Решение по дело №5912/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5758
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100105912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......

 

гр.София, 26,07,2019год.

 

Софийски Градски Съд, І Гражданско отделение, 14 състав  в открито заседание на двадесети май през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                        СЪДИЯ: Маргарита Апостолова                                                             

 

            При участието на секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №5912  по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по предявени от О.В./О.V./ срещу „А.“ООД обективно съединени при условията на евентуалност искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 69785,40евро, поради отпаднало основание за плащането, от които 32103евро- суми по развален договор за изработка № 9 от 23,11,2007год., чл.3, ал.1, т.1, сума в размер на 25682,40евро-плащане по чл.3, ал.1, т.2 от договор за изработка № 9 от 23,11,2007год., както и сума в размер на 12000евро- на основание предварителен договор №9/23,11,2007год. –чл.2, ал.2, т.1, евентуално за заплащане на сумите на основание чл. 55, ал. 1, пред. 2 от ЗЗД, поради неосъществено основание, евентуално на осн.чл.59, ал. 1  от ЗЗД поради неоснователно обогатяване.  

Излагат се съображения, че на 23,11,2007год. е сключен предварителен договор № 9, по силата на който ответникът „А.“ ООД се задължил да прехвърли на ищеца О.В. право на строеж върху описан в исковата молба недвижим имот. Едновременно с предварителния договор бил сключен и договор за изработка №9, по силата на който ответникът се задължил да изгради процесния имот. Срокът на договора за изработка бил 24 месеца, считано от датата на подписването му - 23,11,2007год. и изтекъл на 23,11,2009год. Твърди се, че ответникът бил в забава в продължение на повече от две години. Посочва се, че ищецът в качеството му на купувач по предварителния договор за покупко-продажба и възложител по договора за изработка платил на ответника, сумата от 68785,40 евро, като по този начин изпълнил задълженията си по двата договора. Излагат се съображения, че при договор за изработка, рискът е за изпълнителя и той не може да претендира възнаграждение в случай, че поръчаното не може да се изработи в резултат на случайно събитие. Поддържа се, че с нотариална покана, връчена на управителя на ответното дружество на 15,05,2012год., ищецът развалил процесните договори. Излагат се съображения, че ответникът прехвърлил процесния недвижим имот на трето лице. Навеждат се доводи, че предварителният договор и договорът за изработка следва да се разглеждат във връзка един с друг. Посочва се, че ищецът бил изправна страна по договора, но въпреки това ответното дружество не изпълнявало задълженията си. Поддържа се, че към момента на получаване на изявлението за упражняване на правото на разваляне на договорите са били налице основанията за това. Излагат се съображения, че предварителният договор за покупко-продажба и договорът за изработка не са такива с продължително или периодично изпълнение и развалянето им има обратно действие, като на ищеца следва да бъдат върнати платените от него суми поради отпаднало основание. В условията на евентуалност посочва, че процесните суми са платени на неосъществено основание, поради неизпълнен в срок  договор за изработка и несключен договор за  покупко-продажба на имот. В условията на евентуалност сочи с процесната сума ответното дружество да се е обогатило неоснователно, тъй като  имотът предмет на договора е прехвърлен на трето лице, от което е получено възнаграждение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-А. ООД в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост  и неоснователност на предявените искове. Оспорва представителната власт на процесуалния представител на ищеца. Релевира доводи за нищожност на предварителен договор и договор за изработка поради противоречие със закона-чл.181 от ЗУТ, невъзможен предмет и липса на основание. Поддържа, че сградата е била изпълнена в степен на груб строеж, което обстоятелство било удостоверено от Удостоверение за степен на завършеност на строеж -III категория на Столична община – район „Витоша“ от 08,09,2011год, като по този начин процесното право на строеж се погасило, поради неговото упражняване в пълен обем. Твърди, че от тази дата предмет на прехвърлителна сделка можело да бъде единствено правото на собственост върху завършения обект, но не и правото строеж върху него. По този начин, процесният предварителен договор бил сключен в противоречие на закона, с невъзможен предмет и при липса на основание. Поддържа, че предвид връзката между предварителния договор и този за изработка, последният не може да произведе действие и е нищожен поради липса на основание и предмет. Твърди, че вземанията на ищеца за заплатени по договорите суми са погасени по давност, доколкото същите са станали изискуеми най-късно считано от 08,09,2011год. Излага съображения, че с връчената на 15,05,2012год. нотариална покана – уведомление не са прекратени процесните договори, както и че не са били налице основанията за това. Навежда доводи, че строителството е спряно по обективни причини, в периода  от 11,02,2009год до 10,10,2011год. и поради това, срокът на договора е  изтекъл на 23,07,2012год. Твърди, че с връчената на 15,05,2012год. нотариална покана не му е даден подходящ срок за изпълнение. Поддържа, че доколкото двата договора не са развалени на 15,05,2012год., с изтичане на 23,11,2012год. на петгодишния срок от сключването им, са погасени правата на ищеца да иска сключване на окончателен договор, да претендира реално изпълнение или вреди, да развали договорите, както и да иска връщане на платените от него суми по тях. Излага съображения, че ищецът не бил заплатил и дължима сума по процесните договори, в размер на 5350,50евро, което било условие за предявяване на претенциите му към ответното дружество. Твърди, че процесните нотариални покани са изпратени от лица, които не са били упълномощени да извършват тези действия.

Съобразно изложеното е заявено  становище за отхвърляне на  исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

             Видно от приложените писмени доказателства се установява и не се спори, че между страните е сключен предварителен договор от 23,11,2007год., по силата на който  „А.“ООД, в качеството на продавач и О.В., в качеството на купувач са постигнали договореност за сключване на предварителен договор за продажба на право на строеж относно недвижим имот, а именно: апартамент №29, находящ се  в гр.София,  на 1 етаж от жилищна сграда, с чиста площ от 62,90кв.м., състоящ се от  коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, една тераса и баня с тоалетна, със складово  помещение №29, с площ от 2,93кв.м., заедно с 11,86кв.м. идеални части от общите части  на сградата и толкова идеални части  от правото  на строеж, върху УПИ съставляващ УПИ ХІV-433, кв.200 по плана на гр.София,  м.Павлово–Бъкстон, с площ от 1435кв.м. при граници посочени  в документа.

            Съгласно чл.1, ал.2  от договора окончателния договор за имота ще се извърши в деня  на изплащане от купувача на 100% от договорената  цена в този договор, както и на 100% от цената на  договор за  изработка №9, съгласно чл.10 от този договор.

Съгласно чл.2,1 от договора е посочена цена на правото на строеж в размер на 10000евро, по фиксинга на БНБ в деня на съответното плащане при равностойност на 1 евро не по-малко от 1,95583лв. Цената е платима  до седем работни дни  след подписване  на договора и има функция на задатък.

С договор за  изработка  №9/23,11,2007год. ищецът, в качеството на  възложител е възложил на  А.  ООД  срещу възнаграждение да извърши  строителството на процесния имот описан в чл.1 от предварителен договор. Договорено е възнаграждение   в размер на левовата равностойност на  53505евро като в чл.3, ал.1 е посочен начин на плащане, а именно:

-левовата равностойност на 26752,50евро –в срок 7 работни дни след подписване на договора;

-левовата равностойност на 21402евро в срок до 15,06,2008год.;

-левовата  равностойност  на 5350,50евро до издаване на акт образец 15 или при  издаване на нотариален  акт.

Срокът за изпълнение на  възложените СМР-та е 24месеца от датата на подписване  на договор за изработка, в който следва да е съставен акт образец 15-чл.15, ал.1.  В чл. 6 е предвидено  при неспазване на срока по чл.5, ал.1 дължащо се на причини, за които изпълнителят  не отговаря, вкл. стихийни бедствия, война, ниски температури, непозволяващи  работа съгласно нормативната база и др., същия да се счита продължен  със срока на форсмажорните  обстоятелства. 

            Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 69785,40евро-постановено определение по реда на  чл.146 от ГПК в з.з. от 04,12,2017год..

            С нотариална покана рег.№9518/15,08,2011год., е видно ищецът да е отправил до ответното дружество  искане за заплащане на неустойка за забава в размер на 3% върху платената сума и връщане на сума в размер на 2000евро –ДДС като недължимо платена. Същата е връчена на 17,08,2011год.

            С нотариална покана рег.№4377/03,05,2012год. ищецът е отправил  волеизявление за прекратяване на  договора поради  забава на ответното дружество и отпаднал интерес като е предоставен срок -7 работни  дни за връщане на платените суми. Уведомлението е връчено на  ответника на 15,05,2012год.

            Видно от  удостоверение рег.№7000-1277/08,09,2011год. на Столична община за завършеност  на строеж ІІІ категория се установява  към дата 08,09,2011год. сградата, в която се намира обекта описан по предварителен договор да е изпълнена  на етап груб строеж.

            Не е спорно между страните със заповед  №ДК-09-07/11,02,2009год. на ДНСК да е  спряно  изпълнението на всички видове СМР на строеж „Жилищна сграда /7 ет./ с кота корниз  21,40м.“ в УПИ ХІV-433, кв.200 по плана на м.Павлово-Бъкстон. Същата е отменена  с решение  от 10,10,2011год. на  АС-София-град по адм.дело №1537/2009год.

            Със заповед  №РД-14-23/24,03,2009год.  на ДНСК и на осн.чл.225, ал.1 от ЗУТ, вр.чл.222, ал.1, т.10 от   ЗУТ е наредено премахване на  незаконен строеж за процесната сграда. Същата е отменена с влязло в  сила на 08,07,2010год.  решение  №59/09,10,2009год., постановено  по адм.дело №3318/2009год. по описа на  АС София-град.

            Акт образец №15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/2003 за съставяне на актове и протоколи по време на  строителството е съставен на 29,07,2013год.

            Представена е нотариална  покана с рег.№4610/15,05,2015год., с която ищецът е изразил воля за доброволно уреждане на отношенията с  ответното дружество с покана за сключване на окончателен договор, която е връчена на „А.“ООД на 01,06,2015год.

            Не е спорно на 01,03,2016год. недвижимият имот предмет на предварителен договор да е прехвърлен на трето лице-М.А.П.с договор за покупко-продажба  обективиран в НА №21, том І, рег.№914, дело №19/01,03,2016год.

            Други релевантни по делото доказателства не са ангажирани от страните. Приложените доказателства за  произхода на средствата платени за ищеца по процесните договори съдът намира за  ирелевантни, доколкото ответникът не оспорва получаването им за  ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

           Предявена е искова претенция с пр.кв.чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД-за връщане на дадено поради отпаднало основание.

Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват установяване на валидно възникнало договорно правоотношение между страните по него, изпълнение на задължението за плащане на цената по договора и разваляне на същия, поради неизпълнение на ответната страна. В тежест на ответника е установяване изпълнение на поетото от него договорно задължение, респективно основателност на заявените възражения.

С оглед релевираните възражения за  нищожност на предварителен договор и договор за изработка от 23,11,2007год., съдът следва съобразявайки чл.20 от ЗЗД да установи действителната воля на страните по  процесното правоотношение.    Договорено е прехвърляне с окончателен договор на право на строеж върху описания в договора недвижими имот, но условие за настъпване на  изискуемост на задължението е  плащане на  100% от  цената посочена в предварителен и договор за изработка, последната вноска по който договор за изработка е  издаване на акт №15 за сградата или съставяне на нотариален акт. Тълкуването на постигнатите съглашения в двата договора, сключени на една и съща дата налага извод, че действителната воля на страните е купувачът да придобие собствеността върху изграден от ответника строителен обект-апартамент, а не право на строеж върху същия. Правото на  строеж би могло да бъде предмет на  прехвърлителна сделка до момента на  изграждане на сградата на  груб строеж, към който момент се трансформира в право на  собственост върху обекта, за който е  реализирано. При уговорка сключването на окончателен договор да е обусловено от последната вноска по договор за изработка, която е дължима до издаване на акт 15 или нотариален акт/ към който момент несъмнено правото на строеж е трансформирано в право на собственост, тъй като  акт 15 предполага изграждане на сградата и преценка годността на строежа/, се налага извод, че е постигнато обещание в предварителния договор за прехвърляне на право на собственост върху описания и изграден имот след заплащане на договорената цена от  купувача. В този смисъл въпреки оформянето на съглашението в два отделни документа, съдът намира, че същите се намират в тясна взаимовръзка и обусловеност, поради което  следва да се разглеждат в тяхното единство, а не изолирано. Крайната цел на договора е придобиване от възложителя физическо лице на право на собственост върху бъдеща вещ - недвижим имот, след изграждането му от изпълнителя, следователно независимо от наименованието на договора и използваната в него терминология, съществените му характеристики се свеждат до предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с договор за изграждане /изработка/ на същия. При така установената действителна воля на страните подлежи на разглеждане релевираното  възражение от  ответната страна за нищожност на договора поради противоречие на  закона-чл.181 от ЗУТ, тъй като  с изграждане на обекта към 08,09,2011год. същото не може да бъде предмет на  прехвърлителна сделка. Установи се волята на страните да е прехвърляне вещно право на  собственост върху сградата или част от нея, а не на право на строеж, поради което  нормата на чл.181 от ЗУТ е  неотносима.

  Неоснователно е релевираното възражение за нищожност поради невъзможен предмет  на осн.чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. За да е налице нищожност поради невъзможен предмет е необходимо не само предметът на договора да не не съществува, тъй като договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните, но и да е невъзможно да възникне. Т.е. необходимо е  да е налице фактическа или правна невъзможност на предмета /вещ/ да възникне, което в конкретната хипотеза не е налице нито по отношение на предварителен договор, така и по отношение на  договор за изработка.

Неоснователно е релевираното възражение на ответника за нищожност  на осн.чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД поради липса на основание:

Това основание за недействителност е приложимо само при каузалните сделки, тези, при които се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация. Законът не изисква абстрактните сделки да имат основание, поради което те не могат да бъдат нищожни на това основание. В чл.26, ал.2 от ЗЗД е установена  оборима законна презумпция, съгласно която основанието се предполага до доказване на противното, следователно в тежест на ответникът, позоваващ се на липсата на основание е да обори презумпцията за наличието му, което не е налице- причината за сключване на  предварителния договор е снабдяване на  ищеца с право на собственост върху недвижим имот, за което следва да заплати договореното възнаграждение.

Ето защо се обосновава  извод за наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор от 23,11,2007год., обективиращ елементите на две договорни правоотношения 1.предварителен договор за покупко-продажба и 2. договор за строителство.

Релевираните от ищеца основания за разваляне на същия са във връзка неизпълнение на задължение на ответника  в уговорения срок до 24 месеца от подписването му или до 23,11,2009год. да се издаде акт образец №15  за сградата.

За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора  да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, например, ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от негова страна.

На общо основание намират приложение разпоредбите на чл.87 и сл. от ЗЗД. Тъй като  не е предвидена форма на развалянето на двустранната връзка, то волеизявлението за развалянето следва да е в писмена форма доколкото е налице сключен писмен договор. Упражняването на потестативното право на кредитора едностранно да развали договора, е възможност и не настъпва автоматично. В хипотезата на едностранно разваляне на облигационната връзка е необходимо кредиторът да отправи волеизявление  до длъжника, виновното неизпълнение на задълженията на който обуславя интересът от това.

Не е спорно по делото, че към 23,11,2009год.  сградата не е снабдена с  акт образец 15. Спорно по делото е дали към датата на  отправеното волеизявление от страна на ищеца с връчена покана на 15,05,2012год., е налице виновно неизпълнение на задълженията на  строителят за изпълнение. В тази връзка съдът приема, че в периодът, в който строителството на обекта е спряно със заповед на  ДНСК за времето от 11,02,2009год. до 10,10,2010год. не е налице виновно  забавено изпълнение от ответника. Действително при двустранен договор какъвто е процесния договор за строителство рискът  е  за длъжника, т.е. последният следва да установи  настъпването на случайно събитие или непреодолима сила по арг. от чл.85 от ЗЗД за да се освободи от отговорност. В конкретната хипотеза не се установи нарушение във връзка със строителството, които да е обосновало спирането му, а напротив постановената заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Ето защо не е налице виновно забавено изпълнение. Този извод на съда съответства и на договореното между страните в чл.6 от договора, в който примерно са изброени хипотезите на невиновна забава за изпълнение. Принципно със сключването на договор при ангажиране със срок, в който да се извърши строителството и да се снабди сградата с акт 15, ответникът е поел отговорност, включваща и съдействие от трети лица / приемателни комисии, разпределителни дружества и др./, действията на които съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗЗД следва да са предвидени, при което неизпълнението на задълженията му по тази причина не го освобождава от отговорност, но в  хипотезата на  постановен  незаконосъобразен административен акт, без същия да е обоснован от нарушение в строителството или по причина поведение на ответника  е налице  обективна невъзможност за изпълнение за срока на спирането.

Ето защо срокът за изпълнение следва да се счита продължен със срока на забавата или  до 23,07,2012год. Този извод сочи, че към датата на  връчване на волеизявлението за разваляне на договора 15,05,2012год. /с покана рег.№4377/03,05,2012год./ не е налице основание за разваляне на  договора. Ирелевантно е обстоятелството, че към 08,09,2011год. е  реализиран груб строеж на сградата, тъй като основание за сключване на  окончателен договор за покупко-продажба е не завършване на грубия строеж, а  снабдяване на сградата с акт за  установяване  годността за приемане на строежа в срока по чл.5, ал.1 от договора.

Към 23,07,2012год. е налице забава за изпълнение на ответното дружество да се снабди сградата с акт образец 15, което е факт едва след около 1 година на 29,07,2013год. Самото забавяне на строителството, съдът намира да не обосновава приложение на чл.87, ал.2 от ЗЗД, относно възможността на  кредитора да развали договора без да даде подходящ срок за изпълнение, тъй като от отправеното предложение от О.В., с връчена  нотариална покана, с рег.№4610/15,05,2015год. на А. ООД, ищецът е изразил воля за доброволно уреждане на отношенията с  ответното дружество с желание за сключване на окончателен договор. Т.е. към този момент изпълнението на предварителния договор не е било „безполезно“ за кредитора, а самият договор няма характер на „фикс сделка“. Ето защо от 23,07,2012год. предварителния договор е могъл да бъде обявен за окончателен по искане на всяка от страните като не е посочен срок, в който да  се сключи окончателен договор.

            Основание за упражняване на  потестативното право на  купувача да развали договора и то при условията на чл.87, ал.2 от ЗЗД възниква с извършване на  разпоредителната сделка с имота от ответното дружество в полза на трето лице на 01,03,2016год., тъй като длъжникът сам се поставя в невъзможност за изпълнение да прехвърли собствеността върху имота като елемент от договора за покупо-продажба. Към този момент ищецът е изправна страна по договора, тъй като  последната вноска по чл.3, ал.1, т.3 от договора е дължима „до акт 15 или при издаване на  нотариален акт“ или изискуемостта на  същата не е настъпила, тъй като срокът е уговорен в полза на  купувача.

В процесния случай волеизявление на купувача/възложител  на осн.чл.87, ал.2 от ЗЗД, съдът намира да е породило правни последици, считано с връчване на  препис от  исковата молба на ответника по реда на чл.131 от ГПК на 14,09,2017год.

Неоснователно е  релевираното възражение за погасяване на правото на изправната страна купувач по договора да  развали същия. Правото да се развали договорът  се погасява  с петгодишен давностен срок-чл.87, ал.5 от ЗЗД.  В хипотезата на разваляне при невъзможност за изпълнение поради разпореждане на продавача с обекта предмет на договора в полза на трето лице моментът от който възниква правото на  купувача да развали договора на осн.чл.87, ал.2 от ЗЗД е считано от 16,03,2016год., който срок към връчване на препис от исковата молба -14,09,2017год. не е изтекъл.      

Развалянето на  договорите има обратно действие-чл.88 от ЗЗД, поради което  ответникът дължи връщане на  полученото по договора, в какъвто смисъл е и уговореното между страните  в чл.13, вр.чл.11  от предварителен договор на отпаднало  основание. Не е спорно, плащането на процесната сума от ищеца  на А. ООД, поради което и предвид валидно извършеното разваляне платената авансово цена подлежи на връщане на осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Неоснователно е релевираното възражение за  погасяване на  вземането на ищеца за връщане на осн.чл.55, ал.1, пр.3 поради погасяването му по давност. Изискуемостта на вземането по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и във връзка с  чл.114, ал.1 от ЗЗД  при третия фактически състав на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД възниква от отпадане на  основанието или от разваляне на  договора -14,09,2017год., от който момент  започва да тече 5 годишния давностен срок съобразно чл.110 от  ЗЗД. Неоснователно е твърдението давността да тече от извършване на  плащането в полза на ответника, тъй като вземането възниква с реализиране на отпадане на  основанието-разваляне на правоотношението.

Съобразно изложените мотиви  исковата претенция е основателна и следва да  бъде уважена в пълен размер или сума в размер от 69785,40евро.

Като законна последица от уважаване на  иска се дължи законна лихва от 14,09,2017год. до  изплащане на вземането. 

С оглед основателността на  исковата претенция с пр.осн.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, съдът намира да не се е сбъднало процесуалното условие  за разглеждане на предявените при условията  на евентуалност искове с пр.-осн.чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД  и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 11332,02лв., от които 5459,53лв.-д.т., 5867,49лв.-адв.хонорар и 5,00лв.-СУ.

 

              Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

             

 ОСЪЖДА А.ООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес ***, партер, офис 1 да заплати на О.В. /О.V./,  персонален номер*******, лична карта №*******, издадена на 08,12,2006год. V.P. D., със съд.адрес ***0 на осн. иск с пр.кв.чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 69785,40евро, представляваща възнаграждение по развален договор за изработка № 9 от 23,11,2007год. и  предварителен договор № 9 от 23,11,2007год., ведно със законната лихва  от 14,09,2017год. до  изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.ООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес ***, партер, офис 1 да заплати на О.В.,  персонален номер*******, лична карта №*******, издадена на 08,12,2006год. V. P. D., със съд.адрес ***0 на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 11332,02лв.-разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: