МОТИВИ
към Присъда №176/21.09.2017г. по НОХД №1226/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Ц. А. П. ЕГН: ********** – за това, че за периода от месец февруари 2016г. до месец март 2017
година включително в гр.Плевен, като
осъден с Решение № 1599/30.10.2012г.по
гр.д.№ 4458/2012 година по описа на PC гр.Плевен, влязло законна сила на
16.11.2012г., изменено с Решение №
1118/10.07.2014г. по гр.д.№ 2378/2014 г. по описа на PC гр.Плевен, влязло в законна
сила на 06.08.2014г и Решение № 2261/29.12.2016г. по гр.д.№ 8339/2016 година по описа на PC гр.Плевен,
влязло законна сила на 21.01.2017г./ да издържа свой низходящ-малолетния си син М.Ц. П., роден на ***г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски -, а именно
девет месечни вноски , всяка в размер на 150,00 лева и пет месечни вноски всяка в рамер на 250,00
лева, всичко четиринадесет месечни вноски на обща стойност 2600 лева -
престъпление по чл. 183,ал.1 от НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН частично
поддържа обвинението. Счита същото за доказано за периода месец март 2016г. –
месец декември 2016г., т.е. – за неизплатени общо осем месечни вноски, по 150 лева
всяка, както и две месечни вноски, по 250 лева всяка. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание пробация с вид и продължителност на пробационните
мерки, по преценка на Съда.
Подсъдимият Ц.П. се явява лично.
Не се признава за виновен като се ползва от правото да даде обяснения, както и
да представи доказателства. В хода на съдебните прения не отправя конкретно
искане по съществото на делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
Ц.
А. П. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, със средно специално образование, не
работи, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият П. е осъждан
неколкократно за престъпления от общ характер, изтърпявал е и ефективно
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение приключило
на 26.10.2012г.
С Присъда по НОХД №524/2016г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН подсъдимият П. бил признат за виновен в това, че в
периода от време м.05.2015г. – м.02.2016г. в гр. Плевен, като осъден със
съдебно Решение №1118/10.07.2014г. по гр.д. №2378/2014г. по описа на РС -
Плевен, влязло в законна сила на 06.08.2014г. да издържа свой низходящ – М.Ц. П.,
роден на ***г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 10 месечни
вноски по 150 лева всяка, общо в размер
на 1 500 лева - престъпление по чл. 183 ал. 1
от НК, поради което на
основание чл.183 ал.3 НК, подсъдимият не бил наказан. Присъдата влязла в сила
на 14.06.2016г.
Подсъдимият Ц.П. и свидетелката М.В.М.
са бивши съпрузи. Бракът помежду им бил прекратен с развод с Решение № 1599/13.10.2012г.
по гр.д.№4458/2012г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, влязло в сила на 16.11.2012г. От
брака си имат дете - М.Ц. П. /роден на ***г., ЕГН: **********/, на което
подсъдимият бил осъден да изплаща месечна издръжка, чрез неговата майка, М.В.М..
С Решение № 1118/10.07.2014г. по гр.д.№ 2378/2014г. по описа на РС – ПЛЕВЕН
бил изменен размера на издръжката, като подсъдимият П. бил осъден да заплаща на
М.Ц. П., чрез неговата майка, М.В.М., месечна издръжка в размер на 150 лева.
Решението влязло в сила на 06.08.2014г.
С Решение № 2261/29.12.2016г. по
гр.д.№ 8339/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, размерът на издръжката, дължима от
подсъдимия на неговия син М. П. отново бил изменен, като подсъдимият П. бил
осъден да заплаща на М.Ц. П., чрез неговата майка, М.В.М., месечна издръжка в
размер на 250 лева, считано от 10.11.2016г.. Решението влязло в сила на
21.01.2017г.
Въпреки положителния за подсъдимия
развой по споменатото по – горе НОХД №524/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН,
считано от месец март 2016г., подсъдимият П. отново спрял да плаща месечните
вноски по дължимата издръжка в размер на 150 лева, независимо че разполагал със
средства за това. Описаното негово поведение продължило до месец януари 2017г.,
когато започнал надлежно да изпълнява коментираното свое задължение.
Междувременно обаче, свидетелката М.М. ***. С Постановление от 10.02.2017г. на
същата Прокуратура било образувано досъдебно производство №Д – 287/2017г., в
хода на което, за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК, бил привлечен Ц. А. П.
ЕГН: **********.
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- заверени преписи на Решение №
1599/13.10.2012г. по гр.д.№4458/2012г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, Решение №
1118/10.07.2014г. по гр.д.№ 2378/2014г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН, Решение № 2261/29.12.2016г. по гр.д.№ 8339/2016г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН /л.21 – 30 от ДП/;
- свидетелски показания на М.В.М.,
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2 НПК;
- справка за родствени връзки на Ц.П.
/л.33 от делото/;
- касова бележка за сумата от 250 лв. за подаден телеграфен
запис от Ц.П. с получател М.М. от дата 02.03.2017 г., разписка за пощенски
запис за сумата от 250 лева и касов бон от Ц.П. с получател М.М. от дата
23.06.2017 г. с основание - издръжка за месец /непосочен/ 2017 г., разписка за
пощенски запис за сумата от 250 лева от Ц.П. с получател М.М. от дата
09.02.2017 г. с основание - издръжка, разписка за пощенски запис за сумата от
250 лева и касов бон от Ц.П. с получател М.М. от дата 06.04.2017г. с основание
- издръжка, разписка за пощенски запис за сумата от 250 лева от Ц.П. с
получател М.М. от дата 16.05.2017 г. с основание - издръжка за дете /л.44 от
делото, папка – джоб/
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на
НАП – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - ПЛЕВЕН /л.31 – 34 от ДП, л.15 – 23 от делото/;
- характеристична справка /л.26 от
делото/;
- справка за съдимост /л.28 - 31 от
делото/
В доказателствената съвкупност са
налице две групи гласни доказателствени средства, които се намират в
противоречие помежду си: от една страна – обясненията на подсъдимия Ц.П. и
показанията на св.Т.М.Г. /с преимуществено оправдателен характер/, а от друга –
показанията на св.М.М. /с преимуществено обвинителен характер/.
Според обясненията на подсъдимия П.,
дадени в съдебното следствие /25.07.2017г./, същият разполага с общо пет вносни
бележки /представени в съдебното следствие/, на обща стойност 1250 лева, а
наред с това е предал парична сума в размер на 900 лева лично на свидетелката М.М.,
на неустановена дата през лятото на 2016г., в „***“ в гр.ПЛЕВЕН. На предаването
на посочената парична сума присъствал св.Т.Г.. В тази връзка, без да заявява
това изрично, подсъдимият оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт,
като изтъква, че през инкриминирания период е бил в „топли“ отношения с бившата си съпруга, поради което й е дал
паричната сума от 900 лева „на ръка“, вместо – чрез пощенски запис, както
обичайно.
Според допълнителните обяснения на
подсъдимия П. - дадени в съдебно заседание на 31.08.2017г., /непосредствено след
като св.М.М. даде своите показания/ -
подсъдимият твърди, че е дал на свидетелката парична сума в размер на
700 лева в „***“ в гр.ПЛЕВЕН, а отделно
от това – и сума в размер на 200 лева, в дискотека „***“. Категорично отрича да
е ставало дума, че сумата в размер на 700 лева е предназначена за изплащана от
страна на св.М., ипотека, както твърди самата тя в дадените пред Съда
показания.
На следващо място, видно от
показанията на св.Т.М.Г., в края на календарната 2016г. е имало случай, при
който заедно с приятеля му Ц.П. били на фитнес в „***“ в ПЛЕВЕН и след като
приключили с тренировката, пред сградата на „***“ се срещнали със св.М.М.. При
тази среща, подсъдимият предал на свидетелката парична сума в размер на 700
лева, при което тя попитала дали са 700, а подсъдимият отговорил утвъдително. П.
не уточнил пред св.Г. нито в хода на тази среща, нито – преди или след това, за
какво са предназначени парите. Свидетелят посочва, че една или две седмици по –
късно, заедно с П. били заедно в дискотека „***“ и отново се срещнали със св.М..
Подсъдимият предал на М. 200 лева /две банкноти от по 100 лева/, но свидетелят
не чул разговора, който бившите съпрузи провели. При този случай, ***също не
споделил на своя приятел Г. за какво са предназначени така предадените парични
средства.
От друга страна, според
показанията на св.М.М., дадени в съдебното следствие, същата няма ясен спомен
колко точно вноски по издръжката на М. П. не са й били изплатени през 2016г.,
като заявява, че по всяка вероятност са 10 или 9. Твърди, че считано от
м.януари 2017г., бившият й съпруг редовно изпълнява задължението си за
издръжка. Потвърждава, че през лятото на 2016г. е имало случай, при който
подсъдимият й предал сумата от 700 лева, но уточнява, че същите са
предназначени за изплащане на ипотека на жилище. Категорично заявява, че
уговорката й с П. е била паричните средства за издръжката да се изплащат чрез
пощенски запис, а също така, че при предаването на сумата от 700 лева,
подсъдимият не е направил уточнение, че се касае за средства за издръжка на
техния син. Твърди, че на предаването на тези парични средства, не е присъствал
никой друг, освен тя и П.. Отрича среща в дискотека „***“, както и предаване на
сума в размер на 200 лева, като уточнява, че не е виждала св.Г. от една година
и половина или две години. След прочитане на показанията на свидетелката на
основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК, същата заяви, че поддържа отразеното
в тях, а именно – че към момента на провеждане на разпита, считано от
01.02.2016г., е получила единствено сума в размер на 250 лева по дължимата в
полза на М. П. издръжка. Свидетелката уточни, че не поддържа единствено
заявлението, с което приключва протокола й за разпит „Други щети от магазина не сме установили“, като отново акцентира
върху твърдението си, че считано от месец януари 2017г. подсъдимият редовно й
изплаща издръжката в размер на 250 лева месечно.
Внимателната съпоставка на двете групи
доказателствени източници води до извода, че позицията на св.М. по
обстоятелствата на случая, съдържаща се в показанията й както от досъдебното
производство, така и в съдебното, се отличава с постоянство, а наред с това
намира потвърждение и в представените от страна на подсъдимия документи за
изплащане на пет броя вноски от по 250 лева всяка. Впрочем, доколкото в същите
вноски не е категорично уточнено за издръжка за кой месец се отнасят същите, Съдът
намира, че тези документи за извършено плащане добиват доказателствено значение
именно заедно с и чрез показанията на свидетелката М.М.. Наред с това, тезата
на М., че предадените й през лятото на 2016г. парични средства в размер на 700
лева са се отнасяли до изплащане на задължение, обезпечено с ипотека, се
потвърждават и от представеното още в досъдебното производство Удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, от което е видно, че както М., така и П.
фигурират като ипотекарни длъжници на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД.
От друга страна, не може да се
направи извод нито за постоянство, нито – за убедителност на оправдателните
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г..
Видно е, че първоначално подсъдимият заявява предаването на сума в размер на
900 лева в „***“ – ПЛЕВЕН, впоследствие – променя тази своя позиция, като
посочва, че сумата всъщност е 700 лева в „***“, а още 200 – в дискотека „***“. Неубедителна
е тезата на подсъдимия, че е предал „на ръка“ паричните средства, тъй като бил
в „топли“ отношения с бившата си съпруга, още повече, че неясен остава въпроса
за кои месеци по текущо дължимата издръжка, са се отнасяли посочените 700 лева.
Нито обясненията на подсъдимия, нито – показанията на св.Г. дават отговор на
този въпрос, а се остава с убеждението за едно /неясно по какви причини/
връчване на пари „на ръка“. На свой ред, свидетелят Г. твърди осъществяване на
срещата пред „***“ в ПЛЕВЕН в края на 2016г., вместо – както заявяват и подсъдимият,
и св.М. – през лятото на посочената година. Предвид демонстрираната близост на
взаимоотношенията между П. и Г. /твърди се, че редовно спортуват заедно/,
твърде неубедително е и заявлението на свидетеля, че подсъдимият не му е споделил
за какво са предназначени паричните средства в размер на 700 лева. Що се отнася
до твърдяната от страна на П. среща в заведение „***“, то св.Г. твърди, че се
касае за заведение „***“ и отново – нито че е разбрал, нито – че е чул за какво
са предназначени твърдяните като предадени 200 лева, но същевременно му
направило впечатление, че са две купюри от по 100 лева.
В резултат на съпоставката на
коментираните доказателствени източници, Съдът преценява като убедителни,
непротиворечиви, последователни и добросъвестно дадени показанията на св.М.М..
Като се изключи отбелязаното непонятно изявление в края на протокола й за
разпит от досъдебното производство /което е очевидно пропуск от техническо
естество, който следва да се отдаде на разследващия полицай /, Съдът намира, че
както показанията на свидетелката, дадени в съдебното следствие, така и тези,
дадени в досъдебното производство, следва да бъдат кредитирани. Същевременно,
като неубедителни и противоречиви, обясненията на подсъдимия следва да бъдат
оставени без доверие, като в тази връзка Съдът заключава, че същите са
проявление на правото му на защита, но са недостоверни като доказателствен
източник. Също като недостоверни – и съдържащи очевидно неверни обстоятелства
по съществото на делото, са и показанията на св.Т.Г., поради което, не отдава
вяра и на тях. След влизане на Присъдата в сила, заверен препис от същата,
както и от настоящите мотиви и протокола за съдебно заседание на 31.08.2017г.,
следва да бъдат изпратени на РП – ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за
възбуждане на наказателно производство спрямо Г., за престъпление по чл.290 НК.
На следващо място, по отношение на
заключението по изготвената съдебно – икономическа експертиза Съдът намира за
наложително да изтъкне, че нейното допускане в досъдебното производство поражда
известно недоумение. Съобразно чл. 144 ал.1 НПК, „Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или
органът на досъдебното производство назначава експертиза.“. В
настоящия случай се касае за изчисление на броя на евентуално дължимите месечни
вноски и това е въпрос, който не налага наличието на специални знания, още
повече, че в досъдебното производство не са представени каквито и да било
документи за извършени плащания. Касае се за просто аритметично действие – сбор
на месечни вноски за определен период от време, при съобразяване датата на
влизане в сила на съответните съдебни Решения по присъждане на издръжка, което,
на свой ред, е въпрос от юридическо естество. Ето защо, макар да не оставя
представеното експертно заключение по делото без доверие Съдът държи сметка, че
същото е напълно ненужно от доказателствена гледна точка и не основава Присъдата
си върху същото.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Ц. А. П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 183 ал.1 НК - през
периода месец март 2016г. - месец декември 2016 година включително в гр.Плевен,
като осъден да издържа свой низходящ - М.Ц. П. /роден на ***г./, не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: десет
месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева, съобразно Решение № 1118/10.07.2014г. по гр.д.№
2378/2014 г. по описа на PC - Плевен /влязло в сила на 06.08.2014г./, всичко
вноски на обща стойност 1500 лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 183 ал. І НК се изразява в бездействие – противоправно
въздържане от изпълнението на задължение за даване на издръжка, постановено с
влязъл в сила съдебен акт. Поведението на подсъдимия е било именно такова, като
в периода месец март 2016г. - месец декември 2016 година включително в
гр.ПЛЕВЕН не е изпълнил нито една месечна вноска от дължимите през този период
общо десет месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева, съобразно Решение № 1118/10.07.2014г. по гр.д.№
2378/2014 г. по описа на PC – ПЛЕВЕН, на обща стойност 1500 лева. Тези факти и обстоятелства се
установяват пряко от показанията на свидетелката М.М., а косвено - от заверения
препис на Решение № 1118/10.07.2014г. по
гр.д.№ 2378/2014г. по описа на РС – ПЛЕВЕН и справка за родствени връзки на Ц.П..
Във връзка с обективната
съставомерност на деянието следва да бъде отбелязано, че във времевия обхват на
коментираното продължено престъпление, не може да бъде включен месец февруари
2016г., тъй като е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт – цитираната
по - горе Присъда по НОХД №524/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН - за период от
време, който обхваща същия месец и евентуалното му отчитане по настоящото дело,
би влязло в разрез с правния принцип ne bis in idem. От друга страна, във времевия
обхват на продълженото престъпление, не следва да бъдат включени и месеците
януари, февруари и март 2017г., тъй като за същите месеци е била надлежно
изпълнена месечната издръжка – в която насока са и показанията на св.М.М., и
представените от подсъдимия пет броя вносни документи за изплатени общо пет
вноски от по 250 лева, всяка. Както беше отбелязано и по – горе, тези вносни
документи добиват смисъл именно във връзка с показанията на св.М., предвид
липсата на ясно отбелязване за кой месец от дължимата издръжка се отнасят. В
тази връзка, не може да бъде споделена тезата на подсъдимия, че същите вноски
са предназначени за неизплатена издръжка през 2016г., от една страна, отново
защото на самите документи липсва ясно отбелязване за кой период се отнасят, а
от друга – предвид текущия характер на задължението за издръжка и
необходимостта същата да бъде давана редовно и периодично, недопустимо е
подобно изявление „със задна дата“. Не на последно място, специално що се
отнася до паричната стойност на дължимите вноски за инкриминирания период Съдът
намира, че единствено относимо е Решение № 1118/10.07.2014г. по гр.д.№ 2378/2014г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН, постановяващо размер на дължимата издръжка от 150 лева месечно, тъй
като именно този размер е бил дължим към месеците ноември и декември 2016г.,
респективно – увеличението на издръжката на 250 лева с Решение №
2261/29.12.2016г. по гр.д.№ 8339/2016г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, считано от
10.11.2016г. е неотносимо от наказателноправна гледна точка, тъй като Решение №
2261/29.12.2016г. е влязло в сила едва на 21.01.2017г., т.е. след очертания
инкриминиран период, а наказателната отговорност на дееца не може да бъде
ангажирана с обратна сила, за разлика от гражданската такава.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката, която дължи - и е целял тяхното
настъпване. В този смисъл, неговото поведение е било съзнателно по смисъла на
чл.183 ал.1 НК като следва да бъде подчертано, че за подсъдимия не са били
налице пречки от такова естество, че да е налице пълна обективна невъзможност
да изплаща вноските по издръжката на М.Ц. П.. От представената по делото
справка от ТД на НАП – ПЛЕВЕН е видно, че същият има регистриран трудов договор
със „СИРВАН“ с размер на основното трудово възнаграждение – 650 лева, което
трудово правоотношение е действащо през целия инкриминиран период, посочен по –
горе.
Въз основа на тези доводи Съдът
съобрази, че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен
начин в очертаната по – горе част, като Ц.А.П. следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление
по чл. 183 ал.1 НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимите, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.183 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е ниска:
предвидено е наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Ц.П., следваща от представената справка за съдимост, е висока – към
датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан за други
престъпления от общ характер /в т.ч. – за такова по чл.321 ал.3 НК/ и както
беше отбелязано, изтърпявал е ефективно наказание лишаване от свобода в размер
на две години. Представената по делото характеристична справка е в същата
насока – налице са множество криминалистически регистрации, както и данни за
връзки с организираната престъпност.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид миналата съдимост, която не е оказала
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху неговата личност,
както и големият брой неизплатени месечни вноски по издръжката /десет/, който
значително надхвърля минимално необходимото за обективна съставомерност по
чл.183 ал.1 НК.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при ниска обществена опасност на деянието и висока
– на дееца. В този смисъл, формално, като по – подходящо наказание от двете
алтернативно предвидени в чл.183 ал.1 НК – лишаване от свобода и пробация - се
явява лишаването от свобода. Същевременно, предвид естеството на задължението
за издръжка и предвид необходимостта на подсъдимия да не бъдат създадени
труднопреодолими пречки за нейното изплащане /а оттам – и за отрицателно
въздействие върху получаващия издръжката/, Съдът прецени, че единствено
подходящото наказание в случая, се явява пробация, при вид на пробационните мерки
- по чл. 42а ал.2 т. 1 НК и по чл.42а ал.2 т.2 НК. Що се отнася до
периодичноста на първата мярка, както и до срока на двете посочени пробационни
мерки Съдът намира, че те следва да бъдат съобразени надлежно с високата лична
обществена опасност на дееца, трудностите при неговото поправяне и
превъзпитание, за които стана дума по – горе и засилване на индивидуално –
превантивния ефект спрямо неговата личност. В този смисъл, прецени като уместна
периодичностт на мярката по чл. 42а ал.2 т. 1 НК да бъде три пъти седмично, а
срока за всяка от двете мерки – две години.
В съответствие с тези съображения,
Съдът призна подсъдимия Ц. А. П. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че през
периода месец март 2016г. - месец декември 2016 година включително в гр.Плевен,
като осъден да издържа свой низходящ - М.Ц. П. /роден на ***г./, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
десет месечни вноски, всяка в размер на 150,00 лева, съобразно Решение № 1118/10.07.2014г. по гр.д.№
2378/2014 г. по описа на PC - Плевен /влязло в сила на 06.08.2014г./, всичко
вноски на обща стойност 1500 лева - престъпление по чл. 183 ал.1 НК, поради
което и на основание чл.183 ал.1 във вр.чл.54 НК го осъди на ПРОБАЦИЯ при
следния вид и размер на пробационните мерки:
-
по чл. 42а ал.2 т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** –
за срок от 2 /две/ години, при периодичност – 3 /три/ пъти седмично;
-
по чл.42а ал.2 т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
- за срок от 2 /две/ години,
като оправда подсъдимия Ц.
А. П. ЕГН: ********** в частта на
обвинението за неизплатени месечни вноски за месец февруари 2016г., както и в
периода месец януари 2017г. – месец март 2017г. включително.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на Ц.П.. Наред с това, изпълнени се
явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо,
както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Ц.
А. П. ЕГН: ********** беше осъден
да заплати направените по делото разноски, както следва: 84,64 лева /осемдесет
и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 40
/четиридесет/ лева - по сметка на РС – ПЛЕВЕН, всичките дължими във връзка с
изготвянето и доклада на експертно заключение по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: