№. 260001 / 8.1.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
08.01.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 10.12.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора.................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1622 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът, Ф.Ф.М., роден на xxx xxx, Гражданин на И., с продължително пребиваване №. **********, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, е предявил иск ПРОТИВ: В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, настоящ адрес:xxx6, за РАЗВОД по чл.49 ал.1 от СК.
В исковата си молба твърди, че те двамата - Ф.Ф.М. и В.Ц.И. имат сключен граждански брак от 2005 година-АКТ за ГРАЖДАНСКИ БРАК №. 0001 от 02.02.2005 год. от К. с.Л., Община Б., обл.М., който е втори и за двама им. От брака си нямат родени деца. И двамата имат деца от първите си бракове, които са пълнолетни и самостоятелни, имат свои семейства, живеят отделно от тях и самостоятелно.
От сключването на брака им до последните няколко месеца семейните им отношения се развивали напълно нормално за хора на тяхната възраст, взаимно подържали къщата, която закупили през 2006 година в с.Л. и която е семейното им жилище. Отглеждали домашни животни в помощ на издръжката си и нещо не смущавало съвместното им съжителство. В последствие започнали недоразумения по отношение ползването на общия / не става ясно какво/, от страна на ответницата се образували дела пред съда за домашно насилие, които се прекратявали по нейно искане, правили опити да заздравят отношенията си и продължат да живеят като семейство.
Постигнали разбиране да живеят разделени, той останал в семейното им жилище в с.Л., няма къде другаде да отиде, а ответницата работи в гр.К. и живее там при близки. Но този опит да укрепят брака се оказал неуспешен.
От изложеното става ясно, че в брачните им отношения вече е настьпил период на неразбирателство, нежелание на ответницата бракът им да продължи, налице е вече непоправимо разстройство в брачните им отношения, бракът им явно вече е изчерпал своето съдържание. Като се има предвид, че той е гражданин на И., от 17 години живеят с ответницата и няма къде другаде да отиде на този етап, така създалата се фактическа обстановка категорично говори на настъпилата необходимост от разтрогване на брака им поради развод при условията на чл.49 ал.1 от СК.
Моли съда, след като се убеди в основателността на искането му и в това, че в брачните им отношения с ответницата Валентна И. е налице вече явно дълбоко и непоправимо разстройство, бракът им явно е изчерпал своето съдържание, да постанови решение, с което да се прекрати сключения между него и ответницата В.Ц.И. граждански брак по чл. 49 ал. 1 от СК, като моли съда, при съгласие и разбиране от страна на ответницата да не се произнася за вината.
РОДИТЕЛСКИ ПРАВА върху родени от брака деца - не следва да присъждат, поради това че нямат общи такива.
ИЗДРЪЖКА за деца не се дължи.
ИЗДРЪЖКА един на друг съпрузите не си дължат.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ – семейното жилище на съпрузите, придобито по време брака им - къща, находяща се в с. Л., обл. М. да остане за ползване и от двамата при равни права, до уреждане на имуществените им отношения по съсобствеността по надлежния ред.
ДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО- придобито по време на брака страните да остане за ползване, така както е по настоящем в жилището, съобразено с помещенията и както се уточнят допълнително с ответницата.
ФАМИЛНО ИМЕ - след прекратяване на брака съпругата В.Ц.И. -да носи ПРЕДБРАЧНОТО СИ И БРАЧНО ФАМИЛНО ИМЕ – И..
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът, В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, обл. М., чрез процесуалния си представител адвокат К.Г., в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
В него сочи, че съпругът и Ф.Ф.М. xxx с иск по чл. 49, аи. 1 от СК, като не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.
По така заявените и по другите изложени в исковата молба претенции становището и е:
Не оспорва твърденията, че от брака им няма родени деца.
Не претендира издръжка след постановяването на развод.
ОСПОРВА искането за съвместно ползване на семейното жилище, намиращо се на адрес: с. Л., уА. „О. №. 2... Предвид дълогодишния физически и психически тормоз, който съпругът и упражнявал върху нея, такова ,,съвместно“/едновременно от двамата съпрузи след постановяване на развода/ ползване на имота означава да продължат да живеят заедно, респективно - той да продължи побоищата и издевателствата над нея и след развода.
Само през 2018 година образувала две дела за домашно насилие пред Районен съд М.. Всеки път Ф. успявал да я намери при кои роднини се криела от него; всеки път, щом бивал уведомен за образуваното дело за домашно насилие, той изведнъж ставал хрисим, започвал да се държи мило и успявал да я убеди, че ,,се е поправил“ и че ,,никога повече“ няма да я бие, псува, обижда и тормози. Възпитана е да вярва в светостта на брака и разводът означава, че тя не се е справила успешно. За това до момента не е подавада молба за развод, само при реална заплаха за живота си бягала от дома си и се криела от него при роднини в Л. или при дъщеря си в гр. К..
През лятото на 2019г. „на гости“ в с. Л. им дошъл синът му от първия му брак, Х. М. и тормоза над нея станал двоен - ежедневно била обект на унижения, издевателства, обиди и физическо малтретиране и от двамата. За пореден път подала молба до РС М. за домашно насилие. Този път обаче Ф. бил погазил всички писани и неписани норми за семейно съжителство и не успял да я заблуди, за да оттегли молбата.
С Решение №. 554/03.10.2019г. по гр.д. №. 2060/2019г. Районен съд М. наложил мерки за защита по ЗЗДН, като отстранил двамата - баща и син от дома и в с. Л., ул. „О. 2.., като наложил съответните забрани за доближаване. Срокът на постановените мерки е максималния, предвиден в закона - 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта.
Ето защо искането за постановяване на развод смята за основателно, но ВИНАТА за опорочаването на брачната връзка е изключително и единствено на ищеца.
Моли, след като докаже твърденията си, съда да постанови решение, с което:
Да се прекрати по негова вина брака и с Ф.Ф.М., гражданин на И., продължително пребиваване №. 1001580986, с адрес по документ за самоличност с. Л., обл М., ул. „О. 2..;
Да се постанови семейното жилище, намиращо се на адрес с. Л., общ. М., ул „О. 2.. да остане за ползване от нея. Независимо, че по смисъла на закона то е ,,семейно, тя го е закупила със свои лични средства / повече от 10 години спестявала от работната си заплата в И./;
Фамилното си име не е променяла при сключването на гражданския брак, поради което съдът не следва да се произнася изрично при постановяване на развода.
Претендира разноските в процеса.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискани са и приложени граждански дела №. №. 2759/2018 г.; 3297/2018 г. и 2060/2019 година, трите по описа на Районен съд М..
Съдът след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор досежно обстоятелството, че страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в Република България на 02.02.2005 година в с.Л., обл.М., съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак №. 0001 от 02.02.2005 година на К. с.Л..
При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си.
От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругът Ф.Ф.М. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на които и да е от съпрузите. Ответникът не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, предвид взетото становище по иска; представяне доказателства в тази насока и направено искане за допускане на гласни такива, с доводи, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им се дължи на съпругът и, проявил незачитане, нанасял и обиди, издевателствал психически и физически над нея, за което е отстранен от семейното им жилище.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия. През 2018 година са депозирани две молби от В.Ц.И. срещу Ф. Ф.М. на основание чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, след което производствата по делото са прекратени, поради оттегляне на молбата. Това са гражданските производства по образуваните дела с №. №. 2759 и 3297, двете по описа за 2018 година на Районен съд М..
На 16.08.2019 година е депозирана Молба от В.Ц.И. срещу Ф. Ф.М. и Х. М. на основание чл.8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие, за което е образувано гражданско дело №. 2060 по описа за 2019 година на Районен съд М..
На 03.10.2019 година, с Решение №. 554 по гражданско дело №. 2060 по описа на Районен съд М. са наложени съответно: мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие по отношение на Ф.Ф.М. и Х. М., като на основание чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН са задължени Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.. да се въздържат от извършване на домашно насилие /по смисъла на чл.2. ЗЗДН/ спрямо В.Ц.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx;
На основание чл.5 ал.1 т.2. ЗЗДН са отстранени Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.. от съвместно обитаваното жилище, находящо се в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.., за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на издаване на заповедта за защита.
На основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН е забранено на Ф.Ф.М. xxx, роден на xxx година и на Х. М., временно пребиваващ в село Л., област М., ул.”О.” №. 2.. да приближават В.Ц.И.,xxx, местата за отдих, социални контакти и комуникация в село Л. и в град М., на които присъства пострадалото лице, както и в жилището на дъщеря й Илияна Петрова Курдова в гр.К., ул.О. №.106 и до местоработата на В.Ц.И. в гр.К., ресторант Б., да посещава последните, за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на издаване на заповедта за защита.
Издадена е ЗАПОВЕД за защита на основание чл.15, ал.2. от ЗЗДН на 03.10.2019 година.
След отстраняването от семейното жилище в с.Л. на 03.10.2019 година на Ф. Малдонадо, страните са фактически разделени.
Създалите се отношение между съпрузите на негативизъм и неприязън и наложената фактическа раздяла от отстраняването на съпругът от семейното жилище, предвид установен акт на извършено домашно насилие спрямо съпругата, задълбочила отчуждаването между тях и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, неприязън, непоносимост, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и наложената фактическата раздяла между съпрузите, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства.
От признанието на самия ищец, категоричен в намерението си да се разтрогне брака им и обстоятелството, че прие, без да се ангажират свидетелски показания за изясняване вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака да е негова, като съда кредитира тези признания като истинни и искрени, приема, че връзката между съпрузите е окончателно и безвъзвратно разкъсана и бракът им следва да бъде прекратен.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов и уважение не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Ф.Ф.М. и В.Ц.И. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие, неприязън и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Твърденията на ответницата за виновното поведение на съпруга и относно липсата на добронамерено и уважително отношение към нея, се потвърдиха.
От цитираните производства по образуваните молби на ответницата пред Районен съд М. за извършени актове на домашно насилие спрямо нея от страна на съпруга и, а и издадената заповед за защита по гр.д.№. 2060/2019 г. на Районен съд М. от 03.10.2019 година, сочат на проявеното незачитане спрямо нея от страна на съпруга и. Самото негово изявление и признание, че е виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство във връзката им сочи на извършено брачно провинение от страна на ищеца в тази насока.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и безотговорното отношение на ищеца към съпругата.
В Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът е ангажирал брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, без да е проявил необходимата грижа, зачитане и внимание към съпругата си и без да се е съобразил за влиянието на поведението му, липсата на мисъл и грижа за здравето и състоянието и. Налице е липса на отговорност към създаденото семейство от негова страна. Вместо в годините, в които могат спокойно да се радват на един осъзнат и пълноценен живот, да си помагат, подкрепят и уважават, тези неща не са се случили. Всичко налага извода за проявено брачно провинение спрямо ответницата.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИЯ РОДИТЕЛ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма родени и ненавършили пълнолетие деца, поради което и не се следва произнасяне в тази насока.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, находящо се в с.Л., обл.М., ул.О. №. 2.., се установи, че е закупено на 21.06.2005 година, т.е. по време на брака. Макар в качеството на купувач да е записана само ответницата, то представлява семейна имуществена общност.
Съпругът ищец е направил искане да се постанови съвместно да ползват семейното жилище, предвид обстоятелството, че е чужд гражданин, няма в страната недвижим имот. Наложената мярка за защита спрямо В.И., създалите се и с невъзможност да се променят лоши отношения между съпрузите, съдът намира, че не следва да се допусне съвместно ползване на недвижимия имот от двамата съпрузи, още повече, че г-н М. е отстранен и има забрана да приближава това жилище, местата за социален отдих в с.Л. и град М., както и жилището на дъщерята на ответницата в град К. за срок от 18 месеца, считано от 03.10.2019 година, то ползването на имота следва да се предостави на ответницата. Освен това ищецът не е направил искане за определяне размер на наема по смисъла на чл.57 ал.2. от СК.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Не е заявено искане за определяне издръжка от никои от съпрузите и в тази връзка съдът следва да постанови те да не си дължат такава след разтрогването на брака.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
При сключването на брака съпругата не е приемала фамилното име на съпруга си, поради което и тя ще продължи да носи собственото си фамилно име И..
С оглед направено от процесуалния представител на ответника искане за присъждане разноски по делото, предвид изхода от същото, съда счита, че такива следва да се присъдят в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.1 ГПК и съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Ф.Ф.М., роден на xxx година, гражданин на Република И., с продължително пребиваване №. ********** и регистриран постоянен адрес:xxx и В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 02.02.2005 година, с Акт №. 0001 от 02.02.2005 година на К. с.Л., Община Б., обл.М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има съпругът Ф.Ф.М., роден на xxx година, гражданин на Република И.;
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИЯ РОДИТЕЛ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца и по тези въпроси не следва произнасяне.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в село Л., община Б., обл. М., ул.О. №. 2.., се предоставя за ползване на В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx, която след прекратяването на брака ще ПРОДЪЛЖАВА да носи фамилно си име И..
ОСЪЖДА Ф.Ф.М., роден на xxx година, гражданин на Република И., с продължително пребиваване №. ********** и регистриран постоянен адрес:xxx, да доплати по сметка на Районен съд М. държавна такса в размер на още 25.00 лв. за допускане развод и прекратяването на брака; 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Ф.Ф.М., роден на xxx година, гражданин на Република И., с продължително пребиваване №. ********** и регистриран постоянен адрес:xxx, да заплати на В.Ц.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 600.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: