Решение по дело №2271/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 130
Дата: 12 февруари 2022 г.
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211720102271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. П., 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102271 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, уточнена с молба с вх. № 2229/16.06.2021 г.,
подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Л.. М. Б., с която се иска да
бъде признавато за установено, че ответникът дължи на ищеца, сума в размер на 217,33
лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода в жилище, находящо се в с. Д., Община Р., с абонатен
№ 3081574 за периода от 19.04.2017 г. до 15.08.2019 г., както и сумата от 34,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.06.2017 г. до 21.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
2567/10.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4087/2020 г. на PC-П.. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги
до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при
публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида. Ответната страна имала качеството на потребител на ВиК услуги и следвало
да заплаща стойността на ползваните услуги в предвидените в общите условия срокове.
С писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 131 ГПК от
ответната страна Л.. М. Б., чрез адв. Б.В., исковите претенции са оспорени като
1
неоснователни по подробно изложени съображения. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните и обема на доставените до имота ВиК услуги.
Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Претендират се и
разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор. С доклада по делото на страните е обявено за служебно
известно на съда, че Общите условия са публикувани във вестник
„Новинар“(централен ежедневник) на 21.08.2014 г. и във вестник „СъП.“ (местен
ежедневник) на 02.09.2014 г.
Представена е справка – извлечение за дължими суми, която съдържа
информация за датата на издадените фактури техните стойности.
По делото е представено писмо с изх. № РД-53-00-7/02.11.2021 г. от кмета на
Община Р., с приложено към него копие на декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот в с. Д. с
посочено като данъчнозадължено лице Л.. М. Б.. Декларацията не е подписана, поради
което по смисъла на чл. 180 ГПК не съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от посоченото като автор лице. Поради това не може да
се приеме, че ответникът е подал представената декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот в
с. Д., съответно липсват доказателствам че същият притежава право на собственост
върху процесния имот.
Като писмени доказателства са приети и молба от 20.08.2007 г., подадена от Л..
М. Б. до “Водоснабдяване и канализация” ООД за откриване на партида за студена вода
за обект в с. Д., копия на стр. 552 от карнетни картони за абонатен № 3081574, в които
са отразени извършени проверки за периода от 14.12.2016 г. до 13.08.2020 г., както и
приемо-предавателен протокол за извършен монтаж на водомер от 08.08.2019 г. С
факта на откриване на партидата на името на ответника /данни за което се съдържат в
представеното по делото извлечение от сметка и карнетните картони/ така направеното
предложение се счита за прието от ищеца, което налага извод за постигнато съгласие и
оттук – сключен договор за предоставяне на ВиК услуги за процесния имот в с. Д..
По делото е изслушано и прието и заключение по съдебноикономическа
експертиза, в което вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца като
дължими от ответника за отразени следните суми: сума в размер на 217,33 лева,
представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода в жилище, находящо се в с. Д., Община Р., с абонатен
№ 3081574 за периода от 19.04.2017 г. до 15.08.2019 г., както и сумата от 34,72 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.06.2017 г. до 21.05.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 4087/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Водоснабдяване и канализация” ООД с вх. № 2907/15.07.2020 г., е
издадена заповед № 2567/10.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Л.. М. Б. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за
съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са
били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
2
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението
си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че
облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на
ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните
ползватели, така и за наемателите на жилището.
По делото се установи, че на името на ответника Л.Б. е открита партида за
процесния имот и между страните е сключен договор за ползване на
водоснабдителните канализационни системи.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва
да установи потребеното количество ВиК услуги и тяхната стойност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на
индивидуалния водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно
датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
В процесните карнети са отразени част от показанията на конкретно посочени
дати, като е отчетена и разлика в консумацията. Видно от съдържанието им, за
удостоверяване на почти всички измервания подписи не са полагани. Относно част от
извършените измервания и вписаните в тази връзка показания, фигурират подписи,
като те касаят дати след процесния период- 08.08.2019 г., 14.07.2020 г. и 13.08.2020 г. и
в карнетите липсва изрично отбелязване и доказателства същите да са подписани
лично от ответника Л.Б. или от негов представител. При липса на подпис на съответния
потребител или негов представител относно отчетените данни за водомерите, не може
да се приеме, че констатирането на тези данни е извършено законосъобразно, предвид
чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради което съдът приема, че така
приложените карнети не са редовно водени. В случая не се установи от кого са
положени подписите в карнетите. Ищецът не е установил по какъв начин и по кой ред
е извършено отчитането на процесните водомери. От ищеца не са представени
доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода.
Още повече, че в част от карнетите показания на водомерите изобщо не са нанесени.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Доколкото в случая остава неясно в
присъствието на кое лице е станало отчитането и какво е неговото качество, не може
да се приеме, че са спазени горецитираните законови разпоредби. Предвид това,
представените карнети се явяват подписани само от страна на представител на ищеца,
съответно като частен свидетелстващ документ, установяващ само изгодни за
3
последния факти, не се ползват като извънсъдебно признание на факти (чл. 175 ГПК)
от ответника. От представените по делото доказателства освен това не се установява и
наличието на отказа на потребителя да осигури достъп до средствата за техническо
измерване за реален отчет в процесния имот на служители на ВиК, както и достъпът да
е обективиран с констативен протокол, при която хипотеза разходът на вода се
изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата/ в този смисъл- Решение №
260023 от 17.07.2020 г. на ОС - П. по гр. д. № 128/2019 г./.
Представената от ищцовото дружество справка-извлечение не би могла да
послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на
посоченото количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния
период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ
благоприятни за издалата ги страна данни.
Представените карнети и други документи биха били годно доказателствено
средство, в случай че счетоводството на ответника по отношение на удостоверените в
тях стопански операции е било водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ,
респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания (по
своето правно естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
техния издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо
обективираните в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. А такива не бяха събрани по делото. Вещото лице по приетата СИЕ е
основало своите фактически изводи изключително на предоставената от
счетоводството на ищеца информация и на данните, съдържащи се в представените по
делото частни свидетелстващи документи –карнети, едностранно съставени от
ищцовото търговско дружество и обективиращи изгодни за него обстоятелства, поради
което не се ползват с материална доказателствена сила в настоящия процес за
удостоверените в тях правнорелевантни факти. Следователно, поставените задачи за
изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца относно
процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали ищцовото
дружество е доставило на ищеца описаното в посочените карнети количество ВиК
услуги и стойност на консумирана от ответника вода. В същото време обаче ищецът
претендира за дължимостта на определени суми като стойност на потребено
количество вода, за която не се установява по какъв начин е отчетена, на каква база са
извършени съответните записвания на показанията и отчетена разликата. Липсват и
доказателства за наличието на отказа на потребителя да осигури достъп до средствата
за техническо измерване за реален отчет в процесния имот на служители на ВиК, както
и достъпът да е обективиран с констативен протокол, при която хипотеза разходът на
вода се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съответно, не може да се
приеме, че служебното начисление е направено в съответствие с нормативната база за
процесния период. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице
водено от ищцовото дружество редовно счетоводство. Това е така, доколкото същото
се основава на записвания, съдържащи се в издадени от самото дружество документи,
по отношение на които се установи, че са съставени в нарушение на приложимите
нормативни разпоредби.
Ето защо, след като ищцовото дружество не е провело при условията на пълно и
главно доказване, че твърдените от него задължения на ответника са такива
представляващи стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните размери
и качество, респективно ответникът да дължи сумите по посочените фактури като
главници, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
При недоказаност на главния иск, то акцесорният иск за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на исковете, съдът не се произнася по евентуалното
възражение на ответника за погасяване на претендираните суми по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така
и в заповедното производство.
Ответникът доказва разноски в исковото производство в размер на 800 лева за
заплатено адв. възнаграждение, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул. “С.” №11, срещу Л.. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Б. Г.“, бл. 16, вх. А, ет. 5, ап. 13, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л.. М. Б. дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ООД сума в размер на 217,33 лева /двеста и
седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща стойността на ползвани
ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище,
находящо се в с. Д., Община Р., с абонатен № 3081574 за периода от 19.04.2017 г. до
15.08.2019 г., както и сумата от 34,72 лева /тридесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 23.06.2017 г. до 21.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед № 2567/10.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4087/2020 г. на PC-П..
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “С.” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Л.. М. Б., с
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. 16, вх. А, ет. 5, ап. 13, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/- направени разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 4087/2020
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5