Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 328, 25.11.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На
седми ноември през 2019 година,
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Анна Василева,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 317 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от от “П К Б” ЕООД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.”Б” №, бл. вх., представлявано от
управители С НН и И Х Г, действащи
чрез упълномощен юрисконсулт К.А. против А.М.Х.,
ЕГН-********** ***, като моли
съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на ищцовото дружество срещу ответницата в размер на 3 214.24 (три хиляди двеста и четиринадесет лева и 24
ст) лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № ********** от 27.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане. Претендира
за направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен посочения горе Договор
за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество, като Кредитор, е предоставило на ответницата кредит в размер на 1 350.00 лева за срок
от 24 месеца, ведно със закупен пакет от
допълнителни услуги, на стойност 1 620.48 лева, или общо задължение по
договора в размер на 3 623.52 лева. Ответницата приела да погаси
посочената сума на месечни вноски в размер
от по 150.98 лева, с падежна дата –
5-то число на месеца. Същата не изпълнявала точно
поетите задължения по погасяване на кредита, като
изплатила четири пълни погасителни вноски и една непълна, след което изпаднала в забава.
Съобразно Общите условия към договора (т.12.3), последният бил автоматично прекратен на 26.09.2018г. от страна на Кредитодателя (при
просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни). При горните
обстоятелства и с оглед продължаващото неизпъление на изискуемия дълг от страна
на ответницата, ищцовото дружество предприело съдебни действия за
удовлетворяване на вземанията си, като по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 577/2018г. по описа на РС-гр.И
за вземането – предмет на установяване по настоящата искова претенция. Тъй като
съобщението до длъжника А.М.Х., ЕГН-********** за издадената
срещу нея Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК, при възприето редовно връчване при условията на чл.47, ал.7 във
вр. с ал.5 от ГПК и по указание, дадено от съда при условията на чл.415, ал.1,
т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
А.М.Х., ЕГН-********** ***, намерена и редовно лично уведомена на
посочения адрес, не представя отговор. Не ангажира становище по предявения иск,
не прави искания и възражения, не сочи доказателства. В
съдебно заседание, редовно призавана, не се явява и не е поискала разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като съобрази горното, счита,
че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответницата А.М.Х., ЕГН-********** са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и от
неявяването й в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с
Разпореждане на съда от 22.05.2019г. при връчване на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, съобщението за което ответницата е получила лично на 12.06.2019г.,
на установения адрес в с.М Й обл.Р (л.64 от делото), както и впоследствие е
предупредена с призовката, изпратена на 28.08.2019г. за насроченото съдебно
заседание на 07.11.2019г., коята съдът приема за редовно връчена при условията
на чл.58 във вр. с чл.40, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК. Ето защо съдът приема, че са изпълнени условията на
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице
са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба
обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства
и назначената съдебно-счетоводна експертиза, която в заключението, депозирано с
вх.№ 4107 от 04.10.2019г. установява като дължимо по основание и размер на
претендираното по делото вземане на ищеца срещу ответницата, произтичащи от
възникналото между тях договорно правоотношение по Договор
за
потребителски кредит № ********** от 27.04.2017г.
При преценка на обсъжданите доказателства, съдът счита,
че може да се направи обоснован извод за
вероятната основателност на иска, предявен на основание чл.422 от ГПК, за
съществуване на претендираното от ищеца срещу ответницата парично вземане В
своето основание и размер претендираното вземане е доказано, предвид и липсата
на други конкуриращи доказателства, ангажирани от ответната страна. В същия
размер и на същото основание е присъдено и по издадената Заповед
от 27.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 577/2018г.
по описа на РС-гр.И.
Предявеният иск за установяване на парично вземане, при условията на
чл.422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 27.07.2018г., считано от
която дата е длъжима и претендираната от ищеца законна лихва за забава върху
главното задължение до окончателното му погасяване (арг. чл.86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Според
заключението на обсъдената горе експертиза, т.4, към момента на предявяване на
иска – 27.07.2018г., претендираното от ищеца вземане възлиза в пълния размер на
исковата сума от 3 214.24 лева, но вследствие на извършена от
ответницата вноска след предявяването на иска, възлизаща в размер на 318.80
лева, задължението е намалено до размера от 2 895.44 лева (в
това число главница от 1 274.44 лева, договорна лихва от 521.88 лева и
задължение по предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на
1 417.92 лева). Според съда, извършеното плащане следва да се вземе
предвид при условията на чл.235, ал.3 от ГПК, имащо значение за спорното право,
като по този начин се налага извода за частична неоснователност
на предявения от ищеца установителен иск поради недължимост на претендираното от него парично
вземане за горницата над 2 895.44 лева, вследствие
издължаването й в хода на съдебното производство,
респ. искът следва бъде отхвърлен в тази част.
Доколкото този
изход на делото е обусловен от действия на ответницата, извършени след
завеждането на иска (предвид, че е погасила частично в
хода на съдебното производство претендираното вземане),
т.е. с поведението си е дала повод за завеждане на делото, то на основание чл.78, ал.1 и по аргумент на противното от
чл.78, ал.2 от ГПК, съдът прецени, че следва да бъдат възложени на ответницата
направените от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство,
вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите включват 128.57 лева - заплатената ДТ при образуване на делото, от тях 64.28
лева – заплатени при образуване на Заповедното производство за същото вземане и
64.29 лева - при образуване на исковото производство; 150.00 лева е присъденото
юрисконсултско възнаграждение по Заповедното производство, като ищецът претендира
и възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство в максималния размер
от 300.00 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът счита, че така претендираното възнаграждение в максимален размер е
неоснователно завишено, като съобразно материалния интерес на делото, неговата
фактическа и правна сложност прецени, че следва да бъде присъдено такова до
размера от 150.00 лева, което е в рамките на дължимото по чл.25, ал.1 от
цитираната горе Наредба. Ищецът е направил и разноски за възнаграждение на
вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, в размер
на 200.00 лева. По този начин доказаните общо разноски възлизат в общия размер
на 628.57 лева, от които 214.28 лева са разноските по заповедното производство,
а разликата от 414.29 лева са разноските
по исковото производство.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, съществуването на вземане на „П
К Б” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Б” №, бл., вх.,
представлявано от управители С Н Н и ИХ Г, срещу ответницата А.М.Х., ЕГН-********** ***, в
размер на 2 895.44 (две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева
и 44 ст) лева,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
********** от 27.04.2017г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото вземане – 27.07.2018г. до окончателното му погасяване.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за установяване на паричното вземане за горницата над 2 895.44 лева до първоначално претендирания
размер от 3 214.24 (три хиляди
двеста и четиринадесет лева и 24 ст) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради частично погасяване
на задължението в хода на съдебното производство, съобразено от съда при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.М.Х.,
ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на “П К Б” ЕООД-гр.С, ЕИК , представлявано от управители представлявано
от управители С Н Н и И Х Г:
- сумата от 214.28 (двеста и
четиринадесет лева и 28 ст) лева –
направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 577/2018г. на
РС-гр.Исперих и
- сумата от 414.29 (четиристотин и четиринадесет лева и 29 ст) лева – направени разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).
ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от решението
към ч.гр.д.№ 577/2018г. на РС-гр.И с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: