Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1120 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3
ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че ответниците са бивши администратори на „К.т.б.“ АД /„КТБ“
АД/ и вследствие неизпълнение на техни задължения банката е претърпяла вреди.
Посочва, че на 28.01.2014 г. в „КТБ“ АД е постъпило искане от „ЮМС“ АД за
отпускане на банков кредит в размер на 23 000 000 евро. На 30.01.2014
г. е изготвено становище от Г.З., началник на управление „Кредитиране“ в
банката, с предложение за обсъждане на определени параметри по кредита.
Договорът за кредит бил сключен на 30.01.2014 г. между „КТБ“ АД, представлявана
от изпълнителните директори И.А.З. и А.М.П. и „ЮМС“ АД, с който банката поела
задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на
23 000 000 евро, като били договорени и другите условия за заплащане
на лихви, комисионни и краен срок за погасяване на кредита – 25.10.2017 г.
Уговорени били и обезпеченията, които
кредитополучателят ще учреди в полза на „КТБ“ АД. Твърди, че за обезпечаване на
вземанията на банката по договора за кредит и в изпълнение на уговореното в чл.
31, б. „б“ от договора, между „КТБ“ АД и „ЮМС“ АД е сключен договор за
учредяване на особен залог на вземания на 30.01.2014 г., с който
кредитополучателят е учредил особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката, както и по
всички открити след датата на сключване на договора разплащателни и други
негови сметки в банката. Залогът е вписан в Централния регистър на особените
залози към Министерството на правосъдието едва на 06.03.2014 г. Посочва, че
банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя
договорения кредит, като размерът на усвоената главница възлиза на
18 638 186 евро. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил
задълженията си по договора, като не е учредил договорените обезпечения в
уговорения срок, а също така не е платил изискуемите задължения по договора.
Последното плащане е извършено на 25.06.2014 г. С изявление с изх. № 8475 от
13.11.2014 г., получено от кредитополучателя на 17.11.2014 г. банката е
отправила до „ЮМС“ АД покана за доброволно изпълнение на задълженията по
договора за банков кредит от 30.01.2014 г., като е предоставила седемдневен
срок за доброволно погасяване. Доброволно изпълнение от страна на „ЮМС“ АД не е
последвало, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от
17.11.2014 г. Посочва, че по молба на „КТБ“ АД дружеството „ЮМС“ АД е обявено в
несъстоятелност и производството е спряно. Задълженията на дружеството към банката
към 01.03.2017 г. по договора за банков кредит от 30.01.2014 г. възлизат на
28 582 517,85 евро. Твърди, че решението за сключване на договора е
взето от И.А.З. и А.М.П. в качеството им на изпълнителни директори, като е
подписан от тях като законни представители на банката. Посочените лица имат
качеството на администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН, тъй
като са членове на Управителния съвет на „КТБ“ АД и изпълнителни директори.
Твърди, че И.А.З. и А.М.П. са били членове на Управителния съвет на „КТБ“ АД и
изпълнителни директори към момента на сключване на процесния
договор за кредит от „ЮМС“ АД, в който период /30.01.2014 г. – 26.05.2014 г./
се твърди в исковата молба, че са извършени от тях нарушения на законови и
договорни задължения, изразяващи се в действия и бездействия, в резултат на
които са причинени вреди на банката. Ответниците като
членове на Управителния съвет са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на
добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл.
237, ал. 2 ТЗ, като отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно
на дружеството, на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ. Посочва, че задълженията на ответниците са регламентирани както в закона, в устава на
банката, в договорите за управление, които са сключили, така и в Правилника за
кредитна дейност на „К.т.б.“ АД, който урежда условията и реда за проучване,
разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в
банката. Твърди, че ответниците са сключили процесния договор за кредит от 30.01.2014 г. в нарушение на
закона, договорите за управление и уредената в Правилника за кредитна дейност
на банката процедура по проучване на кредита, обсъждане и вземане на решение за
сключването на договор за банков кредит, като не са изпълнили задълженията си
като членове на Управителния съвет на банката и изпълнителни директори. От
кредитополучателя не са представи необходимите документи и е показателно, че
искането на „ЮМС“ АД за предоставяне на кредита е направено на 28.01.2014 г.,
като в рамките на два дни то е разгледано и е взето решение за сключване на
предлаганата сделка. На следващо място твърди, че договорът за кредит от 30.01.2014
г. е сключен при липса на уговорена в него обвързаност между правото на
кредитополучателя да усвоява отпуснатия кредит и задължението на същия за
учредяване на предвидените в договора обезпечения, гарантиращи правата на
банката при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за погасяване на
кредита. Счита, че ответниците в качеството си на
членове на Управителния съвет и изпълнителни директори, сключили договора от
името на банката, не са осъществили контрол по изпълнението на сделката, като са
допуснали усвоявания на кредита преди учредяването на уговорените обезпечения,
включително след изтичане на срока за това учредяване. Договорът за банков
кредит от 30.01.2014 г. е необезпечен, като договорените в чл. 31 от него
обезпечения не са учредени в предвидения срок – до 28.02.2014 г., нито
по-късно. Посочва, че ответниците са уговорили в
договора за кредит обезпечения върху конкретни имуществени обекти – недвижим
имот и акции, без преди сключване на договора да са събрани документи за
съществуването им, евентуално за тежести върху тях или права на трети лица,
както и без да е извършена оценка на предлаганото за обезпечение имущество,
което да позволи преценката за достатъчност на обезпеченията
спрямо размера на кредита. Счита, че при вземане на решението за сключване на процесния договор за кредит ответниците
не са положили дължимата грижа на добрия търговец, като в резултат на това
решение са сключили от името на „КТБ“ АД сделка, която не е в интерес на
банката. С подписването на договора за кредит при описаните условия ответниците са увредили банката, като са позволи
разпореждането с нейни имуществени права, изразяващи се в предоставянето на
кредит в размер на 23 000 000евор, която сума е усвоена от
кредитополучателя при пълната липса на надлежно учредени валидни обезпечения,
което има за естествена последица несъбираемостта на вземанията на банката.
Твърди, че в резултат на противоправното поведение на
ответниците при сключване на договора за банков
кредит от 30.01.2014 г. банката е претърпяла имуществени вреди в размер на
18 638 186 евро в левовата равностойност на 36 453 123,33
лева, представляваща непогасена към 01.03.2017 г. част от главницата,
предоставена като кредит на кредитополучателя. С посочената сума е намалял патримониумът на банката, тъй като вземанията й са
необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на надлежно учредени достатъчни
обезпечения. Твърди, че претърпените от банката вреди са в пряка и
непосредствена причинна връзка с действията и бездействия на ответниците, тъй като са резултат от неизпълнението на
техни задължения. С оглед изложеното счита, че са налице предпоставките на чл.
57, ал. 3 ЗБН за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците
И.А.З. и А.М.П., които в качеството им на бивши администратори са причинили
имуществени вреди на банката в размер на 18 638 186 евро в левовата
равностойност на 36 453 123,33 лева, представляващи сумата, с която е
намаляло имуществото на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/, поради несъбираемостта на
вземанията по сключения от ответниците договор за
кредит от 30.01.2014 г. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят при
условията на солидарност на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ сумата от
36 453 123,33 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на
банката като членове на Управителния съвет и изпълнителни директори, при
сключване на договор за банков кредит от 30.01.2014 г., сключен между „КТБ“ АД
и „ЮМС“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. Посочва, че солидарната отговорност на ответниците произтича от факта, че договорът за кредит е
сключен от тях двамата като изпълнителни директори, които само заедно
представляват банката пред трети лица. Счита, че солидарната отговорност
произтича от закона, тъй като договорът за кредит е сключен от тях в качеството
им на членове на Управителния съвет и изпълнителни директори, поради което те
носят солидарна отговорност за вредите, причинени на банката, на основание чл.
240, ал. 2 ТЗ. При условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице
солидарност, да се осъди всеки от ответниците И.А.З.
и А.М.П. да заплати на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, по
18 226 561,66 лева. Претендира разноски.
Ответникът А.М.П. оспорва
исковата молба. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Твърди, че няма допуснати нарушения при сключване на процесния договор за кредит. Посочва, че сключването на
договора за кредит, не само че не представлява неизпълнение на договорните
/съответно законовите/ задължения на ответниците, а
всъщност представлява стриктно тяхно изпълнение. Твърди, че няма нито законово,
нито договорно предписание или норма, която да изисква в договора за кредит, да
присъства изрично изискване преди отпускане на средствата по кредита, за целите
на усвояването на суми по договорения банков кредит, предварително да са
учредени обезпеченията. Оспорва наличието на претендираните от ищеца вреди представляващи претърпени
загуби, изразяващи се в несъбрани от „КТБ“ АД задължения по процесния
договор за кредитв размер на 36 453 123,33
лева както по основание, така и по размер. Счита, че не е налице и пряка
причинна връзка между релевираното от ищеца поведение
на ответниците и твърдените като претърпени от
банката вреди. Предвид изложеното иска да се отхвърлят изцяло исковете.
Претендира разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва наведените твърдения в отговора на ответника А.П..
Ответникът И.А.З., чрез
назначения му особен представител адв. Х., оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не са налице елементите
от фактическия състав за ангажиране на отговорността му. Твърди, че други
длъжностни лица имат задължения по повод усвояването, а и по повод
администрирането на вече отпуснати кредити. Също така в Правилника за
кредитната дейност има редица текстове, от чл. 57 и сл., в които са описани
редът и процедурите по администриране, контрол и проследяване на предоставените
кредити, а адресати на вменените задължения са други служители. Твърди, че с
поведението на ищеца, некачественото управление на кредита след 20.06.2014 г. е
довело до ситуация на задлъжнялост на „ЮМС“ АД и влошаване на финансовите му
резултати. Отделно следва да се отбележи, че именно ищецът не е предприел на
практика никакви действия по реално обезпечаване на своето вземане във воденото
от него производство по несъстоятелност, нито се е опитал да защити или встъпи
в правата на цесионните сделки на „ЮМС“ АД, а на
практика с поведението си след решение от 02.08.2019 г. се е дезинтересирал от воденото от него производство. Счита, че
както към момента на сключване на договора за кредит, така и по време на
управлението на „КТБ“ АД от ответниците – до
20.06.2014 г., настъпването на претендираните от
ищеца вреди, не е било предвидимо, предвид финансовото състояние на
кредитополучателя, обезпечеността на предоставения кредит и редовното
погасяване на същия. Обосновава липсата на всяка една от предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва наведените твърдения в отговора на ответника И.З..
С отговор на допълнителната
искова молба ответникът И.З. заявява, че поддържа всички възражения, искания и
съображения.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразявайки
изложените твърдения в исковата молба, допълнителните уточнения и формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че предмет на
разглеждане са предявени искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ. Ищецът търси ангажиране на
имуществената отговорност от ответниците за причинени
вреди на банката при извършване на действия по вземане на решение за сключване
на процесния договор за кредит, осъществени в
качеството им на бивши администратори на банката. Разграничението направено от
ищеца на претендирани вреди от нарушаване на законови
и на такива от договорни разпоредби, не представлява предявяване на отделни
искове.
Съгласно
чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в двугодишен срок от
встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни
за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване
на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение
на вредите срещу виновните лица.
В
§ 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено определение по смисъла на закона на
„администратор“ и това е член на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банка; длъжностно лице с ръководни
функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго
лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Исковете
са предявени в законоустановения двугодишен срок по
чл. 57, ал. 3 ЗБН, от лица вписани като синдици на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/.
По
делото са приети като доказателства договор за възлагане на управление, сключен
между „КТБ“ АД и И.А.З. на 21.07.2003 г. и договор за управление сключен между
„КТБ“ АД и А.М.П. на 18.10.2012 г., в които са разписани задълженията на ответниците като изпълнителни директори на банката.
Видно
е от приетите доказателства и извършените вписвания в търговския регистър, че
към датата, когато се твърди, че са извършени неправомерни действия от ответниците – сключване на процесния
договор за кредит на 30.01.2014 г. А.М.П. и И.А.З. са били вписани като членове
на управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/. Следователно ответниците имат качеството на администратори по смисъла
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр.
с § 1, т. 2 от ДР на ЗБН.
За
да бъде ангажиране отговорността им, следва да се установи, при условията на
пълно и главно доказване, че са допуснали неизпълнение на законовите и
договорните си задължения като членове на управителния съвет, наличието на
вреда за банката, както и причинна връзка между вредата и тяхното поведение.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 28.01.2014
г. „ЮМС“ АД е подало до „КТБ“ АД искане за отпускане на кредит в размер на 23 000 000
евро, с цел на искания кредит: 1. Закупуване на имоти в землището на с.
Белопопци, община Горна Малина; 2. Придобиване на акции от капитала на „Б.“ АД;
3. Плащания по цесионни договори и 4. Оборотни
средства за погасяване на други задължения., със срок за ползване на кредита до
31.12.2016 г. и краен срок за погасяване на кредита – до 28.02.2017 г.
Към
кредитното досие има приложени доказателства за собствеността на имотите в
полза на „Г.А.“ ЕООД; данъчни оценки; решения на поземлената комисия в община
Горна Малина; договори за продажба; временни удостоверения, подписани от съвета
на директорите на „Б.“ АД.
На
30.01.2014 г. е изготвено становище от Г.З. от Управление „Кредитиране“ на
„КТБ“ АД, в което е предоставена информация за кредитоискателя „ЮМС“ АД, че
дружеството е нов клиент на банката и ще бъде на пълно банково обслужване в
„КТБ“ АД; информация за предмета на исканото финансиране; дадено е описание и
анализ на предлаганото обезпечение и е отправено предложение за обсъждане на
исканото финансиране от дружеството.
На
30.01.2014 г. е изготвено становище за нива на риск от В.С.– Дирекция „Кредитен
риск“, в което са описани параметрите на искането за отпускане на кредит на
„ЮМС“ АД; нивата на риск и спазване на вътрешните лимити. Със становището е
предложено на представляващите банката да разгледат искането за кредит на „ЮМС“
АД.
Представен
е попълнен образец към Приложение № 2а към Правилника за кредитна дейност във
форма за извършен правен анализ – правно становище по отношение на
кредитоискателя „ЮМС“ АД, с взето становище от юрисконсулт Емил Събев, че
приложените документи дават информация за правния статус на кредитополучателя и
предложените обезпечения.
Видно
е, че на 30.01.2014 г. между „КТБ“ АД и „ЮМС“ АД е сключен договор за кредит, с
който банката отпуска на дружеството банков кредит в размер на 23 000 000
евро. Уговорено е, че средствата по кредита са предназначени за покупка на
недвижими имоти, акции и дялове от капитала на трети лица и за други
инвестиции. Уговорено е, че крайният срок за ползване /усвояване/ на кредита е 31.12.2015
г. За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва
върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, а съгласно чл. 17
крайният срок за погасяване на кредита от кредитополучателя е 25.10.2017 г. С
чл. 18.1. страните се договарят издължаването на главницата по кредита в размер
на 23 000 000 евро да се осъществи чрез 10 бр. равни ежемесечни
погасителни вноски, всяка една от които в размер на 2 300 000 евро и
платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.01.2017 г. до 25.10.2017
г. В чл. 31 е предвидено, че за обезпечаване на всички вземания на банката към
кредитополучателя, възникнали на основание договора, банката приема като
обезпечение за общия размер на кредита, а кредитополучателят се задължава да осигури
учредяването в полза на баката на следните обезпечения: а/ в срок до 28.02.2014
г.: договорна ипотека върху недвижими имоти в с. Белопопци, община Горна
Малина, с обща площ от 1 377,832 дка, собственост на „Г.А.“ ЕООД; реален
залог на всички акции, представляващи 100% от капитала на кредитополучателя
„ЮМС“ АД; реален залог на 13 412 636 бр. обикновени поименни акции,
представляващи 40% от капитала на „Б.“ АД и б/ особен залог на вземания по
договори за разплащателни и други сметки, сключени с банката. За „КТБ“ АД
договорът е подписан от изпълнителните директори – ответниците
А.П. и И.З., както и от О.Р. и Г.Х..
Установява
се, че на 30.01.2014 г. е сключен между банката и „ЮМС“ АД договор за учредяване
на особен залог на вземания за обезпечаване на вземанията, възникнали на
основание сключения между страните договор за кредит на 30.01.2014 г.
Видно
е от представеното удостоверение за вписвания на името на „ЮМС“ АД в Централния
регистър на особените залози, че е налице вписване от 06.03.2014 г. под № 2014030600071
за първоначално вписване на договор за залог в полза на „К.т.б.“ АД на всички
настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от сключени договори за разплащателни,
депозитни и други банкови сметки.
Не
се спори между страните, а същото се установява и от приетите писмени
доказателства – искания за отпускане на суми и платежни нареждания, че в
периода от 30.01.2014 г. до 25.05.2014 г. „ЮМС“ АД е усвоило от одобрения лимит
по процесния договор за кредит сума в общ размер на
18 638 178,68 евро.
По
делото е представен Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД, действащ към
датата на сключване на процесния договор и анексите
към него. С чл. 1, ал. 1 е предвидено, че правилникът определя условията и реда
на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в „К.т.б.“ АД /наричано „Банката“/. Съгласно чл. 14, ал. 1, политиката
на Банката при осъществяване на кредитната дейност се основава на принципите на
доходност, ликвидност и сигурност. Кредитната дейност се основава и на принципа
на икономичност, разделност на функциите и
компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола върху кредитните
сделки, с цел минимизиране на кредитния риск /чл. 14, ал. 2/. В чл. 15, ал. 1 е
предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на
кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на
приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е обезпечението,
чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл. 15, ал. 2/.
Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на
действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15, ал. 3/.
Съгласно чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно
към корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други
кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е
предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и
пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация,
клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на
клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. В
глава Втора, раздел II. Органи на управление на кредитен
риск, в чл. 24 е разписано, че органи и структурни звена за управление на
кредитния риск са: 1. Кредитен комитет; 2. Управление „Кредитиране“; 3.
Управление „Правно“; 4. Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол
на риска“. Процесът на проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки се извършва от служителите в Управление „Кредитиране“ в Централно
управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на
Банката. Юрисконсулт от Управление „Правно“ извършва правен анализ по реда на
Методиката за извършване на правен анализ /Приложение № 2/ и изготвя писмено
становище за правните аспекти на предлаганите кредитни сделки и обезпечения,
като попълва Форма за извършен правен анализ, по образец /Приложение № 2а/. В
глава Трета са разписани кредитните процедури, които включват проучване на
искания за кредит и сключване на кредитни сделки; ред за усвояване и
издължаване на кредита и издаване на банкови гаранции. Установя се, че искането
за кредит се проучва от кредитен специалист, на когото е възложена обработката
на кредитното искане. За всяка кредитна сделка, съгласно чл. 35, ал. 1,
юрисконсултът извършва правен анализ като документира констатациите и
препоръките си в писмено правно становище, което представя на кредитния
специалист. Кредитният специалист анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя, като за резултатите изготвя писмено становище /чл. 36, ал. 2/.
Писмено становище се изготвя и от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който
анализира предоставените документи и събраните сведения. В чл. 43 е предвидено,
че след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит,
съответния кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ
и становищата, изготвени от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“
на ресорния изпълнителен директор. Съгласно чл. 45, ал. 1, проекто-договорите
по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на управление
„Кредитиране“ се предават на представляващите Банката лица за вземане на
решение. Когато вземането на решение е от компетенциите на Управителния съвет,
изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез Председателя
на Управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с
взетото от него решение по кредитното искане се предоставя на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответни действия /чл. 45, ал. 3/. В глава
Четвърта от правилника са разписани правилата относно текущият контрол по
предоставените кредити, текущата оценка на рисковите експозиции, текущото
отчитане на операциите по кредитните сделки, доброволното и принудително
събиране на вземанията на Банката и текущото отчитане и контрол на съдебните и
извънсъдебни производства. Контролът се осъществява от кредитни специалисти от
различните дирекции.
Ищецът
твърди, че договорът за кредит от 30.01.2014 г. е сключен в нарушение на
законовата разпоредба на чл. 237, ал. 2 ТЗ и приложимите правила на Правилника
за кредитна дейност. Съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ, членовете на съветите са
длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на
дружеството и на всички акционери. Според ищецът, неположената грижа от ответниците при сключване на договора за кредит се изразява
в допускане сключването му, без да се проучи кредитоспособността на
кредитополучателя и при липса на оценка на предлаганите и съответно уговорените
обезпечения; предоставената с договора възможност на кредитополучателя да усвои
кредита преди да учреди обезпеченията, както и
липсата на контрол по изпълнение на това задължение. Тези обстоятелствата са обусловили
необезпечеността на кредита и невъзможността да се съберат вземанията на
банката, поради което сключената от ответниците
сделка не е в интерес на „КТБ“ АД, а резултатът от противоправното
поведение на ответниците са причинените вреди в
размер на непогасената и несъбираема главница.
Съдът
намира, че от приетите доказателства не се доказа да са допуснати цитираните
нарушения от ответниците при сключване на договора за
кредит с „ЮМС“ АД на 30.01.2014 г.
Установи
се по делото, че договорът за кредит е сключен след спазване на предвидената
процедура в цитирания по-горе Правилник като е отправено искане от
кредитополучателя, към което са представени изискуемите документи; изготвени са
становища от специалист от Дирекция „Кредитен риск“ и Управление „Кредитиране“,
които са положителни и договорът е подписан от четиримата изпълнителните
членове на банката, сред които А.П. и И.З.. Предвидени са обезпечения, като второто
такова, уговорено в чл. 31 от договора – особен залог на вземания по договори
за разплащателни и други сметки, сключени с банката, е учредено, а за първото е
даден срок, който е след сключване на договора за кредит. Ето защо следва да се
приеме, че при сключване на договора за кредит на 30.01.2014 г., ответниците не са извършили действия, които е трябвало да осъществят
по закон, но не са предприели.
Сключването
на договор за кредит се предхожда от разписани процедури по проучване, анализ,
отчет и мониторинг на кредитните сделки, които са възложени на служители на
банката, а не пряко на ответниците. В случая тези
етапи при сключването на договора за кредит са спазени. Изрично е разписано, че
кредитополучателят е нов правен субект за банката и че „КТБ“ АД поема цялостно
обслужване на дружеството. Указана е целта, за която се отпуска кредита, за
която са ангажирани от дружеството към искането за отпускане на кредит доказателства.
Конкретно са разписани размер, срок и начин на погасяване, както и са
предвидени обезпечения, които да служат за покриване на евентуалните задължения
на кредотоискателя.
Не
се доказа, също така, ответниците А.П. и И.З. да не
са се съобразили със становищата на лицата, ангажирани с проучване на
кредитоискателя, които са положителни, нито да са сключили процесния
договор за кредит в нарушение на конкретно предписана норма от Правилника за
кредитната дейност на „КТБ“ АД. Обезпечението чрез залог на вземания е
учредено, а по отношение на първото е предвиден срок, който е след сключване на
договора. Нито в закона, нито в договора се съдържа изискване за предварително
обезпечаване при сключване на договора за кредит, а в случая натоварените с
проверката лица са изразили становище, че предвидените обезпечения са
достатъчни за отпускане на сумата. Липсват и данни, че към момента на сключване
на договора са налице обстоятелства, които да водят до увеличаване на кредитния
риск, за да се приеме, че изначално с действието си по сключване на договора за
кредит ответниците са поставили банката в риск или в
невъзможност да бъдат събрани бъдещи вземания при необслужване на кредита.
Ищецът
оспорва, че договорът за особен залог на вземания по сметки на
кредитополучателя „ЮМС“ АД, открити в „КТБ“ АД, не съдържа уговорка,
задължаваща кредитополучателя да поддържа определени минимални наличности по
сметките си, с оглед обезпечаване интересите на банката в случай на действия по
принудително изпълнение за събиране на вземанията й. Такова изискване обаче не
е поставено нито в закона, нито във вътрешен акт на банката.
По
делото се установи, че спрямо кредитополучателят е открито производство по
несъстоятелност, но това е станало с решение от 01.03.2017 г. по т.д. №
1704/2015 г. на СГС, ТО, VI-5 състав,
като определената начална дата на неплатежоспособност е 25.11.2014 г., което е
след сключване на договора за кредит на 30.01.2014 г. Видно е от изготвения
списък от 10.04.2018 г. на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ЮМС“
АД в производството по несъстоятелност, че вземанията на банката, на основание
сключения договор за кредит от 30.01.2014 г., са приети като обезпечени на
основание договор за особени залог на вземания от 30.01.2014 г., вписан в ЦРОЗ
на 06.03.2014 г., което оборва твърдението на ищеца, че липсват обезпечения по
кредита.
Предвид
изложените съображения съдът приема за недоказано по делото, че ответниците са допуснали при сключване на договора за
кредит от 30.01.2014 г. нарушение на чл. 237, ал. 2 ТЗ, на договорните си
задължения и на разпоредби от Правилника за кредитната дейност.
В
допълнение следва да се посочи, че не се доказа по делото да са налице и
останалите предпоставки за ангажиране отговорността на А.П. и И.З., а именно:
вреда в претендирания с исковата молба размер, както
и причинна връзка между поведението на ответниците и
настъпилата вреда.
Ищецът
не доказа какъв е размерът на настъпилата за него вреда по сключения договор за
кредит. По делото са представени доказателства за налични активи на
кредитополучателя, срещу когото е образувано и висящо производство по
несъстоятелност. Ето защо не може да се направи извод от наличните
доказателства, че вредата за банката от сключения договор за кредит е в претендирания с исковата молба размер, както и че вземането
е несъбираемо.
Съдът
приема за недоказано в процеса наличието на причинна връзка между поведението
на ответниците при сключване на договора за кредит и претендираната имуществена вреда. Не се спори между
страните, а същото се установява и от ангажираните доказателства, че просрочието по договора за кредит е след поставяне на
банката под специален надзор. На 13.11.2014 г. „КТБ“ АД е изпратило до „ЮМС“ АД
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение на дължими вземания по договора за кредит, сключен на 30.01.2014 г. Следователно
след сключване на договора за кредит са настъпили обстоятелства по поставяне на
банката под особен надзор, отстраняване на ответниците
от длъжност след 20.06.2014 г., които не са във връзка с предприето поведение
от бившите администратори на банката по сключване на договора за кредит. Установи
се, че с решение № 73/20.06.2014 г. на управителния съвет на БНБ ответниците са отстранени от длъжност на 20.06.2014 г. До
тази дата, кредитът е редовно обслужван, което се установява от представеното и
неоспорено към исковата молба „Извлечение от счетоводните книги“, от което е
видно, че просрочията са след 20.06.2014 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че с факта на отпускане на кредитните средства не може
да се приеме, че е настъпила вреда за банката, доколкото средствата са
отпуснати на съществуващ правен субект и за осъществяване на конкретно посочена
и обоснована търговска дейност. Налице са редица фактори и обстоятелства, които
стоят извън поведението на ответниците, както и извън
темпоралното проявление на тяхната отговорност като администратори на банката
до 20.06.2014 г., поради което не се доказа, че поведението им е в пряка
причинна връзка с твърдяната от ищеца вреда.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се доказа по делото да са налице предпоставките
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ за
ангажиране отговорността на ответниците, поради което
исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 57, ал. 6 ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика. С оглед изхода на спора, ищецът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 1 458 124,93 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, с адрес:
гр. София, ул. **********, срещу А.М. Пантелеев, с ЕГН: **********, с
адрес: *** и И.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ,
за заплащане от А.М.П. и И.А.З. на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност или при разделност, на сумата в размер на 18 638 186 евро,
в левова равностойност на 36 453 123,33 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на
задължения на ответниците в качеството им на бивши
администратори на банката, допуснати при сключване между „КТБ“ АД и „ЮМС“ АД на
договор за банков кредит от 30.01.2014 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 57,
ал. 6 ЗБН, „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, с адрес: гр. София, ул. **********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 1 458 124,93 лева /един милион четиристотин петдесет и
осем хиляди сто двадесет и четири лева и деветдесет три стотинки/, представляваща
дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: