№ 394
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000044 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД,
ЕИК ********* против решение № 260 227/ 28.10.2020 г. по т. д. №
2594/2019 г. на СГС, ТО, 1 състав, в частта, в която, на основание чл. 327, ал.
1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, „Столичен електротранспорт“ ЕАД, е осъдено да
заплати на „Модул“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 30 000 лв. с ДДС,
представляваща дължима цена по договор № СБ – 31от 05.03.2019 г. за
доставени стоки по фактура № 27507/ 21.05.2019 г., както и на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер на 99, 07 лв.,
представляваща дължима неустойка за периода 21.06.2019 г. до 26.11.2019 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде
отменено.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че в изпълнение на
сключения между страните договор са напълно доставени необходимите
възли и елементи на зъбни колела. Твърди, че за приемателно - предавателния
протокол от 21.05.209 г. липсвали данни, в какво качество, подписалите го
1
лица са представлявали съответно „Модул“ АД и „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, както и имената на същите, а освен това, не били
положени и печати на двете дружества. Затова счита, че процесния протокол
не може да бъде приет като валидно доказателство по делото.
По отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е изложено разбирането на
страната, съобразно установеното в правната доктрина и съдебната практика,
кога е налице основание за нищожност на неустойката, но липсват твърдения,
че в конкретната хипотеза, договорената между страните неустойка е
нищожна.
Въззиваемата страна „Модул“ АД оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено. Твърди, че фактите с наведеното възражение, относно
доказателствената стойност на приемателно – предавателния протокол от
21.05.2019 г. са признати от ответника още с отговора на исковата молба,
поради което и оспорването им на този етап от делото е недопустимо.
Заявява, че неустойката в договора не е нищожна, защото е с 10 % по – ниска
от определената законна лихва за забава.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е
изложил мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща,
съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността
на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са
неоснователни.
С отговора на исковата молба, ответникът изрично е признал, че
насрещната страна е изпълнила задълженията си по договора, а именно,
2
извършила е доставките по него Същите били приети от страна на
дружеството, без забележки и това се установявало от представения от
ищеца приемателно – предавателен протокол. Посочил е, че не оспорва вида
на описаните в протокола възли и елементи, както и начина на изпълнение.
Възраженията му се изчерпват с довода, че е заплатил сумата от 5 664 лв.,
поради което и съобразно общо претендирания размер на задължението от
35 664 лв. с ДДС, за сумата от 5 664 лв., иска следвало да бъде отхвърлен. По
тази причина и с определението на съда по реда на чл. 146 вр. с чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване
факта, че ищецът е доставил стоките, за което свидетелства, съставения
приемателно – предавателен протокол. Ето защо, при този ход на спора в
производството пред първоинстанционния съд, повдигането на възражения
относно приемането на стоката, както и оспорването на ангажираното от
ищеца доказателство за това, във въззивната инстанция, съобразно чл. 266
ГПК е недопустимо и не следва да бъде разглеждано.
С жалбата не се твърди, че неустойката за забава в чл. 26 от договора е
нищожна, въпреки изложените съображения по въпроса, кога неустойката е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Но дори и в обратната
хипотеза, възражението е недопустимо, тъй като не може да бъде релевирано
за първи път пред въззивния съд, още повече, предвид поддържаното от
ответника с отговора на исковата молба, че претендираната неустойка в
размер на 99, 07 лв. е дължима.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното
решение, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 1 450 лв. за адвокатско възнаграждение пред
САС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 227/ 28.10.2020 г. по т. д. №
2594/2019 г. на СГС, ТО, 1 състав.
ОСЪЖДА „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на „Модул“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 1 450 лв.
разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5