РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Сандански, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200606 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. ВЛ. К., с ЕГН – **** с постоянен адрес -
гр. **** ул. “*******“ №**, ет. **, против Наказателно постановление №
244а-98/14.01.2021г. на Директора на ОДМВР – ****, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание “Глоба”, в размер
на 300 /триста/ лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. Посочва се, че
жалбоподателят е носил маска, която е паднала под устата му, докато същия е
носил багаж, поради което и не е осъществил нарушението, за което е
санкциониран. Под евентуалност се пледира за квалифициране на деянието
като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
явява лично. Поддържа жалбата и дава обяснения, като отново посочва, че
носил маска, която инцидентно паднала под устата му, предвид носени от
1
него покупки. Твърди, че в магазина е бил с поставена маска и не е извършил
описаното нарушение. След изслушване на свидетелите Д. и К. – служители
на РУ **** – признава, че и в магазина маската е била поставена под
брадичката му и не е покривала носа и устата.
В хода на съдебните прения иска отмяна на НП поради затруднено
финансово положение. Претендира, че не е бил предупреждаван от охраната
да носи маска в магазина, както и че имало и други лица в магазина без
маски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В
придружаващото преписката писмо се иска потвърждаване на обжалваното
НП. Прави се възражение за прекомерност на разноските, в случай на
негативно за въззиваемата страна решение и при претенции за разноски от
страна на жалбоподателя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на
жалбоподателя на 29.01.2021 г., а жалбата е депозирана в РС Сандански на
02.02.2021г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира
за установено следното:
На 20.10.2020г. във връзка с въведени със Заповед №РД-01-
548/30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването ограничения и забрани по
повод пандемичната обстановка в страната свидетелите Д. и К. – служители в
РУ Сандански - посетили магазин „Била“ в град Сандански. Още на вратата
същите били уведомени от охраната в магазина, че е влязло едно лице, което
не е поставило маска на устата и носа си, така че да ги покриват. Свидетелите
Д. и К. застанали до касите на магазина, откъдето наблюдавали лицето,
посочено им от охраната. Установили, че лицето е с поставена на врата /под
брадичката/ маска, която не покрива носа и устата му. Наблюдението
продължило няколко минути, като през цялото време наблюдаваното лице не
поставило маската върху устата и носа си. Полицейските служители изчакали
лицето да излезе, след което го спрели и извършили проверка на
2
самоличността му. Установили, че наблюдаваното лице е жалбоподателя К..
Тъй като приели, че с поведението си – присъствие на закрито обществено
място - каквото е магазин „Била“ - без поставена предпазна маска върху носа
и устата К. е нарушил заповедта на министъра на здравеопазването,
свидетеля Д. съставил АУАН с бл. №570929. В АУАН Д. посочил, че на
20.10.2020г., около 16.00 часа в град Сандански, на улица „Малешевска“
№13, в магазин „Била“ К. не е поставил защитна маска за лице или друго
защитно средство, покриващо носа и устата, като с тези действия нарушава
чл.5 от Заповед №РД-01-548/20.09.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Във връзка с въведени противоепидемични мерки. Квалифицирал
нарушението като такова на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с чл.63 от ЗЗ.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражение и получил препис от същия,
отново срещу подпис. В предвидения по закон тридневен срок не постъпили
възражения.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган –
Директор ОД на МВР **** издал атакуваното НП, с което за нарушение по
чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ наложил на жалбоподателя
административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на
посоченото място и не е имал поставена маска, но излага съображения за
незаконосъобразност на производството и маловажност на случая. В
качестното на свидетел е разпитана и свид.Л.К. – баба на жалбоподателя,
която в своите показания сочи, че жалбоподателя е носил предпазна маска,
но същата е паднала под брадата му, след като се е навел да вземе чанта с
покупки, както и поради това, че ластиците на маската били разхлабавени.
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
3
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 241з-
843/24.03.2020 г. Административно наказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Съдът не възприема доводите за неправилно описание на нарушението
или липса на правна квалификация. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП
нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички
съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява
неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на
министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания.
Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то
следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично
в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление №
5/1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая посочените
пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира
на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са
посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която -
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
4
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са
направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа
в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се
приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно
от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби
от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били
изпълнени, поради което и съдът не възприема доводите за порочност.
Задължението за поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.) , когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др е адресирано до
всички лице със чл.5 от Заповед №РД-01-548/30.09.2020г., която е била във
сила по време на констатиране на нарушението. Не се твърдят от
жалбоподателя и не се установи в проведеното производство да е налице
някое от изключенията, посочени в чл.6 от същата заповед. Оборено беше и
твърдението на жалбоподателя, че маската паднала от лицето му когато
излязъл от магазина, т.е. – бил на открито място и забраната не е била
относима към него. Установи се безспорно, че докато е бил в магазина К. е
бил без поставена предпазна маска или друго защитно средство, покриващо
носа и устата.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28
ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това К. не ангажира никакви
конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
5
опасност на извършеното от него. Твърденията, че не е съгласен със заповедта
на министъра, че и други лица не са носили маски не променя по никакъв
начин извода на съда както за осъщественото нарушение на забрана, въведена
с цитираната заповед, така и липсата на маловажност – предвид установеното
поведение на нарушителя – присъствие през продължителен период от време
на закрито обществено място – магазин – в присъствието на неопределен – но
значителен брой други лица.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ, административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателката административно наказание “Глоба” в размер на по 300.00
лева, чийто размер на санкцията е в предвидения от законодателя минимум.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната
страна, поради което в полза на ОД МВР – **** следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на
чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева, следователно в полза на ОД МВР – ****, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка
с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №244а-
98/14.01.2021г. на Директора на ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя СЛ.
ВЛ. К., с ЕГН – *** с постоянен адрес - гр. ***, ул. “***“ №***, ет. ***, за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено административно
6
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА СЛ. ВЛ. К., с ЕГН – ***с постоянен адрес - гр. ***, ул.
“***“ №***, ет. ***, да заплати на ОД МВР – *** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7