Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     ,       12.03.2016г.,       гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и шести наказателен състав

   На двадесет и втори февруари,   две хиляди и шестнадесета година

   В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ПЕТРОВА

 Секретар Р.И.

 

 като разгледа докладваното от съдията НАХД №301  по описа за 2016 година, за  което съобрази, че производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.                                

 

       Постъпила е жалба от „ Енерго Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от заедно от всеки от двамата членове на управителяния съвет П.Т., П.В., М.Б. и Р.Ц. против наказателно постановление  №НП -260/06.02.2015г. на Председателя на ДКЕВР- София, с което на дружеството  е  наложено наказание  имуществена санкция  в размер на 20 000 лева, на основание чл. 206 ал.1 от Закона за енергетиката, за нарушение на чл.61ал.2 от ОУ. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено след изтичането на сроковете по чл. 34 ЗАНН, а именно тримесечния срок от откриване на нарушителя, като счита, че срокът по чл.34 ал.2 ЗАНН, не е приложим  в случая, а единствено за нарушения на ЗЕ. Пледира, че обжалваният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Изтъква, че уредите за измерване били собственост на електроразпределителното дружество и нямало законово изискване при демонтажа да присъства и потребителя, като дружеството имало правото и задължението периодично да подменя средствата за измерване. Не било изрично предвидено, че при подмяната  по инициатива на собственика с цел текущ контрол, следва да се състави протокол. В същото време чл.206 ал.1 от ЗЕ препращал към нарушаване на условията на лицензията, а  Общите условия били част от лицензията, но те уреждали облигационни отношения. Действията на „Енерго Про Мрежи” АД не нарушавало нито действащи законови норми, нито такива на подзаконовите нормативни актове, издадени в изпълнение на ЗЕ, поради което счита, че не е налице съставомерно поведение по смисъла на чл.206ал.1 от ЗЕ. Изтъква се, че наказателното постановление било издадено в нарушение на чл.2ал.2 във вр. с чл.31 от ЗАНН и при липса на санкционна норма за твърдяното нарушение.  Сочи се, че при издавена на НП не бил спазен принципа на законоустановеност на нарушението. Не на последно място пледира за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание процесуалния представител поддържа жалбата като моли съда да отмени наказателното постановление на наведените в нея доводи.

         Въззиваемата страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложените съображения в писмените бележки.

          Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 11.02.2014г. в резултат на прегледа на представената под номер 40 от „Справка на неоснователните жалби, входирани през 2013г. в „Е.М." АД от 11.02.2014г. жалба с вх. № 1357868 от 15.01.2013 г. от Б.Б.Д., гр. Варна, местност „Свети Никола" 1632, относно липса на захранване с електрическа енергия на посочения обект, абонатен номер **********, е установено, че на 04.02.2013г. представители на „Е.М." АД са извършили проверка на средството за търговско измерване с фабричен номер 1102010908305351, отчитащ консумацията на електрическа енергия на посочения обект, за което е съставен Протокол № 0469970 от 04.02.2013г. Същият, видно от приложения такъв е съставен в отсъствие на потребителя, тъй като липсвал негов подпис, подпис на негов представител, както и подпис на свидетел.

          Съгласно чл. 34, ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.М." АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, по искане на ползвателя или по инициатива на „Е.М." АД, последните извършват контролни проверки на средствата за търговско измерване на мястото на тяхното ползване, за което се съставят констативни протоколи.

         Чл. 61, ал.1 от ОУ предвижда, че в случаите, когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на електро­разпределителното предприятие и от ползвателя или от упълномощено от него лице. Съгласно ал. 2 на същия член, ако ползвателят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, електроразпределителното предприятие има право да състави констативния протокол, като протоколът се подписва от един свидетел, който не е служител на дружеството.

       Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) и чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Обн., ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г.), утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от лицензия № Л-138-07/13.08.2004г., издадена на „Е.М." АД, за дейността „разпределение на електрическа енергия".

Като лицензирано дружество „Е.М." АД е било длъжно при проверката на средство за търговско измерване съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ да състави констативен протокол по реда на чл. 61 от ОУ.

       Съставяйки на 04.02.2013г. в гр. Варна, местност „Свети Никола" 1632 Протокол № 0469970 от 04.02.2013 г. на клиент с абонатен номер **********, в отсъствие на ползвателя и без подпис на негов представител или на свидетел, които да удостоверяват присъствието им при съставянето на протокола, „Е.М." АД е нарушило чл. 61, ал. 2 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената му лицензия,  като по този начин е  осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.

          За това нарушение на жалбоподателя е съставен акт на 07.08.2014г. в отсъствие на нарушителя и предявен за запознаване и връчване  на 12.08.2014г. на упълномощено лице. След това въз основа на същия е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „Е.М." АД, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 20 000лв. на основание чл.206ал.1 от ЗЕ.

        Като доказателства по делото са приложени справка на неоснователните жалби, входирани през 2013г. в „Е.М." АД" от 11.02.2014 г., Преписка по жалба с вх. № 1357868 от 15.01.2013г. от Б.Б.Д., Протокол № 1041830 от 04.02.2013 г. и Одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014 г. и Приложение № 3, неразделна част от него, приет с решение № 67/12.05.2014 г. по т. 3 на ДКЕВР и др.

         Срещу съставения акт в законоустановения тридневен срок от връчване на акта не са постъпили възражения.

В хода на въззивното производство е разпитана актосъставителката- св. Ц., която с показанията си потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

      Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

        Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на  чл.206ал.1 от ЗЕ във вр. с чл.61ал.2 от ОУ.  Съгласно нормата на чл.206 ал.1 от ЗЕ, законодателят е предвидил санкция за енергийно предприятие, което наруши условията на издадената му лицензия. Съгласно  Наредба  №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените от комисията Общи условия са неразделна част от Лицензията. Чл.61 ал.2 от ОУ задължава при съставянето на констативен протокол, ако ползвателят не присъства и/или откаже да го подпише,  той да се подпише от  един свидетел, който не е служител на „Е.М.”АД.  В конкретния случай, видно от показанията на св. Ц. и приложените по делото доказателства, през 2014г. бил извършен одит на „Е.М.“ АД. Задачата била да бъде проверена работата на дружеството относно жалби, подадени от клиенти. Сочи, че на случаен принцип били избрани преписки по жалби, при което било установено, че за конкретната жалба при смяна на средство за търговско измерване бил съставен констативен протокол, който не бил подписан от клиента, от упълномощено от него лице, нито пък от свидетел,  така както изисква чл.61 от Общите условия на „Е.М.“ АД, които общи условия били според свидетелката неразделна част от издадената му лицензия. Ц. сочи,  че актът бил е съставен на 07.08.2014г. в отсъствие на представител на нарушителя. Показанията на св. Ц. кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, а именно протокол от 04.02.2013г., видно от който в графата присъствал на проверката е отразено името на ползвателя, както и че той е отсъствал. Липсва и подпис на ползвателя  или свидетел, който да е присъствал по време на проверката. Обстоятелството, че липсва подпис е достатъчно, за да се приеме за доказано горното обстоятелство, каквито са изискванията на чл.61ал.2  от ОУ. Ако жалбоподателят оспорва съставеният документ, издаден от негови служители, то доказателствената тежест да обори съдържанието му е негова, а не на наказващия орган. В конкретният случай не е била извършена подмяна на средството за търговско измерване, но същото е било проверено по повод подадена жалба за липса на захранване, по инициатива на енергийното дружество. В този случай, съгласно чл.34ал.2 от ОУ, при извършена контролна проверка се съставя констативен протокол, който съобразно чл.61ал.2 от ОУ следва да се подпише от ползвателя, а когато той отсъства и/или откаже да го подпише,  той се подписва от  един свидетел, който не е служител на „Е.М.”АД.  Предвид обстоятелството, че не са  спазени тези изисквания на ОУ, то от обективна страна жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Съдът в настоящият състав не споделя довода на защитата, че е налице хипотезата на чл.2 ал.2 от ЗАНН, тъй като нормата на чл.206ал.1 от ЗЕ е бланкетна норма, регламентираща санкцията и препращаща към правилата на Лицензията, неразделна част от която са Общите условия.

       Наличието на облигационни отношения между жалбоподателя и ползвателя е ирелевантно за съставомерността на нарушението, тъй като доставката на електроенергия е услуга, регламентирана от правилата на Лицензията, съответно от Общите условия към нея и от ЗЕ и при изпълнение на тази услуга „Е.М.”АД е задължено да спазва нормативно установените правила.

       Съдът намира, че неправилно наказващият орган е извършил преценка за липсата на основанията на чл.28 от ЗАНН.  Действително, конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение се явява формално, на простото извършване, като  за съставомерността му  не е  необходимо да са настъпили вредни последици. В случая обаче проверката е била извършено във връзка с подадена жалба от потребител за липсата на захранване, при която, видно от доказателствата по делото е констатирано, че е имало прекъсване на захранващ кабел. По своя инициатива служителите на жалбоподателя са проверили и средството за техническо измерване, без да са констатирали неточност в измерването или пък да са извършили подмяна на същото, с което да са нарушили правата на потребителя. Напротив, именно в негов интерес е констатирано и съответно отговорено на абоната, че дружеството не е собственик на  кабелната линия, която захранва конкретния потребител, като от служебната проверка на средството за търговско измерване не биха могли и не са настъпили конкретни неблагоприятни последици за потребителя, произтичащи от монополното положение на жалбоподателя.  С оглед горното съдът намира, че констатираното от наказващия орган нарушение по своите особености се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи, при които служители на жалбоподателя подменят СТИ и съставят констативни протоколи в отсъствие на потребителя, поради което приема, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За така констатираното нарушение санкцията се явява несъразмерно тежка,  а и действията на служителите на жалбоподателя са се ограничили единствено в констатиране на липса на захранване и запис на показанията на средството за техническо измерване. Предвид горното наказателното постановление следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че номерът на констативния протокол е погрешно посочен в НП/№ 0469970 от 04.02.2013г., същият е с номер 1041830/ , както и номера на  жалбата на Бохос Бедрос/  т.39, а не т.40 в справката/.

Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая счита, че 3-месечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е  неприложим, тъй като срокът за издаване на АУАН е 6 месеца от установяване на нарушението, но не по- късно от пет години от извършването му. Горното следва от разпоредбата на  чл. 34 ал.2 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на техните правомощия, при спазване на съответните ред и срокове. Нарушението е описано и в двата акта от фактическа и правна страна достатъчно ясно, така щото нарушителят да разбере в какво точно е обвинен. Описани са всички съставомерни признаци на нарушението по чл. 206 ал.1 от ЗЕС. Нормата е бланкетна и препраща към правилата на лицензията, в частност към чл.61 ал.2 от ОУ, които съгласно Наредба № 3/2013 г. са неразделна част от лицензията. Описани и  съставомерните признаци на нормата от чл.61 ал.2 от ОУ.  Подробно са посочени и всички обстоятелства, относими към съставомерните признаци на нарушението.

       Предвид горното, съдът намира, че наказателното постановление  следва да бъде отменено  като незаконосъобразно. 

         По изложените съображения,  съдът

 

                                     Р      Е      Ш     И      :

 

      ОТМЕНЯВА наказателно постановление №НП -260/06.02.2015г. на Председателя на ДКЕВР- София, с което на „ Енерго Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от заедно от всеки от двамата членове на управителяния съвет П.Т., П.В., М.Б. и Р.Ц.  е  наложено наказание  имуществена санкция  в размер на 20 000 лева, на основание чл. 206 ал.1 от Закона за енергетиката, за нарушение на чл.61ал.2 от ОУ,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

     

       Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                               

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: