнационния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че към 17.06.2014год., експерта инж. Р. Ш., е посетил мястото на описа- [населено място], м. „М. градина”, бившия двор на Консервната фабрика, като автомобил марка К. там не е открит от вещото лице.

Установява се от приетото като писмено доказактелство пред първоинстационния съд- Удостоверение рег.№12125/17.06.2014год.,издадено от Началника на РУП-С., че за периода от 15.12.2009год. до 21.05.2014год., от А. Д. Д. и ЧСИ А. Б. Ц., не са подавани жалби за издирване на МПС марка К., модел 53123, с рег. [рег.номер на МПС] и номер на рама .... В масивите на РУП С. не се установило да е подавана жалба от същите лица и за увреждане на автомобила.

От показанията на св.С. Д. З. дадени пред първоинстанционния съд се установява, че свидетелят е работил във фирма [фирма] през 2008год. Свидетелят сочи, че си спомня процесния автомобил и че след като е бил извършен опис от съдия изпълнителя кранът е бил разглобен. Свидетелят сочи, че двама мъже с лек автомобил „Мерцедес“, „взели“ крана преди три години, като А. Д. предал документите за крана на тях. Свидетелят без да е сигурен за това, в показанията си сочи че хората, които са го взели са купувачите от Ш.. По-късно в показанията си обаче свидетелят пояснява, че към момента на взимането на крана не е присъствал, а е станал свидетел на неговия оглед от тези хора преди това.

След оставянето на исковата молба без движение, пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства. До купувача- [фирма] е изпратено съобщение от ЧСИ А. Ц. с изх. № 252/09.01.2015г., с което се съобщава, че за да бъде извълшено предаването на възложеното МПС, следва да бъдат платени такси- на основание чл. 21 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ, сума от 109.32лв. и по т. 5 от ТТР за ППИ за пазача, както и по т. 31 от ТТР или общо дължими такси в размер на 217.32лв. Видно е от приетото като доказателство платежно нареждане/лист 93 от въззивното дело/, определената такса от ЧСИ А. Ц. е била платена от [фирма].

След заплащането на таксата от страна на [фирма], е получено съобщение изпратено от ЧСИ А. Ц. до купувача от 08.05.2015г., с което дружеството жалбоподател е било поканено да изпрати представител на 03.06.2015г., за която дата ЧСИ А. Ц. е насрочил извършването на предаването на възложеното ППС, на мястото на неговото пазене- [населено място], двора на бившата консервна фабрика.

От приетия като писмено доказателство Протокол от 03.06.2015г., съставен от ЧСИ Ал. Ц. се установява, че насроченото предаване на вещта- “К.“, модел 53213, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., възложен с Протокол от 24.11.2009г. на дружеството въззивник- [фирма], не се е състояло. За насроченото от ЧСИ предаване- пазача А. Д. Д. не се е явил. Явил се е К. М. М.- Управител на [фирма], но на мястото на пазане на вещта- [населено място], бивш двор на консервната фабрика, товарния автомобил не е бил открит и поради обективна невъзможност предаването на ППС не е извършено от ЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи:

Обжалваното решение на РС Сандански е допустимо и валидно постановено, но при нередовна искова молба, при непрецизно и неточно формулиране на предявените искове, както и при неясно заявен петитум.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. При условията на въведения с новия ГПК ограничен въззив, по останалите въпроси/т.е. по правилността на решението и неговата обоснованост от събраните доказателства/, въззивният съд е ограничен от посоченото от жалбоподателят в жалбата. Доколкото с въззивната жалба от [фирма] се оспорва правилността на обжалваното съдебно решение в цялост, то въззивният съд следва да се произнесе по същество по оплакванията на жалбоподателя, като извърши проверка за правилността на оспорения съдебен акт.

След отстраняването на нередовностите на исковата молба, въззивният съд е приел за предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, срещу ЧСИ А. Ц., за причинените на дружеството въззивник- [фирма] имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20077010400365, за бездействия съставляващи непредприемане на действия за принудително отнемане на вещта след възлагането на купувача и предаването на вещта на нейния собственик [фирма], както и за непредприемане на действия по реда на чл. 521 от ГПК за установяване на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки направената от купувача изрична нотариална покана за това, както и последващото непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача. Така предявения иск е бил прекратен по отношение на въззиваемия А. Д. Д. и определението за прекратяване е влязло в законна сила.

Предявен е пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД, уреждащ имуществената отговорност на ЧСИ във връзка с причинените от него имуществени вреди, при осъществяване на дейността му, във връзка и със специалната разпоредба на процесуалния закон/чл. 441 от ГПК/, в който е предвидена отговорността на ЧСИ за „процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение”. След анализа на заявените с изправената искова молба пред въззивната инстанция и поддържани от дружеството въззивник- [фирма] в хода на процеса фактически твърдения за правнорелеватнтите факти, предявен е иск срещу ЧСИ А. Ц., за причинените от него на купувача- [фирма] имуществени вреди, на основанията, заявени от дружеството въззивник– за непредприемане на действия за принудително отнемане на вещта след възлагането на купувача и предаването на вещта на нейния собственик [фирма], както и за непредприемане на действия по реда на чл. 521 от ГПК за установяване на обстоятелството дали вещта съществува, въпреки направената от купувача изрична нотариална покана за това, както и последващото непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача.

В решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 474/2009г. на ІV г.о. на ГК, са дадени на съдилищата задължителни указания по реда на чл. 290 от ГПК, че ЧСИ при процесуално незаконосъобразните си действия, дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В цитираното решение на ВКС се сочи, че пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие на увреждането.

В няколко решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/Решение № 264 от 08.04.2010г. по гр.д.№ 474/2009г. на ІV г.о. на ГК; Решение № 139 от 31.05.2011г. по гр.д. № 1445/2009г. на ІV г.о. на ГК и Решение № 184 от 21.09.2011г. по гр.д. № 1124/2010г. на ІІІ г.о. на ГК/, е установено от съдебната практика, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което означава че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие на увреждането. Със същите решения се приема от ВКС на РБ, че при иск предявен на основание чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и наличието на причинна връзка. Съдът по деликтния иск е длъжен да преценява процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ, като принудитленото изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане или притезание е удостоверено в изплънителен лист или друг акт, продлежащ на принудително изпълнение и са спазени изискванията на процесуалния закон. Противоправността, която е задължителен елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение при предявения специален иск с правно основание чл. 441 от ГПК, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Видно е, че като специален по отношение на общия иск по чл. 45 от ЗЗД, визиращ забраната в съответствие с общия принцип направото- да не вреди другиму, иска с правно основание чл. 74 ал.1 от ЗЧСИ също кумулативно включва наличието на предпоставките за ангажиране на общата деликтна отговорност- наличието на противоправно деяния/действие или бездействие/, от което да настъпили вреди за пострадалия, които са в пряка причинно следствена връзка със самото деяние, като и последния елемент – вината на дееца, се презюмира до доказване на противното/чл. 45 ал.2 от ЗЗД/.

Без съмнение е от правна страна, че след изготвяне на Протокола за възлагане, който е влязъл в законна сила на 15.12.2009г., купувачът [фирма] е станал собственик на вещта на оригинерно правно основание, предмет на продажба в изпълнитленото производство- автомобил К., модел 53213, рег. [рег.номер на МПС] , рама №..., като от този момент за купувача е възникнало правото да получи закупената вещ, на която е станал собтвеник след заплащането на предложената в наддавателното предложение цена и дължимите такси. Съобразно разпоредбата на чл. 474 ал. 5 от ГПК, вещи с оценка над 5 000лв., МПС, кораби и въздухоплателни средства, се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. В същата разпоредба изрично е въведено в този случай задължението на съдебния изпълнител- „Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената”. Със същата норма изрично се препраща към приложението на разпоредбите на чл. 482 и чл. 521 от ГПК. Визираното в цитираните правни норми води на безспорния правен извод, че при продажбата на МПС по аргумент на чл. 474 ал. 5 от ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме действия за предаването на владението на движимита вещ, предмет на извършената продажба, след като е платена цената от купувача, по аналогия на нормата на чл. 498 от ГПК, която го задължава да извърши въвод във владение на купувача в недвижимия имот продаден на публична продан, след като платил предложената цена и дължимите такси и след като е влязло в законна сила постановлението за възлагане. Това задължение за ЧСИ съществува по силата на цитираната законова разпоредба и без да е необходими да бъде сезиран за това от купувача на вещта. За предаването на вещта в настоящия казус, ЧСИ А. Ц. е бил и изрично сезиран с искане от представител на дружеството купувач- [фирма], както с писмена молба от 21.02.2012г., така и с нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С., връчена на ЧСИ А. Ц. на 19.04.2012г., но ЧСИ А. Ц. не е изпълнил задължението си съобразно специалната разпоредба на чл. 474 ал. 4 от ГПК- да предаде вещта продадена на публичната продан на купувача, след влизане в сила на Протокола за възлагане.

Според настоящия състав на ОС Благоевград задължението за съдия изпълнителя за предаване на вещта на купувача, възниква от момента на влизането в сила на протокола за възлагане и заплащането на дължимата цена от купувача. Възможността купувача да иска от съдебния изпълнител реалното предаване на закупената от него на търга вещ не е ограничено от закона със срок, поради което обстоятелството че купувача е депозирал писмена молба с искане за предаване на вещта пред ЧСИ А. Ц. по изп. дело № 365/2007г., едва на 21.02.2012г., не освобождава съдебния изпълнител от отговорността за бездействието му във връзка с предаването на вещта на купувача- [фирма], за задължение вменено му изрично с разпоредбата на чл. 474 ал.5 от ГПК, нито води до липсата на вина за това процесуално бездействие от страна на ЧСИ А. Ц..

Извършената публична продан е оригинерен способ за придобиване на собственост и се ползва със стабилитет, а купувачът става собственик на вещта, независимо от това дали тя е принадлежала на длъжника- чл. 482, ал.2 от ГПК. Дружеството въззивник- [фирма] като купувач, е заплатил изцяло и в срок цената на вещта, както и дължимата такса за постановлението за възлагане, за което няма спор по делото, но не му е предадено владението върху нея, както постановява чл. 474 ал. 5 изр. 3 от ГПК. Поради това купувачът е потърсил съдействието на ЧСИ А. Ц. на основание чл. 521 ал. 1 от ГПК, за което в специалната норма на чл. 474 ал. 5 от ГПК е налице изрично препращане. В този случай купувача дължи и съответната такса по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Неоснователно е възражението на ЧСИ А. Ц. чрез пълномощника му адв. С., че съдебния изпълнител не е бил длъжен да предприеме специалната процедура по чл. 521 от ГПК, тъй като не е бил и сезиран за това от купувача. Въззивният съд счита точно обратното- с нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С., връчена на ЧСИ А. Ц. на 19.04.2012г., от съдебния изпълнител е било поискано както реалното предаване на закупената на търга вещ от [фирма], но и евентуалното предаване на паричната равностойност на същата, след събирането на тази сума от длъжника, тъй като в поканата купувача сочи че вещта вече не съществува към този момент. Възраженията на съдебния изпълнител ЧСИ А. Ц. чрез пълномощника му адв. С. са неоснователни и поради това, че се опровергават от събраните по делото доказателства. Така по делото е приета като писмено доказателство призовка за принудително изпълнение с изх. № 01850/27.02.2012г., изпратена от ЧСИ А. Ц. до пазача на вещта- А. Д. Д., с което пазача е бил поканен в 14 дневен срок доброволно да предаде на купувача- [фирма], вещта предадено му за отговорно пазане с протокол за опис от 27.07.2008г., тъй като в противен случай ЧСИ А. Ц. ще пристъпи към принудително изпълнение и изземване на вещта от пазача. С призовката съдебния изпълнител дори е насрочил принудителното отнемане на вещта за 14.03.2012г. от 14.00 часа и така е поставил началото на процедурата по чл. 521 ал.1 от ГПК, но същата е останала недовършена до постановяването на обжалваното решение на първоинстанционния съд по настоящото дело. Липсват доказателства ЧСИ А. Ц. да е пристъпил към събирането на такси във връзка с така насчоеното принудително изземване на вещта от пазача, както и да е съобщил за това свое действие на купувача. В това отношиение поставената резолюция върху писмената молба от 21.02.2012г. е неубедителна, тъй като нито е определен вида и размера на дължимата такса, нито има данни съобщение за заплащането на такса да е било изпращано до купувача- [фирма]. Твърди се по делото, че така насроченото принудително изпълнение за изземване на вещта от пазача не е било извършено, тъй като представител на купувача не се явил за насрочения ден и час, но по делото не е представен протокол, съставен от ЧСИ А. Ц. на 14.03.2012г. в 14.00 часа, който да удостоверява тези твърдения, поради което същите остават недоказани по делото. Така безспорно е налице бездействие на съдебния изпълнител по отношение на провеждане на процедурата предвидена по чл. 521 от ГПК, към която чл. 474 ал. 5 от ГПК изирчно препраща.

По делото липсват данни ЧСИ А. Ц. да е предприел действия по връчване на разпореждането за събиране на пропорционалната такса по т. 22 от ТТР ЗЧСИ, в размер едно на сто върху цената на вещта. Въпреки вмененото задължение на ЧСИ по ЗЧСИ да изготвя сметка за събиране на таксите, по изпълнителното дело, приложено в заверен препис пред първоинстанционния съд, липсва такава по смисъла на чл. 79 ал. 2 от ЗЧСИ, няма такава сметка, а липсват доказателства резолюцията на ЧСИ А. Ц. върху молбата от 21.02.2012г., да е изпращана и връчена на купувача- [фирма]. Липсват данни за връчване извършено по реда за връчване и съобщаване на заинтересованата страна на актовете на ЧСИ. Становището на настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, че задължение на съдебния изпълнител е събирането на таксата във връзка с насроченото принудително изпълнение за изземване на вещта от пазача, поради което невнасянето на дължимата такса не следва да се вменява във вина на купувача- въззивника [фирма], а още по- малко невнасянето на дължимата такса следва да се приема за обстоятелство освобождаващо ЧСИ А. Ц. от отговорността за извършеното бездействие за събирането на така дължимата такса, нито за отпадане на отговорността му за недовършването на процедурата по чл. 521 ал.1 от ГПК, до приключването на производството по делото пред първата съдебна инстанция. В този смисъл основателни са оплакванията наведени с въззивната жалба, че невнасянето на така дължимата такса за принудителното изпълнение по изземване на вещта от пазача, не може да послужи като основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, каквито доводи за изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение на РС Сандански.

Съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК, съдът при постановяването на решението си, взима в предвид и правно релевантните факти, настъпили след предявяването на иска и в хода на производството по делото, тогава когато същите имат значение за спорното право. В този смисъл въззивният съд следва да отчете, че в хода на производството по делото, пред въззивния съд са представени доказателства, че на основание чл. 21 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ и по т. 5 от ТТР за ППИ за пазача, както и по т. 31 от ТТР, общо дължими такси в размер на 217.32лв. са били събрани от ЧСИ А. Ц., след като са внесени от [фирма] с платежно нареждане/лист 93 от въззивното дело/. Установява се също така от приетия като писмено доказателство Протокол от 03.06.2015г., съставен от ЧСИ А. Ц. се установява, че насроченото предаване на вещта- “К.“, модел 53213, ДК [рег.номер на МПС] , рама №..., възложен с Протокол от 24.11.2009г. на дружеството въззивник- [фирма], не се е състояло, като вещта не е била предадена на К. М. М.- Управител на [фирма], тъй като на мястото на пазане на вещта- [населено място], бивш двор на консервната фабрика, товарния автомобил не е бил открит и поради обективна невъзможност предаването на ППС не е извършено от ЧСИ. В този смисъл въззивния съд следва да приеме, че въз основа на така остановените новонастъпили факти след постановяването на обжалваното решение на РС Санднаски, ЧСИ А. Ц., макар и след огромно закъснение, е изпълнил задълженията си по чл. 521 ал.1 от ГПК, поради което не следва да отговаря бездействието си, във връзка с искането до него за предаване на вещта, която не е върната доброволно от пазача- А. Д. Д. на купувача- [фирма].

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредата.

Изложените в исковата молба твърдения за причинени вреди на купувача- [фирма] от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение, изразяващо се в бездействието на ЧСИ А. Ц., на второто от заявените основания- непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това и недовършването на процедурата по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, са подкрепени с доказателствата по делото и обосновават извод за наличие на противоправно поведение на въззиваемия- ЧСИ А. Ц. по смисъла на закона и обосновават отговорността му, предвидена в чл. 441 от ГПК и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за причинените на дружеството въззивник имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20077010400365 по неговия опис.

Поведението на ответника по иска с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ е противоправно, тъй като са допуснати нарушения на изрично предписаните от процесуалния закон изперативни правила. Разпоредбата на чл. 474 ал. 5 от ГПК регламентира вещи с оценка над 5000лв., МПС, кораби и въздухуплавателни средтва, да се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот, като приложение намират правилата на чл. 482 и чл. 521 от кодекса, към които цитираната процесуална норма изрично препраща. Дружеството жалбоподател е спечелило търга проведен от съдебния изпълнител и е платил цената на същата, в качеството си на купувач, като е поискал от пазача на вещта- А. Д. Д., да му предаде автомобил К., модел 53213, рег. [рег.номер на МПС] , рама №..., в състоянието в което вещта се е намирала към моемнта на нейния опис. Такъв обаче няма данни да е предаден от пазача на купувача. По делото липсват такива писмени доказателства, а свидетелските показания на свидетелят С. З. в тази насока, според настоящия състав на ОС Благоевград, не могат да бъдат кредитирани като сигурни и достоверни. В своите показания пред първоинстанционния съд, свидетелят първоначално сочи, че крана е бил разглобен за ремонт, като по това време пръта на крана изчезнал. Свидетелят не сочи товарния автомобил да е бил отново сглобен, след като е бил ремонтиран. В края на показанията си, свидетелят изразява предположение, че именно „хората от [населено място]” са идвали да го гледат и го взели, но не бил сигурен за това. Всеизвестно е от установената съдебна практика, че изразените от свидетеля предположения не могат да бъдат надеждни доказателства за това дали твърдените факти действително са се случили. От друга страна недопустимо е пазача- А. Д. Д., да предаде вещта на купувача- [фирма], без за това да бъде съставен надлежен писмен приемо предавателен протокол или съставен друг някакъв писмен документ за извършеното предаване, ако такова действително се е състояло.

Още с нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С., връчена на ЧСИ А. Ц. на 19.04.2012г., представителят на купувача- [фирма] е уведомил ЧСИ А. Ц., че вещта която му е продадена и която му е възложена с протокол след проведен търг, обективно не съществува при пазача, на която същата е била оставена за отговорно пазене и на мястото, където същата е била оставена- в [населено място], в двора на бившия завод за консерви. Неправомерното поведение на ЧСИ А. Ц. в този случай се изрява в бездействието му- своевременно да проведе докрай процедурата по чл. 521 ал.1 от ГПК и да установи по безспорен начин, че продадената вещ- автомобил К., модел 53213, рег. [рег.номер на МПС] , рама №..., не може да бъде открита при пазача, при който е оставане на отговорно пазене и обективно не съществува, поради което не може да бъде извършено нейното реално предаване на купувача. Основно процесуално незаконосъобразното изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20077010400365 по неговия опис, се изразява в бездействието му и непредприемане на действия по събиране паричната равностойност на вещта от дружеството длъжник, чрез провеждането на изрично предвидената в закона процедура по реда на чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, приложима в този случай съобразно изричното препращане на нормата на чл. 494 ал. 5 от ГПК и въпреки изричната покана за това от купувача- с представената по делото нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С..

Неоснователни са в този смисъл възраженията на адв. С. като пълномощник на ЧСИ А. Ц., че в настоящия случай съдебния изпълнител не може да носи отговорност за неизпълнението на задълженията си по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, тъй като не е бил поканен за това от купувача, както и поради това че не била внесена дължимата такса за извършването на принудително изземване на вещта от пазача. Това възражение се опровергава и от самите действия на ЧСИ А. Ц., който дори и след като в хода на производството пред въззивния съд е събрал дължимите такси и е установил категорично че вещта не съществува обективно, поради което не може да бъде реално предадена на купувача, отново и досега не е довършил процедурата по чл..521 ал.2 и 3 от ГПК по събиране на равностойността на вещта от длъжника. Само събирането на паричната равностойност на погиналата вещ от длъжника по изпълнителното дело и изплащането на същата на купувача, би могло да освободи ЧСИ А. Ц. от отговорността за вреди, причинени на купувача от непредаването на вещта поради нейното погиване. Друг процесуален ред за удовлетворяване на правата на купувача няма предвиден в процесуалния закон./ГПК/

Неоснователно е и възражението на пълномощника на ЧСИ А. Ц.- адв. С., че предявеният иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ е неоснователен, тъй като гражданският съд може да преценява процесуалната законосъобразност на действията или бездействията на съдебния изпълнител, но не може сам да извършва процедури и действия предвидени в ГПК, каквато е тази по чл. 521 ал.2 и 3 от ГПК. Следва в настоящия случай да се направи ясно разграничение между отговорността на ЧСИ А. Ц. за вреди пред купувача- [фирма], за бездействието му от непредприемането на процедурата по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК за събирането на паричната равностойност на погиналата вещ от длъжника и изплащането на същата на купувача, от изпълнителните действия на ЧСИ А. Ц. по процедурата, предвидена в цитираните разпоредби на закона, която все още не е довършена, но е обективно възможна. Провеждането на процедурата по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК е именно в правомощията на съдебния изпълнител, след като е установено че вещта е погинала и не може да бъде предадена на купувача, задължение на ЧСИ А. Ц. е да изпълни тази процедура и да заплати паричната равностойност на купувача, след като я събере от длъжника по изпълнителното дело. Именно виновното неизпълнение и бездействие на ЧСИ А. Ц. за изпълнение на процедурата по чл. 521 ал.2 и 3 от ГПК, е основанието за въззивния съд да счете че е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в бездействие на съдебния изпълнител, с което са нанесени на купувача имуществени вреди и които са основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ А. Ц. по предявения срещу него иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

От бездействието на ЧСИ А. Ц. и неизвършването на процедурата по чл. 521 ал.2 и 3 от ГПК, към която нормата на чл. 494 ал. 5 от ГПК изрично препраща, за купувача [фирма] са настъпили преки имуществени вреди. Поради погиването на вещта налице е обективна невъзможност за ЧСИ А. Ц. да предаде същата на купувача, след като я изземе принудително от пазача- А. Д. Д.. Поради несъбирането на паричната равностойност на погиналата вещ от длъжника в изпълнителното производство, по реда предвиден в чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, купувача макар да е платил предложената от него цена при провеждането на търга от съдебния изпълнител и всички дължими се такси, не може да получи нищо- нито закупената от него вещ, нито нейната парична равностойност.

Несъмнено размера на нанесената на купувача- [фирма] имуществена вреда от процесуалното бездействие на ЧСИ А. Ц., може да се остойности на платената от купувача цена в размер на 4 555.00лв., както и такса за постановлението за възлагане, която в настоящия случай не се претендира от ищеца купувач. Платената цена от купувача съставлява имуществена вреда за дружеството въззивник, която се явява в причинна връзка с неправомерното професионално поведение на ЧСИ А. Ц., представляващо бездействие при провеждането на процедурата по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, поради непредприемане на действия от съдебния изпълнител по събиране паричната равностойност на вещта, въпреки изричната покана за това от купувача. След като вредата е в размер на 4 555.00лв./паричната равностойност на платената цена за погиналата вещ при проведения търг по изпълнителното дело/, предявеният иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ е доказан и следва да бъде уважен за така претендирания размер от дружеството въззивник по делото, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 08.12.2013г. до окончателното й изплащане.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за дължимо обезщетение в размер на законната лихва върху размера на вредата, считано от 24.04.2012г. до датата на подаване на исковата молба- 07.11.2013, в размер на 718.31 лева. Още с връчването на нотариална покана с рег.№ 3273, том І, №180 от 18.04.2012год. на Нотариус С. С., на ЧСИ А. Ц./на 19.04.2012г./, купувача е поискал от съдебния изпълнител както предаването на вещта, на която е признат за собственик с протокол за възлагане, така и заплащането на нейната парична равностойност, в случай че ващта е изгубена и обективно не съществува. Следва извода, че ЧСИ А. Ц. е бил задължен от този момент да проведе както процедурата по чл. 521 ал.1 от ГПК, така и последващата процедура по чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК. От този момент съдебния изпълнител е в забава и по отношение на допуснатата от него процесуална незаконосъобразност на изпълнението по изпълнително дело № 20077010400365, изразяваща се в бездействие и непредприемане на действия по събиране паричната равностойност на вещта от длъжника в изпълнителното производство, въпреки изричната покана за това от купувача. След като е поканен да действа а същият е бездействал, ЧСИ А. Ц. е в забава за предприемане на законосъобразни изпълнителни действия за събирането на паричната равностойност на продаданета на търга вещ от длъжника и предаването на парите на купувача и поради това акцесорната претенция за лихви за забава, също е основателна и следва да бъде уважена за претендирания в исковата молба размер- 718.31лв.

Не са събрани по делото доказателства, които да опровергават презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновното поведение на ЧСИ А. Ц., при допуснатата от него процесуална незаконосъобразност на изпълнението по изпълнително дело № 20077010400365 по неговия опис, изразяваща се в бездействие и непредприемане на законосъобразните изпълнителни действия в съответствие с разпоредбата на чл. 521 ал.2 и 3 от ГПК, за събиране напаричната равностойност на продадената вещ от длъжника и предаването на сумата на купувача- [фирма].

При изложените правни доводи на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът на сладва да са произнася по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от ЗЗД и във връзка с чл. 53 от ЗЗД, насочен срещу ответниците ЧСИ А. Ц. и А. Д., с който се иска от съда да ги осъди солидарно да заплатят на [фирма] претендираните имуществени вреди, претърпени от дружеството ищец, в резултат на неизпълнението на задължението на А. Д., в качеството му на пазач, да опази описаната и продадена му от ЧСИ А. Ц. движима вещ и на ЧСИ А. Ц. на основание на чл. 49 от ЗЗД, тъй като той е назначил пазача по делото и му е възложил изпълнението на тези функции, за което следва да отговаря солидарно с него.

Само за пълнота на насоящото изложение, следва да бъдат изложени следните правни доводи във връзка с предявения при условията на евентуалност иск пред съда, по който съдът не дължи произнасяне по същество:

Предявеният евентуален иск при условията на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от ЗЗД е неоснователен, тъй като отношенията между ЧСИ А. Ц. и назначения пазач на вещта- А. Д. Д., не са в отношения на възложител на работата и работник. Ответника по евентуалния иск- въззиваемия Д. е назначен за пазач на вещта от съдебния изпълнител на основание изричната разпоредба на чл. 469 от ГПК и по силата на законовата норма, а не защото ЧСИ А. Ц. сам е избрал управителят на дружеството длъжник- [фирма], за пазач на вещта, която е била обявена за продажба чрез провеждане на публична продан. Поради тачи причина, ЧСИ А. Ц. не може да отговаря за действията на пазача на вещта, като лице което му е възложило извършването на определена работа. Съдебният изпълнител не е нито възложител на определената работа за което да има сключен договор, нито работодател на лицето назначено за пазач по силата на сключен трудов или друг договор. ЧСИ А. Ц. само е назначил за пазач на вещта управителят на дружеството длъжник, каквито правомощия са му предоставени въз основа на разпоредбите на процесуалния закон.

Пазача на вещта- А. Д. Д. е пряко отговорен пред купувача- [фирма] за настъпилите за него имуществени вреди от погиването на вещта, като същият носи имуществена отговорност на самостоятелно правно основание, предвидено изрично в разпоредбата на чл. 471 от ГПК, която го задължава да пази веща с грижата на добър стопанин, като поеме и разноските за нейното пазене и съхраняване. Пазача на вещта е длъжен да предаде вещта на купувача, в състоянието в което тя се е намирала към момента на описа, веднага след поискване от лицето, на което вещта е възложена като на купувач. Установи се по безспорен и несъмнен начин, че в настоящия случай за пазач на вещта е назначен от ЧСИ А. Ц.- А. Д. Д.- управител на дружеството длъжник- [фирма]. Назначеният пазач не е изпълнил основното си задължение- да пази вещта и да я поддържа в състоянието, в което му е предадена от съдебния изпълнител при извършването на описа, от което е последвало и друго неизпълнение- за доброволно предаване вещта на купувача, на който същата е възложена с протокол от ЧСИ А. Ц.. Неизпълнеинето на задълженията на пазача „с грижата на добър стопанин” е виновно и противоправно, като от него са произтекли за купувача- [фирма] преки вреди, тъй като вещта е погинала, поради което е станало обективно невъзможно нейното предаване на купувача.

Налага се от само себе си правния извод, че ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д. не могат да отговарят за причинените на купувача- [фирма] имуществени вреди солидарно и по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Това е така, защото съдебния изпълнител и пазача на вещта, отговарят за настъпили вреди за купувача, обявен за такъв след проведена публична продан в изпълнителното производство, на самостоятелно и специално предвидено в закона основание за всеки един от тях. ЧСИ А. Ц. носи специалната отговорност, предвидена в чл. 74 от ЗЧСИ, именно в качеството му на съдебен изпълнител, за процесуално незаконосъобразно изпълнение, за конкретни действия или бездействия в рамките на изпълнителното производство, като отговорността е за настъпили преки вреди за страните в изпълнителното производство или за трети лица. Пазача на вещта- А. Д. Д., на самостоятелно правно основание носи отговорност за вреди пред купувача на вещта, която му е поверена за пазене, при настъпили преки вреди от неизпълнението на задълженията му, предвидении в разпоредбата на чл. 471 от ГПК. Ето защо отговорността на въззиваемите- ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д. не е солидарна такава по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Съобразно доводите наведении в Определение № 120 от 06.03.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 2350/2008г. на ІV г.о. на ГК, с докладчик съдията А. Б., когато с исковата молба се претендира солидарност/активна или пассивна/, а с оглед на материалното правоотношение е налице разделна отговорност, съдът дължи произнасяне по същество, като със съдебния си акт следва да установи характера на материалното правоотношение, като се произнесе и само по отношение на отговорността на едно от лицата, защото когато съдът е сезиран за нещо «повече» от действително дължимото, съдът не само има правото, но и е задължен да се произнесе за «по- малкото», т.е. за разделната отговрност на всяко едно от лицата, срещу които иска е насочен.

Предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 1 500лв., на основание на чл. 45 от ЗЗД, поради отказа на ЧСИ А. Ц. да предостави копие от изпълнителното дело, необходимо за осъществяване на правата на ищеца по съдебен ред, на надлежно упълномощеното от него лице и по този начин го е принудил да се яви лично в кантората на ЧСИ в [населено място], за което ищецът е направил разходи в размер на претендираната сума, следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен. От една страна твърдяния, но недоказан по делото отказ на съдебния изпълнител да предостави копие от изпълнителното дело на купувача, не съставлява само по себе си същинско изпълнително действие по смисъла на закона, за което ЧСИ А. Ц. може да носи имуществена отговорност по специалния ред предвиден в разпоредбата на чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ. От друга страна исковата претенция за сумата от 1 500лв. е останала по делото недоказана, както по основание, така и по размер.

Неоснователен е предявения иск за сумата от 1 500лв. и след допуснатото от първоинстанционния съд изменение на неговото основание по реда на чл. 214 от ГПК, като се претендират причинени имуществени вреди в размер на 1500лв., изразяващи се в заплащане на такси, дължими към съдебния изпълнител за издаване на постановлението за възлагане –пропорционална такса в размер на 82.00лева, за което е издадена сметка №1643/03.12.2009г.; сумата от 683.28лв., от която сумата от 389.40лв. –пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и 180.00лв.- обикновена такса по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за сумата от 113.88лв., за която е издадена сметка №1654/04.12.2009год. Касае се за такси внесени след заплащането на цената на вещта продадена на публична продан и преди постановлението за възлагане на същата на купувача [фирма]. Тези такси са внесени във връзка със закупуването на процесния автомобил К., като същите се дължат във връзка с придобиването на правото на собственост от купувача на оригиринно правно основание- постановление за възлагане на ЧСИ А. Ц. по изпълнителното дело. Въззивният съд не констатира процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител до издаването на Протокола за възлагане по изп.дело №365/2007г., който е влязъл в законна сила на 25.12.2009г., поради което и не са налице основания за заплащане на така платените такси от купувача, като обезщетение за причинени имуществени вреди на [фирма] от незаконосъобразни действия на ЧСИ А. Ц.. Ето защо така предявения иск следва да бъде отхвърлен от съда като неоснователен.

Настоящият въззивен състав ва ОС Благоевград счита че въпреки заявеното от ищеца с първоначалната и изправената искова молбя, исковете насочени срещу ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д. предявени за имуществени вреди в размер на платената за вещта цена, се намират помежду си в съотношение на евентуалност, а не в отношение на алтернативност, така както се твърди от ищеца по делото. В тази насока е и доклада на въззивния съд, обявен на страните след приемането на изправената искова молба.

Като е отхвърлил като неоснователни всички педявени искове за имуществени вреди от [фирма] срещу ЧСИ А. Ц. и А. Д. Д., първоинстанцонния съд е постановил едно неправилно решение, тъй като същото е постановено при нередвност на исковата молба и неяснота на заявения петитут на предявените искове. Отделно от това първоинстанционният съд е приел че исковете са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване, поради което се е произнесъл по всички искове, въпреки че от ищеца е било заявено че същите са предявени при условията на алтелнативност. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно, а вместо него въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, срещу ЧСИ А. Ц., за заплащане на сумата от 4555 лева главница и 718,31лева лихва за забава за периода от 24.04.2012г.-07.11.2013г., представляващи причинени на дружеството въззивник- [фирма] имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело №20077010400365, поради непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на вещта по реда на чл. 521 ал. 2 и 3 от ГПК, въпреки изричната покана за това от купувача.

Поради отмяна на първоинстанционното решение, следва да бъде преразгледан и въпроса за разноските на страните при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ето защо следва да бъде осъден ЧСИ А. Ц. по отношение на който предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ е уважен, да заплати на [фирма], сторените разноски по делото ред РС Сандански, съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове, общо за сумата- 296.35лв.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответника има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. В този смисъл, следва да бъде осъдено [фирма], да заплати на ЧСИ А. Ц., сумата- 267.00лв., за сторените пред първата съдебна инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, следва да бъде осъден въззиваемия ЧСИ А. Ц. да заплати на [фирма], сумата- 123 лв. за държавна такса, сумата 768лв. за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната съдебна инстанция, сумата 200лв. за командировачни и сумата 210.87лв. разходи за явяване в съдебно заседание, за сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски на жалбоподателя и неговия пълномощник.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1815/30.07.2014г., постановено по гр.д. №1525/2013г. по описа на РС Сандански, като НЕПРАВИЛНО, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, А. Б. Ц.- частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., сумата 4 555лв. главница, представляващи причинените на дружеството имуществени вреди от процесуално незаконосъобразното изпълнение на ЧСИ А. Ц. по изпълнително дело № 20077010400365, съставляващо непредприемане на действия от ЧСИ по събиране паричната равностойност на продадената вещ по реда на чл. 521 ал.2 и 3 от ГПК, въпреки изричната покана за това от купувача, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2013г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 718.31лв., съставляваща лихва за забава, за периода от 24.04.2012г. до 07.11.2013г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 441 от ГПК, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., срещу А. Б. Ц.- частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, с който се иска да бъде осъден ЧСИ да заплати на [фирма], сумата 1 500лв., съставляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такси, дължими към съдебния изпълнител за издаване на постановлението за възлагане –пропорционална такса в размер на 82.00лева, за което е издадена сметка №1643/03.12.2009г.; сумата от 683.28лв., от която сумата от 389.40лв. –пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и 180.00лв.- обикновена такса по т. 5 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за сумата от 113.88лв., за която е издадена сметка №1654/04.12.2009год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А. Б. Ц.- частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., общо сумата- 296.35лв., за сторените разноски пред първоинстанционния съд при разглеждането на делото.

ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], , ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., да заплати на А. Б. Ц.- частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, сумата- 267.00лв., за сторените пред първата съдебна инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА А. Б. Ц.- частен съдебен изпълнител, с peг. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие Окръжен съд Благоевград, да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. М. М., сумата- 123лв. за държавна такса, сумата 768лв. за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната съдебна инстанция, сумата 200лв. за командировачни и сумата 210.87лв. разходи за явяване в съдебно заседание, за сторените пред въззивната инстанция разноски на жалбоподателя и неговия пълномощник.

Решението се постановява с участието на трето лице- помагачи на страната на ответника - Застрахователно акционерно дружество [фирма],ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от Р. Р. Г. и Ц. Д. К..

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: