Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр. София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети фавруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16863 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 87719 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 9755/2018 на СРС, ІІІ ГО, 151
състав е отхвърлил като неоснователни
предявените от Л.С.Ц. ЕГН-**********, с
адрес: ***, против
Ю.Т.Ц. ЕГН-**********, с адрес: *** искове, съответно 1) с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договора за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, том І, вх. peг. № 5273, нот. дело № 56/2009
г. от 18.08.2009 г. по описа на нотариус Т.А., поради наличие на симулация, по силата на който на ответника са
дарени 1/6 ид.ч. от ап. №
32, находящ се в гр. София, район „Триадица”, ж.к. „*******,
с идентификатор № 68134.1005.117.2.32 по КК и КР на гр. София; 2) с правно основание чл. 29,
ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на
посочения Договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 58, том І, дело № 56/2009 г., поради
измама - ищцата била въведена в заблуждение от приобретателя,
че сключва договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане; и 3) с првано основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" от ЗЗД за отмяна
на същия договор за дарение
поради непредоставяне на дарителя на издръжка, от
която той се нуждае.
Недоволна от така постановеното
решение е останала ищцата Л.С.Ц., която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради нарушение на материалния закон при постановяването му.
По-конкретно поддържа твърденията си, че при сключването на договора страните
са имали за цел имотът да бъде прехвърлен срещу гледане и издръжка, както и че
именно такова е било субективното й намерение, при формирана от ответника
невярна представа, че договорът е именно такъв. Изложени са и съображения, че
при установената по делото трайна нужда на дарителката от издръжка е правно ирелевантно дали дареният разполага със средства, за да
дава такава, тъй като законът никъде не установява изрично изискване да бъде
изследвано материалното състояние на последния. Счита, че щом дареният е получил нещо
безвъзмездно, той следва да даде на дарителя си издръжката, от която трайно се неждае, или да му върне обратно дареното, като
обстоятелството, че не разполага с пари, не го освобождава от отговорност. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и уважи предявените искове.
Въззиваемият Ю.Т.Ц. не ангажира становище по жалбата, не се явява и
не изпраща представител.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са в условия на обективно евентуално съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.29,
ал.1 от ЗЗД и чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД от Л.С.Ц. срещу Ю.Т.Ц. за
прогласяването на нищожността поради симулация, евентуално - за унищожаване поради
измама и евентуално - за отмяна на дарението, извършено с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 58, том І, нот. дело №
56/2009 г. на нотариус Т. А., по силата на който ищцата Ц. е дарила на ответника
Ц. 1/6 ид. ч. от
апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
с идентификатор № 68134.1005.117.2.32 по КК и КР на гр. София.
По
иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
предл.5 от ЗЗД нищожни са привидните договори, като в случай, че страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Настоящият въззивен състав
споделя изводите на СРС, че по делото не
е доказана твърдяната от ищцата симулативност на
атакуваната сделка. Прехвърлителката Ц. не установява
с допустимите от закона доказателствени средства, че
заедно с ответника не са имали намерението да я сключат, а само да прикрият договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Не се
спори, че за твърдяната симулация не е
съставяно обратно писмо или друг нарочен документ, в който страните да
материализират и декларират действителната си воля. По делото липсва и писмено доказателство, изходящо от ответната страна или удостоверяващо
нейни изявления пред държавен орган, което да прави вероятно твърдението за
привидност на процесния
договор за дарение, с оглед допустимостта на свидетелски показания съгласно чл.
165, ал. 2 от ГПК. Процесуалният
закон ограничава допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на документ, подписан от страните по делото.
Свидетели са допустими само при наличието на достатъчно гаранции за вероятност
на твърдяната симулация. Това предполага, че онзи, който участвува
в привидна сделка и при съставяне на документ за нея, би следвало да положи
достатъчно усилия, за да си набави обратен документ, с който да се предпази от
бъдещи рискове. В случая, жалбоподателката Ц. не разполага с обратен документ,
който пряко да разкрива твърдяната симулация, т. е. липсата на съгласие на
двете страни за пораждане на целените с договорора за
дарение правни последици. Ищцата не е
ангажирала и документ, който да послужи като начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 165, ал. 2 във връзка счл. 164, ал. 1, т.2 ГПК за разкриване
действителната воля на страните по сделката, който да прави вероятна симулативността на волеизявленията им в договора за дарение
от 18.08.2009 г., предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58,
том I, per. № 5273,
дело № 56/2009 г. С оглед недопустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство за установяване на симулацията,
събраните такива не следва да бъдат обсъждани. Недоказаността на така релевирания порок, съставляващ основание за нищожност на
сделката, налага извода, че искът, предявени на основание чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД е неоснователен,
поради което и процесният договор за дарение е произвел транслативното си действие.
По
иска с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД
По
силата на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение. Въвеждането в
заблуждение се изразява в създаването на неверни представи с цел едно лице да
бъде мотивирано към сключване на определена сделка, но за да е правно релеванно, то трябва да се отнася до фактическия състав на
сделката, т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието
на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД.
Такива данни по делото липсват. От показанията на свидетелите може да се
заключи единствено, че ищцата е имала очакването, че в бъдеще при нужда тя ще
може да разчита на дарения неин внук, но не и че е имала волята да сключи алеаторен договор за прехвърляне на 1/6 идеална част от
имота си срещу задължение за издръжка и гледане. Мотивът, че един ден ищцата ще
може да бъде подпомагана от внука си, загдето го е надарила, не сочи на подвеждане
досежно съществените елементи от съдържанието на
сключения договор от негова страна. Обстоятелството, че ищцата е скючила именно договора, който е желала, се потвърждава от
една страна от това, че тя не е търсила изпълнение по него години наред, а от
друга - от факта, че в същия ден и пред същия нотариус тя е прехвърлила на
ответника и останалите притежавани от нея 4/6 идеални части от същия апартамент,
но чрез покупко-продажба. Че волята й е била именно да дари внука си се
потвърждава и от показанията на свидетелите, които сочат на намерението й да се
разпореди със собствеността в полза на внука си Ю.Ц. тайно, без баща му да разбере. Какви са били мотивите на
ищцата за това фактическо обезнаследяване на сина й, както и промяната в намеренията й след
сключването на договора, са без правно значение. За унищожаемостта
поради измама е от значение заблуждението на измамения да е съществувало преди,
а не след сключването на договора. Тъй като умишлено въвеждане в заблуждение на
ищцата от ответника относно договора, който сключва, не се установи по делото,
то и този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и следователно -
неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД
Съгласно
чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките,
чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този
законов текст, са следните юридически факти, залегнали в хипотезата на
цитираната правна норма: валидно извършен дарствен
акт, изпадане в трайна нужда на дарителя от издръжка, искане,
отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да
дава издръжка. Доказателствената тежест за установяване осъществяването на
всеки от посочените елементи на състава, е на ищцовата
страна, съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК. Доказването, което следва
да бъде проведено от нея, е пълно и главно.
Отмяната
на дарението, от една страна, е възможност за дарителя да получи средства, от
които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на
дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение. Такава високо укорима
непризнателност ще бъде налице, когато дареният има възможност да даде и
осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и
обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това
отказва да я даде. Поради това с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.
227, ал. 1, б "в ЗЗД няма проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя. Доказването, че дареният разполага с
достатъчно материална възможност да дава издръжка на дарителя, е в тежест на
последния. В случая по делото не се спори, а и от представените Експертни
решения и Епикризи се установява, че след прекаран
инсулт и получената левостранна тежка пареза, както и в следствие претърпените счупвания на таза
и левия крак, ищцата е със 100 % трайна неработоспособност, прикована на легло,
не може сама да се обслужва и храни и се нуждае от чужда помощ. Не се спори
също, а и от представените разпореждания за пенсия е видно, че средствата на
ищцата не са достатъчни за издръжката й, включваща не само закупуване на
лекарства и храна, но и плащане за чужда помощ на болногледач. Обстоятелството,
че ответинкът е бил поканен да дава издръжка на
ищцата се установява от показанията на разпитаните свидетели, които в тази част
са безпротиворечиви. Не се установява, обаче,
ответникът да разполага с достатъчно средства, че да може да даде на
дарителката си издръжба без с това да постави себе си и лицата, които е длъжен
да издържа по закон, в по-лошо положение от това на ищцата. Поради това, няма
основание да се приеме, че поведението на ответника е нравствено и законово укоримо, респ. че представлява форма на непризнателност,
която да обуславя отмяната на дарението. Ето защо, този иск също следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия Ц. се следват разноски за производството пред въззивния съд, но тъй като такива не са поискани
своевременно, то и същите не следва да бъдат присъждани.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87719 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 9755/2018 на СРС, ІІІ ГО,
151 състав.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.