Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Варна, ……………….
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря
Александрина Янева, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело №
2928/2022 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба от С.Г.Г., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.Д. ***, срещу
Заповед № 22-0819-001761 от 11.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (л.а. Фолксваген Голф, с рег. № ***)
за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр.
регистрационни табели № ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
С жалбата се
настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с
материалния закон. Сочи се, че жалбоподателят не е управлявал личния си автомобил
след употреба на наркотични вещества. Твърди се, че е възразил срещу
резултатите от „Дрегер Дръг Тест 5000“, след което му е издаден талон за
медицинско изследване, което той е извършил в срок на 11.12.2022 г. Излагат се
доводи, че на 12.12.2022 г. е направен доброволен полинаркотичен имунотест с
резултат „не се откриват наркотични вещества“. Изтъква се, че липсват
доказателства, обосноваващи необходимостта за налагане на ПАМ, предвид
отсъствието на безспорно доказано противоправно поведение на оспорващия. Твърди
се, че резултатът от проведения полеви тест не е годно доказателство, тъй като
водачът на МПС е възразил срещу него и е дал доброволно кръвна проба, чийто
резултат е определящ за решаване на спора. Искането до съда е да се отмени
оспорената заповед. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът
– младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна - К.Й.Д.,
чрез главен юрисконсулт Г.Г. в съдебно заседание оспорва жалбата. Искането до
съда е да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването -
адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт. Жалбата е подадена на 16.12.2022 г., видно от клеймото на пощенския плик –
л. 13 от делото, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал.
1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 11.12.2022
г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.
При проверка,
извършена на 11.12.2022 г. около 12:15 часа от служители на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят С.Г.Г. е установен да управлява лек автомобил
Фолксваген Голф с рег. № ***, в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, в посока
изхода на града до бензиностанция „Лукойл“, след употреба на наркотични
вещества. Проверката за употреба на наркотични вещества била извършена с
техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARAM-0004, с валидност
след сервизна проверка до 29.11.2023 г. (Протокол № *********-10000, приложен
на л. 13 от адм. преписка). Извършената проба е с пореден номер 25. За
извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA бл. № 825050 на 11.12.2022
година. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско
изследване № 0039958. Оспорващият е подписал АУАН без посочване на възражения.
Жалбоподателят е
собственик на процесния лек автомобил – Фолксваген Голф с рег. № ***, справка
от АИС „КАТ“, приложена на л. 46 от делото.
Предвид съставения
АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0819-001761
от 11.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР- Варна, административният орган е наложил на С.Г.Г. ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено
констатираното с АУАН нарушение.
В издадения Талон
за медицинско изследване с № 0039958 е отбелязано, че Г. не е съгласен с
показанията на техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“. Оспорващият е
придружен от проверяващите до Военномедицинска болница – Варна за доброволно даване
на кръвна проба за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване.
Към настоящия момент не се установява да е налице резултат от кръвната проба.
С Мотивирана
резолюция № 22-0819-М000661 на Началник група към ОД на МВР – Варна, на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и предвид образуваното Досъдебно производство № 631/2022 г. по
описа на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от Наказателния кодекс (НК), административнонаказателното производство срещу С.Г.Г.
по съставения АУАН Серия GA бл. № 825050
на 11.12.2022 г., е прекратено.
От Фиш за
токсикохимичен анализ на кръв и урина от 12.12.2022 г., издаден от Началника на
Токсикохимична лаборатория в ВМА – Варна се установява, че не се откриват
наркотични вещества. Според Лист за преглед на пациент № 007209 от 11.12.2022
г., издаден от д-р Б.Б. - невролог в МБАЛ – Варна към ВМА – София, пациентът е
с анамнеза – млад мъж, който е с позитивен тест за наркотични вещества при
тестване на случаен принцип от полицията, с нормално обективно състояние.
По отношение
компетентността на издателя на акта:
ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл.
172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.3. от приетата по делото като доказателство
Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 4 от
адм. преписка), назначените по график служители на длъжност „младши
автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по време на
изпълнение на дежурство - за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна,
са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Според приложения на л.
6 от адм. преписка график младши автоконтрольор К.Й.Д. на 11.12.2022 г. (датата
на установяване на нарушението) е дневна смяна. Настоящият съдебен състав намира,
че мл. автоконтрольор е постановил оспорената заповед в пределите на материалната
(предметната) си компетентност.
По отношение
изискванията за спазване на установената форма на акта:
В
заповедта е посочено правното основание за издаването ù - чл. 22 ЗАНН и
чл. 171, т. 2а,
б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови
заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA бл. № 825050 на 11.12.2022 г.,
фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и
нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна
степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на собствения му
автомобил, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид
наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда
приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
По отношение
спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата
на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа
за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща
към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. В
случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН Серия GA бл. № 825050 от 11.12.2022 г. е установено
извършеното административно нарушение. Административният орган, преди издаване
на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите
и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК,
в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в
административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на
оспорения акт.
По отношение
преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:
За осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след
като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година”,
по арг. от чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е
превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата
при управление на МПС, което е било управлявано от собственик-водач, за който е
установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо
средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е
употребил наркотични вещества или техни аналози. Административната принуда,
предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните обществени
отношения, се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия
състав относно установяването.
С оглед установените
по делото факти, Административен съд – Варна приема, че правилно
административният орган е приложил ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП спрямо С.Г.Г.
за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Доводите на
оспорващия за неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества,
предвид липсата на резултат от проведеното химико-токсикологично изследване и
наличието на противоположен резултат от извършен полинаркотичен имунотест, са
неоснователни.
Необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС от собственик-водач
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените
доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 11.12.2022 г. –
л. 15; Докладна записка от 11.12.2022 г. – л. 16; Резултатът от Тест № 25 от
11.12.2022 г. – л. 12, както и АУАН) по категоричен начин установяват, че са
налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез
тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, преминало периодична
проверка, е установена употребата от жалбоподателя на бензодиазепини –
наркотични вещества. В конкретния случай административният орган не само е
разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид на
обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест
органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая
няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.
Въпреки изрично
разпределената доказателствена тежест с Разпореждане № 16485/23.12.2022 г.,
оспорващата страна не ангажира допустими доказателствени средства за оборване
на горепосочените фактически установявания. Съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Законодателят обаче
в ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и
химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на
извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от
проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества. Определящи
ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според
разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни
аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или
теста. Обстоятелството, че жалбоподателят не е приел резултата от проведения му
полеви тест и е дал проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не
влече автоматично извод, че не са налице предпоставките за налагане на
процесната ПАМ. Както се посочи, определящ е резултатът от проведения
химико-токсикологичен анализ, но до настоящия момент не е налице такъв резултат
– факт изрично заявен от лабораторията, която следва да изследва и анализира.
Представеният от
оспорващия резултата от проведен анализ на кръв и урина не е годно доказателство,
тъй като не е събрано по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред,
както и предвид отбелязаното на самия фиш, че същият не притежава
доказателствена стойност. Въпросният анализ няма данни да е извършен по метода,
разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година.
Оспорената заповед
е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, като се прекрати регистрацията на МПС
и се отнемат регистрационните табели при установяване на наркотични вещества в
кръвта на водача. По този начин се елиминират потенциалните възможности за
възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на
правата на оспорващия и в частност прекратяването на регистрацията на лекия
автомобил, управляван от водача-собственик, за срок от 6 месеца, самият
законодател е преценил, че е съразмерно с високата обществена опасност на
конкретното деяние. При определяне срока на мярката административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност. В случая е определен
минималният, предвиден в закона срок, който съдът намира за съразмерен и
съответен на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване
безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на
положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ.
С оглед така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва
на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД
на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и
правна сложност на делото.
На основание чл.
172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата от С.Г.Г., с ЕГН **********, срещу Заповед № 22-0819-001761 от
11.12.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС (л.а. Фолксваген
Голф, с рег. № ***) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са
отнети 2 бр. регистрационни табели № ***.
ОСЪЖДА С.Г.Г., с ЕГН **********
***, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: