Решение по дело №521/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 398
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20194310100521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                               

                                                   гр.Ловеч, 04.10.2019 год.              

                       

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

                                               

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №521 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производството е за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба, подадена от „Изи финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1, представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров против В.А.С. ***, в която навежда твърдения, че на 30.09.2017 год., представляваното от него дружество е сключило, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №195849. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Заявява, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес : www.minizaem.bg. На същият електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин : клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва, като отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответника е посочил следния телефонен номер : ********** и следният имейл : vese 1959@abv.bg. Кода за активация е 2823.

Пояснява, че етапите за сключване на договора изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва.

По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба са постъпили плащания в размер на 160.00 лв., разпределени за главница.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. Позовава се на чл.2, ал.2 от Договора, съгласно който сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно : по банков път по банкова сметка, ***, а именно : „Банка ДСК" BIC : ***, IBAN : ***. Доказателство е представеното платежно нареждане.

Видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит вземането на главницата е разсрочена на 1 брой вноски за периода 12.01.2018 г.-11.02.2018 г. Вноската за главница е частично платена, като остава дължима в размер на 340.00 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15%. Дължима е за периода 12.01.2018 г.-11.02.2018 г., като е в размер на 16.50 лв.

Съгласно чл.3 от Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка, който се начислява след изтичане на срока по чл.3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД. Размерът й се определя на база на икономически критерии и е индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел финансово облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежира на отделна дата, цялото вземане е с една падежна дата - тази на начисляване. Подчертава, че потребителят е подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора чрез въвеждане на получения от него код той се е съгласил с това обстоятелство. Неустойката е в размер на 106.80 лв.

Ищецът прави опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но те се оказват безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие доверителят му депозира пред Районен съд-гр.Ловеч заявление по реда на чл.410 от ГПК. В резултат на него е образувано Ч.гр.д.№4/2019 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът им е указал да предявят установителен иск, за да докажат вземането си, след като довнесат дължимата държавна такса.

Поради това за тях се поражда правен интерес да заведат настоящето гражданско дело.

Към датата на входиране на настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 463.30 лв., от които : 340.00 лв., главница по предоставения кредит, 16.50 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.03.2018 г.-14.12.2018 г., 106.80 лв., представляващи неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират съдебни разноски в заповедното производство в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство, както и разноските в настоящото исково производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Моли съда, на основание чл.415 от ГПК, след като се убеди в истинността на твърденията им, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.А.С., ЕГН-**********, че същата дължи на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от Борислав Николчев, чрез юрискконсулт Александър Гюров сумата от 463.30 лв., от които : 340.00 лв. главница по предоставения кредит, 16.50 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.03.2018 г.-14.12.2018 г., 106.80 лв., представляващи неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. За Вземането има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№4/2019 г. на PC-гр.Ловеч, 4 с-в.

Моли съда да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер : 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса.

Моли съда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да осъди ответника да заплати направените от представляваното от него дружество разноски в настоящото исково производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

           Моли съда, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, да осъди ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

            В две поредни заседания, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но депозира писмена молба вх.№10554/01.10.2019 год., чрез пълномощника си юрисконсулт Гюров, в която от името на доверителя си моли съда да проведе открито съдебно заседание в отсъствие не техен представител. Твърди, че въпреки изразената готовност, ответницата не е направила вноски, нито е направила опит за контакт и доброволно уреждане на спора. Счита, че умишлено изчаква максимално дълъг срок, преди подаване на настоящата молба. Позовава се на изразеното от ответницата в съдебно заседание от 19.06.2019 год. и счита, че е налице признание на иска, поради което моли съда, на основание чл.237 от ГПК, да постанови решение при признание на иска.

            Ответницата, редовно призована, се явява лично като изтъква, че до момента не е изплатила сумата. Не отрича, че я дължи на ищеца, но има финансови затруднения, които я възпрепятстват да бъде изряден платец. Ще заплати исканата сума на „Изи Финанс”ЕООД до края на настоящата календарна година, но ако е възможно на разсрочено плащане.

            Съдът като взе предвид представените към исковата молба писмени доказателства, както и становището на страните, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният казус са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 от ГПК.

            Ответницата е признала, че дължи процесната сума на ищеца в двете публични заседания, проведени в настоящия исков процес, така, че с оглед изричното искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Затова решението на първоинстанционният съд се основава само и единствено на признанието на иска, което признание не може да бъде оттеглено, на основание чл.237, ал.4 от ГПК.

            Установи се по безпорен начин, че не са налице отрицателните предпоставки, обективирани в нормата на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а и е признато право, с което страната може да се разпорежда. Съдът намира, че дори напротив така постановеното решение ще е изцяло в интерес на страните в процеса и ще даде възможност на ищеца по-бързо да събере задължението си срещу ответницата. Последната е поискала разсрочване на изпълнението, но тъй като не е представила доказателства за имотното си състояние, съдът не може да уважи искането й, на основание чл.241, ал.1 от ГПК.

            Имайки предвид всички изложени дотук обстоятелства районният съд приема, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, се явява изцяло основателен и доказан, което налага да се уважи като се признае за установено по отношение на ответника В.А.С., ЕГН-**********, че същата дължи на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от Борислав Николчев, чрез юрискконсулт Александър Гюров сумата от 463.30 лв., от които : 340.00 лв. главница по предоставения кредит, 16.50 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.03.2018 г.-14.12.2018 г., 106.80 лв., представляващи неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство - 04.01.2019 год. до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена Заповед №3/07.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№4/2019 г. на PC-гр.Ловеч, 4 с-в.

            При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 425 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 125 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, за което по делото е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

            Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство, възлизащи в размер на сумата 125 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, за което съдът изцяло съобрази списъка на разноски на ищеца по чл.80 от ГПК, представен в настоящото исково производство.

            Водим от тези съображения и на основание чл.237 от ГПК, съдът

 

 

                                                                    Р  Е  Ш   И   :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника В.А.С., ЕГН-********** ***, че същата дължи на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1, представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата от 463.30 /четиристотин шестдесет и три лева и тридесет стотинки/, от които : 340 /триста и четиридесет/ лева главница по предоставения кредит, 16.50 /шестнадесет лева и петдесет стотинки/ претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 19.03.2018 г.-14.12.2018 г., 106.80 /сто и шест лева и осемдесет стотинки/, представляващи неустойка по чл.3 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство - 04.01.2019 год. до пълното погасяване на дължимата сума, за което е издадена Заповед №3/07.01.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№4/2019 г. на PC-гр.Ловеч, 4 с-в.

            ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН-********** *** да заплати на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1, представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 125 лева платена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт, за което по делото е представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

            ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН-********** *** да заплати на "Изи Финанс”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1408, район „Триадица”, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”№17, ап.1, представлявано от Управителя Борислав Иванов Николчев, чрез юрисконсулт Александър Гюров сумата 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, представен в настоящото исково производство.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №4/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪ ДИЯ :